№ 226
гр. Благоевград, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело №
20231210101845 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ***, чрез процесуалния си
представител – адв. И. Л. против И. Й. Т., ЕГН ********** и с адрес: ****.
Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искове:
1) иск за сумата от 105,00 лв. /сто и пет лева/ - главница, представляваща платена сума по
Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, с ЕИК
********* и „Мъни плюс корп“ ЕАД, и Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване;
2) иск за сумата от 28,62 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ – мораторна
лихва върху главницата за периода от 13.11.2020 г. до 21.07.2023 г.;
Ищецът твърди, че се е намирал в облигационно правоотношение с ответника,
произтичащо от платена сума в размер на 105 лв. по Договор за поръчителство от 07.11.2014
г., сключен между „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ********* и „Мъни плюс корп“ ЕАД и
Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г. Поддържа, че ответникът не изпълнил
задълженията си по договор за продажба на изплащане от 03.06.2018г., сключен с „А1
България“ ЕАД. Смята, че ответникът му дължи и законна лихва за забава върху сумата 105
лв. в размер на 28,53 лв. за периода 13.11.2020 г. - 21.07.2023 г. Навежда, че за посочените
суми по ч. гр. д. № 1510/202г. на РС – Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, срещу която ответникът, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство, е депозирал възражение.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не се представлява от упълномощен процесуален
представител. Преди откритото съдебно заседание е депозирал молба, с която прави искане
за постановяване на решение при признание на иска.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, се
1
явява лично, като прави изрично признание на предявените искове и че дължи
претендираните от ищеца суми.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от
105,00 лв. /сто и пет лева/ - главница, представляваща платена сума по Договор за
поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ********* и
„Мъни плюс корп“ ЕАД, и Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното погасяване.
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за
сумата от 28,62 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ – мораторна лихва
върху главницата за периода от 13.11.2020 г. до 21.07.2023 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 648 от 24.07.2023г. по ч. гр. д. №
1510/2023г. на Районен съд – гр. Благоевград, срещу която ответникът, имащ качеството на
длъжник в заповедното производство, е депозирал възражение.
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
решение при признание на исковете се явява основателно по следните съображения:
Институтът на съдебното решение при признание на иска е регламентиран в чл. 237 ГПК.
От анализа на тази разпоредба може да се заключи, че такова решение се постановява по
искане на ищеца, когато кумулативно са налице следните предпоставки: 1/ ответникът да е
признал предявения срещу него иск; 2/ признатото право да не противоречи на закона или на
добрите нрави и 3/ да не се касае за признаване на право, с което страната не може да се
разпорежда.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
На първо място, ответникът с изявлението си, направено в проведеното по делото открито
съдебно заседание, е направил изрично признание на предявените от ищеца срещу него
искови претенции. На тази извод насочва и изричното изявление на ответника, че признава,
че дължи претендираните от ищеца суми.
На второ място, необходимо е да се отбележи, че в конкретния казус предмет на делото са
вземания, произтичащи от наличието на валидно облигационно правоотношение по
процесния договор за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД,
ЕИК ********* и „Мъни плюс корп“ ЕАД и Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г. В
този контекст правата, признатите от ответника И. Й. Т., не противоречат нито на закона,
нито на добрите нрави, поради което не е налице пречка по смисъла на чл. 237, ал. 3, т. 1
ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
На трето място, с оглед характера на признатите от ответната страна права, посочени в
предходния абзац, може да се заключи, че се касае за права, с които ответникът може да се
разпорежда.
В обобщение се налага крайният извод, че са налице законовите предпоставки за
постановяване на решение при признание на иска, с което ищцовите претенции следва да
бъдат уважени.
Относно разноските:
При този изход от делото (уважаване на предявените искове) на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът има право на разноски. Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
2
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде
извършено диференцирано произнасяне по разноските, направени от ищеца както в
заповедното производство, така и в настоящото исково дело. С оглед сторените и заявени от
ищеца съдебно-деловодни разходи (25 лв. – държавна такса и 400 лв. – адвокатско
възнаграждение, за заповедното производство, и 75 лв. – държавна такса и 400 лв. –
адвокатско възнаграждение, за исковото производство), отговорността за разноски на
ответника в полза на ищцовото дружество трябва да бъде разпределена по следния начин:
- 425 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното производство, и
- 475 лв. – общ размер на разноските, дължими за исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК, Районен съд –
гр. Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. Й. Т., ЕГН **********
и с адрес: ***, дължи на „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от ***, следните суми, които са били предмет на Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 648 от 24.07.2023г., издадена по ч. гр. д. № 1510/2023г. на
Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- сумата от 105,00 лв. /сто и пет лева/ - главница, представляваща платена сума по Договор
за поръчителство от 07.11.2014 г., сключен между „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ********* и
„Мъни плюс корп“ ЕАД, и Договор за встъпване в дълг от 28.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
21.07.2023г. до окончателното погасяване
- сумата от 28,62 лв. /двадесет и осем лева и шестдесет и две стотинки/ – мораторна
лихва върху главницата за периода от 13.11.2020 г. до 21.07.2023 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Й. Т., ЕГН ********** и с адрес: ***, да
заплати на „Мъни плюс корп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
****, представлявано от ***, разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото
исково производство, както следва:
- сумата от 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева) – представляваща общ размер на
разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1510/2023г. на РС – гр.
Благоевград), и
- сумата от 475 лв. (четиристотин седемдесет и пет лева) – представляваща общ размер
на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. № 1845/2023г. на РС – гр.
Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3