№ 1421
гр. Пловдив , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330203414 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К. П. К., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 21-1030-003237/09.04.2021 г., издадено от
М.В.М. – ***, с което на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от
ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди в НП да е описан
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № АА969375
от 19.03.2021 г., но такъв акт против него да не е бил съставян. Поддържа, че
актът, който му е бил предявен и връчен, е с различен номер, а именно GA
373231 от 19.03.2021 г. Взема становище по този начин да е нарушено
правото му на защита, като са му вменени различни нарушения. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 26554/25.05.2021
г., с което изпраща жалбата и административната преписка, изразява
становище производството по издаване на наказателното постановление да е
протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя да е категорично
доказано. Поддържа, че наказателното постановление е издадено въз основа
на акт № GA/373231 от 19.03.2021 г., който да е предявен и връчен на
1
жалбоподателя, но да е останал невъведен в информационната система АИС
АНД, използвана при изготвянето на постановлението. Сочи, че генерираната
бланка на АУАН с № 969375 е предназначена за отстраняването на
възникналия проблем и въвеждането на данните в информационната система,
използвана от наказващия орган. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от К. П. К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 23.04.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена на 26.04.2021 г. пред Районен съд –
Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия
орган (АНО), поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 19.03.2021 г. около 22:58 часа в гр. Пловдив, на ул. „Пещерско шосе“
кръстовище с ул. „Царевец“ жалбоподателят К. П. К. управлявал лек
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***. Преминаването на превозните средства
през това кръстовище било регулирано от пътен светофар, който работил в
нормален режим на работа. Жалбоподателят К., управлявайки лекия
автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, навлязъл и преминал през
кръстовището на ул. „Пещерско шосе“ с ул. „Царевец“ в гр. Пловдив в
момент, когато светофарът подавал червен светлинен сигнал. По същото
време на този пътен участък се намирал свид. Никола Стефан Я. – мл.
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, който
изпълнявал служебните си задължения по контрол за безопасност на
движението. Той забелязал преминаването на жалбоподателя на червен
светлинен сигнал на светофара, поради което му подал сигнал за спиране,
след което извършил проверка.
На място свид. Я. съставил акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) с бл. № 373231 против жалбоподателя К., в негово
присъствие и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление. При издаване на последното
правилно били посочени името, длъжността и местослуженето на свид. Я.
2
като съставил на АУАН, както и датата на съставянето му – 19.03.2021 г., но
бил изписан различен номер на акта, а именно АА969375 от 19.03.2021 г. Това
се дължало на софтуерен проблем със системата АИС АНД, използвана за
изготвяне на наказателното постановление, която не позволявала да бъде
използван действителният номер на акта – 373231, тъй като не бил приет в
системата. За да се запази непроменена датата на съставяне на акта, в
наказателното постановление бил описан акт от същата дата, но със серия АА
и № 969375. В действителност акт за установяване на административно
нарушение от серия АА и с № 969375 от дата 19.03.2021 г. не бил съставян,
нито препис от такъв акт бил връчван на жалбоподателя.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Н.С.Я., който потвърждава
авторството на съставения АУАН серия GA № 373231, както и изцяло
поддържа констатираните с него фактически обстоятелства. Свидетелят
изяснява още, че е бил очевидец на деянието. Установява се от показанията
на свид. Я. и че той не е съставял АУАН с бл. № 969375 от 19.03.2021 г., нито
друг акт за административно нарушение за същото деяние. Показанията на
актосъставителя се ползват с доверие от съда и се ценят като добросъвестно
дадени, от незаинтересовано лице, което непосредствено е възприело
известните му по делото обстоятелства.
От бланка на акт за установяване на административно нарушение серия
АА, бл. № 969375 се изяснява, че в нея не е попълвано съдържание и тя не
носи подпис нито на актосъставител, нито е предявявана или подписвана от
нарушител.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на наказателното постановление. При
съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице,
предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен
препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е
издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания
към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е
3
издадено от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и
че е налице съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН
и в НП.
Единственото възражение на жалбоподателя, с което обосновава тезата
си за незаконосъобразност на наказателното постановление, е вписването при
издаването му на различен номер на съставения АУАН. Поддържа по този
начин да е ограничено правото му на защита и да са му вменени различни
нарушения, поради което претендира да е допуснато съществено процесуално
нарушение. В тази връзка по делото по категоричен начин се доказа, че актът
за установяване на нарушение, който е бил съставен от свид. Я., предявен е на
жалбоподателя и от който е връчен препис на последния, представлява АУАН
от серия GA № 373231 от 19.03.2021 г. Същият е приложен по преписката в
оригинал и носи подписите на актосъставителя, свидетеля по акта и на
жалбоподателя. В наказателното постановление е посочено следното:
„като взех предвид, че Н.С.Я. на длъжност *** е съставил АУАН
АА969375/19.03.2021 г. против К. П. К.…“
Следователно правилно се твърди в жалбата, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление е посочен различен номер на акта за
установяване на административно нарушение спрямо действителния
екземпляр от АУАН, който е бил съставен от свид. Я., предявен и връчен на
жалбоподателя. По тези съображения съдът споделя изложените от
жалбоподателя твърдения по фактите, но не споделя правните последици,
които се претендират като резултат от тези факти, а именно поддържаната
незаконосъобразност на наказателното постановление.
Този извод на настоящия съдебен състав почива на първо място на
обстоятелството, че реквизитите на съдържанието на наказателното
постановление са изрично и изчерпателно регламентирани с разпоредбите на
чл. 57, ал. 1, т.1 ÷ т.10 от ЗАНН. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН
наказателното постановление трябва да съдържа датата на акта, въз основа на
който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя.
При служебно дължимата проверка се установява, че всяко едно от тези
обстоятелства е надлежно посочено и в пълнота при издаването на НП. Така в
него е вписано, че то се издава въз основа на акт, издаден от Н.С.Я., чиято
длъжност е мл. автоконтрольор, а местослуженето му е в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Пловдив, както и че датата на съставяне на акта е
19.03.2021 г. Всяко едно обстоятелство, определено от законодателя като
задължителен реквизит на наказателното постановление, обслужва
специфична цел в процеса. Посочването на името, длъжността и
местослуженето на актосъставителя е необходимо за проверката за неговата
материална и териториална компетентност, докато датата на съставяне на акта
е дължима за проверката на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Процесуалният
закон обаче не регламентира изискване при издаването на наказателното
постановление да се вписва номер на АУАН. Такъв реквизит на
съдържанието на НП не е нормативно предвиден и следователно не е
4
задължителен. Щом разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН не вменява
задължение на административнонаказващия орган да посочва номер на
АУАН, то липсата или нередовността при посочване на този номер не
представлява процесуално нарушение. В този смисъл е и съдебната практика
на административните съдилища в страната - така Решение № 21 от
25.03.2008 г. по к.н.а.д. № 14/2008 г. на Административен съд – Смолян;
Решение № 1934 от 30.09.2015 г. по к.а.н.д. № 2211/2015 г. на
Административен съд – Варна; Решение от 27.03.2012 г. по к.а.н.д. №
10087/2012 г. на Административен съд – Велико Търново; Решение № 212 от
02.02.2015 г. по к.а.н.д. № 2487/2014 г. на Административен съд – Бургас.
Макар фактът на изначална липса на задължение за посочване в НП на
номер на АУАН да е достатъчен, за да бъде установена неоснователността на
възражението на жалбоподателя, то за пълнота на изложението следва да бъде
отговорено и на възражението за настъпилите за него неблагоприятни
последици, които да са ограничили правото му на защита. Така на първо
място не се споделя да са вменени във вина различни нарушения, които да
поставят жалбоподателя в неяснота срещу какво административно обвинение
трябва да се защитава. Както в АУАН, така и в наказателното постановление
последователно и непротиворечиво е описано едно и също деяние от
фактическа и правна страна. Налице е пълно съответствие при описанието на
времето, мястото, начина на извършване и авторството на деянието, както и
дадената му правна квалификация. За съда остава напълно неясно кое е
твърдяното с жалбата различно нарушение, което да е било предявено на
жалбоподателя на който и да е етап от процеса. Както се сочи и в Решение от
27.03.2012 г. по к.а.н.д. № 10087/2012 г. на Административен съд – Велико
Търново възражението на жалбоподателя би имало значение за възможността
му да упражнява адекватно правото си на защита, ако против него бяха
съставени няколко различни актове за административни нарушения и поради
погрешно посочения в НП номер на акта да възниква неяснота за деянието,
установено с кой акт, се санкционира деецът. Не такава обаче е процесната
хипотеза. В хода на съдебното следствие съдът изследва въпроса дали има
издаден АУАН с описаните в НП данни - серия АА и № 969375 от 19.03.2021
г. Доказа се по делото, че такъв акт не е съставян, нито е връчван на
жалбоподателя, за да може у него да възникне неяснота за кое деяние се води
процесът. Всъщност под серия АА № 969375 стои единствено една празна
бланка на акт за установяване на административно нарушение, която няма
качеството на документ, тъй като не е подписана от никого. Също така в нея
не е изпълнено никакво съдържание, т.е. не е описано различно деяние, което
да е затруднило защитата на жалбоподателя. Съгласно постъпилото писмо на
лист 7 от делото бланката на акт серия АА и с № 969375 е създадена с
деловодна цел предвид наличен проблем при функционирането на системата
АИС АНД и за да бъде въведен в базата данни действително съставеният и
предявен на жалбоподателя акт от серия GA № 373231 от 19.03.2021 г.
В тази връзка трайно прието положение в съдебната практика е, че
5
преценката за наличието на конекситет между своеобразното
административно обвинение, повдигнато на лицето със съставения АУАН, и
произнасянето на административнонаказващия орган, обективирано в НП, се
прави при съобразяване на всички реквизити на двата акта, а не изолирано въз
основа на вписания номер на АУАН, тъй като, както беше изяснено, това
въобще не е задължителен реквизит на постановлението. Изхождайки от тази
позиция настоящият съдебен състав приема, че по делото не остава съмнение
по кое административно обвинение се е произнесъл наказващият орган с
наказателното постановление. В него е описано същото деяние /със същите
признаци от обективна и субективна страна/ като в АУАН серия GA №
373231 от 19.03.2021 г., недвусмислено е индивидуализиран деецът –
жалбоподателя К., посочените са имената, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, както и датата, на която е съставен актът, предявен и връчен
на жалбоподателя. Все в тази връзка силата на пресъдено нещо, формирана с
произнасянето на наказващия орган с процесното наказателно постановление,
категорично се разпростира и върху АУАН серия GA № 373231 от 19.03.2021
г. Това личи от описаното деяние в наказателното постановление като
съвкупност от автор и обстоятелствата по време, място и начин на
извършване. При необходимост жалбоподателят би могъл да се позове на
издаденото Наказателно постановление № 21-1030-003237/09.04.2021 г.,
което би се явило основание за активизиране приложението на забраната,
скрепена с принципа ne bis in idem.
В заключение следва да се посочи, че аналогичен казус е разгледан и в
практиката на касационната инстанция, която е достигнала до същите изводи
по приложението на процесуалния закон и липсата на допуснато съществено
процесуално нарушение с Решение № 556 от 12.03.2018 г. по к.а.н.д. №
40/2018 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. В него е
прието е, че: „в наказателното постановление, в пълно съответствие с
връчения на касатора АУАН, е посочен нарушителят, описано е
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.
При това положение, погрешно посоченият в НП номер на АУАН не засяга
правата на нарушителя дори в най-малка степен.“. Настоящият състав
изцяло споделя гореизложените съображения, поради което възражението за
допуснато съществено процесуално нарушение се приема за неоснователно.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателят е извършил нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. От
обективна страна от показанията на свидетеля очевидец Я., изцяло получили
доверието на съда, както и от необорената доказателствена стойност по чл.
189, ал. 2 от ЗДвП на съставения АУАН и неоспорена фактическа обстановка
се установява, че на 19.03.2021 г. около 22:58 часа в гр. Пловдив, на
кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Пещерско шосе“ с ул.
„Царевец“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег.
6
№ ***, като е преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната
уредба. При тези факти се налага извод, че жалбоподателят К. е имал
правното качество „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 и „участник в движението“
съгласно § 6, т. 28 от допълнителните разпоредби на ЗДвП. Следователно той
е годен субект на административното нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На
следващо място като участник в движението жалбоподателят е имал
задължението да съобразява своето поведение със светлинните сигнали на
светофара. Съгласно глава осма от ППЗДвП светлинните сигнали на
светофара имат следното значение: червена светлина - означава
„Преминаването е забранено“; едновременно светещи червена и жълта
светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена светлина - означава
„Преминаването е разрешено“ и жълта светлина - означава „Внимание, спри!
Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването
на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова
близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за
движението“. В конкретния случай от доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището на
червен сигнал на светофарната уредба, за който беше изяснено, че
сигнализира забрана за преминаване. Като е навлязъл и преминал през
процесното кръстовище на червен сигнал, жалбоподателят К. не е съобразил
поведението си със светлинните сигнали на светофара. Това му поведение
представлява изпълнителното деяние на нарушението по чл. 6, т. 1 от ЗДвП,
за което е наказан. Нарушението е формално и с осъществяването на
изпълнителното му деяние то е било довършено от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
съзнавал, че управлява лек автомобил и в този смисъл е участник в
движението, както и че движението в процесното кръстовище е регулирано от
пътни светофари, възприел е и червения светлинен сигнал на светофара.
Следователно в съзнанието си той е формирал представа относно
проявлението на всички признаци от състава на нарушението, но въпреки
това е пристъпил към осъществяване на деянието си.
При доказано извършване на административното нарушение по чл. 6, т. 1
от ЗДвП настоящият съдебен състав намира, че същото не представлява
маловажен случай. По делото не се доказаха никакви обстоятелства, от които
да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя К. разкрива
по-ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на
нарушения от този вид. Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните
обществени отношения с типичния интензитет за този вид нарушения.
Липсата на настъпили вредни последици не означава, че във всеки случай,
когато не е настъпил вредоносен резултат, отговорността на нарушителя
следва да отпада. Нарушението е на поставяне в опасност. Същевременно
настъпването на неблагоприятни последици не може да се приеме за типичен,
характерен резултат, за да може тяхната липса да сочи на значително
7
занижена обществена опасност. От справката за нарушител/водач се
установяват и немалко на брой предходни нарушения на правилата за
движение от страна на жалбоподателя, за които има издадени фишове, влезли
в сила. Това обстоятелство сочи и на завишена лична обществена опасност на
жалбоподателя като водач на МПС. При липсата на извинителна причина за
преминаването на забранителен червен сигнал на светофара, то деянието не
представлява маловажен случай.
Правилно е определена приложимата санкционна разпоредба, като на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП наказващият орган е наложил на
нарушителя административно наказание глоба в размер на 100 лева. Видът и
размерът на следващото се наказание са определени от законодателя във
фиксиран размер, а съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се
допуска определяне на наказанието глоба под предвидения най-нисък размер.
Следователно наказанието не би могло да бъде изменено, нито е допуснато
нарушение при определянето и индивидуализацията му.
По гореизложените съображения жалбата е неоснователна, а
наказателното постановление като законосъобразно и обосновано трябва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на
вземане за разноски възниква единствено за административнонаказващия
орган, който не е поискал овъзмездяване на сторени разноски, нито е доказал
извършването на такива. По тези съображения разноски не следва да се
присъждат в полза на никоя от страните.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
003237/09.04.2021 г., издадено от М.В.М. – ***, с което на К. П. К., ЕГН:
**********, с адрес: *** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движението
по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8