РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Враца, 28.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на 13.04.2021г. /тринадесети април две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
КАН дело № 30 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 63 ал. ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР ВРАЦА, депозирана чрез * Я.Я.
против Решение № 260022/13.10.2020г. , постановено по АНД № 94/2020г. по описа на
Районен съд - Мездра, с което е отменен
Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2138311, издаден от касатора, с който на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ на И.Е.М. *** е
наложено административно наказание глоба от 100 /сто лева/ за нарушение
на чл.21 ал.1 от същия закон и касаторът
е осъден да заплати разноски в размер на 300лв.
Касаторът твърди, че решението на
първата съдебна инстанция е неправилно
като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1
и т.2 от НПК. Поддържа становището, че
необосновано въззивният съд е приел, че липсва реквизит от оспорения
пред него ЕФ, изразяващ се в непълното обозначение на мястото на извършване на
нарушението, което е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Изтъква се, че мястото е определено достатъчно точно, за да
бъде наясно лицето къде е допуснало нарушението, поради което неправилно съдът е приел, че е налице нарушение
на изискванията за съдържание на ЕФ ,
което е достатъчно основание за отмяната му
и не се е произнесъл по съществото на спора. Прави се искане за отмяна
на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърден изцяло ЕФ.
Ответникът И.М. чрез пълномощника си адв.А.И. в писмен отговор оспорва
жалбата и поддържа становище, че при
постановяване на решението на въззивния съд не са допуснати заявените
касационни нарушения. Идентични съображения се развиват и в представената
писмена защита. Претендират се разноски за тази инстанция с приложен списък и
договор за правна защита и съдействие.
Представителят на Окръжна прокуратура Враца дава заключение за основателност
на касационната жалба. Заявява, че съображенията на Районния съд за липсата на задължителен реквизит на ЕФ не съответства на събраните доказателства и прави
искане за отмяна на решението.
По делото не са
представени нови писмени доказателства за установяване на касационните
основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в
жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна
срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт, при което
същата е процесуално допустима, а разгледана
по същество, е и ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е решение на РС – Мездра, с което е отменен електронен фиш за налагане
на глоба серия К № 2138311/25.06.2018г. на ОДМВР – Враца, издаден на основание чл. 189
ал.4 вр.чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, с който
на настоящия ответник е
наложена глоба в размер на 100лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от същия закон.
За да достигне до този извод, въззивният съд е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган, но при
издаването му не е спазена установената в чл. 189, ал. 4 ЗДвП форма, тъй като не съдържа всички лимитативно посочени в този
текст реквизити. Достигайки до тези изводи, съдът не се е произнесъл по
съществото на спора, а е отменил ЕФ на
формално основание.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд. Независимо от
обстоятелството, че при постановяване на съдебния си акт Районният съд формално
не е допуснал съществени нарушения на процесуалния закон, довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице, като е проявил процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, неправилно е приложил
материалният закон, поради което решението
се явява неправилно. Единственият аргумент, изложен от въззивния съд за
незаконосъобразност на оспорения пред
него ЕФ, е липсата на задължителен
реквизит, изискуем по силата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, а именно мястото на извършване на нарушението.
Неправилно въззивният съд се е позовал на
ТР №1/26.02.2014г. по ТД №1/2013г. на ВАС, според мотивите на което определянето на мястото на извършване на
нарушението само въз основа на GPS координати не е достатъчно, за да се приеме,
че същото е точно обозначено. На първо
място, това ТР е изгубило в по-голямата си част своето значение, тъй като е
прието при действието на други
законови и подзаконови разпоредби, регламентиращи движението по
пътищата, които не действат към датата
на извършване на нарушението, издаването на ЕФ и постановяване на съдебния
акт от първостепенния съд. От друга
страна, GPS координати са тези,
посочени в координатната система – географска дължина и ширина, каквито не фигурират в ЕФ. Напротив, мястото на
нарушението е достатъчно ясно определено – посочен е номерът на пътя,
достигнатият километър от него, общината и областта, в които се намира частта от този главен път от
републиканската мрежа, посоката на движение на автомобила и че се намира извън
населено място. Освен това, не може да се изисква мобилната система за проверка да бъде поставена само на такива места, които биха могли да се
свържат с кръстовище, постройки или други подобни, когато
тя се намира на дълъг прав участък, единственото обозначение би бил
достигнатият километър от пътя. Приемайки обратното, съдът е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
След отмяната на
оспореното пред касационната инстанция решение делото следва да се върне на РС Мездра за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по
съществото на спора. Тъй като в решението, предмет на проверка, няма такова
произнасяне, касационният състав не може да упражни съдебен контрол относно
формираната воля на въззивния съд в тази
насока, а и би лишил страните от възможността да изложат и защитят становищата си относно наличието или не на административно нарушение и неговото
авторство.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 АПК вр.чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
РЕШЕНИЕ № 260022/13.10.2020г., постановено по АНД № 94
по описа за 2020 г. на Районен
съд – Мездра, с което е отменен издаденият против И.Е.М. *** Електронен
фиш за налагане на глоба, серия К № 2138311 на ОДМВР - Враца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
РС Мездра.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.