Р Е Ш Е Н И Е
Номер 24.03.2022 година град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 24.02.
2022 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.дело № 33 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че в резултат на ПТП са причинени телесни увреждания на ищцата
Е.В.Р. на 57 г.
Изложени са обстоятелства, че на 10.10.2019 г. около 14:20 ч. в гр. К. по ***се
е движил л.а. „Шкода Фабия“ с peг. № ***, управляван от М.Г.Л., която срещу №
93 на горепосочения булевард нарушава правилата за движение по пътищата, като
отнема предимството на движещата се по пешеходна пътека Е.В.Р. и я блъска, като
вследствие на инцидента пешеходката Е.Р. е пострадала.
Във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано ДП 1286/ 2019 г. по
описа на РУ - К., пр. пр. 3770/ 19 г. по описа на РП - К., което към настоящия
момент не е приключило. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са
допуснатите от М.Г.Л. нарушения на правилата за движение по пътищата. Сочи се,
че в конкретната ситуация за водача на лекия автомобил са били налице
определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно
движение по пътищата. Заявено е, че в случая съществува пряка причинна връзка
между деянието на М.Г.Л. и настъпилите общественоопасни последици - телесните
повреди, причинени на ищцата Е.В.Р.
Посочено е, че за увреждащия л.а. „Шкода Фабия“ с peг. № ***, управляван от
М.Г.Л., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/03/519000997004/ 05.04.2019 г. със срок на валидност една година, считано от
10.04.2019 г. до 09.04.2020 г. със ЗАД „Б.В.“. Изложено е, че по силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000
000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2019 г. при едно увредено лице, какъвто е конкретният
случай.
Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалата е
предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗАД „Б.В.“ и е
представила всички документи, с които разполага. Твърди се, че по случая има
претенция с № 5090/28.10.2019 г., по която към настоящия момент застрахователят
не се е произнесъл. С о.р. от 25.10.19г. застрахователят е уведомен за
настъпилото събитие. Сочи се, че в случая за ищцата е налице правен интерес да
предяви претенцията си за плащане пред съда.
Твърди се, че при процесното ПТП Е.В.Р. е получила следните травматични
увреждания: счупване шийката на дясна раменна кост, имобилизация на десния
горен крайник, кръвонасядане и охлузване по дясното коляно, кръвонасядане и
ограничени движения в областта на дясна глезенна става и други.
След инцидента на 10.10.2019 г. пострадалата е хоспитализирана по спешност
в ортопедично отделение на МБАЛ „**“, гр. К. с оток в дясна мишница и
оплаквания от болки в дясна раменна става и с невъзможни движения в същата.
Поставена й е диагноза фрактура коли хумери декстра и й е направена репозиция и
имобилизация. Изписана е с препоръки за ХДР и да носи имобилизацията 30 дни,
като й е назначено и медикаментозно лечение. Сочи, че на 18.10.2019 г. ищцата е
прегледана от съдебен лекар при Съдебна медицина - С.З., който установява
счупване шийката на дясна раменна кост, имобилизация на десния горен крайник,
кръвонасядане и охлузване по дясното коляно, кръвонасядане и ограничени
движения в областта на дясна глезена става. Заявено е, че видно от приложеното
като доказателство към настоящата ИМ СМУ счупването в областта на шийката на
раменната кост е причинило трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а в съвкупност всички гореописани
увреждания отговарят по начин и време да са причинени от процесното ПТП. На
18.11.2019 г. Е.Р. е преминала преглед от ортопед - травматолог, поради оплаквания
от болка в травмираните участъци. Констатирани са ограничени движения в двете
коленни и двете глезенни стави и е насочена за активна рехабилитация на дясно
рамо, осъществена на 28.11.2019 г. На 02.12.2019 г. ищцата е прегледана отново
от ортопед - травматолог поради продължаващи оплаквания от болки в
контузионните области. Констатирано е, че се запазва състоянието на ограничени
движения в дясна раменна става, поради което й е дадена препоръка за
продължаване на рехабилитацията. Посочва се, че вследствие получените
травматични увреждания и видно от приложените към настоящата ИМ болнични
листове, ищцата е била в състояние на временна нетрудоспособност над 120 дни.
Наведени са твърдения, че в резултат на уврежданията, получени от
процесното ПТП Е.В.Р. търпи силни болки и много страдания. Възстановяването на
пострадалата от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към
настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално. Сочи се, че преди
катастрофата, ищцата е била в добро здравословно състояние, активна жена в
работоспособна възраст, но след инцидента за дълго време е била лишена от
обичайния си начин на живот. Тежките травми и продължителното лечение оказват
изключително негативно влияние върху здравословното и психологическото
състояние на ищцата. Освен болките, тя е изживяла и силен емоционален стрес,
който ще остане за цял живот в нейното съзнание.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания,
ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 135.26 лв., които също
следва да й бъдат възстановени. Посочените разходи са направени за лекарствени
средства, процедури, копие на CD и СМУ.
Изложено е, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалата
следва да бъдат компенсирани. Намира, че безспорно неимуществените вреди имат
по-голямо значение и се оценяват по-високо. Заявено е, че паричното
обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би
обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло
да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване
на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем Психическите
и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от
извършеното престъпление.
Твърди се, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на
водача на увреждащия автомобил М.Г.Л., а за причинените от нея вреди отговаря
ответникът по делото ЗАД „Б.В.“. Изложени са аргументи, че съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна
по задължителната застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за ищцата
е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на
обезщетението за причинените й имуществени и неимуществени вреди. Сочи се, че предявеният
иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително
претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга
страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019 г.
и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Направено е искане, да се осъди ответника ЗАД „Б.В.“ да заплати на Е.В.Р.
обезщетение в размер на 26 000 лв., частичен иск от 60 000 лева, за
причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП от 10.10.2019г.,
както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер
на 135.26 лв.
Претендира законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА с ДДС, тъй като адвоката на
ищцата е регистрирана по ЗДДС, като моли съда да счита настоящата молба за
списък на разноски.
В съдебно заседание,
съдът е допуснал увеличение на предявения иск за неимуществени вреди, заявен
като частичен, като същия да се счита увеличен в размер вместо на 26 000
лв. на 50 000 лв. като частичен от 60 000 лв., представляващи
обезщетение за причинените на Е. Василиевна Р. неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените и телесни
увреждания при процесното ПТП.
В законния
срок е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество, с който оспорва иска по основание и размер.
Намира, че искът не е доказан по основание и сочи, че към исковата молба е
приложен единствено като свидетелстващ документ копие от Констативен протокол
за ПТП без номер от 10.10.2019 г., съставен от лице (не се чете съставителят),
което вероятно не е било на мястото на ПТП и не е имало възможност лично да
възприеме обстоятелства, пряко свързани с причините за настъпване на ПТП,
механизма и мястото на самото ПТП, поведение на участниците в ПТП, а оттук и
наличие на вина за настъпването на ПТП от всеки един от участниците.
Оспорва приложения в неясно и нечетливо копие като доказателство
Констативен протокол за ПТП. Отделно от това, ответникът счита, че същият е
съставен въз основа на заявителски материал от частно лице, вероятно участник в
ПТП, имащ интерес от заявеното, т.е. съдържанието на Констативния протокол
формално се явява частен документ, който оспорва.
Отделно от това е изложено, че съгласно Наредбата за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на Министерството на вътрешните работи
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства при ПТП с убит или ранен човек се съставя констативен протокол за ПТП
от органите на полицията, посетили местопроизшествието. Сочи се, че в него се
отразяват формални обстоятелства, като напр. имената на участниците в ПТП;
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП; резултатите от задължителната
проверка за алкохол на водача (ите); данни за пострадалите и др. под. Според
ответника, този констативен протокол е констативен административен акт, с който
се удостоверява факт с правно значение и по никакъв начин не се доказва вина
или виновно поведение или нарушение на правилата за движение по пътищата, а още
по-малко и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата. В тази
връзка, ответникът заявява, че изцяло
оспорва твърдението и еднозначният извод, направен от процесуалния представител
на ищцата в исковата молба, че вина за ПТП има водачът М.Л., както се твърди в
исковата молба.
Счита се, че в представените документи няма еднозначни и конкретни
доказателства пострадалата пешеходка Е.В.Р., къде точно се е намирала на
пътното платно непосредствено преди ПТП. Заявено е от ответника, че единственото,
което може да приеме като противно твърдение е, че същата вероятно не се е
намирала на пътното платно на място, което не е изрично обозначено за пресичане
и/или стоене. Твърди се, че същата не е проявила и нужното внимание на
пешеходец на пътното платно и е изскочила на пътя изненадващо и неочаквано за
водача.
Ответникът твърди, че е налице възможност изненадващо поведението и мястото
на движение/стоене на пътното платно от страна на пешеходката Е.В.Р. да е
причина за настъпилото ПТП. Според ответника, съществува обоснована възможност
същата да се е намирала на самото пътно платно неправомерно, без достатъчна за
водача видимост. Счита, че няма данни или доказателства, а и не се твърди в
исковата молба, пешеходката да е била на тротоар при настъпването на ПТП. Намира,
че към исковата молба няма представени налични доказателства за удостоверяване
на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водача
на МПС „Шкода Фабия“, с peг. № ***, ангажиращо от своя страна отговорността на
застрахователя.
Посочено е, че при предявяване на доброволната претенция подобни документи
са били изискани и не представени от страна на процесуалния представител на
ищцата, не се представят и сега пред съда, като се иска допускането на
експертиза, която да работи само по данни от Протокол за ПТП. Намира, че по
досъдебното производство, за което са представени данни и в исковата молба, е
вероятно да има изготвени или събрани и други доказателства, които дават
отговор на поставените от ответника по -горе въпроси, изложени аргументи и теза
по отношение на механизма на ПТП и поведение на участниците в него.
Сочи се, че в наличните към исковата молба документи има вписани данни за
водено наказателно производство - пр.пр. № 3770/2019 г. по описа на РП гр. К. и
ДП 1286/2019 г. по описа на РУ гр. К.. Заявено е, че решаването от страна на
наказателния съд и/или Прокуратурата на въпросите, свързани с обстоятелствата,
оспорванията им и вината на участниците в ПТП са важни, съществени и определящи
преди да приключи настоящото съдебното производство по т. д. № 33/2020 г, по
описа на Окръжен Съд гр.С.З.. Счита, че това е изключително важно и с оглед на
наличието на виновно поведение и нарушение от страна на застрахования водач.
Поддържа наличие на преюдициален спор, имащ пряко отношение към ангажирането на
отговорността на застрахователя, което е основание съдът да спре разглежданото
на настоящото дело до решаването на досъдебното производство/наказателното дело
по случая. На основание изложеното, ответникът прави искане съдът да спре
производството по т. д. № 33/2020 г. по описа на Окръжен Съд гр.С.З., ТО, 1
състав, до приключването на наказателното производство във връзка със същото
ПТП с окончателен и влязъл в сила акт.
Ответникът счита, че в противен случай, ако делото не бъде спряно, може да
се изпадне в ситуация, в която гражданския съд, Търговско отделение, да
определи виновен за ПТП на основание единствено съдебна експертиза в
гражданското производство, която е изготвена единствено с приложения по делото
документи - Протокол за ПТП, който от своя страна е и оспорен от ответната
страна в спора. В случай, че не бъде уважено искането за спиране на настоящото
производство, ответникът сочи, че има възможност да се стигне до произнасяне на
настоящия съд преди да е изяснено поведението и вината на участниците в
наказателното производство, което ще приключи по-късно и след разпити на
очевидци, за които няма информация в това производство, следствени експерименти
и замервания и пр., преди и постановяването на компетентен съдебен акт от наказателен
съд или Прокуратурата, по отношение на виновен за конкретното ПТП или наличието
на данни за съществено съпричиняване.
Заявява, че оспорва и прави възражение за наличието на данни за доказано по
безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС.
Оспорва вида и характера на уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно
- следствената връзка между деликта и претърпените имуществени вреди.
Алтернативно – намира, че съществува реална и обективна възможност
пострадалата пешеходка Е.В.Р. и сама да е създала предпоставки и се е поставила
в опасност, както и с поведението си в значителна степен е и допринесла за
случилото се.
Твърди, че е налице съществено съпричиняване от страна на Е.В.Р., която вероятно
неочаквано за водача се е намирала на пътното платно в непосредствена близост
до автомобила, в тъмната част на денонощието и ограничена видимост за водача. Изложено
е, че съгласно чл.113, ал.1 от ЗДвП, при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила:
- преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията
до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение;
- да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират
без необходимост на платното за движение;
- да не преминават през ограждения от парапети или вериги.
Посочено е, че чл. 114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат
внезапно на платното за движение, както и да пресичат платното за движение при
ограничена видимост.
Счита, че от представените с исковата молба писмени доказателства не става
ясен точния механизъм на настъпване на произшествието, не се разкриват в
достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило същото и действията на
участниците в него. С настоящото, ответникът оспорва настъпването на ПТП, както
и механизма на евентуалното му настъпване. Сочи, че предпоставките за носене на
деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД трябва да бъдат доказани пред
гражданския съд с доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на
делото по иска на увреденото лице, съобразно принципите за непосредственост и
равенство на страните. Посочва, че още повече, съществуват редица противоречия по
отношение на съществени обстоятелства - къде и как точно е пресичала или е
стояла пострадалата.
Позовавайки се на един от основните принципи в правото, според който никой
не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, ответникът счита,
че при определянето на размера на обезщетенията следва да се отчете факта на
съпричиняване. Излага аргументи, че съгласно чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият
е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
По размера на иска, ответникът взема следното становище:
Счита, че освен, че не е доказана основателността на предявения срещу ответното
дружество иск, намира, че той, от една страна, е недоказан по размер, а от
друга страна - е силно завишен. Посочва, че това становище се потвърждава от
трайната съдебната практика за подобен вид увреждания и от подобно естество.
Сочи, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Заявява, че понятието "справедливост“ по смисъла на
чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Според ответника, то е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението,
едно от които е поведението на пострадалата и наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от нейна страна. Намира, че е безспорно, че нараняванията
на човек не може да бъдат изцяло оценени в пари, предвид което при определянето
на размера на обезщетението се следват принципа на справедливостта, законовите
разпоредби и съдебната практика при определяне на обезщетения от подобен вид и
с подобна степен.
Твърди се, че в нито един от представените като доказателство с исковата
молба документи не се удостоверява и доказва необходимостта от закупуването на
лекарства и други медицински услуги - липсва медицински документи пряко
относими и даващи основание, за да бъдат направени цитираните в исковата молба
разходи в размер на 135,26 лева, като лекарски заключения, рецепти и пр.
Оспорва изцяло претенцията в тази част поради липса на представени медицински
документи, с които цитирани лекарства са били назначени за лечение на ищците,
както и че реално са били заплатени от тях. Оспорва и реално направен разход за
лекарства поради липсата и на документи съгласно Закона за счетоводството -
платежни, фактури с ясно описано основание, включващо цитирани закупени
лекарства, извършени конкретни услуги и пр.
Оспорва претендираната от ищцата в исковата молба лихва. Намира, че единственият
задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита деликвента
(застрахования). Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016г., приложим е
чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент застрахователя
дължи лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора по отношение на плащането,
както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
Моли, да се отхвърлят изцяло предявените срещу ЗАД “Б.В.И.Г.” искове, като
неоснователни и недоказани, заедно с всички произтичащи от това законови
последици, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение и направените по
делото разноски.
С допълнителната
искова молба ищцата взема становище по направените с отговора на исковата
молба възражения на ответника.
По възражението на ответника за спиране на настоящото
производство, намира, че не са налице твърдяните от ответното дружество
основания за спиране на настоящото производство, тъй като счита, че не са
налице предвидените в закона предпоставки за това. Уточнява, че ответникът
неправилно посочва, че от представените доказателства, незнайно от кои, било
видно наличието на наказателно дело. Отбелязва, че както е посочено в ИМ е
образувано досъдебно производство, а не на наказателно дело. Посочва, че
основанието за спиране е визирано в чл.229, ал.1, т.4 ГПК, чийто предпоставки в
случая не са налице.
Изложено е, че следва да се има предвид, че понятието
за вина не е тъждествено в наказателното и в гражданското право. Сочи, че
присъдата или решението се отнася до осъждане или оправдаване само за конкретни
текстове по ЗДвП, във връзка с чл. 343 от НК, но те могат да са различни от
установените в гражданското производство нарушения на правилата за движение, а
за последните нарушения присъдата няма действие. В тази връзка се сочи, че
следва да се има предвид Решение № 25/17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г.. II -ро
т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Намира,
че няма пречка по делото да се приложат всички необходими доказателства за
изясняване механизма на ПТП, както и да се допуснат при необходимост свидетелски
показания, експертиза и т.н. Защото деянието, което подлежи на доказване в
исковия процес, както и противоправността му съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не във всички случаи представлява престъпление по смисъла на НК, а вината
при деликтната отговорност се предполага. В този смисъл, се сочи, че независимо
от задължителната сила на присъдата, гражданската отговорност на деликвента би
могла да бъде ангажирана и при оправдаването му или при признаването му за
виновен, но за извършване на друго престъпление.
Посочено е, че отговорността на застрахователя по
прекия иск на увреденото лице е функционално обусловена от гражданската
отговорност на застрахования, но с оглед на целите и предназначение на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в разпоредбата на чл. 496,
ал.3, т.1 от КЗ изрично е предвидено задължение на застрахователя да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение. Заявява, че
посоченото задължение не е поставено в зависимост от наличието на влязла в сила
присъда на наказателен съд или от висящност на наказателно производство, а
единствено от удостоверяване на ПТП чрез някои от посочените в нормата на
закона документи. Сочи, че предвид на уредбата на задълженията на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и фактите,
обуславящи отговорността на застрахователя, присъдата на наказателния съд срещу
деликвента не във всички случаи ще има значение за решаване на гражданското
дело по иск на увредения срещу застрахователя.
Оспорва всички възражения на ответното дружество като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Счита, че неоснователно ответникът оспорва вината на
водача на л.а.
На
първо място, намира, че следва да се посочи, че механизмът не е част от
фактическият състав на непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на
доказване в настоящето производство. Отбелязва, че следва да се има предвид, че
представеният по делото Констативен протокол за ПТП, представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. В същия смисъл са посочени решение № 85 от 28.05.2009 г. по т.
д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д. №
395/2008 г. на ВКС, II Т.О. и Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011
г. на ВКС, II Т.О. Обръща внимание, че доколкото протоколът за ПТП е изготвен
от органите на полицията, след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от
длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за
механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила.
Изложено е, че предвид и факта, съгл. чл.45 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното, с оглед установената презумпция за вина, като се
счита, че не е в тежест на ищцата да доказва обстоятелства от механизма.
По отношение противоправността на извършеното от
водача на л.а. деяние, е посочено, че са направени доказателствени искания -
издаване на СУ за снабдяване с материалите от ДП. Освен това, и отделно от
това, се сочи, че в гражданското право, за да се приеме, че има вина по смисъла
на чл.45 от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда
по наказателно дело.
По отношение твърдението на ответника, че по
извънсъдебната претенция бил представен само Констативния протокол и само въз
основа на него следвало да се произнесе същия по претенцията, ищцата отбелязва,
че следва да се има предвид чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ, в който е предвидено, че
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение.
Намира за неоснователно оспорването на вида и
характера на получените от ищцата увреждания, както и причинно - следствената
връзка между ПТП и претърпените неимуществени вреди. Счита, че невярно е
посоченото от ответника, че не били представени доказателства в тази насока. На
първо място, в Констативния протокол за ПТП е посочено, че има пострадала - и
това е ищцата. Твърди, че всички описани в исковата молба травми и страдания,
техния интензитет и проявление при ищцата са настъпили следствие процесното
ПТП. Сочи, че с исковата молба са представени множество медицински документи,
установяващи причинените й травми вследствие ПТП, както и са направени
доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване по делото на СМЕ, с
поставени към нея въпроси. Заявява, че към настоящата приложено представя още
медицински документи, установяващи, интензитета на търпяните болки и разходите,
които продължава да прави във връзка с лечението си - амб.лист № 61/07.02.20
г.; факт.№ 3248/10.02.20 г., ведно с касов бон; факт.№ **********/12.02.20 г.,
ведно с касов бон; амб.лист № 120/13.02.20г.; факт.№ **********/04.03.20г.,
ведно с касов бон; мед.протокол на ЛКК № 47/12.03.20 г.; амб.л.№ 545/17.02.20
г.; 2 бр. болнични лиса с № Е20200420758 и № Е20200420871. Моли, същите да
бъдат приети по делото и да бъдат взети предвид от вещото лице по исканата за
назначаване СМЕ.
По отношение възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, ищцата намира, че същите са
голословни и неподкрепени с доказателства. Счита, че от представените писмени
доказателства няма данни, от които да се направи извода, че пострадалата е
извършила нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
настъпването на вредоносния резултат. Посочва, че тези твърдения подлежат на
доказване в настоящото производство от ответника. Заявява, че видно от
Констативния протокол пешеходката е пресичала правомерно - на пешеходна пътека.
Счита, че не са налице основания за намаляване на претендираното обезщетение.
Намира, че неоснователно се оспорва претендирания
размер на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Посочва, че
предявеният иск е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед
причинените травматичните увреждания на ищцата вследствие процесното ПТП, а от
друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника
за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
По отношение възражението на ответника относно претендираното
обезщетение за имуществени вреди, е посочено, че размерът на същото се доказва
от представените фактури, а относно необходимостта на извършването на тези
разходи е поставен въпрос към вещото лице по СМЕ.
По отношение възражението на ответника за претенцията
за лихви за забава, следвало да се посочи, че при деликт лихви за забава се
дължат от датата на непозволеното увреждане. Отбелязва, че в тази връзка следва
да се има предвид, че задължението за изплащане на застрахователно обезщетение
възниква с настъпването на застрахователното събитие, покрито от ЗГО на
автомобилистите. Сочи, че приложимата правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която
е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на уведомяване от
застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице. Изложено е, че тъй като за делинквента е
установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят
не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него възниква задължение за
плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е посочено в
исковата молба - 17.10.2019 г. В тази насока е направено искане по чл. 192 от ГПК.
Според ищцата, най -късният момент, от който възниква
задължение за лихви е 25.10.2019 г., за която дата са представени
доказателства, че от ищеца е постъпило уведомление до застрахователя, което
обстоятелство не се оспорва от ответника.
Прави възражение за недължимост на юрисконсултско /
адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника
разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
Безспорно е установено, че
на 10.10.2019 г. около 14:20 ч. в гр. К. по ***се е движил л.а. „Шкода Фабия“ с
peг. № ***, управляван от М.Г.Л., която срещу № 93 на горепосочения булевард
нарушава правилата за движение по пътищата, като отнема предимството на
движещата се по пешеходна пътека Е.В.Р. и я блъска, като вследствие на
инцидента пешеходката Е.Р. е пострадала.
За увреждащия л.а. „Шкода
Фабия“ с peг. № ***, управляван от М.Г.Л., има сключена застраховка “Гражданска
отговорност”, з.п. BG/03/519000997004/05.04.2019 г. със срок на валидност една
година, считано от 10.04.2019 г. до 09.04.2020 г. със ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД.
С влязла в сила Присъда
№260054/12.05.2021 г., постановена по НОХД №16/2021 г. на Районен съд – К.
подсъдимата М.Г.Л. е призната за виновна в това, че на 10.10.2019 г., в гр. К.,
бул. „Княз Александър Батенберг" северно от №93, при управление на моторно
превозно средство -автомобил марка и модел "Шкода Фабия" с peг. № ***,
е нарушила правилата за движение по Закона за движение по пътищата, а именно: чл.116
от ЗДвП - "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен
и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни
увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към престарелите
хора", Чл.119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като 1 намали скоростта
или спре", като с деянието си по непредпазливост е причинила средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване в областта на шийката на раменната кост на
десния горен крайник, довело до трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни на Е.В.Р. и деянието е извършено на
пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предп. последно,
б. „а", предл. 1-во, алт. II-ра, вр. с ал. 1 вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с
чл.54 от НК е осъдена на четири месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване
е отложено за изпитателен срок от три години.
Пострадалата Е.В.Р. е предявила претенцията си за
изплащане на обезщетение пред ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД на 28.10.2019 г. и е
представила всички документи, с които разполага, по която застрахователят не се
е произнесъл.
За настъпване на процесното
ПТП, М.Г.Л. е уведомила ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД на 28.10.2019г.
От заключението на
съдебномедицинската експертиза се установява следното:
При ПТП – то ищцата е
получила счупване в горния край на дясната раменната кост, контузия на дясното
коляно, контузия на дясна глезенна става.
След ПТП – то в
спешен порядък е направена репозиция, имобилизирана е с мека превръзка по
„Дезо“ дясната раменна става, приложен е аналгетик. Манипулацията е осъществена
под локална анестезия. Същият ден е дехоспитализирана с препоръка да носи
меката имобилизация 30 дни. Препоръчани са 2 контролни прегледа: на 25.10.2019
г. и на 07.11.2019г. Меката имобилизираща превръзка е свалена на 18.11.2019 г.,
т.е. носена е 38 дни. През месец ноември е започнала физиотерапевтично и
кинезитерапевтично лечение. Провела е процедури с нискочестотно магнитно поле/7
процедури /;ниско честотен ток/7 процедури/;ултразвук/6 процедури/ и двигателни
раздвижвания. През месец февруари отново е провела курс на физио и
кинезитерапия: Аналитична ЛФК-5 бр;Лечение с ултразвук-5бр; Лечение с НЧТ-5бр;
Лечение с НЧМП-5бр. През останалите периоди е провеждала индивидуално
раздвижване в домашни условия. От
медицинската документация, болничните листи и амбулаторните листи се добива
представа за протичането на оздравителния процес, който е протекъл за около 6
месеца,като чувствителния ефект при раздвижването е получен след 4-ия месец.
На 11.02.2021 г., вещото лице е извършило
преглед на ищцата, при който е установено, че движенията в дясната раменна
става са все още невъзстановени до нормата/сравнено с лявата/. Абдукцията в
раменната става е възможна до 80 гр., като последните 10 гр. е болезнена. При
опит за пасивно повдигане/абдуциране на ръката нагоре болката се засилва.
Ротациите в раменната става са възстановени. Общият обем на вътрешна и външна
ротация е 90-100гр. При разговор с ищцата е съобщила, че е провела 2 курса на
рехабилитация в специализиран рехабилитационен център. Според вещото лице
предвид давността от ПТП-то /10.10.2019г./ до момента на прегледа, а именно 1
г. и 4 месеца може да се предположи, че по-голямо раздвижване няма да се
получи, дори и при опит за ново рехабилитиране. Усложнения от страна на
травматичните увреждания от друг характер ищцата не е получила. Травматичните
увреждания-счупване на шийката на дясната раменна кост и счупване на големия
туберкулум на дясната раменна кост са в пряка причинно следствена връзка с
процесното ПТП. Болковите оплаквания са ефект на травматичните увреждания и
следствие на пътния инцидент.
В
заключение вещото лице посочва, че в резултат на проведеното консервативно
лечение скелетната структура на дясната раменна става е възстановена, но
движенията в същата става са с дефицит, който ще персистира и в бъдеще.
Към
съдебната документация са представени фактури с прикрепени към тях фискални
бонове за разходи извършени от ищцата и свързани с лечебно оздравителния процес
на травмите получени при процесното ПТП. Представени са финансови документи за закупени
лекарства, потребителска такса,СД копия на обща стойност 138, 02 лв.Тези
разходи са в пряка връзка с провежданото лечение на уврежданията получени при
ПТП от 10.10.2019 г.
От заключението на автотехническата експертиза се установява следното:
Произшествието е настъпило на 10.10.2019г. около 14:15 ч, в гр.К. на бул.“**“. В зоната на ПТП - то, булеварда е с две платна, с по две ленти за еднопосочно движение. Платната са разделени от остров със зеленина. Произшествието е настъпило в условия на дневна светлина, ясно, слънчево, сухо време и суха асфалтова настилка. Лек автомобил Шкода Фабиа с рег.№ РВ8490ТТ, управляван от Л. се е движил в лявата лента на северното платно на булеварда в посока запад. Северно от № 93 е очертана пешеходна пътека. Л. е спряла пред пътеката за да пропусне преминаващи пешеходци. По пътеката на разстояние един от друг са вървели двама мъже и пострадалата Р.. Водачката на автомобила е пропуснала мъжете след което е потеглила. В този момент пострадалата е била пред и в дясно от автомобила. Пешеходката и автомобилът са продължили движението си, поради което е настъпил удар. Контактували са предна броня на автомобила в зоната на около 0,7м. в ляво от дясната габаритна линия с левия крак на пешеходката. Под действие на инерционната сила тялото се е наклонило /политнало/ наляво /към автомобила/ и е настъпил контакт на таза на пешеходката с предния капак на около 0,2м. от предния му ръб. След този контакт тялото под действие на ударния импулс е отхвърлено напред спрямо посоката на движение на автомобила, а спрямо посоката на движение на пешеходката, тялото е политнало надясно и е паднало на терена на дясната си страна. При това падане са получени травмите на дясно рамо и десен глезен, описани в медицинската документация.
Произшествието е настъпило поради следните технически причини:
- Водачката Л. е потеглила
въпреки, че по пешеходната пътека е преминавала пострадалата Р.. Причината за
това ненавременно потегляне няма технически характер, тя е от субективен
характер.
Според вещото лице, водачката
Л. е имала техническа възможност да предотврати удара, като остане на място /не
потегля/ до изтеглянето на пострадалата от пешеходката от пътеката.
В момента на удара
пешеходката Р. се е движила по очертана пешеходна пътека. Пътеката е очертана
перпендикулярно на платното за движение на бул.“**“.
Пешеходката Р. е имала
техническа възможност да възприеме л.а.Шкода. В материалите по делото има
данни, че тя в действителност го е възприела като „спрял червен автомобил“.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелката П.И.Ч.посочва , че
познава Е. от около 25 години. Свидетелката установява, че след ПТП – то,
ищцата била много зле, изпитвала ужасна болка от счупената ръка и била много
уплашена, като уплаха продължавала и до настоящия момент, когато види пешеходна
пътека. Наложило се свидетелката и още една приятелка, да къпят ищцата, да я
обличат, да вършат домакинска работа, да й пазаруват, като това продължило
около месец и половина. Според свидетелката, превръзката, която била сложена на
ръката на ищцата, последната не можела в никакъв случай да си слага сама. Към
настоящия момент, свидетелката установява, че Е. продължава все още да изпитва
болки в ръката и трудно да я вдига. Инцидентът се отразил на Е. и психически, тъй
като изпитвала страх като виждала пешеходна пътека.
Свидетелката Н.А.П. посочва, че познава ищцата от около 25 години. Видяла Е. на следващия ден след инцидента. Според свидетелката била много зле, ръката й била счупена и изобщо не можела да я движи, изпитвала много силни болки, от дясната страна била цялата синя. Е. трудно ставала от леглото, лежала, имала нужда от чужда помощ. Свидетелката й помагала, но по – рядко, повече П. й помагала за домакинската работа, за къпане, за смяна на превръзката. Свидетелката установява, че към момента, ищцата продължавала да се оплаква от болки в ръката и трудно я вдигала ръката. Свидетелката посочва, че ищцата живее сама, синът й е в П., а дъщеря й е в Б., дъщеря й идва за малко време. Според свидетелката, ПТП – то се отразило много зле на психиката на Е., била много уплашена, когато виждала пешеходна пътека.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая,
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП - 10.10.2019 г. по силата на което ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД е поело задължение да обезщети
увредените при използването на застрахования л.а. „Шкода Фабия“ с peг. № *** трети лица,
се установява от справка от сайта на Гаранционния фонд, където е посочено, че
за горепосочения автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ валидна
от 10.04.2019 г. до 09.04.2020 г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по
този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е
предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице
срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата е предявила застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди пред ответното застрахователно дружество на 28.10.2019 г. Поради това
съдът намира, че предявените искове са допустими.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че телесните
увреждания на Е.В.Р. се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил М.Г.Л., което е установено
с
влязла в сила Присъда №260054/12.05.2021 г., постановена по НОХД №16/2021 г. Районен съд
– К.,
която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Поради това
съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички
признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени и имуществени вреди се
явяват доказани по основание.
Относно размерът
на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Видно от
заключението на съдебномедицинската експертиза вследствие на процесното ПТП, ищцата
е получила счупване в горния край на дясната раменна
кост, контузия на дясното коляно, контузия на дясна глезенна става. Към настоящия момент скелетната структура на дясната раменна става е възстановена, но
движенията в същата остават с дефицит, който ще персистира и в бъдеще. От свидетелските показания, които съдът изцяло кредитира като убедителни, последователни и
непротиворечиви се установява, че лечебният и възстановителен период на ищцата
е бил продължителен, нуждаела се от чужди грижи, не е можела да се обслужва
сама. При определяне на обезщетението следва да вземе предвид, че към момента
на ПТП – то, ищцата е била на 56 години, което обуславя значително по-висок
стрес, по-тежко преживяване на претърпените травми и по-трудно възстановяване
на телесното здраве. Видно от представените писмени доказателства, ищцата е
била и в продължителен отпуск поради времена неработоспособност. Ето защо съдът като взе предвид,
тежестта на травмите, възрастта
на ищцата към момента на ПТП – 56 години, неудобства и ограничения от личен,
битов, трудов и социален характер, които е претърпяла и факта, че към момента
една от травмите не е възстановена и няма да настъпи пълно възстановяване приема, че справедливо
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 50 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
От
представените по делото доказателства и заключението на съдебномедицинската
експертиза се установява, че във връзка с процесното ПТП, ищцата е направила
разходи в размер на 138, 02 лв., за което са представени фактури с прикрепени
към тях фискални бонове. Ищцата претендира сумата от 135, 26 лв., поради което
с оглед диспозитивното начало, съдът намира, че предявеният иск за имуществени
вреди следва да бъде уважен в претендирания размер от 135, 26 лв.
Ответното дружество е направило възражение, че Е.В.Р. е нарушила разпоредба
на чл. 113, ал. 1 и чл. 114 от ЗДвП.
Съгласно, чл. 113, ал. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение
пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на
следните правила: преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства; да не удължават ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за
движение; да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика; да не
преминават през ограждения от парапети или вериги.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗдвП на пешеходците е забранено: да
навлизат внезапно на платното за движение; да пресичат платното за движение при
ограничена видимост; да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Според т. 6, б. ,,а‘‘ от
Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС,наличието на пешеходна пътека сигнализира за
възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е
непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има
задължение да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две
предпоставки - пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.
От събраните по делото доказателства се установява, че пресичането не е
било осъществено нито внезапно, нито е било непредвидимо, а е било по маркирана с пътна маркировка и обозначена с пътен
знак пешеходна пътека. Ударът е настъпил върху маркирана пешеходна пътека на
пътното платно за движение на автомобили, поради което водачът е бил длъжен да
намали скоростта или да спре преди пешеходната пътека и да пропусне
преминаването на пешеходците (чл. 119, ал. 1
от ЗДвП). Пешеходецът не е бил длъжен да изчака преминаване на
автомобила, а напротив – основавайки се на предоставеното от закона предимство
при преминаване по пешеходна пътека, той е имал правното основание да изисква и
очаква да му бъде предоставено предимство при пресичането. Правото на
пешеходеца при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана
или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с пътен знак
пешеходна пътека, което е сторено от страна на Е.В.Р..
Видно от заключението на автотехническата експертиза водачът на автомобила
е имал техническа възможност да
предотврати удара, като остане на място /не потегля/ до изтеглянето на
пострадалата пешеходка от пътеката.
Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗДвП отговорността на водача на МПС за осигуряване безопасност на движението е
значително по-голяма, включително и чрез вмененото му задължение за избиране на
такава скорост за движение, че да може да спре пред всяко препятствие, което е
могъл и е бил длъжен да предвиди. Категорично е установено, че водачът на МПС е
нарушил правилата на чл. 116 от ЗДвП, да е внимателен и предпазлив към
пешеходците, като не са установени твърдените от ответника нарушения на ищцата.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
Е.В.Р..
По иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира законна лихва от
17.10.2019 г. По делото е представено доказателство, че ищцата е предявила
застрахователната си претенция на 28.10.2019 г., като на същата дата
делинквентът М.Г.Л. е уведомила ответното дружество за настъпване на процесното
ПТП. Следователно съдът като съобрази
горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че 28.10.2019
г. е
датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца, поради
това за периода от 17.10.2019 г. до
27.10.2019 г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД следва да заплати на Е.В.Р. обезщетение в размер на 50 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП от 10.10.2019г., както и обезщетение за
причинените й в тази връзка имуществени вреди в размер на 135.26 лв. ведно със
законната лихва от 28.10.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода
от 17.10.2019 г. до 27.10.2019 г. като неоснователен.
По отговорността за разноски:
От
представените по делото доказателства се установява, че ищцата е материално затруднено лице, поради което
адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
По силата
на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В
настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и иск за имуществени
вреди.
По иска за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията
са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 – 830 лв. +3 % за горницата над
10 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия
случай адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищцата е в размер на 2 030 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата е в размер на 2 436 лв. с ДДС /2 030 х20% = 2 436 лв./.
По иска за имуществени вреди в размер на 135, 26 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 – 300 лв. При спазване на
посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на ищцата е в размер на 300 лв. Съгласно
разпоредбата на §2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е
регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско
възнаграждение на адвокат П.К. за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата е в размер на 360 лв. с ДДС /300 х20% = 360 лв./.
С
оглед изхода на делото ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД следва да заплати на адв. П.К. адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 796 лв. за осъществена безплатна адвокатска помощ
на ищцата.
Видно от данните
по делото от бюджета на съда са изплатени следните възнаграждения за изготвяне
на експертизи: възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза 501
лв. и възнаграждение за автотехническа експертиза възнаграждение в размер на
200 лв. или общо в размер на 701 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 2 000 лв. и сумата
от 701 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи,
изплатени от бюджета на съдебната власт.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр.С.** да заплати на Е.В.Р.,
ЕГН **********, с адрес: *** обезщетение в размер на 50 000 лв., частичен иск от
60 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени
болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при ПТП от
10.10.2019г., както и обезщетение за причинените й в тази връзка имуществени
вреди в размер на 135.26 лв., ведно
със законната лихва върху сумите считано от 28.10.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода от 17.10.2019 г. до 27.10.2019
г. като неоснователен.
ОСЪЖДА
ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.С.** да
заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес: *** адвокатско
възнаграждение в общ размер на 2 796 лв.
за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата.
ОСЪЖДА
ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.С.** да
заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса
в размер на 2 000 лв. и сумата
от 701лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи,
изплатени от бюджета на съдебната власт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :