РЕШЕНИЕ
№ 781/07.12.2020г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково,
в открито съдебно заседание
на четвърти ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Хайгухи Бодикян
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
- Иванова
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието
на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от Председателя АНД (К) № 972 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
от „Зангочеви“ ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление гр. И., ул.
„Л.“ №., вх.., ет.., ап.., представлявано от Т. Г. З., подадена чрез
пълномощник – адв. М.Ф. – ХАК, служебен адрес: ***, офис 8, против Решение №260036 от 31.08.2020 г.,
постановено по АНД №320 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
В касационната жалба се твърди,
че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че
изведените от въззивната инстанция правни изводи били неправилни, необосновани
и били в противоречие с материалния и процесуалния закон, поради което били
незаконосъобразни. Навеждат се доводи, че направеното от актосъставителя
описание на нарушението, което било възпроизведено и в НП, било непълно и не
съдържало всички обективни белези на твърдяното нарушение, а също така и
неточно. При описание на процесното нарушение съществено били нарушени чл.42 и
чл.57 ЗАНН. От съдържанието на посочените като нарушени норми на чл.180, ал.2,
във връзка с ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86 ал.1 от ЗДДС, вр. чл.102, ал.3,
т.1 от ЗДДС било видно, че основният
съставомерен факт, за да възникне отговорността на жалбоподателя по ЗДДС било
да се установи, че за процесния /визиран в АУАН и НП/ период 01.01.2019г. – 31.01.2019г.,
същото извършило облагаеми доставки на твърдяната стойност – 4 715,40 лв.,
за които, като било длъжно, не начислило ДДС. Както в АУАН, така и в НП в тази
връзка бил посочен единствено правният извод на наказващия орган, че за
процесния период дружеството осъществило облагаеми доставки на стойност 4 715,40
лв. Кои и колко на брой били доставките,
приети като облагаеми, извършени от дружеството през този период и как и с
какво същите са обективирани, нито в АУАН, нито в НП било изрично посочено. Т.
е. налице било само едно твърдение, че има извършени доставки на посочената
стойност, без това твърдение да било обосновано, с конкретните факти и
обстоятелства, от които да се изведе и да може да се провери от съответния
орган – в случая от съда при извършването на проверката относно правилността на
издаденото НП, предопределена от съставомерността на извършеното нарушение.
Като не констатирал тази непълнота на описанието на нарушението и потвърдил НП,
съдът в случая възприел правен извод, без да извърши никаква проверка за верността на същия, а и в случая
не могъл да извърши такава проверка и то именно поради непълното описание на
нарушението. Освен това, всички обективни и субективни белези на
административното нарушение следвало да бъдат ясно и точно посочени в АУАН,
който бил първият акт, с който се поставя началото на производството, като било
недопустимо по отношение на някои обстоятелства да се прави препратка към
документи, съставени извън рамките на това производство. Излагат се подробни
съображения, въз основа на които се твърди, че в случая за доставките имало
издадени фактури, така че нямало как нарушението, вменено на дружеството, да е
осъществено при посочените в АУАН обстоятелства. Неправилно съдът приел и че
била спазена процедурата по съставянето на АУАН при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Навеждат се и твърдения, че съдът не се произнесъл по изрично заявеното противоречие
между посочената в АУАН и в НП дата на констатиране на нарушението и начина на
констатиране на същото. Сочи се, че така наведеното в НП ново твърдение по
отношение на времето на начина на констатиране на нарушението представлявало
изменение на самото „обвинение“, за което лицето не било известено по
съответния ред. По никакъв начин в НП не било посочено кое е наложило това
изменение и как същото било извършено. А самата дата на констатиране на
административното нарушение безспорно следвало да бъде посочена както в АУАН,
така и в НП и да се подкрепя от събраните от органите по приходите
доказателства. От този момент започвал да тече 3-месечния срок по чл.34, ал.1
от ЗАНН, в който компетентните органи следвало да образуват
административнонаказателното производство. Освен посочените процесуални
нарушения, пред въззивната инстанция било наведено и друго много съществено
процесуално нарушение, което отново не било уважено от районния съд. Твърди се,
че бил напълно неправилен и незаконосъобразен и този извод на съда, а именно,
че не бил пропуснат 3-месечния
преклузивен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя за
образуването на административнонаказателното производство, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Сочи се, че в случая неправилно било прието
от въззивната инстанция, че давността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дружеството за процесното
административно нарушение започнала да тече на 27.06.2019г. и към 21.08.2019г.
- датата на съставяне на АУАН, не е изтекла. Твърди се също, че като
неоснователно районният съд приел и възражението, че с оглед събраните в хода
на съдебното производство доказателства, имащи отношение към начисляването на
неначисления за процесния данъчен период данък от дружеството доброволно с
Протокол, в рамките на 6 м. срок от края на месеца, в който данъкът следвало да
бъде начислен, е следвало по отношение на отговорността на дружеството да бъде
приложен привилегирования състав на чл.180 ал.3 от ЗДДС. Навеждат се доводи, че
тъй като към датата на начисляване на данъка и осъществяване на състава на
разпоредбата на чл.180 ал.3 от ЗДДС, дружеството имало качеството на
регистрирано по ЗДДС лице, то по отношение на него на валидно правно основание
намирал приложение привилегирования състав на чл.180 ал.3 от ЗДДС и съдът
следвало да измени наложената санкция, като я намали до предвидения в
разпоредбата на чл.180 ал.3 от ЗДДС размер. Сочи се също, че съдът приел, че не
са налице предпоставките по отношение на описаното нарушение за приложение на
чл.28 от ЗАНН, като се изразява несъгласие с мотивите на съда в тази насока. Моли
се за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление. Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни
инстанции.
В съдебно заседание процесуалният
представител на касационния жалбоподател поддържа подадената касационна жалба
по изложените в същата доводи. Предвид изложените в жалбата доводи и като се имат
предвид всички събрани по делото доказателства, се моли да бъде отменено
процесното решение, като неправилно и незаконосъобразно, както и да се отмени и
наказателното постановление. Моли се за присъждане на разноските във въззивното
производство. Поддържа се и довода по отношение на приложение на разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, по отношение на което възражение нямало никакви конкретни
доводи, изложени от въззивната инстанция.
Ответникът, в представен чрез
процесуален представител писмен отговор на касационната жалба, изразява
становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноски за осъществена
юрисконсултска защита, пред настоящата инстанция. В случай, че бъде уважена
жалбата и при претендиране на разноски и по-конкретно адвокатско
възнаграждение, се счита, че като се вземе предвид ниската фактическа и правна
сложност на делото, следва то да бъде присъдено в минимален размер.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита решението на Районен съд – Хасково за правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №260036 от 31.08.2020
г., постановено по АНД №320/2020 г., Районен съд – Хасково потвърждава
Наказателно постановление №494575-F505408/13.02.2020г., издадено от Директор на
Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Зангочеви“ ЕООД, гр. И.,
за нарушение на чл.180 ал.2 от Закон за
данък върху добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.180 ал.1 от ЗДДС, във
връзка с чл.86, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС и на
основание чл.180 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.180 ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 785.9 лв., като със същото решение съдът осъжда „Зангочеви“ ЕООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление гр. Ивайловград, ул. „Л.“ №14, вх.., ет.., ап..,
представлявано от Т. Г. ., да заплати на НАП ТД Пловдив ЕИК … сумата в размер
на 80 лв., представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
За да потвърди наказателното
постановление, районният съд е приел, че в конкретния случай се установява
извършването на описаното в него административно нарушение, като е мотивирал
изводите си. Посочил, че наказанието е правилно определено. Изложил е и
съображения, че не са налице предпоставките по отношение на описаното нарушение
за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното
решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти
са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Неоснователно е твърдението на касатора за
допуснати в хода на административнонаказателната процедура съществени процесуални
нарушения.
Не се споделя довода, че в случая не е спазен
3-месечния срок по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Трайно в практиката си
касационната инстанция приема, че едва към датата на протокола, финализиращ
извършената от контролния орган проверка, е възможна преценка дали от обективна
страна е налице или не нарушение, а оттук и едва след тази дата би могъл да се
направи обективен извод кой е извършителят на същото, ако нарушение е налице. В
този смисъл, наличието на съставен акт за регистрация по ДДС, въз основа на
подадено от задълженото лице заявление
за регистрация по ДДС, не е достатъчно
условие, за да се приеме, че е открит нарушителя. Необходимо е да бъде извършена
проверка за установяване на всички относими по случая обстоятелства, при която
се проверят и представените от задълженото лице документи и съдържащата се в
тях информация. Съответно едва при осъществяване на такава би могла да се
анализира събраната информация с цел да се установи осъществени ли са облагаеми доставки за всеки конкретен
период, следвало ли е или не да бъде
начислен ДДС за периода, и в какъв размер. В случая такъв анализ е направен с протокола
от 27.06.2019г. и именно от тази дата
започва да тече 3- месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който в случая към
датата на съставяне на процесния АУАН, не е изтекъл.
Правилно съдът, отчитайки, че сроковете по чл.34
от ЗАНН са давностни, е приел, че в случая е спазен и двугодишният срок за
започване на административнонаказателното производство за нарушение от този
вид. Безспорно същият не е погасен с оглед датата на извършване на нарушението
– 15.02.2019г. и момента на съставяне на акта – 21.08.2019г.
В АУАН и НП се съдържа надлежно описание на
нарушението, като са посочени всички негови съставомерни признаци, при което не
би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за кое точно деяние му е
наложена имуществената санкция. Описаното нарушение съответства изцяло на дадената му правна
квалификация. Доводите за наличие на
процесуално нарушение предвид установеното разминаване в датата на
установяване на нарушението, посочена в АУАН и тази в НП, са излагани и пред
районния съд. Последният обосновано ги е
отхвърлил. Датата на установяване на
нарушението не е сред съставомерните елементи на същото. Предвид това, погрешното ѝ посочване в АУАН или НП
или наличното разминаване между тези два
акта в това отношение, по никакъв начин не оказва влияние върху
законосъобразността на санкционния акт и не опорочава процедурата по налагане
на имуществена санкция. Ето защо, неоснователни са възраженията в касационната
жалба за допуснати процесуални нарушения при описание на нарушението
в АУАН и НП, от категорията на съществените такива, даващи основания за
отмяна на санкционния акт на процесуално
основание.
Касационната инстанция намира за правилен извода
на районния съд, че санкционираното деяние е безспорно установено и доказано.
За да е налице административно нарушение по смисъла на
чл.180, ал.2 от ЗДДС, е достатъчно да бъде установено неизпълнението на което и
да е от трите кумулативни задължения по чл.86, ал.1 от ЗДДС. В случая,
обстоятелството, че касаторът е достигнал облагаем оборот над 50 000. 00 лв. за
периода 01.08.2017г. – 31.07.2018г., се явява несъмнено установено.
Следователно, след настъпване на последното обстоятелство дружеството е
следвало да се начислява ДДС, което обаче не е сторено, конкретно за периода
01.01.2019г. – 31.01.2019г., като към 15.02.2019г. – дата, посочена за
извършване на нарушението, действително
бездействие е било налице. Съответно, от обективна страна е налице
вмененото на дружеството административно нарушение, поради което правилно и
законосъобразно същото е било наказано на основание чл.180, ал.2 във връзка с
чл.180, ал.1 от ЗДДС.
Изцяло правилни са и изводите на районен съд
Хасково, че в случая нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима. Същите са
законосъобразни и обосновани и доколкото изцяло се споделят от настоящия
съдебен състав, то не е необходимо и преповтарянето им.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на делото и предвид заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. С оглед
разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв. за представителство пред настоящата
инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната
помощ, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260036 от 31.08.2020
г., постановено по АНД №320 по описа на Районен съд – Хасково за 2020 г.
ОСЪЖДА „Зангочеви“ EООД с ЕИК …. да заплати на НАП
ТД Пловдив сумата от 120 (сто и двадесет) лева, разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.