№ 3295
гр. Варна, 02.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20243100100697 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. № 17029/01.07.2024г. от М. Б. П. от гр. Варна, с
която се иска допълване на определение №2459/18.06.2024г., постановено по делото, с
производството по отношение на нея е прекратено поради отказ от иск.
Депозиран е отговор от ищеца, с който се релевират доводи за неоснователност
на искането, а в евентуалност се прави възражение за прекомерност на
възнаграждението за процесуално представителство.
Първоначално с исковата молба съдът е бил сезиран с обективно и кумулативно
съединени искове от С. П. Т. от гр. Варна и С. П. Т. от гр. Варна срещу П. С. Т. от гр.
Варна и М. Б. П. от гр. Варна, с правно осн. чл.108 ЗС вр. чл. 56, ал.1 ЗС, както и иск с
правно осн. чл. 59 ЗЗД.
След вписване на исковата молба и въз основа на разпореждане
№2294/08.05.2024г., препис от същата е изпратен на ответниците за отговор в срока по
чл. 131 ГПК. Съобщението по чл. 131 ГПК от имащата качество на ответник към този
момент М. П. е получено на 16.05.2024г., от който момент за същата е започнал да тече
и срока за отговор на исковата молба.
Впоследствие с молба вх. № 15244/14.06.2024г. ищците представиха по делото
декларация с нотариална заверка на подписите рег. № 4219/13.06.2024г. по описа на
нотариус Ваня Георгиева с район на действие ВРС, с която същите се отказаха от
предявените искове срещу ответника М. Б. П.. Предвид отказа от иск и с определение
№ 2459/18.06.2024г. постановено по делото, производството по делото по отношение
на П. бе прекратено, на осн. чл. 233 ГПК.
Видно от съдържание на делото, на 17.06.2024г. е депозиран писмен отговор вх.
№ 15450/17.06.2024г. от ответницата П., чрез процесуалния й представител адв. Т.. Към
отговора на исковата молба е представено пълномощно за учредена представителна
1
власт. С искането по чл. 248 ГПК е представен договор за правна защита и съдействие
сключен между адв. Т. и ответницата П., от който е видно, че е уговорено
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1575 лева, платимо по
банкова сметка. Представено е и платежно нареждане от 14.06.2024г. за сумата
представлява уговорено възнаграждение за процесуално представителство.
По допустимостта на молбата:
Молбата за допълване на определение определението постановено по делото, в
частта за разноските е процесуално допустима, доколкото със съдебния си акт, съдът
не се е прознесъл досежно разноските дължими на ответницата, по отношение на
която е прекратено производството по делото.Молбата е депозирана в срока по чл.
284, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото, а в производството по чл. 248 ГПК, съдът може да
присъди сторените от страната разноски, за които има доказателства за заплащане по
делото.
Разноски на страната се дължат при прекратява на съдебното производство,
включително и при частично прекратяване поради оттегляне или отказ от иска.
Определението на съда в тази част е приключващо съдебното производство доколкото
в тази, прекратена част на същото, съдът няма да се произнесе с окончателен съдебен
акт по същество, поради което прекратителното определение се явява окончателен акт,
следователно на страната се дължат и разноски за съответната прекратена част.
Отказът от иск е процесуално действие на страната сезирала съда с този иск
свързано с разпореждане с предмета на спора, то се осъществява изцяло по нейна воля.
Съдът споделя изложеното от ищеца и обективирано в цитираната от него съдебна
практика на ВКС по въпроса /определение №843/17.11.2014г., постановено по ч.гр.
дело № 6176/2014г. на ВКС/, че когато отказа от иск е породен от факти, настъпили
след предявяването на иска, като ищецът веднага след това се е отказал от иска си,
отговорността за разноски ще следва да се понесе от ответника, т.е. на него не се
дължат разноски от ищеца, ако ответникът с поведението си е станал причина за
предявяването на иска. В тези случаи, съдът следва да изследва дали с поведението си,
ответникът е станал причина за предявяването на иска и по аналогия с разпоредбата на
чл.78, ал.2 ГПК, да направи извода за основателността на претенцията на ответника за
присъждане на разноски, при прекратяването на иска поради отказ от същия от страна
на ищеца.
От изложеното следва да бъде даден отговор на въпроса защо и какви са
причините, които са породили отказ от иск от страна на ищеца, след сезиране на съда.
В процесния случай депозираният на 14.06.2024г. отказ от иск от ищците е
безусловен, като не се посочват причините, при които съдът се десезира по отношение
2
на този ответник. Макар ищците да нямат задължение да мотивират своя отказ от иск,
то при наличие на изложени обстоятелства обосноваващи отказ от иск, съдът би могъл
да направи преценка дали с поведението си ответникът е станал причина за
предявяване на исковата молба в съда. В настоящия случай доколкото отказът е
безусловен не може да бъде направен извода, какви са причините, които са породили
това процесуално поведение на ищците, поради което следва да бъде прието, че те са
упражнили това свое право без да се позовават на обстоятелства, отношение към които
има ответникът, по отношение на който производството се прекратява.
Ответницата П. е получила на 16.05.2024г. препис от исковата молба, като
срокът за отговор по същата следва да бъде прието, че изтича на 17.06.2024г. /първи
присъствен ден/. Именно в последния ден, в който срокът по чл. 131 ГПК е изтекъл е
депозиран писмен отговор от П., с който са изложени възражения за недопустимост, а
в евентуалност за неоснователност на иска, като са ангажирани и съответните писмени
доказателства.
Няма данни по делото волеизявлението на ищците за отказ от иск срещу П.,
депозирано с молба от 14.06.2024г., с която се представя декларация с нотариална
заверка на подписите от 13.06.2024г., да е доведено до знание на ответницата П. в един
по-ранен момент от депозиране на отговор на исковата молба в съда – 17.06.2024г.,
поради което следва да бъде прието, че едва от този момент това процесуално
изявление на ищците е станало известно на ответницата. В тази насока са и
доказателствата по делото във връзка с предоставяне на електронен достъп до делото
на адв. Т. въз основа на нейно заявление от 17.06.2024г., която дата съвпада с датата на
депозиране на писмения отговор по делото.
По изложените съображения и доколкото не може да бъде установено, какви са
онези обстоятелства, които са обосновали отказа от иск от страна на ищците, които
обстоятелства да бъдат свързани с поведение на ответницата П., то следва да бъде
прието, че на същата се дължат разноски в производството по делото. Последната е
ангажирала процесуален представител, същият в срока по чл. 131 ГПК е изготвил и
представил в съда отговор на исковата молба, уговорено е възнаграждение за
процесуално представителство, съответно са представени и доказателства за
заплащане на същото.
По отношение на евентуалното възражение за прекомерност на
възнаграждението за процесуално представителство:
На осн. чл. 633 ГПК решението на СЕС по дело C-438/22 е задължително за
всички съдилища. С определение определение № 50015/16.02.2024г. по ч.т.д.№
1908/2022г., II т.о., ВКС се приема, че размерите на адвокатските възнаграждения в
НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне на
възнагражденията на процесуалните представители.
3
В производството първоначално са предявени вещен иск с правно осн. чл. 108
ЗС с цена на иска от 37417 лева, както и облигационен иск по реда на чл. 59 ЗЗД с цена
на иска от 31200 лева, при което и съобразно минималните размери на
възнагражденията за процесуално представителство, минималния размер на
възнаграждението за процесуално представителство съобразно защитимия материален
интерес възлиза на 6787 лева, от които 3643 лева по първия иск и 3144 по втория. При
изложеното и при използване като ориентир на НМРАВ следва, че уговореното и
заплатено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 1575 лева не е
прекомерно.
При изложените мотиви прекратителното определение следва да бъде
допълнено, като ищците следва да бъдат осъдени да заплатят възнаграждение за
процесуално представителство на ответницата П., по отношение на която
производството е прекратено в размер на 1575 лева.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение №2459/18.06.2024г., постановено по гр. дело №697/2024г.
на ВОС, в частта на разноските, като:
ОСЪЖДА С. П. Т., ********** и С. П. Т., ЕГН ********** и двамата от гр. Варна,
ж.к. Владислав Варненчик ************* ДА ЗАПЛАТЯТ на М. Б. П., ЕГН
********** от гр. Варна, ж.к. Владислав Варненчик ************* сумата от 1575
/хиляда петстотин седемдесет и пет/ лева представляващи заплатено възнаграждение
за процесуално представителство по делото, на осн. чл. 78, ал.4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4