№ 54
гр. Русе , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело
№ 20214501000157 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. П., ЕГН **********, от
гр. Русе чрез адв. А.Б. – АК гр. Русе против Решение № 260261/16.03.2021 г.,
постановено по гр.д. № 123 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, с което е
признато за установено, че дължи на У. със седалище и адрес на управление:
С., ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Т.А.П. и Е.М.
сумите от 13 200,00 лв, представляваща неплатена главница по Договор за
револвиращ банков кредит № 0071/601/11.08.2015 г. и 9 бр. Анекси към него,
със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2019 г. до окончателното
плащане; сумата от 1 412,11 лв - договорна лихва за забава върху главницата
за периода 20.12.2018 г. - 17.09.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК № 2685/19.09.2019 г. по ч. гр. дело №
5572/2019 г. по описа на РРС. В жалбата са развити подробни съображения за
неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати
нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно
релевантните факти по спора. Акцентира се върху обстоятелството, че с
подписването на Анекс № 9/21.11.2018 г. е прекратено качеството на П. като
1
солидарен длъжник и уговорката за освобождаването му като солидарен
длъжник по процесния договор е правопогасяващ факт за търсенето на
солидарна отговорност. Същият в отговора на исковата молба погрешно е
изписан като Анекс № 8/21.11.2018 г. Моли да бъде отменено обжалваното
съдебно решение и бъде постановено друго такова, с което заявената срещу
П. претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата У. счита същата за
неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то
да бъде потвърдено. Развива съображения за това, че не следва да се приема
за грешка посочването в отговора на исковата молба като основание за
освобождаването от отговорност договореното в §5, т.2 от Анекс №
8/21.11.2018 г. вместо §5, т.2 от Анекс № 9/21.11.2018 г., като счита, че
позоваването на правилния анекс № 9/21.11.2018 г. вече е преклудирано.
Моли решението на РРС да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени
направените в производството пред РОС разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество – същата е основателна.
Решението на първоинстанционният съд, в обжалваната част, с което
е прието за установено, че М. Г. П., ЕГН ********** от гр. Русе дължи на У.
претендираните суми от 13 200,00 лв, представляваща неплатена главница по
Договор за револвиращ банков кредит № 0071/601/11.08.2015 г. и 9 бр.
Анекси към него, със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2019 г. до
окончателното плащане; както и 1 412,11 лв - договорна лихва за забава
върху главницата за периода 20.12.2018 г. - 17.09.2019 г., присъдени със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №
2685/19.09.2019 г. по ч. гр. дело № 5572/2019 г. по описа на РРС е неправилно
и като такова следва да бъде отменено.
Видно от приложения по делото Анекс № 9/21.11.2018 г. към
Договор за револвиращ банков кредит № 0071/601/11.08.2015 г., с кредитор
„У. гр. Софи и кредитополучал по който е трето неучастващо в
производството лице – Д гр. Русе, а солидарен длъжник жалбоподателят
2
М.П., в § 5, т.2 от същия изрично е уговорено, че страните се съгласяват, че
задълженията на М. Г. П., ЕГН: **********, в качеството му на солидарен
длъжник се прекратяват с подписването на процесния анекс, като кредиторът
запазва правата си срещу останалите солидарни длъжници и задължението на
последните не се намалява с частта на освободения солидарен длъжник /л.61-
62 от гр.д. № 123/2020 г. на РРС/.
Изписването в отговора на исковата молба на номер 8 на анекса, с
който в § 5, т.2 се освобождава П. от отговорност вместо номер 9 не дават
основание да бъде ангажирана неговата отговорност, както е сторил
първоинстанционният съд. Още повече, че Анекс № 8 е с дата от 23.10.2018
г., а този с № 9 е от 21.11.2018 г., като в отговора на исковата молба е
посочена именно датата – 21.11.2018 г. като начална на освобождаването от
отговорност на солидарния длъжник М. Г. П., когато е подписан анекс № 9.
Буди недоумение обстоятелството, че в съдебното решение навсякъде е
изписан Анекс № 8 от 21.11.2018 г., което е комбинация от номера и датата на
сключването на двата анекса и се зачита единствено Анекс № 8/23.10.2018
г./изписан като Анекс № 8/21.11.2018 г./ без да се коментира Анекс №
9/21.11.2018 г., приложен по делото и съдържащ цитираната уговорка в § 5,
т.2 от същия.
С оглед на изложеното, първоинстанционното решение следва да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде
постановено друго, с което претенцията на У. бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК,
въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените по
настоящето производство разноски в размер на 1205,24 лв, както и тези пред
РРС по гр.д. № 123/2020 г. в размер на 913,00 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно представените справки по чл. 80 ГПК.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно
дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. Доколкото доказателства за извършването им от
страна на М.П. няма представени, такива не се присъждат.
3
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260261/16.03.2021 г., постановено по гр.д.
№ 123 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, с което е признато за
установено, че М. Г. П., ЕГН **********, от гр. Русе дължи на У. със
седалище и адрес на управление: С., ЕИК ****, представлявано от
изпълнителните директори Т.А.П. и Е.М. сумите от 13 200,00 лв,
представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ банков кредит
№ 0071/601/11.08.2015 г. и 9 бр. Анекси към него, със законната лихва върху
нея, считано от 18.09.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 1 412,11 лв
- договорна лихва за забава върху главницата за периода 20.12.2018 г. -
17.09.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК № 2685/19.09.2019 г. по ч. гр. дело № 5572/2019 г. по описа на
РРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от У. със седалище и адрес на
управление: С., ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори
Т.А.П. и Е.М. иск против М. Г. П., ЕГН **********, от гр. Русе за признаване
за установено, че последният дължи на дружеството сумите от 13 200,00 лв,
представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ банков кредит
№ 0071/601/11.08.2015 г. и 9 бр. Анекси към него, със законната лихва върху
нея, считано от 18.09.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 1 412,11 лв
- договорна лихва за забава върху главницата за периода 20.12.2018 г. -
17.09.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК № 2685/19.09.2019 г. по ч. гр. дело № 5572/2019 г. по описа на
РРС като неоснователен.
ОСЪЖДА У. със седалище и адрес на управление: С., ЕИК ****,
представлявано от изпълнителните директори Т.А.П. и Е.М. ДА ЗАПЛАТИ
на М. Г. П., ЕГН **********, от гр. Русе сумата от 1205,24 лв за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение по В.търг.дело № 157/2021 г.
по описа на РОС и сумата от 913,00 лв за заплатено адвокатско
възнаграждение по гр.д. № № 123/2020 г. по описа на РРС.
4
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5