Р Е
Ш Е Н
И Е №420
гр.Кюстендил 27.07.2010г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май, две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при
секретаря: К.Д.,
след като
разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№1298 по описа за 2008г. на
РС-Кюстендил и, за да се произнесе, взе предвид:
Делото продължава във фаза след допускане
на делба на недвижими имоти.
С влязло в сила съдебно решение по настоящото дело
между Р.Д.С. с ЕГН **********
***, Е.Д.С. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес в гр.Кюстендил ул.“Търговска” №3, ет.2 чрез адв.Л.Г., и К.И.Д. с ЕГН ********** ***, е допусната делба на следните, останали
в наследство от И. С. ***, починал на 14.01.1964г., недвижими имоти, находящи се в землището
на с.Слокощница обл.Кюстендил, а именно:
1) овощна
градина от 1.934 дка, осма категория,
в местността “М.д.”, представляваща имот №025002 по картата на
землището, при граници (съседи): имот №025003– овощна градина на насл.
на А. С.; имот №000411 – дере на Община
Кюстендил; имот №025001 – овощна градина на К. К. и имот №000580 – местен път на
Общински съвет;
2) нива
от 1.000 дка, четвърта категория, в местността “М.”, представляваща имот №010143 по плана за земеразделяне
, при граници (съседи): имот №010144 – нива на С. Н. П.; имот №010146 – ливада на насл. на
К. Ч.; имот №010147– нива на М. К.; имот №000018 – храсти на неидентифициран
собственик и имот №010173 –
нива на К. К. и др.
Делбата е допусната
при права: 1/4 ид.ч. за Р.Д.С.; 1/4 ид.ч. за Е.Д.С. и 2/4 ид.ч. за К.И.Д..
Ищците, чрез
процесуалния си представител – адв.Л.Г. от
АК-Кюстендил, правят искане за получаване на общ дял и обявяване за окончателен
на проекта за разделителния протокол.
Ответницата
лично и чрез пълномощника й – Д. Д. – неин син,
изразява несъгласие делбата да приключи чрез теглене на жребий, с довода, че по
отношение на овощната градина съделителите са си разпределили ползването.
На основание
чл.346 от ГПК, ищците са предявили срещу ответницата осъдителна искова
претенция за уреждане на
сметни отношения с правно основание чл.60 и сл. от ЗЗД за
заплащане на сумата от 937.96 лева,
представляваща общата стойност на извършени от тях в единия от делбените имоти
- овощна градина от 1.934 дка, представляваща имот №025002, подобрения, в това число:
закупуване на бодлива тел – 432.00 лева, закупуване на
Ответницата
оспорва основателността на тази претенция, с доводи, че ако са извършвани
подобни подобрения, то това е сторено самоволно, без знанието на ответницата,
която не дължи заплащане, при положение, че правата в съсобствеността са равни,
както и оспорва количеството и качеството на вложените материали и извършените
дейности.
Кюстендилският
районен съд, след като се запозна с исканията на страните и със събраните по
делото доказателства, при условията на чл.235 от ГПК, намери за установено
следното:
Със
заключение вх.№2244/28.01.2010г. на вещите лица Б.Г. и Цв.Т.,
са обособени два дяла от допуснатите до делба имоти, като всеки от имотите,
представлява самостоятелен дял. Със същото заключение е определена стойността
им, а именно: овощната градина
от 1.934 дка, представляваща имот №025002 – 382.00
лева, а нивата от
1.000 дка, представляваща имот №010143 – 602.00 лева.
Въз основа на
заключението, на основание чл.347 от ГПК, съдът е съставил проект за
разделителен протокол, приет от ищците без възражения, а от ответницата – с
възражението, че овощната градина е разпределена за ползване и не следва да се
допуска до жребий, което възражение не е прието от съда за основание за
изготвяне на нов проект за разделителен протокол.
От заключение
вх.№11345/10.05.2010г. на същите вещи лица, изготвено на база оглед на място,
направени измервания, изчисления и справки, се установява, че в допуснатата до
делба овощна градина преди около 2 години са засадени 6 броя черешови дръвчета,
стойността на всяко от които е 20.00 лева, или общата им стойност е 120.00
лева. Вещите лица са посочили вида, броя и стойността и на други насаждения в
имота, които обаче не са предмет на претенцията на ищците за подобрения. Според
заключението, за укрепване на 15 броя бетонови колове са вложени 5 торби цимент
от
На база така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
1. Относно
способа за приключване на делбата:
По отношение
на допуснатите до делба недвижими имоти следва да се обяви за окончателен
проекта за разделителен протокол, съставен по заключение вх.№2244/28.01.2010г.
на вещите лица Б.Г. и Цв.Т., след което да се
пристъпи към теглене на жребий. Съображенията на съда са:
Основен
принцип при извършването на делбата е всеки от съделителите да получи дял в
натура. Това е възможно или чрез съставяне на разделителен протокол и теглене
на жребий, или чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК. И в
двата случая, съдът е обвързан от постановеното решение по допускане на
делбата.
В
разглеждания казус, с влязло в сила решение е допуснато извършването на съдебна
делба между страните по отношение на два земеделски имота, при права по 1/4
ид.ч. за ищците и 2/4 ид.ч. за ответницата. Независимо, че целта на всяка делба
е прекратяване на наличната съсобтвеност, няма пречка, ако някои от страните
желаят да получат общ дял и съсобствеността помежду им да се запази, тази им
воля да бъде зачетена. В случая ищците са заявили, че желаят да получат общ
дял, който представлява 2/4 ид.ч. или 1/2 ид.ч. от правото на собственост.
Видно от
приетото като обективно от съда и неоспорено от страните заключение вх.№2244/28.01.2010г.
на вещите лица Б.Г. и Цв.Т. е обстоятелството, че от
допуснатите до делба имоти е възможно обособяването на два дяла, като всеки от
имотите представлява самостоятелен дял, като дяловете не са равностойни - овощната градина е с цена от
382.00 лева, а нивата - от 602.00 лева. На база
заключението на вещите лица съдът е съставил проект за разделителен протокол,
който страните са приели без относими възражения – доводите на ответницата, че
ползването на овощната градина е разпределено между съделителите, не биха могли
да представляват основание за изготвяне на друг проек
за делба, съобразен с този факт, доколкото сама по себе си овощната градина е неподелима на две – чл.72 от Закона за наследството.
В контекста
на посоченото, съдът счита, че обявяването на проекта за разделителен протокол
за окончателен ще запази равнопоставеността на съделителите по начин, че всеки
да получи реален дял, при зачитане волята на ищците за получаване на общ такъв.
При оценката на всеки от дяловете, съдът възприема стойността им, дадена от
експертите.
Неравенството
в дяловете, съгласно чл.69 ал.2 изр.2 от Закона за наследството, следва да се
изравни в пари. Така, изтеглилият дял ІІ ще следва да заплати на изтеглилия дял
І сумата от 110.00 лева.
2. Относно
претенцията за уреждане на сметни отношения:
Установените
по делото факти водят до извод за частична основателност на претенцията по чл.346
от ГПК, като същата следва да бъде уважена за сумата от 100.00 лева и
отхвърлена за разликата над нея. Съображенията, водещи съда до горния извод, са
следните:
Съгласно чл.346
от ГПК всеки от съделителите най-късно в първото по делото заседание след
допускане на делбата, може да предяви искания за уреждане на сметки между
съсобствениците. По своята същност исканията имат облигационен характер и
представляват осъдителни искове. В настоящото производство, двамата ищци считат,
че ответницата, като съсобственик, им дължи определена парична сума,
представляваща обща стойност на извършени в делбения имот в местността “М.д.” подобрения,
които са описани обстойно по-горе в настоящия съдебен акт.
От
заключенията на вещите лица се установява, че част от твърдените мероприятия
реално са извършени от, а и доколкото не се твърди противното от Д., и за сметка
на С. Така, те са засадили шест черешови дръвчета, укрепили са бетоновите
колове на оградата с цимент, опънали са бодлива тел, която са я закрепили с
горена такава. В резултат може да се приеме, че в следствие на тези дейности,
стойността на имота се е увеличила със съответните суми, посочени в
заключението.
Не се доказа
ищците да за закупили и вложили тор на стойност 50.00 лева, както и да са
вложили материали и труд в твърдените в молбата им количеста
и стойности, над установените такива от вещите лица. Кредитирайки изцяло
изводите на последните, обективирани в заключение
вх.№11345/10.05.2010г., но отчитайки и принципа на диспозитивното
начало, налагащо отчитане обстоятелството, че претенцията на ищците за
подобрения, в следствие засаждане на 6 броя черешови дръвчета е в общ размер на
30.00 лева (според вещите лица подобрението от този вид е ба
стойност 120.00 лева), съдът приема, че в следствие дейността на С. , стойността
на имота се е увеличила с 200.00 лева.
Съдът е квалифицирал
претенцията като иск по чл.60 и сл. от ЗЗД, базирайки
се на фактическите
твърдения в молбата на Стоименови, подкрепени отчасти и с твърденията на самата ответница, водещи до
извода, че мероприятията са извършени без изричното
съгласие на Д., но
и без противопоставянето й, поради
което отношенията следва да се
уредят по правилата на водене
на чужда работа без пълномощие.
