Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-А въззивен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с. МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цветелина
Добрева - Кочовски, като разгледа докладваното от младши съдия Малоселска
в.гр.дело № 9053 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 78620 от 29.04.2020 г., постановено по гр.
д. № 23328 по описа за 2018 г. на СРС, 113 състав, А.П.К. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
******, по исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, сумата от 1
549.66 лв. – главница за доставена в периода от 11.04.2015 г. до м.04.2016 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № 341849, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането, и сумата 254.83
лв. – лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2015 г. до
12.02.2018 г., като са отхвърлени исковете за разликата до пълните предявени
размери и за периода от 01.05.2014 г. до 11.04.2015 г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Недоволен от
постановеното решение е останал ищецът „Т.С.“ ЕАД, предвид което е подал жалба
срещу съдебния акт, в частта, с която предявените искове за главници и мораторни
лихви са отхвърлени. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт поради нарушения на материалния закон.
Жалбоподателят счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел за частично
основателно възражението за погасяване по давност на част от претендираните
вземания, направено от ответника, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, с отговора на исковата молба. Позовавайки се на чл. 33,
ал. 2 от общите условия, приети през 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., поддържа,
че вземанията по съставяните от ищеца ежемесечни фактури не са били изискуеми,
а изискуемостта е настъпила едва с издаването на изравнителната сметка. По
отношение на претенцията за цена на услугата дялово разпределение навежда
доводи, че приложима е общата петгодишна давност. Излага бланкетни оплаквания,
че решението е неправилно и в частта, с която съдът частично е отхвърлил
претенциите на ищеца за лихви. В обобщение на изложеното с жалбата заявява
искане решението да бъде отменено в обжалванатa част, а исковете – съответно уважени с решението на
въззивната инстанция.
Не е подаден
отговор на въззивната жалба от ответника по същата.
Третото лице
помагач не е заявило становище в хода на въззивното производство.
Софийски
градски съд, IV-А въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната
жалба доводи за пороци на атакувания
съдебен акт, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалванатa част. Не е допуснато нарушение на императивни
материални норми. По същество, въззивният съд приема, че решението на СРС в
частта, с която исковете са отхвърлени, е правилно, постановено е в
съответствие с процесуалните правила и съответства на приложимия материален
закон. Съображенията за това са следните:
С оглед доводите
на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
съдът приема, че в хода на съдебното дирене пред първата инстанция е установено,
че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия, съответно ответникът е задължен за заплащането на цената
на предоставените на адреса на процесния имот топлинни услуги.
На следващо място
по делото е установено, че сградата, в която се намира процесният недвижим имот
е топлоснабдена, като за това обстоятелство също са приети писмени
доказателства по делото.
Количеството на
топлинна енергия, доставяна през процесния период на ответника е установено въз
основа на намиращите се в кориците на делото писмени доказателства и
заключението на СТЕ, като с оглед липсата на доводи в тази връзка настоящият
състав на съда приема, че е верен изводът на първата инстанция, че за процесния
имот в имота на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното,
като количеството на доставената енергия е измервано коректно и вярно е
определена цената на същото.
Във връзка с
възражението на ответната страна за погасяване по давност на част от вземанията
и оплакването на ищеца във въззивната жалба относно изводите на съда в
обжалваното съдебно решение настоящата съдебна инстанция намира следното:
Възражението за погасяване по давност е
релевирано своевременно - с отговора на исковата молба. Ето защо верен е изводът
на районния съд, че с оглед разпоредбите относно ежемесечното фактуриране на
задълженията за топлинна енергия съгласно приложимите за периода общи условия
погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия, за които ищецът е
издал фактури в тригодишен период преди предявяване на исковете – 11.04.2018 г.
Неоснователен е
доводът, поддържан от ищеца с въззивната жалба, за „изместване“ напред във
времето на изискуемостта на задълженията по общите фактури, доколкото
изложените аргументи не са в съответствие с приложимите към договорите с
потребителите общи условия. Вземането е за доставена топлинна енергия през
определен месец, като за всеки месец дружеството е издавало отделна фактура.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от
естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното, би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от който
започва да тече погасителната давност, е определен от законодателя в зависимост
от възникване на вземането и настъпването на изискуемостта. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава за плащането на същото са различни юридически факти,
от тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбите на ОУ, приложими
към договора, сочат изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния момент
на погасителната давност за месечните задължения с издаването на обобщена
фактура по изравнителната сметка е неоснователно. Следователно исковете за главници
за топлинна енергия и за цена на услугата за дялово разпределение,
съобразявайки погасяването на част от вземанията с кратката тригодишна давност,
са основателни за периода, посочен в диспозитива на съдебното решение –
11.04.2015 г. – 30.04.2016 г. и за сумата от 1549,66 лева, определена от решаващия
състав на съда въз основа на заключенията на приетите по делото
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, като по размера с жалбата
не са изложени оплаквания.
Не следва да бъдат
обсъждани доводите на въззивника, съдържащи се в жалбата, относно погасяването
по давност на вземания за цена на услугата за дялово разпределение, доколкото
първият съд не се е произнесъл по такъв иск, а страната не е поискала допълване
на съдебният акт в срока за обжалване на решението.
По иска с правна
квалификация по чл. 86, ал. 1 ЗЗД въззивният съд не намира основание да
ревизира обжалваното решение в частта, с която този иск е отхвърлен. Изложените
в жалбата доводи са напълно бланкетни, а с оглед съвпадането на изводите на
двете инстанции относно погасяването по давност на очертаната част от главната
претенция за топлинна енергия, то и в тази част решението също следва да бъде
потвърдено.
Доколкото изводите
на настоящия въззивен състав изцяло съвпадат с тези на СРС в обжалваната част
на решението, въззивната жалба е неоснователна. Решението следва да се потвърди
в обжалваната от ищеца част, като правилно и постановено в съответствие с приложимия
материален закон. В необжалваната част, с която предявените от „Т.С.“ ЕАД искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
уважени, решението е влязло в сила поради необжалването му.
По разноските:
В резултат от
изводите, до които въззивният съд достигна, решението на първоинстанционния съд
следва да се потвърди и в частта за разноските.
Въззивната жалба е
неоснователна, предвид което разноски на въззивника за тази фаза на
производството не се дължат.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78620 от 29.04.2020 г., постановено по гр.
д. № 23328 по описа за 2018 г. на СРС, 113 състав, в частта, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, срещу А.П.К., ЕГН **********,
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважените с решението размери /за сумата 1 549.66 лв. –
главница за доставена в периода от 11.04.2015 г. до м.04.2016 г. топлинна
енергия в имот с абонатен № 341849, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 11.04.2018 г. до изплащане на вземането и за сумата от 254.83 лв. –
лихва за забава върху главното вземане за периода от 15.09.2015 г. до
12.02.2018 г./ до пълните предявени размери и за периода от 01.05.2014 г. до
11.04.2015 г.
Първоинстанционното
решение в частта, с която са уважени предявените от ищеца срещу ответника
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, като необжалвано, е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.С.“ ЕООД на страната на въззивника
„Т.С.“ ЕАД.
Решението не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.