Р Е Ш Е Н И Е
№ 16 07.06.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, четвърти състав, на двадесет и шести май две хиляди двадесет и
втора година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при
секретаря Диана
Михайлова, като
разгледа докладваното от съдия
Калоянова административно дело № 106 по описа за 2022 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по жалба на С.Н.И., ЕГН
**********, с адрес ***, и съдебен адрес *** против Заповед № 3-95-00-112/28.02.2022
г. на Областния управител на административна област с център гр. Русе (Област
Русе). С обжалваната заповед на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДСл,
И., в качеството си на главен секретар на Областна администрация на Област Русе
е временно отстранен от работа поради образувано срещу него Дисциплинарно дело
№ 1/2022 г. по описа на Дисциплинарния съвет към Областна администрация на Област
Русе. Заповедта се обжалва с доводи за незаконосъобразност като се иска нейната
отмяна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. П.И.,***,
поддържа жалбата на основания, изложени в нея, представя писмени бележки,
претендира присъждане на разноски.
Ответникът
– Областен управител на Област Русе, се представлява в процеса от надлежно упълномощените
главен юрисконсулт В. К. и старши юрисконсулт Д. И., които оспорват жалбата
като неоснователна и недоказана и претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване; в
предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150
от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения. По
изложените причини същата е процесуално допустима за разглеждане, но неоснователна
по същество.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
В
административната преписка е наличен Рапорт № 06-01-1/31.01.2022 г., с който служителят
по сигурността на информацията (ССИ) на Областна администрация на Област Русе –
Т. К. е уведомил областния управител за инцидент, случил се на 28.01.2022 г. в
14,00 часа - при движение в коридора на петия етаж от сградата лицето е
установило, че външната метална врата, водеща към административната зона за
сигурност около зоните за сигурност клас I и клас II на Регистратурата за
класифицирана информация (РКИ) на Областна администрация на Област Русе е
оставена отключена (отворена) и вратата видимо зее. След проверка, К.е
установил, че вътрешната врата е заключена. Установил е още, че при отворена
външна метална врата на регистратурата не се е задействала алармата. К.
посочва, че веднага е предприел действия
относно защита на помещението – запечатване на вратата чрез поставяне на
лепенки, което действие е станало в присъствието на П. С.– главен секретар на „ВиК
Асоциация“. К. е поискал от областния упарвител комисия от служители на Областна
администрация на Област Русе да извърши проверка за нерегламентиран достъп или
небрежност при работа от служител на администрацията. В рапорта се сочи още, че
К. е бил в отпуск по болест продължително време - от 14.10.2021 г. и поради
тази причина не е влизал в РКИ, както и че от дълъг период от време не е
получавал справка по чл. 132 от ППЗЗКИ от служителя, завеждащ РКИ. В качеството
си на ССИ, Карагьозов е поискал извършването на проверка на съхраняваните
документи/материали в РКИ, като изрично е уточнил параметрите на същата.
По делото е
налично Заявление вх. № 06-01-1/1/03.02.2022 г. на П.Т.С., главен секретар на
Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от „Водоснабдяване и
канализация" ООД-Русе (Асоциацията).
Същият описва какво се е случило на 28.01.2022 г. в 14,15 часа, в коридора на
петия етаж на сградата, пред външната врата на РКИ на Областна администрация
Русе. Описва подробно състоянието на вратата, като посочва, че е направил две
снимки, които е предал на К.. Твърди, че алармената система не е задействана.
Дава подробно сведение за разположението на посочената РКИ, както и за лицата и
начина, по който същите имат достъп до коридора, в който РКИ е разположена.
Посочва, че той е предложил на К. да запечата вратата с хартиени ленти, с
подписите на двамата. В 14,56 часа на същия ден е докладвал за случилото се на
заместник областния управител. В
заявлението е посочено, че С. е бивш служител по сигурността на информацията на
Областна администрация на Област Русе и офицер от Служба „Сигурност Военна
полиция и Военно контраразузнаване", поради което предлага допълнителни
мерки за защита. В заявлението са описани и действия, свързани с проверката,
извършена от назначената от областният управител комисия. С. прави изявление,
че „Станах
неволен свидетел как ЗРКИ упреква ССИ, че не е проявил „колегиалност'" и
не я е предупредил за отключената врата, или вместо да я облепва, просто да я
заключи. Обвинения от нейна страна, и към мен включително, че това което сме
установили и докладвали е „постановка", нещо повече, последваха заплахи и
странни напътствия и от главният секретар на Областната администрация Русе, за
които смятам, че е редно да Ви докладва и ССИ г-н Карагьозов. Излизайки извън
обсега на функционалните задължения, станахме свидетели на опит да ни бъде
вменена вина и страх. Умело се спекулираше с името на предишен Областен
управител и имената на други „отговорни фактори, чакащи само щракването на
пръст им, за да ни изправят пред прокурор". Присъствието на главния
секретар в Регистратурата за класифицирана информация, без да има право или
обективна нужда от това, разправиите му на висок тон с
определената от Вас комисия, които се чуваха в коридора на 5-я етаж от
администрацията, имаха съшия привкус и не бих приел за случайни.“
Служителят по
сигурността на информацията (ССИ) Т. К.е изготвил Доклад № 06-01-1/2/04.02.2022
г. до областния управител относно извършената проверка от комисия, назначена
със Заповед № 3-95-00-53/ 31.01.2022 г. на зоните за сигурност клас I и клас II
на РКИ на Областна администрация Русе. Достъпът до помещенията е осигурен от Н.
Ш. - завеждащ РКИ. В проверката е взел участие и С.И. в качеството си на
отговорен служител по цитираната заповед. К. е установил нарушение на Вътрешните
правила за работа с класифицирана информация на Областна администрация Русе, в
частта за достъп и пребиваване в РКИ – С.И. е влязъл в РКИ и е започнал да
прави видеозапис с телефона си, а Ш. не го е предупредила. К. е установил това
нарушение при преглед на записите на видеокамерата от РКИ. В доклада Карагьозов
дава сведения за проведения на 01.02.2022 г. разговор между него от една страна
и С.И. и Ш.от друга страна, като твърди, че не е следвало да бъде разпитван от И.,
тъй като в качеството си на ССИ е пряко подчинен на ръководителя на организационната
единица, т.е. на областния управител. Посочва още, че е бил подложен на груби
нападки от И. и Ш., заплашван е от И. и е намесено името на бившия областен
управител. Допълнително е бил обвинен относно организиране на преследване спрямо
И. и Ш.през почивните дни на 29 и 30 януари и е получил предупреждение, че срещу
него ще се заведе дело в прокуратурата. Описва се и разговор относно заместник
областния управител, който е инициирал всичко и който ще бъде отговорен за
уволнението на К.. Заместник областният управител се е запознал с доклада на
08.02.2022 г., видно от направеното отбелязване върху същия.
Като е
съобразил така получената информация, на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за
администрацията; чл. 96, ал. 1, изречение последно от ЗДСл и Заповед №
3-95-00-495/24.08.2021 г. на областният управител на Област Русе за назначаване
на дисциплинарен съвет, със Заповед № 3-95-00-111/28.02.2022 г. областният
управител е възложил на Дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно
производство срещу С.И. – главен секретар на Областна администрация на Област Русе
за евентуално извършване на дисциплинарни нарушения, описани в Доклад №
06-01-1/2/04.02.2022 г. на ССИ К. и Заявление вх. № 06-01-1/1/03.02.2022 г. на П.
Т. С., главен секретар на Асоциацията по „ВиК“ на обособената територия,
обслужвана от „Водоснабдяване и канализация" ООД-Русе. В заповедта е
посочено, че резервния член на съвета следва да вземе участие като редовен член
в провежданото дисциплинарно производство. Определен е срок от 5 дни за работа
на съвета. Възложено е функциите на председател на дисциплинарния съвет да се
изпълняват от заместник-председателя поради факта, че С.И. е назначен за
председател на дисциплинарния съвет.
По делото е представена Заповед №
3-95-00-495/24.08.2021 г. на областният управител на Област Русе относно
състава на назначения Дисциплинарен съвет и правилата за неговото
функциониране.
От писмо №
06-01-2/28.02.2022 г. се установява, че определената за председател на
дисциплинарния съвет И. П. е уведомила останалите членове за свикването на
заседание на съвета на 28.02.2022 г. от 9,30 часа. За проведеното заседание, на
което са присъствали всички членове на съвета, е съставен Протокол № 1, от
който се установява, че са приети няколко решения, както следва:
· Да се
образува дисциплинарно дело № 1/2022 г. срещу С.Н.И. - главен секретар на
Областна администрация на област Русе за евентуалното извършване на
дисциплинарни нарушения, описани във вече цитираните доклад от Т.К. и заявление
от П. Т. С..
· Да се покани
И. за запознаване с материалите, както и за даване на писмени обяснения.
· Да се покани
за изслушване Т.К. като ССИ.
· Да се покани
за изслушване П. Т. С. във връзка с представеното от него заявление.
· Да се
приобщят към материалите по делото заповедта за проверка на РКИ и протокола за
резултатите от нея; длъжностната характеристика на С.И.; записите от 31.01.2022
г. от охранителната камера в зоната за сигурност на РКИ; заповедта относно списъка
на длъжностите в Областна администрация на област Русе, за които се изисква
достъп до съответното ниво на класифицирана информация, представляваща държавна
тайна, актуална към 31.01.2022 г. и доказателства, че И. е запознат със същата;
Вътрешни правила за работа с класифицирана информация в Областна администрация
на област Русе, заповедта за тяхното утвърждаване и доказателства, че И. е
запознат със същите.
Във връзка с взетото решение от дисциплинарния съвет за
образуване на дисциплинарно производство (обективирано като Решение № 1 от
Протокол № 1), със Заповед № 3-95-00-112/28.02.2022 г., на основание чл. 100,
ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДСл, областният управител е наредил временно отстраняване
от работа на С.Н.И. - главен секретар на Областна администрация на Област Русе
срещу когото е образувано Дисциплинарно дело № 1/2022 г. по описа на
Дисциплинарен съвет към Областна администрация на област Русе, считано от 28.02.2022
г., до приключването на дисциплинарното производство срещу служителя със
съответен акт. Разпоредено е за времето на отстраняване от работа на държавният
служител, да не му се начислява възнаграждение (да не получава заплата). В
мотивната част на заповедта е посочено, че временното отстраняване е с оглед
предотвратяване на възможността държавния служител С.Н.И. - главен секретар на Областна
администрация на Област Русе срещу когото е образувано дисциплинарното дело „по един или
друг начин да повлияе, респективно да попречи за реализиране на дисциплинарната
му отговорност“.
По делото не са ангажирани доказателства относно
връчването на процесната заповед.
Недоволен от така
постановената заповед, И. обжалва същата в настоящото производство, като
заявява, че заповедта му е връчена на 28.02.2022 г. Счита, че
посочената заповед е незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Твърди немотивираност на
заповедта, като по тази причина достига до извод за противоречие на обжалвания
административен акт с целта на закона – според него заповедта е издадена
единствено с цел да бъде лишен от възможността да полага труд и да получава
възнаграждение за това. Третира публичното запечатване на служебния му кабинет
не като защита на обществения интерес, а като накърняване на личните му права
на служител и злепоставянето му пред обществото, което е превратно упражняване
на власт и което води до несъответствие с целта на закона. Сочи се, че в
заповедта като фактическо основание е посочено образуваното срещу И.
дисциплинарно дело, но това не освобождава административният орган от
задължението да изложи мотиви в тази връзка, независимо, че действа в условията
на оперативна самостоятелност. Прави изявление, че за да може съдът да проведе
контрол за законосъобразност, предвиден в чл. 169 от АПК, е необходимо да се
изложат мотиви отново временното отстраняване, доколкото правото на преценка на
органа не е безконтролно, а се подчинява на принципите на законност и
съразмерност - чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Направено е позоваване на т. 2 от
ТР № 4/22.04.2004 г. на ВАС по т.д. № 4/2002 г. Релевира се възражение, че липсата
на надлежни мотиви прави невъзможна преценката за спазване на принципа на
съразмерност, установен в чл. 6 от АПК, и по-специално ал. 3 и ал. 5. Като
отделно нарушение се сочи липсата на обективен критерий за времето на
отстраняване, тъй като провеждането на дисциплинарно производство не е
ограничено със срок. Иска се от съда да отмени атакуваната заповед и да бъдат
присъдени направените разноски.
В последваща молба вх. №
988/14.03.2022 г., депозирана чрез адв. П. И. се прави уточнение, че е
допусната техническа грешка в титула на първата страница в жалбата като
неправилно е изписаната дата на издаване на обжалваната Заповед №
3-95-00-112/22.02.2022 г. на Областен управител на Област Русе и моли да се
чете Заповед № 3-95-00-112/28.02.2022 г. на Областен управител на Област Русе.
По делото е постъпило Становище вх.
№ 1739/26.04.2022 г. от административния орган, с което счита жалбата за
неоснователна, а издадената заповед за законосъобразна, мотивирана, съобразена
с материалноправните разпоредби и в пълно съотвествие с целта на закона.
Претендират се всички направени разноски в производството, включително и
юрисконсултско възнаграждение. Представена и Заповед № 3-95-00-167/25.03.2022
г., с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение за
извършени три дисциплинарни нарушения, подробно описани в представената
заповед. Уточнява се, че цитираната заповед е връчена на жалбоподателя на
30.03.2022 г. Иска от съда да отхвърли жалбата на Н..
В проведеното по делото съдебно
заседание, процесуалният представител на Н. е допълнил сезиращата съда жалба,
като по отношение на фактическите твърдения уточнява, че нарушението, за което
е образувано дисциплинарното производство е извършено на 31.01.2022 г. Видно от
административната преписка още на същия ден, както и с доклади от 03.02.2022 г.
и 04.02.2022 г. областния управител е бил подробно запознат със ситуацията,
станала на 31.01.2022 г. Заповедта за временно отстраняване от работа е почти
един месец по-късно - от 28.02.2022 г., т.е. ако е била налице съществена
опасност такава, каквато се сочи, то областния управител е преценил, че И. може
да работи един месец и да не пречи на дисциплинарното производство. След
образуване на дисциплинарното производство и временното отстраняване на И. на
28.02.2022 г. заповедта за дисциплинарно наказание му е връчена на 30.03.2022
г., отново след още един месец след отстраняване му от работа. Твърди, че жалбоподателят е бил оставен два месеца без
трудови и осигурителни права и това е несъотвествие на целта на закона. По
отношение на правните доводи, изложени в становището, счита същите за
неоснователни, като се позовава на последната практика на ВАС по прилагането на
„чл. 100,
ал. 4“ от ЗДСл. Счита, че съдът е длъжен
да извърши проверка относно спазването
на целта на закона при упражняване на правата на органа по „чл. 100, ал.
4“ от ЗДСл, а
не така, както се твърди в становището, че единствено е достатъчно да има
образувано дисциплинарно производство. Ангажира доказателства, част от които са
свързани с адм. д. № 155/2022 г. на Административен съд – Русе, образувано във
връзка с обжалване на Заповед № 3-95-00-167/25.03.2022 г. на областния
управител за налагане дисциплинарно наказание уволнение на И.. Оспорва
приложените в административната преписка снимки, тъй като те изхождат от трето
лице, което не е служител на областна администрация.
В пледоарията си процесуалният
представител на жалбоподателя оспорва процесната заповед като незаконосъобразна.
Счита, че при нейното издаване административният орган неправомерно е упражнил
правата си по приложение на „чл. 100, ал. 4“ от ЗДСл,
превратно е упражнил властта си в нарушение целта на закона. Сочи се, че тези
изводи се налагат на първо място, от самото съдържание на заповедта, от което е
видно, че липсват конкретни мотиви, доколкото разпоредбата на закона е „може да
отстрани“, то органът по назначаването е длъжен да изложи конкретната причина,
защо прилага това право. Противното би означавало, че винаги императивно при
образуване на дисциплинарно производство се прилага правото на временно
отстраняване. Обяснява, че целта на закона е да възстанови съразмерност между
нарушените права на държавния служител и обществения интерес, който той би
могъл да наруши с присъствието си по време на работа, докато трае дисциплинарното
производство. Отново се претендират разноски по представен списък.
Процесуалният представител на
жалбоподателя е представил Писмена защита вх. № 2316/31.05.2022 г., която в
огромна част съдържа възражения, вече посочени в сезиращата съда жалба и
предявени в проведеното по делото съдебно заседание. Като нови моменти следва
да се посочат връщането на мобилния телефон и спазването на вътрешни правила.
С Определение от 15.03.2022 г. съдията -
докладчик е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест. На
основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че негова е
доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания,
посочени в оспорения акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването
му. На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144
на АПК, е дал указания на жалбоподателя, че той носи доказателствената тежест
относно фактите, на които основава своите искания и от които би черпил
благоприятни последици.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени и гласни доказателства,
съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК, като не е обвързан от твърденията на жалбоподателя.
Няма
спор по делото, че жалбоподателят С.Н.И. заема длъжността главен секретар на Областна
администрация на Област Русе.
Обжалвания
административен акт е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 100 от
ЗДСл, която регламентира временното отстраняване от работа е позиционирана в
глава пета „Отличия. Служебна отговорност“, раздел ІІ „Дисциплинарна
отговорност“. По причина мястото на нормата, компетентен за издаването на
заповедта за временно отстраняване на служителя, по аргумент от чл. 92, ал. 1
от ЗДСл, ще бъде органът по назначаване. В конкретния случай това е областният
управител, като в чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията е предвидено, че
областният управител издава заповеди в границите на предоставените му
правомощия. Съгласно чл. 13 от Устройствения правилник на областните
администрации (УПОА) (приет с ПМС № 121/5.07.2000 г., в сила от 14.07.2000 г.),
главният секретар се назначава от областния управител. Следователно, последният
притежава материална и териториална компетентност и такава по степен, за да
издаде процесната заповед. Жалбоподателят не излага възражения в тази насока.
Законът за държавния служител не предвижда
специална форма на заповедта за временно отстраняване на държавния служител от заеманата
от него длъжност, поради което приложима ще е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, съгласно която административният акт следва да е издаден в писмена форма и
да съдържа определени реквизити.
Основният спор между страните е относно
наличието на мотиви в процесната заповед, т.е. изпълнение на изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, който изисква в съдържанието на заповедта да са
посочени фактически и правни основания за издаването на акта. Както и самият
жалбоподател сочи, като фактическо основание в заповедта е посочено наличие на
образувано дисциплинарно дело. От събраните по делото доказателства се
установява, че към момента на издаване на обжалваната заповед, Дисциплинарния
съвет на Областна администрация на Област Русе е образувал дисциплинарно
дело № 1/2022 г. срещу С.И. за евентуално извършване на дисциплинарни нарушения,
описани в Доклад № 06-01-1/2/04.02.2022 г. на ССИ К. и Заявление вх. № 06-01-1/1/03.02.2022
г. на П.Т. С., главен секретар на Асоциацията. Следователно, изискването на
закона да има образувано дисциплинарно дело преди постановяване на заповед за
временно отстраняване, е спазено.
Прави се възражение в жалбата, че „Формалното
посочване, че срещу държавния служител е образувано дисциплинарно производство,
не изпълнявало хипотезата па закона. Заповедта следвало да се мотивира, като в
нея следва ясно и точно да бъде посочено защо служителят следва да бъде
отстранена от работа.“ Съдът не е
съгласен с така направеното възражение. В мотивната част на заповедта е
посочено, че „... временното отстраняване е с оглед предотвратяване на
възможността държавния служител С.Н.И. - главен секретар на Областна администрация
на област Русе срещу когото е образувано дисциплинарното дело по един или друг
начин да повлияе, респективно да попречи за реализиране на дисциплинарната му
отговорност.“ Към основанията, на база на които областният
управител е постановил заповедта, са посочени ясно писмените доказателства,
послужили за нейното издаване, а именно:
- Заповед №
3-95-00-111/28.08.2022 г. на Областен управител на Област Русе за
възлагане на дисциплинарния съвет да образува дисциплинарно производство,
като са посочени Доклад № 06-01-1#2/04.02.2022 г. от Т.К. - ССИ в Областна
администрация на Област Русе и Заявление № 06-01-1/1/03.02.2022 г. от П. Т.
С. - главен секретар на Асоциацията.
- Решение № 1 по
Протокол №1 от 28.02.2022 г. на Дисциплинарния съвет към Областна
администрация на Област Русе, в което подробно са описани причините за
образуване на дисциплинарното дело, както и действията, които ще се
предприемат за изясняване на случая
На база посочените доказателства ще се
изяснява необходимостта от ангажиране на дисциплинарната отговорност на И..
Непосочването на подробни мотиви в текста на
самата заповед не е равнозначно на липсата на мотиви въобще, каквато е
защитната теза на жалбоподателя. Съгласно Тълкувателно решение № 16/1975 г. на
ОСГК на ВС мотивите могат да бъдат изложени отделно от самия административен
акт, в съпътстващите го документи, подготвящи неговото издаване, като те следва
да са посочени в административният акт, което безспорно е сторено.
По причина, че в съдебно заседание процесуалният
представител на жалбоподателя се позовава няколко пъти на нормата на чл. 100,
ал. 4 от ЗДСл, съгласно която Държавният
служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение
при условията и по реда на Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът приема, че е налице грешка в изговарянето,
тъй като посочената разпоредба не е свързана с предмета на делото.
И. заема длъжността главен секретар, като
съгласно чл. 12 от УПОА той осъществява административното ръководство на
областната администрация. Правомощията му са уредени в чл. 14 от същия
правилник, като т. 1 предвижда, че
главният секретар ръководи, координира и контролира дейността на
администрацията за точното спазване на нормативните актове и на разпорежданията
на областния управител. Видно от органиграмата на Областна администрация Русе
https://ruse.egov.bg/wps/portal/district-ruse/administration/structure/organisation-chart
главният секретар е
непосредствено подчинен единствено и само на областния управител в
условията на йерархична зависимост и той отговаря за цялостното ръководство на
областната администрация. Следователно, посоченото описание в мотивната част на
заповедта, че И. може да „повлияе, респективно да попречи“ е
напълно възможна хипотеза при възложените му ръководни функции на висш държавен
служител.
Сочи се в
жалбата нарушение на чл. 4, ал. 2 от АПК, съгласно която Административни актове се издават за целите, на
основанията и по реда, установени от закона. Оплакването е неоснователно. Налице са основанията за
издаване на обжалваната заповед, административното производство е проведено по
реда, установен от ЗДСл и е в съответствие с целта на закона.
В хода на съдебните прения не се доказа
соченото от жалбоподателя нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран
в чл. 6 от АПК. Посочената правна норма на практика включва няколко различни
принципни изисквания към административния орган, както следва:
Ал. 1 - Административните
органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Този
съдебен състав счита, че областният управител е упражнил правомощието си да
отстрани И. от работа разумно, добросъвестно и справедливо, като е осигурил
възможност за обективно провеждане на дисциплинарното производство.
Ал. 2 - Административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Засягането
на правото на труд на И., т.е. временното му недопускане до работа, е
нормативно установена мярка, която се прилага при точни определени в закона
условия, които в конкретния случай са налице спрямо И..
Ал. 3 - Когато с административния акт се засягат права
или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези
мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на
закона. В
конкретния случай защитата на обществения интерес относно спазването на
нормативни актове от националното законодателство и на разпореждания, дадени от
областния управител надделява над личния интерес на И. относно полагането на
труд и получаването на възнаграждение за него, поради което не е налице друга
по-благоприятна мярка за него. Дори да се приеме, че запечатването на служебния
кабинет на жалбоподателя не е необходимо (а това не е така), то това не влияе
върху допускането му до работа. Аналогично, ако заповедта за отстраняване беше
издадена веднага след информирането на областния управител относно евентуално
дисциплинарно нарушение от И., тогава интересите на жалбоподателя щяха да бъдат
засегнати в още по-голяма степен.
Ал. 4 - От две или повече
законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да
избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна
за държавата и обществото. В случая възможностите са само две: да се
наложи или не временно отстраняване на С.И. от работа и при преценка на всички
рискове, административният орган правилно е приел отстраняването като
най-благоприятна за държавата и обществото.
Ал. 5 - Административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Преследваната цел е да се
установи дали И. действително е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на
ЗДСл. Временното му отстраняване, предвид заеманата от него длъжност, не само
не води до причиняване на вреди, явно несъизмерими с преследваната цел, а
напротив осигуряват нейното безпрепятствено постигане.
В този смисъл съдът не установи нарушение
във формата на заповедта, изразяващо се в липса на мотиви.
Съдът намира, че при постановяването на
обжалвания административен акт не са допуснати нарушения на административно производствените
правила, макар в жалбата да се сочи наличието на съществени такива, без да се
конкретизират. Заповедта е издадено след образуване на дисциплинарното
производство срещу И..
Заповедта е издадена при спазване на
приложимия материален закон, като релевираните в жалбата възражения в тази
насока са неоснователни. Не ес въвеждат възражения от жалбоподателя относно
спазването на материалния закон.
Съгласно чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДСл държавният
служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването когато
срещу него е образувано дисциплинарно дело. Вече се доказа, че в конкретния
казус са изпълнени условията на правната норма, при които служителят И. е бил
отстранен временно от работа. В текста на правната норма законодателят е
употребил глаголът „може“, което означава, че прилагането на тази мярка е в
рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването. Именно този
орган следва да прецени необходимостта от временното отстраняване на служителя
от работа. Настоящият съдебен състав не споделя схващането на административния
орган, че постановения административен акт в условията на оперативна
самостоятелност не подлежи на съдебен контрол. Напротив, този случай е уреден законодателно
в чл. 169 от АПК, съгласно който При оспорване на административен акт, издаден при оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с
оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на
административните актове. Съдът вече изложи мотиви
относно наличието на оперативна самостоятелност в прерогативите на областния
управител да отстрани временно служител от подчинената му областна
администрация, назначен от него – в конкретния случай С.И.. Аналогично,
установи се законосъобразност на административния акт.
В съдебно заседание процесуалния
представител на жалбоподателя оспори необходимостта от издаване на процесната
заповед, след като областният управител се е забавил почти с календарен месец
след инцидента да издаде същата. След като нормативно е предвидена възможността
в условията на оперативна самостоятелност да бъде наложена подобна мярка, то
също в условията на тази самостоятелност влиза и моментът, в който тя следва да
бъде издадена. Трябва да се съобрази факта, че за да се пристъпи към издаване
на заповедта е необходимо да са налични доказателства за евентуално
дисциплинарно нарушение; да се възложи на дисциплинарния съвет образуването на
дисциплинарно производство; дисциплинарният съвет да излезе с решение за
образуване на дисциплинарно производство и множество други процесуални действия.
Напълно възможна е хипотеза, при която дисциплинарния съвет да достигне до
решение, че не е необходимо да се образува дисциплинарно производство и ако
заповедта за временно отстраняване е издадена преди това решение, тогава тя ще
е незаконосъобразна, тъй като ще бъде издадена без правно основание. В този
смисъл, само факта, че заповедта е издадена почти месец след извършване на
проверката на РКИ, не води до нейната
незаконосъобразност.
В жалбата се сочи, че запечатването на
кабинета на служителя е с цел накърняване на личните права на И. и злепоставяне
пред обществото. Съдът не е съгласен с твърдението. Начина, по който служителят
няма да бъде допуснат до работното си място, е въпрос на вътрешноучрежденска
организация, както и мерките, които са необходими в тази насока, като отново е
налице оперативна самостоятелност.
В писмената защита е въведено ново
възражение - видно от Протокол от
28.02.2022 г., при запечатването на служебния кабинет на И., последният е имал
възможност ад вземе със себе си определени вещи, изрично изброени, сред които и
мобилен телефон., т.е „...вещта, която е посочен като оръдие на
извършеното дисциплинарно нарушение. Ако действително органът по назначаването
е имал съмнения за нарушаване на правилата за достъп и съхранение на
класифицирана информация, то първото действие, което е следвало да предприеме е
не да запечата публично кабинета на служителя, а да извърши проверка и изземе
мобилния му телефон. Предаването на мобилния
телефон сочи, че целта на отстраняването не е да се възпрепятства на
„реализиране“ на дисциплинарната отговорност, а друга – да се унижи или
дискредитира служителя. По този начин органът по назначаването напълно е
злоупотребил с властта си и е нарушил целта на закона, която подлежи на съдебен
контро.“ (цитат).
На
първо място следва да се посочи, че без значение е „оръдието“ на
дисциплинарното нарушение – този вид отговорност спрямо И. е ангажирана не за
вида на използваното „оръдие“, а за неговото поведение в хода на възложената
проверка. На следващо място, процесната заповед е издадена въз основа на чл.
100 от ЗДСл и производството по нея се развива по реда на АПК, т.е. при
прилагане на административното законодателство на страната. Твърди се нарушение,
че не е приложен един от видовете способи за доказване – изземване,
регламентиран в чл. 136, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, който е
неприложим към законосъобразността на действията на административния орган в
конкретния случай. Следователно, не са налице релевираните нарушения.
В писмената защита е въведено и друго
оплакване - относно задълженията на служителите на Областна
администрация на Област Русе съобразно Вътрешни правила за работа с
класифицирана информация в Областна администрация на Област Русе и по-специално
тези на областния управител, като от жалбоподателя са посочени чл. 4; чл. 11 и
чл. 19, ал. 5. Твърди се бездействие на административният орган и се прави извод,
че той е приел, че няма ситуация, която да налага упражняването на правата му
за контрол. Възражението е неотносимо за решаването на съдебния спор. Дали
компетентният орган е предприел мерките, предвидени в посочените от
жалбоподателя норми от Вътрешните правила е неотносимо към поведението, което И.
е реализирал входа на проверката – тези мерки са след извършване на проверката.
Предвид факта, че е налице проблем с класифицирана информация, действията на
административният орган не могат да бъдат публично достояние. Вече многократно
съдът посочи, че само органът по назначаването (т.е. областният управител) има
правомощието да реши дали е налице необходимост от временно отстраняване на
служител от работа.
Според разпоредбата на чл. 100 , ал. 3 от
ЗДСл държавният служител не получава заплата за времето, през което е бил
отстранен. В този смисъл, указанието в заповедта, че Симеонов не следва да
получава възнаграждение за времето на отстраняване е законосъобразно.
Неизплащане на трудово възнаграждение за времето на отстраняване е императивно
правило, заложено в ЗДСл, което не подлежи на преценка от административния
орган – в случаите, в които този орган вземе решение да приложи временно
отстраняване от работа, за него възниква задължението по посочената правна
норма.
Неоснователно
твърдението в жалбата, че в заповедта не е посочен обективен критерий за
времето на отстраняване на служителя. Според жалбоподателя посочването, че това
е до приключване на дисциплинарното производство не дава обективна информация, тъй
като това производство не е ограничено със срок. Съдът счита, че така
формулираният краен срок за отстраняване макар и не конкретно определен, е
определяем. Критерият е обективен и реален, тъй като жалбоподателят ще разбере
за приключването му или със заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
или ако такова не се наложи – със заповедта за прекратяване на временното
отстраняване. Следва да се посочи изрично, че за времето на отстраняване
държавния служител продължава да бъде страна по служебно правоотношение.
Продължителността на отстраняването зависи от множество фактори, които не са
предмет на настоящия спор.
Не е
налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на целта на закона. В самата жалба
изрично е посочено, че „Смисълът на временното отстраняване на
държавен служител от работа, при образувано срещу него дисциплинарно дело, е да
се ограничи неговата възможност да влияе, поради длъжността, която заема, на
обективното и безпристрастно провеждане на дисциплинарното производство (в този
смисъл напр. Решение № 2582/18.02.2020 г., постановено по адм. дело №
14375/2019 г. на ВАС).“ Следователно, тази цел е постигната с
издаването на процесната заповед. Жалбоподателят свързва нарушението на тази
цел с твърдяната от него липса на мотиви, но съдът вече обоснова многократно
тяхното наличие в заповедта. Съдът не намира противоречие на заповедта с ТР №
4/2004 г. на ВАС, в частта за наличието на мотиви на административния акт.
Напротив, такива има в заповедта и те са съобразно целта на закона, предвид ръководната
роля на главния секретар спрямо цялата администрация на областта. С издаването
на заповедта не е налице превратно упражняване на власт.
Съдът
намира за необходимо да отбележи, че не цени и не обсъжда нито снимките, представени
от С.; нито ангажираните от процесуалния представител на жалбоподателя
доказателства от адм. дело № 155/2022 г. на административен съд – Русе, тъй
като намира същите за неотносими към предмета на спора. Снимките се отнасят до
инцидента относно отворената външна врата на РКИ, а отстраняването на И. е във
връзка с нарушения на правилата за пребиваване на териториите на зоните за
сигурност в Областна администрация на Област Русе по време на проверка на
дейността на РКИ. Представените от адв. П. И. доказателства са свързани с
реализирането на дисциплинарната отговорност и налагането на дисциплинарно
наказание, т.е. те подлежат на последващо разглеждане и оценка от
дисциплинарния съвет относно налагане или на дисциплинарно наказание, относими
са към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на И. и са
неотносими за решаването на спора относно временното отстраняване на И.. Така
ангажираните доказателства ас относими към самото проверка на РКИ и резултатът
от нея, докато поведението на И. се установява само от видеозаписите на
монтираните камери за защита на РКИ.
В обобщение, налага се извод за законосъобразност на оспорвания акт, поради
което оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.
По
делото искане за присъждане на разноски е направено от двете страни. Като
съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен
състав намира, че в полза на Областна администрация Русе следва да се присъди сумата от 100 лева
юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК; Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд по к.д. №
3/2016 г. и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Съгласно чл. 2,
ал. 1 от УПОА, областната администрация е юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище - населеното място, административен център на областта.
Жалбоподателят не е възразил срещу искането на ответника за присъждане на
разноски.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Русе, ІV-ти състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Н.И., ЕГН **********, с адрес ***, и съдебен адрес *** против
Заповед № 3-95-00-112/28.02.2022 г. на Областния управител на Област Русе.
ОСЪЖДА
С.Н.И.,
ЕГН ********** да заплати на Областна администрация Русе юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се
обжалва по касационен ред пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: