Номер 18206.11.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20204000500226 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от И. М. А. , представляван от
назначения му по делото особен представител адв. М. П. от ВТАК, срещу Решение №
345/ 01.07.2020 г. по Гр.д. № 845/ 2018 г. по описа на ВТОС, с което съдът на
основание ЗОПДНПИ е постановил отнемане от него в полза на Държавата на сума в
размер на 108 342.71 лв., представляваща паричната равностойност към датата на
отчуждаване на незаконно придобито имущество – лек автомобил марка Мерцедес,
модел А 200 ЦДИ, рег. № ВТ 80**** и лек автомобил марка Мерцедес, модел А 200
ЦДИ, рег. № ВТ 82****. Счита съдебния акт за недопустим поради предявяване на
иска на Комисията след изтичане на преклузивния срок за образуване на производство
по чл.28 ЗОПДНПИ – отм. и погасяване на материалното право на Държавата да
претендира отнемане на имущество. Отделно Комисията не направила всичко
необходимо за уведомяване на жалбоподателя за наложените спрямо него
обезпечителни мерки и възможността да направят възражения относно резултатите от
проверката. Неподаването на възражения по независещи от него причини, не можело
да обоснове формиране на изводи в негова вреда. Моли решението да бъде обезсилено
като недопустимо. Ако съдът счете решението за допустимо, излага съображения за
неговата неправилност. Счита, че по делото не е установено по безспорен начин
жалбоподателят да е придобил двата автомобила, отнемането на чиято парична
равностойност е постановено. Преведените документи сочели на текуща продажба, за
която нямало данни дали е приключила и дали посочените суми са платени, предмет на
сделките били несъществуващи автомобили, защото сочената марка била Мерцедес, но
модел БМВ, какъвто вид не съществува, сделките не били сключени в изискуемата се
от закона форма за действителност предвид соченото място на сключване на
договорите – в страната. Моли решението да бъде отменено и искът на Комисията –
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
1
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника КПКОНПИ, в който
той оспорва жалбата. Заема становище, че постановеното от първоинстанционния съд
решение е правилно и законосъобразно, като по допустимостта на иска
първоинстанционният съд е изложил съображения, изцяло съобразени с разясненията,
дадени с ТР № 1 от 04.06.2020 г. по Т.д. № 1/2018 г. на ВКС, а правните изводи на съда
по същество на спора са формирани при подробен анализ на събраните доказателства.
Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши
служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му
в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са допуснати процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост. Възраженията на жалбоподателя, че искът и оттам постановеното
решение са недопустими поради предявяване на иска от Комисията след изтичане на
преклузивния срок за образуване на производство по чл.28 ЗОПДНПИ – отм. и
погасяване на материалното право на Държавата да претендира отнемане на
имущество са неоснователни. Те са подробно обсъдени от ВТОС, който не се е
отклонил от разрешението, дадено от ВКС в ТР № 1 от 04.06.2020 г. по Т.д. № 1/2018
г., постановено именно по въпроса дали срокът по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.),
съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ за извършване
на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и
местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или
косвено от престъпна дейност или че е незаконно придобито, е преклузивен или
инструктивен и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл.28
ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичането му. С
ТР, задължително за съдилищата, е прието, че срокът има инструктивен характер и
изтичането му не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването
на правото на иск и на материалното право на Държавата за отнемане на имущество
при наличие на законовите предпоставки за това. Във връзка с оплакването на
особения представител за нарушаване на право на жалбоподателя да направи
възражения в производството пред Комисията, дори и да беше допуснато такова
нарушение /каквото съдът поначало не констатира/, то не е от естество да обуслови
недопустимост на искането и на решението, защото неупражнените в производството
пред Комисията права могат да бъдат упражнени в исковото производство чрез
предприемане на съответните процесуални действия.
По същество на спора от фактическа страна е установено следното: На
19.04.2017 г. КОНПИ /понастоящем КПКОНПИ/ е уведомена от Районна прокуратура
– Разград за привличането на И. М. А. в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.210 ал.1 т.2 вр.чл.209 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК. На 21.04.2017 г. срещу А. е
образувана проверка от Комисията, обхващаща периода от 21.10.2007 г. до 21.10.2017
г., за установяване дали е налице значително несъответстие в имуществото му. С
Решение № 631/ 15.08.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство по отнемане в
полза на Държавата на имущество, което според Комисията е незаконно придобито, с
Решение № 991/ 21.11.2018 г. е решено да се внесе искане пред съда за отнемане от А.
на паричната равностойност на неналичното незаконно придобито от него имущество
2
и е предявен искът – предмет на настоящото производство. По делото е установено, че
единствените доходи на жалбоподателя и семейството му за изследвания период са от
социални помощи. Установено е, че единственото придобито от А. в рамките на
проверявания период имущество са два леки автомобила. Представени са справка от
КАТ и отговори на ОД на МВР – Сектор „Пътна полиция“, видно от които по
заявление от 20.05.2014 г. на името на А. е регистриран лек автомобил марка
Мерцедес, модел А 200 ЦДИ, рег. № ВТ 80****, употребяван, а по заявление от
27.05.2014 г. е регистриран лек автомобил марка Мерцедес, модел А 200 ЦДИ, рег. №
ВТ 82****. Към заявленията са приложени договори съответно от 04.05.2014 г. и
12.05.2014 г., сключени с един и същ продавач със седалище в гр. Монтaуро, Франция,
който декларира текущата продажба на МПС на купувача И. А., като в договорите са
посочени храктеристични и идентификационни данни за автомобилите: марка, модел,
гориво, номер на шаси, година на производство и пробег. И в двата договора като вид
на превозното средство е вписано „Мерцедес“, а като марка на автомобилите – „БМВ“.
В двата договора е посочено, че превозното средство се продава без гаранция, в
състоянието, в което се намира и е известно на купувача, след извършен пътен тест и
задълбочен преглед от купувача. И в двата договора е посочено място на сключването
им Камен – селото, в което е постоянният адрес на купувача А.. В информационната
база данни на Сектор „Пътна полиция“ е отразено, че след регистрацията на
автомобилите свидетелствата им за регистрация са върнати на ПС Франция, заедно с
по 2 бр. регистрационни табели. Двата автомобила не са налични в имуществото на
жалбоподателя, като дерегистрирането им е извършено по заявления, подадени
съответно на 31.07.2015 г. и 10.02.2015 г. В договорите за покупката им са вписани
цени, които приблизително съвпадат с оценката, дадена от вещото лице по приетата
съдебно-автотехническа оценъчна експертиза, която е 68 006 лв. за първия автомобил и
62 850 лв. за втория – към датата на отчуждаването им. От приетата по делото и
неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че с оглед
изследваните от вещото лице доходи, приходи, източници на финансиране, обичайни и
извънредни разходи на ответника и членовете на неговото семейство за всяка година от
проверявания период поотделно и с натрупване за целия период, се установява, че
получените от законни източници доходи на ответника се свеждат до сумата 16 805.33
лв., докато разходите за издръжката на домакинството му са в размер на 107 604.71 лв.,
при което нетният доход е с отрицателна величина от 90 799.38 лв. и несъответствието
с придобитото имущество – двата автомобила – възлиза на 204633.96 лв.
При тази фактическа обстановка, която е възприета и от първоинстанционния
съд, формираните от него правни изводи изцяло се споделят от настоящия съд, който
на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) на отнемане в полза на
държавата по реда на този закон подлежи незаконно придобито имущество, за каквото
се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник -
ал.2. Законни са всички доходи, приходи и източници на финансиране, за които
проверяваните лица могат да докажат основанието за получаването им, като в полза на
Държавата е създадена оборима презумпция - чл.21 ал.2 ЗОПДНПИ (отм.), че дадено
имущество е незаконно, ако след проверка се установи значително несъответствие
между имуществото на проверяваното лице и нетния доход по смисъла на легалното
определение на понятието, дадено в § 1 т. 5 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) - доходите,
приходите и източниците на финансиране, намалени с размера на извършените
3
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Съгласно § 1 т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) "значително несъответствие" е само това
несъответствие между имуществото и нетния доход, което превишава 150 000 лв., като
в тежест на ищеца е възложено да установи наличието му за целия проверяван период
при изследване съгласно мотивите на КС в решение № 3/ 2012 г. на имуществото, с
което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период,
увеличаването му през същия период от законни източници, направените през това
време обичайни и извънредни разходи и възникналите задължения. Проверката на
Комисията за изследване дали е налице значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице започва след уведомлението от компетентните органи за
престъпна дейност на лицето, като ЗОПДНПИ (отм.) за разлика от ЗОПДИППД(отм.)
не въвежда като предпоставка за отнемане на имущество наличието на причинна
връзка между неговото придобиване и установената в рамките на наказателно
производство престъпна дейност, т.е. изходът на производството по отнемане на
незаконно придобито имущество по никакъв начин не е обусловен от развитието и
изхода на наказателното производство.
В настоящия казус са доказани елементите на фактическия състав, пораждащ
правото на Държавата да отнеме незаконно придобитото имущество, а при липсата му
в съответствие с разпоредбата на чл.72 ЗОПДНПИ (отм.) – неговата парична
равностойност, както се претендира по делото. Жалбоподателят е привлечен за
извършването на престъпление, което попада в предметния обхват на чл.22 ал.1
ЗОПДНПИ (отм.) - визирано е в т.10 и се явява законен повод за образуване на
проверка по чл.21 ал.2 ЗОПДНПИ (отм.) По делото се доказа, че през периода на
проверката той е придобил имуществото, равностойността на което се иска да бъде
отнета – двата процесни автомобила. Възраженията на особения представител в
обратния смисъл са неоснователни. Ангажираните доказателства, обсъдени съвкупно,
установяват по категоричен начин, че А. е закупил двата процесни автомобила от
Франция, че ги е регистрирал на свое име в страната и впоследствие се е разпоредил с
тях. Представените като доказателство договори няма основание да бъдат счетени за
нищожни поради неспазване на форма за действителност, защото не са ангажирани
доказателства, че по отношение на тези сделки законът във Франция изисква някаква
форма, включително и писмена такава. Договор безспорно е необходим за регистрания
на МПС в Р България, за да се легитимира заявителят като титуляр на правото на
собственост върху автомобила, и в тази връзка пред КАТ са представени двата
договора. Посоченото в договорите място на сключване на сделката в с. Камен само по
себе си не установява, че това е действителното място на извършване на покупката и
не ангажира съда да го приеме за такова. Съдът счита за безспорно установено, че
сделките са сключени във Франция, защото страна по тях е френско дружество,
автомобилите при регистрацията си в България са имали френски свидетелства за
регистрация и френски регистрационни табели и в самите договори като купувач е
посочен А., а не трето лице, което евентуално да е внесло френските автомобили в
страната и да ги е прехвърлило на А.. Дори и договорите да бяха нищожни на някакво
основание, това не означава, че автомобилите – предмет на същите – не са придобити
от соченото за купувач лице, което ги е регистрирало на свое име пред компетентния
орган. Автомобилите по двата договора са напълно идентични на регистрираните в РБ
и очевидно е, че посочването на марката на автомобила БМВ представлява грешка,
защото в договора всъщност фигурират две марки – Мерцедес и БМВ. Срещу «вид
превозно средство» е вписан не видът – лек автомобил, а марката Мерцедес и
4
посоченият модел А200 е модел именно на Мерцедес, а не на БМВ.
Съгласно заключението на вещото лице, което съдът възприема като
компетентно и обосновано, годно за формиране на правните изводи на съда въз основа
на него, още повече че не е оспорено от страните, разликата между нетния доход на
жалбоподателя по § 1, т.5 от ДР ЗОПДНПИ (отм.) и придобитото от него имущество
възлиза на сумата 204633.96 лв., т.е. налице е изискуемото се от закона значително
несъответствие. Презумпцията на чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.) не е опровергана и в
случая е налице обосновано предположение, че посоченото имущество е незаконно
придобито. За проверявания период А. има нетен доход в отрицателна величина от
недостиг и следователно не е разполагал със законни средства за придобиване на
имущество.
Като е достигнал до същия правен извод първоинстанционният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на ответника КПКОНПИ следва да се
присъдят направените от него разноски за заплатено възнаграждение на назначения на
И. М. А. особен представител – сумата 1848 лв., както и на основание чл.78 ал.8 ГПК
вр. Наредбата за заплащане на правната помощ – юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 150 лв. с оглед липсата на фактическа и правна сложност на
производството пред въззивната инстанция.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТАС държавна
такса за въззивното производство в размер на 2166 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 345/ 01.07.2020 г. по Гр.д. № 845/ 2018 г. по описа
на ВТОС, с което съдът на основание чл.72 вр. чл.63 ал.2 т.1 от ЗОПДНПИ /отм./ е
постановил отнемане от И. М. А. с ЕГН ********** в полза на Държавата на сума в
размер на 108 342.71 лв., представляваща паричната равностойност към датата на
отчуждаване на незаконно придобито имущество – лек автомобил марка Мерцедес,
модел А 200 ЦДИ, рег. № ВТ 80**** и лек автомобил марка Мерцедес, модел А 200
ЦДИ, рег. № ВТ 82****.
ОСЪЖДА И. М. А. с ЕГН ********** от *************, да заплати на
КПКОНПИ, БУЛСТАТ *********, сумата 1848 /хиляда осемстотин четиридесет и
осем/ лв. – направени по делото разноски за възнаграждение на назначения на И. М. А.
особен представител и сумата 150 /сто и петдесет/ лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок,
считано от връчване на препис от него на страните.
ОСЪЖДА И. М. А. с ЕГН ********** от *************, да заплати по сметка
на бюджета на съдебната власт – по сметка на ВТАС – държавна такса за въззивното
производство в размер на 2166 /две хиляди сто шестдесет и шест/ лв.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6