Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 401

Гр.Габрово, 23.07.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГАБРОВСКИ РАЙОНЕН СЪД ................................. колегия в публично съдебно заседание на шестнадесети юли ........................................... през две хиляди и осемнадесета година ............................. в състав :

                                                                                                                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ДЕНЕВ

           

при секретаря РОСИЦА НЕНОВА .............................. и в присъствието на прокурора ................................................................................................ като разгледа докладваното от съдия ДЕНЕВ НАХД № 590 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Жалбоподателя „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Св. Седмочисленици” № 19, е обжалвал Наказателно постановление № 07-000925, издадено на 22.03.2018 г. от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово към ИА “ГИТ”, с което за нарушение по чл.160 ал.1 от КТ на дружеството в качеството на работодател е била наложена имуществена санкция в размер на сумата от 2000 лева, на основание чл.414 ал.1 от КТ. По съображения, изложени в подадената жалба, жалбоподателя е счел постановлението за незаконосъобразно, и го е обжалвал като такова с искания за неговата отмяна, заедно с всички законни последици, които произтичат от това. Като алтернативно в жалбата е направено искане и за изменяване на НП чрез намаляване на наложената имуществена санкция до минимално установения в чл.415в ал.1 от КТ размер.

Ответната по жалба страна чрез процесуален представител, който е упълномощен по надлежния ред, оспорва твърденията в подадената жалба, като поддържа искания за оставяне на последната без уважение, и за потвърждаване на обжалваното чрез нея постановление като правилно и законосъобразно.

След като съпостави събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени материали, съдът намери за установено следното от фактическа страна :

Дружеството „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД град София осъществява дейност по охрана на различни обекти, в т.ч. и на обект, който се намира в „Подемкран” АД Габрово на ул.”Генерал Николов” № 1 в гр.Габрово.

На 15.02.2018 година в посочения обект била извършена проверка по работни места от служители на Дирекция „ИТ” Габрово. Причина за нея станало заявление, подадено от четири работещи като охранители в обекта лица, че са получили по-малки по размер трудови възнаграждения в сравнение с отработените от тях часове по утвърдените графици.

Въз основа на данните, които са били констатирани при проверката по работни места на посочената дата и тази, извършена на 27.02.2018 г. на представената от страна на работодателя документация (в т.ч. на писмени обяснения от него и ведомостите за работни заплати през месец септември 2017 година), е било установено, че за този месец на лица, работещи като охранители в обекта в град Габрово, между които и Р.Р.А., ЕГН **********, във ведомостите е било отразено ползването на неплатен отпуск, без от страна на същото физическо лице и останалите охранители да са постъпвали заявления за такъв. С оглед на направените констатации служителите на Дирекция “Инспекция по труда” са приели, че е налице осъществено нарушение на чл.160 ал.1 от КТ, тъй като работодателя едностранно, без писмено искане от работещите, е разрешил използване на неплатен отпуск. Резултатите от извършената проверка са отразени в Протокол Изх. № ПР1807349 от 09.03.2018 г., като въз основа на него впоследствие - на 12.03.2018 година, в присъствието на упълномощено от дружеството лице е бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение. С оглед на него и на останалите материали в административно-наказателната преписка е издадено и посоченото наказателно постановление, което е предмет на обжалване по настоящето дело.

При така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :

От разписката в екземпляра на НП на л.18 от делото е видно, че то е било получено от представител на жалбоподателя на 20.04.2018 г. Според датата, отразена върху приложения на л.11 от делото пощенски плик, жалбата е била изпратена до наказващия орган на 24.04.2018 година, или на последния ден от определеният с чл.59 от ЗАНН седем дневен срок, започнал /съобразно указаното в чл.84 от ЗАНН и чл.183 ал.2 от НПК/ да тече от деня, следващ този за получаване на препис от него. С оглед на това и поради обстоятелството, че е била подадена от правоимащо лице, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима, но разгледана по същество – за неоснователна по отношение на направените искания за отмяна и изменяване на наказателното постановление.

Констатациите във връзка с липсата на подадени заявления от работещите в обекта охранители (в т.ч. от лицето Р.А.) не са предмет на спор между страните. Като се базира на това обстоятелство, както и на съдържанието на отразеното в приложената на л.8 справка за доплащане, подписана от Директор „Човешки ресурси” в дружеството, съдът намира, че изводът за съществуването на описаното в наказателното постановление нарушение е обоснован от фактическа страна. По делото липсват доказателства, които да установяват броя на часовете по график, които Александров е следвало да отработи през месец септември 2017 г., както и че той е отработил по-малко от предварително определените му такива. Доколкото броя на същите не е известен, а вписаните 112 часа в графика, приложен на л.21-22 от делото, напълно съвпадат с действително отработените от него часове, не би могло да се твърди за доказано, че той е отработил по-малко от предварително установената му норма за месеца, равняваща се на 136 часа. Поради изложеното не може да се приеме, че в резултат на тези по-малко отработени часове вероятно въз основа на тях е била допусната техническа грешка при изготвяне на ведомостите във връзка с неговото възнаграждение за месец септември 2017 г., в които е отразено, че той е използвал три дни неплатен отпуск за този месец. Освен че не намира опора в приложените писмени материали, това поддържано твърдение в жалбата се опровергава от тях, тъй като противоречи не само на информацията, отразена в справката за доплащане на л.8 от делото, но и на тази за размера на неговото трудово възнаграждение за този месец, приложена на л.20, която също установява посочения вид отпуск и неговия размер. При това положение се налага заключение, че изводът за извършеното нарушение е обоснован и от правна страна, тъй като по делото е безспорно установено, че това лице не е подавало заявление за използване на неплатен отпуск за този месец, както и че използването на такъв е било извършено по самоинициатива на работодателя, в разрез с установените по чл.160 ал.1 от КТ предпоставки за това. Фактическите констатации, които имат пряко отношение към извършеното нарушение, са описани ясно и точно не само в съставения акт, но и в наказателното постановление. Освен признаците от състава на самото нарушение те съдържат достатъчно данни за мястото и времето на неговото извършване, както и за нарушените чрез него правни норми, което води до заключение, че те отговарят на предвиденото в чл.57 ал.1 т.5, 6 от ЗАНН. Нарушението е установено според предвидения в ЗАНН ред, като от оправомощен по смисъла на указаното в чл.416 ал.5 от КТ орган е издадено и наказателното постановление, с което то е било санкционирано. Спазени са и останалите предвидени от закона изисквания, тъй като актът се явява съставен преди изтичане на една година от извършване на нарушението, а наказателното постановление е издадено преди изтичане на предвидения в чл.34 ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок от съставянето на акта.

Извършеното нарушение по чл.160 ал.1 от КТ е довело не само до злоупотреба с трудовите права на работещото в дружеството лице, което е ползвало неплатен отпуск не по свое желание, а по самоинициатива на работодателя, но и до допълнителни негативни последици, произтичащи от по-малкия размер на полученото от него възнаграждение за месец септември 2017 г., който се дължи на този наплатен отпуск. Приложените на л.20 от делото писмени материали установяват, че заедно с трудовото възнаграждение на Александров за месец януари 2018 г. са начислени допълнителни суми за доплащане за минал период, поради което може да се приеме, че тези допълнителни негативни последици са били отстранени преди издаване на наказателното постановление. Това обаче не се отнася за самото нарушение, което (заради липсата на подадено заявление от него преди самото използване на неплатения отпуск) се явява от категорията на неотстранимите. Посоченото обстоятелство не позволяват същото да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ, а това не дава възможност то да бъде санкционирано въз основа на него.

Освен за определена правилно по вид с оглед на правилно изведената правна квалификация на нарушението и съответната правно-организационна форма на нарушителя, който се явява ЮЛ, съдът намира наложената за нарушението имуществена санкция за законосъобразна по отношение на нейния размер. При издаване на НП наказващия орган е посочил конкретни обстоятелства, въз основа на които е приел, че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Доколкото това е така, а заради тези обстоятелства и конкретната продължителност (три дни) на неплатения отпуск не е имало предпоставки, които биха могли да обосноват прилагането на чл.28 б.”А” от ЗАНН, постановлението не може да се счита за незаконосъобразно с оглед на указанията по приложението на закона, дадени в задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. по т.н.д. № 1 за 2005г. на ВКС на РБ, НК, и изискването за неговата законосъобразност по същество. От друга страна, свързаните с нарушението обстоятелства положително са били отчетени от наказващия орган при индивидуализацията на наказанието, след като същият е определил имуществената санкция за нарушението малко над минимално предвидения от закона размер. Конкретната сума от 2000 лева не е ниска, но предвид естеството на извършеното нарушение наложеното наказание очевидно отговаря в най-пълна степен както на естеството на самото нарушение и неговата тежест, така и целите на административно-наказателната репресия по смисъла на чл.12 от ЗАНН, които се преследват чрез неговото налагане. Поради това съдът приема, че не са налице основания, които да налагат отмяната или изменяването на обжалваното постановление, и счита, че следва да го потвърди.

Воден от горното, и на основание чл.63 ал.1 предложение 1-во от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 07-000925, издадено на 22.03.2018 година от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” Габрово, с което за нарушение по чл.160 ал.1 от КТ, на „ВИП СЕКЮРИТИ” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ”Св. Седмочисленици” № 19, ЕИК *********, в качеството на работодател е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в РАЗМЕР на сумата от 2000 (две хиляди) лева – на осн. чл.414 ал.1 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Административен съд – гр.Габрово по реда на Глава ХІІ-та от АПК, в 14 (четиринадесет) дневен срок от датата за получаването на съобщението до страните, че същото е изготвено.

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ : ..............................