Подобренията
в имота са такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били
необходими за запазването и съхранението й. Същественото при тях е това, че те
водят до увеличаване стойността на имота. Следователно, за да се приеме, че
единият съсобственик е извършил подобрения, респективно, за да може да иска
съответна част от тяхната стойност от другите съсобственици, следва да се
установи, че извършените нововъведения са довели до увеличаване стойността на
имота. В противен случай, дори и да са изразходвани средства, съсобственикът
няма право да получи обезщетение. В настоящото производство, безспорно се
установи, че стойността на имота се е увеличила в размера, посочен по-горе. Не
може да се приеме за подобрение, в смисъла, упоменат по-горе, влагането на
труд, тъй като то само по себе си не представлява материално нововъведение. В
този смисъл, не само претендираните 200.00 лева, но и сочените от вещите лица
80.00 лева за труд, не могат да бъдат взети предвид при отчитане наличието или
липсата на извършени подобрения.
Доколкото, в
следствие на дейността на ищците, стойността на един от съсобствените
имоти се е увеличила, то другият съсобственик, чийто дял в парично изражение,
също се е увеличил, в следствие на това, следва да заплати на Стоименови
съответната на квотата му част от увеличението. Ирелевантно
в случая е обстоятелството кому ще се падне в дял този имот при жребия.
Така, К.Д. ще
следва да заплати на двамата ищци сумата от 100.00 лева – половината от
стойността на подобренията, тъй като правата й в съсобствеността са 1/2 ид.ч.
За тази сума
искът ще бъде уважен и съответно – отхвърлен за разликата над нея до пълния претендиран размер.
Съобразно
стойността на делбените имоти, по сметка на КРС се
дължи заплащането на следните държавни такси: ищците, съобразно своите права в
съсобствеността следва да заплатят държавна такса в размер на 19.68 лева.
Ответницата дължи държавна такса в същия размер. Върху присъдените подбрения ответницата ще следва да заплати държавна такса в
размер на 50.00 лева.
Ищците не са
претендирали разноски.
След влизане
на решението в сила, делото ще бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание за теглене на жребий.
Воден от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ПРОЕКТА ЗА РАЗДЕЛИТЕЛЕН
ПРОТОКОЛ, съставен по заключение вх.№2244/28.01.2010г. на вещите
лица Б.Г. и Ц.Т., като обособява следните дялове:
ДЯЛ I:
- овощна градина
от 1.934 дка, осма категория, в местността “М.д.”, представляваща имот №025002 по картата на
землището на с.Слокощница общ.Кюстендил, при граници (съседи): имот №025003– овощна градина на насл.
на А. С.; имот №000411 – дере на Община
Кюстендил; имот №025001 – овощна градина на К. К. и имот №000580 – местен път на
Общински съвет.
Стойността на
този дял е 382.00 лева.
ДЯЛ II:
- нива
от 1.000 дка, четвърта категория, в местността “М.”, представляваща имот №010143 по плана за земеразделяне
на с.Слокощница общ.Кюстендил, при
граници (съседи): имот №010144 – нива на С. Н. П.; имот №010146 – ливада на насл.
на К. Ч.; имот №010147– нива на М. К.а;
имот №000018 – храсти на неидентифициран собственик и имот №010173 – нива на К. К. и др.
Стойността на
този дял е 602.00 лева.
О С Ъ Ж Д А К.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати
на Р.Д.С. с ЕГН ********** *** и Е.Д.С. с ЕГН **********
*** сумата от 100.00 лева (сто
лева), представляваща съответна на правата й в съсобствеността част от
равностойността на извършени в съсобствения имот - овощна градина
от 1.934 дка, в местността “М.д.”, представляваща имот №025002 по картата на
землището на с.Слокощница
общ.Кюстендил – от С. подобрения, като иска за разликата
над тази сума до претендираните общо 937.96 лева, О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен.
О С Ъ Ж Д А Р.Д.С. с ЕГН ********** *** и Е.Д.С. с ЕГН **********
*** да заплатят солидарно по сметка на Районен съд-гр.Кюстендил сулата от 19.68 лева
(деветнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща дължима
държавна такса.
О С Ъ Ж Д А К.И.Д. с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Районен съд-гр.Кюстендил държавна такса в размер на 69.68 лева (шестдесет и девет лева и
шестдесет и осем стотинки).
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-гр.Кюстендил в 2-седмичен
срок от датата на връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: