О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 827
гр. Хасково, 23.10.2019 год.
Хасковският окръжен
съд………………………………………………………….………… в закрито
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. АННА
ПЕТКОВА
2. ЙОНКО
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря…………………………………………………………...………и в присъствието на
прокурора………………………………………………...………….като разгледа докладваното от съдия И В А
Н О В А …….……в.ч.гр.д.№ 640 по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Производството
е по чл.274 – чл.279, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ
– „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.София е останал недоволен от определение № 1337
от 02.08.2019 год., постановено по гр.д. № 2415 / 2018 год. по описа на Районен
съд – Хасково, с която е отхвърлена молбата му за изменение на решението в
частта на разноските, поради което го
обжалва с искане определението да бъде отменено и вместо него въззивният съд
постанови друго, с което присъди направените от него разноски в заповедното и в
исковото производства, в претендирания размер.
Постъпил
е отговор от адвокат В. Д. – особен представител на Н.Т.Л., със съображения за
неоснователност на частната жалба.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 2415 /
2018 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба,
подадена от „Теленор България” ЕАД – гр.София против Н.Т.Л. за признаване
съществуването на вземания, присъдени със Заповед № 758 от 20.07.2018 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1758 /
2018 год. по описа на същия съд. Производството по делото пред
първоинстанционния съд е приключило с решение № 345 от 23.05.2019 год., с което
предявеният положителен установителен иск е уважен изцяло и ответникът осъден да заплати на ищеца – жалбоподател в
настоящото производство общо сумата в размер на 560 лева – деловодни
разноски, направени в заповедното и в исковото производства, включващи 50 лева
– държавна такса – по 25 лева – за двете производства, 150 лева – възнаграждение за особен
представител за осъществено процесуално представителство пред районния съд и 360
лева – адвокатско възнаграждение – общо за заповедното и исковото производства,
размерът на което съдът е намалил от общо претендираното – 720 лева, приемайки
за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, отчитайки цената на иска и липсата на фактическа и
правна сложност на делото.
Видно
от приложените по делото доказателства е, че направените от ищеца деловодни
разноски в исковото производство са в размер общо на 535 лева, включващи 25
лева – ДТ за образуване на делото, 360 лева – възнаграждение за адвокат за
осъществено процесуално представителство при разглеждане на делото пред
първоинстанционния съд и 150 лева – възнаграждение за особен представител.
Направените от ищеца - заявител в заповедното производство разноски са в размер
общо на 385 лева, включващи възнаграждение за адвокат от 360 лева и 25 лева –
ДТ.
Решението
е съобщено на ищеца на 10.06.2019 год., с възможност за обжалването му в двуседмичния срок. С молба, изпратена по
пощата на 24.06.2019 год., ищецът е поискал постановеното по делото решение да
бъде изменено в частта на разноските, по което искане първоинстанционният съд
се е произнесъл с обжалваното определение, като е отхвърлил молбата.
Жалбата
е допустима – подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на
обжалване акт, а разгледана по същество е и основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.7, ал.7 от Наредба № 1 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /Наредбата/, за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение,
възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. В разглежданият казус размерът на
половината от претендираната със заявлението сума – 526.48 лева, равняващ се на
263.24 лева, обуславя приложението на правилото на чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата, според което при интерес до 1 000 лева, минималният размер на
възнаграждението е определен на 300 лева, който в случая се равнява на договореното
и заплатено от заявителя възнаграждение в полза на упълномощения от него
адвокат, за осъществено от последния процесуално представителство в рамките на
заповедното производство, искане за присъждане на което е направено
своевременно. В този размер е и определеното възнаграждение за адвокат за осъществено
процесуално представителство в рамките на исковото производство. Тези обстоятелства
обуславят неоснователност на заявеното от ответника – длъжник в заповедното
производство възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение за адвокат и незаконосъобразност на обжалваното определение, с
което съдът е приел, че не са налице основания за изменение на решението в
частта за разноските, в която размерът на дължимото възнаграждение за адвокат за
заповедно и исково производства е определен общо на 360 лева, вместо
направените и своевременно поискани – 720 лева, поради което определението
следва да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което измени
решението в частта на разноските, като присъди в полза на ищеца допълнително сумата
в размер на 360 лева - възнаграждение за адвокат – определено в предвидения
минимален размер от 300 лева, ведно с ДДС – от 60 лева.
Като
неправилни съдът намира изложените от първостепенния съд доводи за определяне
размера на адвокатското възнаграждение под предвидения в Наредбата минимален
размер, предвид противоречието им с нормата на чл.1 от Наредбата, съгласно
който размерът на възнаграждението за оказана
от адвоката правна помощ не може да бъде по-малък от определения в
наредбата минимален размер за съответния вид помощ, независимо от
действителната правна и фактическа сложност на делото. В тази насока са и разпоредбите на чл.78, ал.5 от ГПК и на
чл.36, ал.2, предл.2-ро от Закона за адвокатурата. Възможността за определяне
размера на възнаграждението за адвокат под минималния за съответния вид работа
съгласно чл.36, ал.2 от ЗА, е предвидена единствено и само при определяне
размера на възнаграждението за особен представител, на основание чл.47, ал.6 от ГПК – хипотеза, в която не попада разглеждания казус, предвид това, че ищецът е
бил представляван от адвокат по силата на договор за правна защита и
съдействие, в който определеният размер е в предвидения в Наредбата минимум и
следва да бъде присъден в претендирания размер.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ
Определение № 1337 от 02.08.2019 год., постановено по гр.д. № 2415 / 2018 год.
по описа на Районен съд – Хасково, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ
Решение № 345 от 23.05.2019 год., постановено по гр.д. № 2415 / 2018 год. по
описа на Районен съд – Хасково в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА
Н.Т.Л., ЕГН ********** *** да заплати допълнително /наред с присъдената с
решението сума от общо 560 лева - разноски/ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к.“Младост“ 4,
Бизнес парк София , сграда 6 сумата в размер на 360 /триста и шестдесет/
лева – възнаграждение за адвокат.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: