Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.03.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 240 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър (ЗТР).
Образувано е по жалба от името на „Ф.” ЕООД срещу отказ № 20190630115414/21.01.2020 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписвания. В жалбата се оспорва достигнатия извод от длъжностното лице по регистрацията, че заявлението не изхожда от оправомощено лице. Наведен е довод, че Р.М.се явява автор на електронен документ, какъвто счита да съставлява електронното заявление образец, а титуляр на този документ да е юридическото лице, съставител на годишния финансов отчет (ГФО). Застъпена е теза, че счетоводното предприятие съставител на отчета може да бъде представлявано в регистърното производство и от лице, различно от законния му управител. Посочва, че Р.М.изрично е упълномощена с нотариална заверка на подписа да представлява заявителя пред Агенция по вписванията за подаване на годишни финансови отчети. Застъпена е и теза, че констатираният порок е отстраним в процедурата по чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, но длъжностното лице по регистрацията не е осигурило тази възможност. Иска се отказът да бъде отменен, а на регистърната администрация да бъде указано обявяването на годишния финансов отчет.
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, а дължимата държавна такса е внесена, поради което са налице предпоставките да бъде разгледана по същество.
По основателността на частната жалба съдът намира следното:
Регистърното производство е инициирано с искане за обявяване на годишен финансов отчет (ГФО) за 2018 г. с посочен заявител Р.Й.М.и отразено качество – съставител на счетоводните отчети.
За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че заявителят не е от лицата, посочени в чл. 15 ал. 1 или ал. 3 на ЗТРРЮЛНЦ. Прието е, че понеже нередовността не се включва в хипотезите на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, тази процедура е неприложима.
Както всеки акт на държавен орган, така и постановявания от регистърната администрация е средство за реализация на конкретен, зачетен от правния ред интерес. На длъжностното лице по регистрацията е възложена функция да обезпечи огласяване на относими към търговеца обстоятелства, определени със закон като обществено значими. От тази гледна точка и по определение в обхвата на преценка се включва конкретно по съдържанието си искане за вписване или заличаване на вписано обстоятелство, съответно обявяване на конкретен акт – арг. от чл. 13 ЗТР. Следователно предмет на регламентираното производство се явява съответствието на заявеното за оповестяване обстоятелство на предписаните от закона условия. Нормата на чл. 21 ЗТР определя обхвата на проверката, възприета от законодателя като необходима, но и достатъчна за обезпечаване на обществения интерес като изрично разграничава съдържанието на проверката при вписване на заявено обстоятелство от необходимата проверка при обявяване на предвиден от закона акт. За обявяване на представен акт длъжностното лице по регистрацията дължи да се увери, че представеният акт подлежи на обявяване по външните си белези отговаря на изискванията на закона.
Лимитативно очертаният кръг от лица, овластени да инициират регистърното производство е едно от средствата за обезпечаване достоверността на огласяваната информация. Нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ предписва представяне на изискуеми от закона документи без да определя обхвата на обстоятелствата, подлежащи установяване с тях Легитимацията на заявителя, когато не произтича от вписаните по партидата на търговеца обстоятелства, подлежи на удостоверяване с писмено пълномощно. Освен това, по отношение на регистърното производство на общо основание приложими са общите правила на охранителното производство – арг. от. чл. 530 ГПК. Според чл. 540 ГПК приложими при всяко охранително производство са и общите правила на ГПК, елемент от които е задължението на орган, администриращ съответното производство – в случая регистърната администрация, да съдейства на заявителя за надлежно упражняване на процесуалното му действие – чл. 101 ГПК. Ето защо нормата на чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ обхваща както принципно утвърденото с чл. 533 ГПК служебно начало при установяване на значимите за производството факти и обстоятелства, така и документите, удостоверяващи легитимацията на заявителя да инициира производството.
Макар и липсата на оправомощаване да е основание за постановявавне на отказ – чл. 24 вр. чл. 21 т. 3 ЗТРРЮЛНЦ, неяснотата за причината заявителят да иска обявяване по партидата на търговеца ангажира длъжностното лице по регистрацията да даде указания по чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Тази процедура обективно затруднява реализация на прогласения принцип за бързина, но същевременно е пряко относима към принципите на процесуална икономия, включващ зачитане както на необходимостта от оперативност при регистрацията, така и частния интерес на заявителя да получи търсеното съдействие. Процедурата е пряко свързана и с принципа за публичност, предпоставящ огласяване на визираната от законодателя като общественозначима информация. Ето защо, общественият интерес надделява над служебния интерес на регистърната администрация. Следователно невъзможността липсващия документ да бъде установен в предписания с чл. 22 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ инструктивен срок за регистърната администрация, последващите указания следва да бъдат съобщени по реда на чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ. Това в случая не се установява да е сторено, поради което и довода на страната за допуснато процедурно нарушение е основателен.
В приложение към заявлението е представено нотариално заверено пълномощно Р.М.да представлява дружеството пред Агенция по вписванията – търговски регистър в това число и за подаване на годишни финансови отчети в качеството й на съставител. Понеже за авторството на документа се съди от указаното, коректен е изводът на длъжностното лице по регистрацията, че представеният за обявяване годишен финансов отчет не определя Р.М.като негов съставител. Правилото на чл. 15 ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ е специално по отношение на общото правило на чл. 15 ал. 2 т. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Това ще рече, че оправомощен да заяви за обявяване годишния финансов отчет по пълномощие извън лицата по ал. 1 е единствено съставителят на отчета. Заявлението определя Р.М.като заявител, което според правилата за идентифициране на документа препятства възможността за извод, че титуляр на електронното изявление е друго лице. Следва да се отбележи обаче, че самият образец на заявлението при все, че е призван да обезпечи електронния обмен на информация, не допуска отразяване титуляра на електронния документ. Ето защо и при отбелязаното качество съставител на ГФО, наложително е изясняване на връзката между физическото лице, извършител на изявлението в електронния документ по смисъла на чл. 4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и съставителя юридическо лице. При положение, че самият закон обосновава легитимацията за иницииране на регистърното производство от качеството съставител, тази връзка следва да бъде изяснена преди произнасяне по съществото на искането. В нарушение на очертаната процедура длъжностното лице по регистрация не е осигурило възможност на заявителя да внесе яснота по този въпрос.
Нормата на чл. 17 ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСчет.) лимитативно определя лицата, овластени да обобщават и удостоверяват систематизирано представена счетоводна информация – 1) физически лица, които са в трудово, служебно или облигационно правоотношение с търговеца, чиято дейност отчитат или 2) счетоводно предприятие. По силата на чл. 18 ал. 1 от Закона за счетоводството управляващите и/или представляващите счетоводното предприятие пряко са ангажирани да подпишат годишния финансов отчет. Нормативно предписаните изисквания за специални познания са необходима гаранция за коректността на документираната информация. Възниква въпросът нормата на чл. 15 ал. 3 ЗСчет. ограничава ли кръга на оправомощените да подадат заявление за обявяване на ГФО до управляващите и/или представляващите, подписали годишния финансов отчет според нормативното предписание, Настоящият състав споделя тезата, че подобно ограничително тълкуване е неоправдано. Нормата на чл. 15 ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ цели огласяване на съставен вече документ, което предполага фактическо действие и не ограничава заявителя до физическото лице, подписало ГФО. За разлика от съставителя физическо лице, намиращо се в трудово, служебно или облигационно правоотношение с търговеца, няма разумно обоснована пречка счетоводното предприятие да ангажира с тази техническа дейност и друго лице. Действието по обявяване на ГФО е несъпоставимо с действието по съставянето му. Легитимацията на това лице обаче подлежи на удостоверяване от търговеца при предписана от закона квалифицирана форма – пълномощно с нотариална заверка на подписа. От представените с жалбата документи се установява, че Р.М.е служител на счетоводното предприятие, а към заявлението е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа на представляващия търговеца към датата на съставяне на документа. Това е необходимо, но и достатъчно за извод, че Р.М.е оправомощена да поиска обявяване по смисъла на чл. 15 ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо налице са предпоставките за изследване на предпоставките за обявяване на представения ГФО.
Целта на огласяване на ГФО е да бъде дадена информация за финансовото състояние на търговеца. Обхвата на необходимата информация е нормативно регламентиран като според чл. 29 ГФО зависи от категорията на предприятието и правноорганизационния статут на стопанския субект. Представеният за обявяване отчет сочи на данни, категоризиращи стопанския субект като микропредприятие, а съдържанието му, преценено от външна страна, съответства на изискуемото според чл. 29 ал. 3 ЗСчет. – съкратен баланс по раздели и съкратен отчет за приходите и разходите. При тези обстоятелства незаконосъобразно е отказано обявяване на заявения акт.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Ф.“ ЕООД отказ № 20190630115414/21.01.2020 г. на длъжностното лице по регистрация при Агенцията по вписвания.
УКАЗВА на Агенция по вписванията – търговски регистър, да обяви заявения за обявяване акт със заявление Г2 20190630115414.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за сведение и изпълнение.
СЪДИЯ: