Р Е Ш Е Н И Е №
2731
гр. Пловдив, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ІХ-ти гр. състав, в публично съдебно
заседание на 26.06.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13053 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250 против Е.В.Д., ЕГН ********** с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 198, ал. 1 от Закона за водите, вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ишецът
твърди се, че за периода от 05.03.2015 г. до 30.03.2018 г. ответникът имал
задължения в размер 589,55 лв. към ищеца за предоставени услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода
за ползван от него обект, находящ се в гр. П., ****, като за потребените количества вода били издадени съответни
фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване на
фактурата, дължима сума и период, за който се дължи сумата. При забава в
плащанията абонатът следвало да дължи и законна лихва, като в случая дължимото мораторно обезщетение възлизало на сумата от 64,76 лв. за
периода 31.05.2015 г. – 31.03.2018 г.
Ответникът фигурирал в базата данни на оператора като потребител с *****, а
отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни
общи условия.
Тъй като
дължимите суми не били заплатени, срещу ответника било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение за дължимите суми, но по образуваното по
случая частно гр. дело № 6710/2018 г. на
ПРС, V гр. с-в, в срока по чл. 414 от ГПК постъпило възражение срещу заповедта,
поради което в едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявявал настоящия
установителен иск за горните суми. Претендират се законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление до окончателното плащане
и разноските в настоящото и заповедното
производство.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като в
подаденото възражение по заповедното производство е направено изрично
възражение за изтекла давност.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
За да се уважат предявените искове
дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество,
количество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална
вода, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител
по смисъла на общите условия.
Видно от приложеното ч. гр. д.
№ 6710 по описа за 2018 г. на ПРС, V граждански състав, вземането по настоящото
производство съответства на вземането по заповедта за изпълнение, възражението
против заповедта е подадено в законоустановените
срокове и исковете, предмет на настоящото производство са предявени в месечния
срок от получаване на съобщение за това. На основание изложеното следва, че
исковете са допустими.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК
оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал. 1 от Закона за водите и предоставя В
и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив.
Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (ЗРВКУ), В и К операторите публикуват одобрените от
ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в
един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им. Според ал. 8, в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от В и К операторите различни условия се
отразяват в допълнителни писмени споразумения.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според чл. 8, ал. 1 от
същата наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или
от съответен регулаторен орган, създаден със закон или в изпълнение на
концесионен договор. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани
за краткост "общи условия", се определят: 1. правата и задълженията
на оператора и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води; 3.
отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за
включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването
и/или отвеждането на отпадъчните води; 5. редът за осигуряване на достъп до
водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на
водоподаването на отделните водоснабдявани имоти.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Общи условия (ОУ) за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД-гр. Пловдив, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014 г. – точка 32 /действащи към в процесния период/, потребители на В и К услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост. Според чл. 33. (1) от ОУ, В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно, ал. 2,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К
услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране. Ищцовото
дружество не е задължено да изпраща фактури на потребителите, като
изискуемостта настъпва от датата на фактуриране.
По делото
няма спор, а и се установява от приетите доказателства, включително и от
представената извадка от карнет, върху който има положени от ответницата
подписи, че същата има качеството потребител на В и К услуги.
От приетото
по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че за
процесния период не са извършвани плащания от страна на ответника. Установени
са и размерите на претенциите за главница и обезщетение за забавено плащане,
които напълно съответстват на претендираните такива.
Вещото лице е отразило, че счетоводството на ищцовото
дружество е водено редовно, като сумите по издадените фактури, съответстват на
въведените цени на питейната вода, както и на записаните количества в карнетите. Съдът кредитира изцяло заключението, като
компетентно, обосновано и отговаряща в пълнота на поставените въпроси.
Съгласно Тълкувателно решение
№3/2011год от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични плащания” по
смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Изхождайки от твърденията на ищеца, в случая се касае
именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през определен
интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което същите са погасяват
с изтичане на по-кратката тригодишна давност, или погасени по давност са всички
претендирани вземания, чиято изискуемост е настъпила
три години преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по горецитираното частно гражданско дело.
Направеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност е
частично основателно. Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 6710/2018 г.,
същото е образувано по заявление с вх. № 25130/26.04.2018 г., т.е. предявеният
иск за главница се явява основателен за сумата над 85,41 лева до пълния претендиран такъв от 589,55 лева за периода 25.04.2015 г. –
30.03.2018 г., а искът за мораторна лихва се явява
основателен за сумата над 15,52 лева до пълния претендиран
такъв от 64,76 лева за периода 01.06.2015 г. – 31.03.2018 г., като за
предявените разлики исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
поради погасяването им по давност.
С оглед
изложеното искът за главница за периода 25.04.2015 г. – 30.03.2018 г. в размер
на 504,14 лева се явява основателен, а за разликата до пълния предявен размер
от 589,55 лева ще се отхвърли като неоснователен, а искът за мораторна лихва се явява основателен за периода 01.06.2015
г. – 31.03.2018 г. за сумата от 49,24 лева, като за разликата над този размер
до пълния предявен от 64,76 лева ще се отхвърли като неоснователен.
На
основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските за настоящото производство, които са направени – заплатена държавна
такса в размер на 75 лева, 80 лева – депозит за експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредба за плащането на правната помощ, тъй като делото не съставлява
нито фактическа, нито правна сложност. Съразмерно на уважената част на исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото
производство в общ размер на 214,68 лева.
Следва да бъдат присъдени по съразмерност и направените по ч. гр. дело №
6710/2018 г. по описа на ПдРС, V гр. с. разноски,
които са в общ размер от 63,14 лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение Е.В.Д., ЕГН **********, че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
СУМАТА 504,14 лева, представляваща
стойност на доставени В и К-услуги в периода 25.04.2015 г. – 30.03.2018 г. за
имот, находящ се в гр. П., *******, ведно със законна лихва от 26.04.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата 49,24
лв. – обезщетение за забавено изпълнение на посоченото парично задължение
за периода 01.06.2015 г. – 31.03.2018 г., за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6710/2018 г. по
описа на ПдРС, V гр. с-в., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над горните до пълните претендирани и присъдени със същата заповед размери от
589,55 лв. за главница и 64,76 лв. – за мораторно
обезщетение, ведно със законна лихва върху главницата от 26.04.2018 г. до
окончателното изплащане, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 6710/2018 г. по описа на ПдРС, V гр.
с-в. като неоснователни и погасени по давност.
ОСЪЖДА Е.В.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250,
сумата 277,82 лв. – определени по
съразмерност деловодни разноски в производството по ч.гр.д. № 6710/2018 г. на ПдРС, V гр. с-в. и по гр.д. № 13053/2018 г. на ПдРС, ІХ-ти гр.с.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК