Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 694/19.4.2018г. Година 2018 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд четвърти състав
На четвърти
април Година две хиляди и осемнадесета
В публичното съдебно заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от
Председателя наказателно административен характер дело номер 939 по описа за две хиляди и осемнадесета
година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 17-0819-006243/14.12.2017г.на Началник група в сектор
ПП при ОДМВР - Варна, с което на Л.А.
Самсарова-Б. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 лева на осн. чл.179 ал.2 от ЗДП и ГЛОБА в размер на 100 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДИН МЕСЕЦ
на осн. чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвяне на мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на санкционираното лице срещу
наказателното постановление, с което са му наложени административни наказания
глоба и лишаване от правоуправление.
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна.
С жалбата
въззивникът излага фактическа обстатновка в която не отрича причиняването на
ПТП, а сочи причините за настъпването му. Сочи, че след ПТП веднага е уведомила
по телефон застрахователя си и е питала дали да уведоми и КАТ но й обяснили че
единствено следва да установи собственика на другото ППС и да съставят двустранен протокол. Визира че се е опитвала да установи
собственика на другото МПС, и тъй като не успяла оставила телефонният си номер
двукратно на предното стъкло на автомобила му и на 21.10.сутринта с нея се
свързал собственика на единият от автомобилите. С него посетили работното място
на св.Г. и той съставил АУАН. Сочи че е шофьор повече от 45 години и няма
допуснато нарушение, а автомобилът и е необходим т.к. обслужвала с него
възрастен и болен родственик. Моли съда да отмени НП.
В с. з. въззивникът
поддържа жалбата и моли съда да отмени наложеното наказание.
Представител на
органа, издал НП не се явява и не е изразил становище по основателността на
жалбата.
След преценка
на събраните доказателства по делото, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 20.10.2017г. около 11:30 часа възз. Б. управлявал
л.а.Фолксваген с ДК№ В6269КМ в гр.Варна, по път от междублогково пространство
до бл.69 в ж.к. Възраждане в посока ул.Вяра.
При извършване на маневра „ляв завой“ възз. Б. ударила
паркиран от дясната й страна автомобил С № ТХ1298АН, който от удара се изместил
и ударил друг паркиран автомобил с ДК№ В0259СК.
След ПТП въззивницата преместила нейният автомобил за да
не пречи на движението и се върнала до ударените автомобили. Междувременно по
телефон се свързала със своя застраховател и след като му обяснила случилото се
била посъветвана, че не е нужно да уведоми органите на КАТ, а само да издира
собстненика на удареният автомобил и двамата да съставят двустранен констативен
протокол.
Връщайки се на мястото на ПТП възз. Б. не забелязала, че
от удара е пострадал и трети автомобил. Опитала се да установи собственика на
автомобил С № ТХ1298АН но не успяла. За това оставила затисната под чистачката
на автомобила му бележка със своя телефонен номер.
Междувременно един от собствениците на пострадалите
автомобили уведомил органите на КАТ-Варна за станалото ПТП и същото било
посетено от екип на КАТ в чийто състав влизал св.Г.. Тъй като тогава не могли
да установят кой е причинил ПТП свид.Г. нe обслужил произшествието.
Тъй като до края на деня никой не и се обадил възз. Б.
вечерта на същият ден отново отишла до автомобила и констатирала, че оставената
от нея бележка я няма, поради което написала отново номера си и оставила нова
такава.
Сутринта на следващият ден – 21.10.2017г. собственик на
един от пострадалите автомобили се свързал с възз. Б.. Те издирили свид.Г. и по
негово указание се явили с автомобилите за оглед на работното му място.
Свид. Г. изършил оглед на автомобилите като съпоставил
същите и установил механизма ва настъпване на ПТП.
Свид.Г. снел и писмени обяснения от възз.Б. в които
същата описала идентичен механизъм на настъпване на ПТП, както и факта на
напускането му и неуведомяване на контролните органи.
Установените щети по трите ППС били описани в съответния протокол за ПТП.
Бил установен механизъм на ПТП с виновен водач- възз.Б..
Съставен бил акт за установяване на административно
нарушение срещу въззивника. В съдържанието на акта св. Г. описал
обстоятелствата на извършване на нарушенията по допускане на ПТП и напускането
му и била посочена правна квалификация на същите по ЗДП. Акта бил надлежно
предявен на въззивника, която не вписала в съдържанието му възражения.
В срок по административнонаказателната преписка постъпили писмени възражения.
В същите възз.Б. отново описала механизма на настъпване
на ПТП, който бил идентичен и с приетия от актосъставителя и отправила искане
за неиздаване на НП.
Във връзка с възражението била назначена комисия, която
след проведено разследване дала становище че така съставеният АУАН е правилен и
законосъобразен.
На 14.12.2017г. въз основа на съставения акт е било
издадено и НП, като видно от съдържанието на същото административно наказващия
орган е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка. Нарушенията били
квалифицирани като такива по чл.20 ал.2 от ЗДП и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДП. За
всяко отделно административно нарушение било наложено съответно административно
наказание , съобразно чл.179 ал.2 от ЗДП и чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на
акта за установяване на административно нарушение и възприета от
административно наказващия орган в НП се установява по безспорен и категоричен
начин от събраните по делото доказателства – писмените доказателства, приложени
по административнонаказателната преписка – протокол за ПТП, докладни записки; справка; АУАН и др.като
същата на практика не се оспорва и от въззивницата.
Съдът кредитира
изцяло горепосочените доказателства, като същите са логични , последователни и
взаимно допълващи се.
За да се
произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното :
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и
правилно приложение на материалния закон. По отношение спазването на
процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършени
нарушения по ЗДП, като е дал правилна правна квалификация на извършените от
въззивника нарушения.
Съдът намери, че административно
наказващият орган неправилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че
се касае за извършено административно нарушение, което следва да бъде
санкционирано по смисъла на закона.
За да се установи дали случая е маловажен или не, следва
да се обсъди степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като
негово обективно качество, за да се
установи дали е социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на
административно наказателната отговорност.
Видно от АУАН и от
показанията на св.Г., въззивнцата Б. е съдействала изцяло както за установяване
авторството така и за установяване механизма на настъпване на ПТП. В
показанията си свид. Г. изрично визира, че при посещение на мястото на ПТП му е
бил посочен грешен регистрационен номер на автомобил и не е могъл да установи
причинителя на ПТП. На следващият ден един от собствениците на пострадалите
автомобили го е уведомил че причинителят на ПТП се бил свързал сам с него и
така бил установен.
Горното е в пълен
унисон с визираното и от възз.Б., която добросъвестно е правила опити да
установи собствениците на ударените автомобили и с упорство нееднократно е
оставяла бележки с телефонният си номер върху единият автомобил и именно по
този начин е установена връзка с нея.
Безспорно е че в конкретният
случай макар и формално да е допуснала нарушение на нормите на ЗДП
неуведомявайки органите на КАТ то не е бил нарушен в съществена степен
предвиденият в закона ред и не са
настъпили каквито и да било вредни последици – видно и от показанията на свид.-Г.
е че именно благодарение действията на въззивницата е била установена същата и
е оказала пълно съдействие за установяване механизма на настъпване на ПТП и
издаване на съответните протоколи за ПТП на пострадалите лица.
Не на последно място, от материалите по преписката е
видно, че нарушението е извършено за първи път.
Видно от приложената справка за нарушител е че
въззивницата Б. е правоспособен водач на МПС от 19.05.1972г.и в продължение на
46 години не е допуснала извършването на нито едно нарушение на правилата на
ЗДП, което я характеризира като един добросъвестен водач на МПС, стриктно
спазващ правилата за движение и определя настоящото нарушение като инцидентно.
Същата е изградила критично отношение и е пенсионер в
напреднала възраст.
В тази връзка съдът намира че извършеното от въззивницата
е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения
законов ред.
Поради това и съдът намира, че следва да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.
Предвид изложеното , съдът намери, че следва
да отмени наказателното постановление, в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: