РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. гр. Хасково, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. И. Гражданско дело №
20215640101317 по описа за 2021 година
Предявен е от Т. Г. И., от гр.Хасково, против „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр.София, иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3
от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата Т. Г. И. сключила с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД Договор за паричен заем № 3869417 от 09.07.2020г. за
сумата от 1000 лева, при ГПР 41.68%, годишен лихвен процент 35%, със срок
на кредита 17 седмици и обща сума за връщане 1125,40 лева. Във връзка с
този договор ищцата сключила с ответника по делото Договор за
предоставяне на поръчителство № 3869417, по силата на който ищцата
следвало да заплати на ответника сумата от 591,60 лева, платими на вноски,
всяка в размер на 34.80 лева. Общото задължение по договора за заем и по
договора за предоставяне на поръчителство било в размер на 1717,00 лева.
Сочи се, че така сключеният Договор за предоставяне на поръчителство №
3869417 от 09.07.2020г. бил нищожен поради накърняване на добрите нрави
/чл. 26, ал. 1 от ЗЗД/ и поради това, че бил сключен при неспазване на
нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК,
както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. На първо място, договорът противоречал на
1
добрите нрави и бил неравноправен по смисъла на чл.143,т.19 от ЗЗП, тъй
като сумата, която се претендирала чрез него в размер на 591.60 лева, не била
включена в ГПР. В договора за заем, ГПР бил посочен в размер на 41.68%, а
чрез включването на възнаграждението, предвидено по договора за
предоставяне на поръчителство, действителният ГПР бил различен от
посочения размер, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно
стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Съгласно
чл.19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В конкретния случай не бил
установен механизмът, по който бил изчислен този процент и по-конкретно -
какви други разходи, освен възнаградителна лихва, били включени в него.
Също така се сочи, че в предвидената сума в Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 591.60 лева бил скрит добавък към
възнаградителната лихва и като такава тя следвало да бъде включена в
годишния лихвен процент и в ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, поради което
било налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и се
нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с ПМС №426/2014г. Реално по този начин се калкулирала допълнителна
печалба към договорената възнаградителна лихва. Същевременно, предвид
посоченото по - горе, действителният ГПР не отговарял на прилагания от
кредитора такъв в кредитното правоотношение, което представлявало и
заблуждаваща търговска практика, а използването на такава основавало
преценката за неравноправен характер на договорните клаузи по смисъла на
чл. 143 и сл. от ЗЗП, в каквато насока се сочи съдебна практика. Освен това,
посочването на по-нисък от действителния ГПР представлявало и невярна
информация относно общите разходи по кредита, което следвало да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, което от своя
страна означавало, че съответната клауза била неравноправна и водела до
недействителност на договора за поръчителство в неговата цялост. При
извършена справка в Търговския регистър се установявало, че едноличен
собственик на капитала на дружеството поръчител било „Изи Асет
2
Мениджмънт“ АД, което водело до заключението, че със сключване на
договора за поръчителство се целяло заобикаляне на закона и с него не се
целяло реално обезпечаване изпълнението на задължението по договора за
кредит, а се целяло допълнително оскъпяване на договора за кредит и
получаване на допълнително възнаграждение на кредитодателя, уговорено по
друго правоотношение, което от своя страна водело до недействителност на
договора за поръчителство. Също така се сочи, че било налице и нарушение
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското
законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП, в която било регламентирано, че
не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е съставена
предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе
на нейното съдържание, каквито безспорно били съдържащите се в Договор
за предоставяне на поръчителство № 3869417 клаузи. Предвид изложеното,
моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожен Договор за
предоставяне на поръчителство № 3869417 от 09.07.2020г., сключен между
ищцата и "Файненшъл България" ЕООД, поради накърняване на добрите
нрави /чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД/ и като сключен при неспазване на нормите
на чл. 11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1
от ЗПП. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен, като счита, че следва да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира разноски,
а в случай на присъждане на разноски на ищцата за адвокатско
възнаграждение - прави възражение за прекомерност на същото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства се установява, че между ищцата Т. Г. И. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е бил сключен Договор за паричен заем № 3869417 от
09.07.2020г., по който ищцата е заемател, а „Изи Асет Мениджмънт“ АД
заемодател, както и че на същата дата – 09.07.2020г. е бил сключен Договор
за поръчителство със страни „Файненшъл България“ ЕООД /поръчител/ и Т.
Г. И. /потребител/. По силата на този договор ответникът „Файненшъл
3
България“ ЕООД е поело задължение да обезпечи пред „Изи Асет
Мениджмънт“ АД задълженията на ищцата по договора за заем, а ищцата се е
задължила да му заплати възнаграждение. Видно от договора за предоставяне
на поръчителство № 3869417 от 09.07.2020г., за обезпечаване на
задължението на ищцата по договора за заем от страна на „Файненшъл
България“ ЕООД в негова полза се дължи се дължи възнаграждение в размер
на 591.60 лева, разсрочено и платимо заедно с месечните вноски по договора
за заем, като вноските за възнаграждение се събират от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД в полза на „Файненшъл България“ ЕООД. Посоченото
възнаграждение е платимо разсрочено и на вноски, всяка от които в размер на
34.80 лева.
При тези данни по делото съдът намира предявения иск за основателен
и доказан по следните съображения:
Процесният договор за поръчителство е недействителен поради
накърняване на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, тъй като правната последица от
нарушаването им е приравнена с тази на противоречието на договора със
закона. Една от тези норми е справедливостта, която изисква да се защитава и
закриля всеки признат от закона интерес. В настоящия случай
възнаграждението по договора за поръчителство не постъпва в патримониума
на ответника по делото – „Файненшъл България“ ЕООД, а видно от
Погасителния план, то е част от вноската, която се дължи и се изплаща на
заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Нужно е да бъде отбелязано, че
договорът за поръчителство следва да бъде сключен между кредитора и
поръчителя, тъй като в полза на кредитора се поражда право да претендира
вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник,
а не между поръчителя и главния длъжник, както е в случая. При извършена
служебна справка в Търговския регистър, се установява, че едноличен
собственик на капитала на поръчителя „Файненшъл България“ ЕООД е
заемодателят по договора за заем – „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Основен
предмет на дейност на ответника „Файненшъл България“ ЕООД са
гаранционни сделки, каквато е и процесната. Следва да се посочи, че
печалбата на „Файненшъл България“ ЕООД от извършената от него
търговска дейност като поръчител се разпределя в полза на едноличния
собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД. В случая търговецът –
4
кредитор е обвързал по-слабата икономически страна с допълнително
възнаграждение, което се дължи от момента на сключване на договора за
заем, без значение дали заемателят е изправна страна по същия. Поради
изложеното, клаузата на чл.3, ал.1 от Договора за предоставяне на
поръчителство, установяваща задължение за заплащане на възнаграждение,
не поражда права и задължения за страните, като договорът следва да се
прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави. На практика със
сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се
уговаря възнаграждение, което впоследствие ще бъде разпределено като
печалба на „Изи Асет Мениджмънт“ АД. С договора за поръчителство не се
цели реално обезпечаване на договора за заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, доколкото, плащайки задължението на потребителя в
полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, кредиторът плаща вземането си сам на
себе си. Със сключването на договора за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение
за заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел
да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Допълнителен аргумент в подкрепа извода на съда, че процесният
договор за поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, е
и фактът, че сумата, която се претендира като възнаграждение по него в
размер на 591.60 лева, не е включена в ГПР. В договора за заем ГПР е
уговорен в размер на 41.68%, като при включване на възнаграждението,
предвидено по договора за предоставяне на поръчителство, действителният
ГПР би бил различен от този размер. Така потребителят е бил въведен в
заблуждение относно стойността на разходите, които следва да прави по
обслужване на заема. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая обаче
не е установен механизма, по който е изчислен този процент и по-конкретно -
какви други разходи, освен възнаградителна лихва, са включени в него.
Предвидената сума в Договора за предоставяне на поръчителство в размер на
591.60 лева представлява по своята същност разход по кредита, който е бил
5
известен и е следвало да бъде включен в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.
Така се е стигнало до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и се
нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с ПМС №426/2014г. Реално по този начин се калкулира допълнителна печалба
към договорената възнаградителна лихва. Освен това, посочването на по-
нисък от действителния ГПР представлява и невярна информация относно
общите разходи по кредита, което е нелоялна и заблуждаваща търговска
практика и прави регламентиращата го клауза неравноправна, като от своя
страна води до недействителност на договора за поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради
накърняване на добрите нрави и защото сумата, която е уговорена като
възнаграждение в размер на 591.60 лева, е в размер на повече от половината
от сумата по отпуснатия заем от 1000 лева. Безспорно е, че така е нарушен
принципа на добросъвестност и справедливост и са накърнени добрите нрави.
С оглед всичко изложено, предявеният иск за прогласяване нищожност
на процесния договор за предоставяне на поръчителство, на основание чл. 26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД, е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На ищцата са дължими разноски от ответника на основание чл.78, ал.1 от
ГПК в размер на 50 лева, представляващи платена държавна такса. Ищцата е
била представлявана безплатно от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона
за адвокатурата. На основание чл.38, ал.2 от ЗА съдът определя на
процесуалния й представител адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения която сума ответникът следва да
заплати на адв. Десислав Веселинов Михайлов -процесуален представител на
ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за предоставяне на
поръчителство № 3869417 от 09.07.2020г., сключен между Т. Г. И., ЕГН
********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – ****, ***, поради накърняване на добрите
нрави, на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – ****, да заплати на Т. Г. И., ЕГН
**********, от ****, разноски по делото в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – *****, да заплати на адв. Д. В.М., ЕГН
**********, с адрес на кантора – ********, сумата от 300 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.!
7