О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №93
Гр.В**
22 април 2019
г.
ВОС гражданско отделение в закрито заседание на 22 април две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател : И** И**
Членове :1.Д** М**
2.Г** Й**
при
секретаря .........................................................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й** гр. дело №136
по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Глава 21 ГПК
/Обжалване на определенията/.
Образувано е по частна жалба на Н.С.Г.
чрез адв.пълномощник Р** Д** против определение №
292/29.05.2018г. по гр.д. № 111/2018г. на РС-Б**, с което е прекратено
производството по гр.д. №111/2018г. по описа на БРС, в частта относно
предявения от Н.С.Г. срещу П**Н**Ф** и „Б** А**Г**" ООД иск за
пригласяване за нищожност на договор за наем , в частта му за ½ ид.част
принадлежща на Т**Н** Т** с ЕГН: **** от недвижимите имоти предмет на договор
за наем,сключен на 20.09.2016г. между П**Н** Ф** и „Б** А**Г**" ООД.
По частната жалба е образувано ч.в.гр.д.232/2018
г. на Окръжен съд-Видин .
Поддържа се в частната жалба, че определението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като с определението си по чл.140 от ГПК
първоинстанционния съд е приел че исковата молба е редовна и е насрочил делото
за разглеждане, а с предишно определение от 05.04.2018г. е оставил без уважение
молбата на дружеството ответник за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се твърди че „в случая предмет на
делото е разваляне на договор за наем на имотите по описа в исковата молба,
който договор е подписан от лице непритежаващо право да извършва такива
действия с общата вещ, тъй като не притежава повече от половината от правото на
собственост върху тях".
Моли съда да приеме, че частната жалба е основателна и
да се отмени атакуваното определение.
След като взе предвид събраните по делото
доказателства ВОС приема,че жалбата е основателна поради следното :
С определение № 147/20.07.2018 г. по в.ч.гр.дело №
232/2018 г. на Видинския окръжен съд е
потвърдено определение № 292/29.05.2018 г. по гр.дело № 111/2018 г. на БРС в
частта, с която е прекратено производството по делото относно предявения от Н.С.Г.
срещу П**Н** Ф** и „Б**А**Г**" ООД иск за прогласяване нищожност на
договор за наем в частта му за ½ ид. част, принадлежаща на Т***Н**Т** от
недвижимите имоти, предмет на договор за наем, сключен на 20.09.2016 г. между П**
Н**Ф** и „Б** А**Г**" ООД.
С
определение №168/05.04.2019 г. по ч.гр.д.№4148/2018 г. на ВКС,четвърто ГО е
допуснато касационно обжалване на
определение № 147/20.07.2018 г., постановено по в.ч.гр.дел № 232/2018 г. на
Видинския окръжен съд по касационна частна жалба вх. № 2461/02.08.2018 г.,
подадена от ищцата Н.С.Г., чрез адв. Р** Д**,обезсилено
е определение № 147/20.07.2018 г. по
в.ч.гр.дело № 232/2018 г. на ВОС и делото е върнато на ВОС за разглеждане от друг състав - за
продължаване на съдопроизводствените действия по подадена въззивна частна жалба
вх. № 2226/07.06.2018 г. от Н.С.Г., чрез адв.Р** Д**,
гр.В**, ул."6 ***" № 5 срещу определение № 292/29.05.2018 г. по гр.
дело № 111/2018 г. на БРС, с което е прекратено производството по гр.дело №
111/2018 г. на БРС в частта относно предявения от Н.С.Г. срещу П** Н**Ф**и „Био Ангус Груп" ООД иск за
прогласяване нищожност на договор за наем в частта за 1/2 идеални части от
недвижимите имоти, предмет на договор за наем, сключен на 20.09.2016 г. между П**
Н** Ф** и „Б**А**Г**" ООД.
При новото разглеждане на делото от
друг състав на въввивната инстанция Окръжен съд-В**
намира ,че жалбата е неоснователна поради следното :
Ищецът твърди и представя доказателства
,че е собственик на ½ ид.ч. от
имотите ,предмет на договора ,поради което с оглед разпоредбата на Чл.26 ал.2 ГПК ищецът има правен интерес да води
иск за нищожност само до размера на своето право на собственост.В този смисъл е
задължителната практика на ВКС.Така например в решение № 208/ 14.07.2014г. на ВКС
,ІV г.о.в по гр.дело № 6302 по описа за
2013 год.се казва :“...когато самият ищец твърди и представя доказателства,че
не е собственик на целия имот,предмет на договора,чиято нищожност се иска да
бъде прогласена,а само на идеална част,предвид принципната процесуална забрана
по чл.26 ал.2 ГПК да не се предявяват пред съда чужди права от свое име/освен в
изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция/,този ищец е
процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за нищожност само до
размера на своето право на собственост,т.е.той може да предяви иска за
прогласяване нищожността на договора само досежно идеалната част от процесния
имот,която е негова собственост.Процесуално легитимирани да предявят иск за
нищожност на останалата част от договора и признат от закона правен интерес от
това имат единствено останалите съсобственици на имота.Поради това,когато само
един от съсобствениците предяви иск за нищожност на целия договор,този иск,като
предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл.26 ал.2 ГПК,е недопустим
в частта му,с която нищожността се претендира досежно идеалните части на
останалите съсобственици,които не се предявили иска като обикновени другари в
процеса на съсобственика си – ищец.“
Водим от горното и на
основание Чл.278 ГПК Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №292 от 29.05.2018 година по
гр.дело № 111/2018 година на Районен съд-Б**.
Определението подлежи на касационно обжалване по реда
на Чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: