РЕШЕНИЕ  

 

№       179                            5.07.2018г.            град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О         Н  А      Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    пети юни  две хиляди и  осемнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Нели Въгларова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №167  по описа за   2017  година

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ,чл.227 т.2 от КЗ /отм./ във вр. §22 от ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г. във вр. с  чл.86 от ЗЗД.

В депозираната искова молба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********,представлявано от С.С.П.и К.Д.К., със съдебен адрес *** адв. М. Г. срещу Е.Т.К. ***, са изложени твърдения, че на 10.01.2014 година на път № П-37, км 105+960, движейки се в посока от с. Левски към с. Гелеменово, при управление на л.а.„“, с рег. №, Е.Т.К. реализира ПТП в пияно състояние, със съдържание на алкохол в кръвта 1,36 промила, като самокатастрофирал.Причинени били телесни повреди на пътника в лекия автомобил - Д.Х.У. и по случая било образувано н.о.х.д. №94/2014 година по описа на РС Панагюрище, което приключило със споразумение, с което Е.Т.К. бил признат за виновен.Твърди се,че били предявени искове срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, като застраховател по застраховка гражданска отговорност на водачите на автомобил „“, с рег. №, за заплащане на застрахователно обезщетение и законната лихва от дата на ПТП, от пострадалия пътник Д.Х.У..Този иск бил уважен по т.д. № 221/2014 година на ОС Пазарджик и по т.дело 371/2016 година по описа на АС Пловдив, за сумата от 40 000 лева - главница, ведно с лихви и разноски.Твърди се,че ЗД „БУЛ ИНС“ АД е заплатил обезщетение в размер на: 62 438.84 лева, с три банкови превода, съответно от 10.11.2016 година (59 573.89 лева); 28.11.2016 година (2 607.65 лева) и 15.12.2016 година (257.30 лева).Сумите били заплатени по сметка на ЧСИ Н К, по образуваното от Д.Х.У. изпълнително дело №20167890400558 като взискател, на основание изпълнителен лист, издаден от ОС Пазарджик.В резултат на извършеното плащане на обезщетението ЗД „БУЛ ИНС“ АД имал право на регресен иск срещу застрахованото лице, на основание чл. 274, ал. 1 т.1 от КЗ /отм./, тъй като ПТП било реализирано в пияно състояние от ответника, обстоятелство установено с влязло в сила споразумение по наказателното дело, водено срещу извършителя.

Във връзка с изложеното се моли съда,да постанови съдебно решение, с което да осъди Е.Т.К.,с ЕГН **********,***“ АД, сумата от 40 000 лева - главница и  11 534.16 лева мораторна лихва за периода от 10.01.2014 година до 10.11.2016 година, за които дружеството е било осъдено и е заплатило обезщетение на Д.Х.У., съгласно решение по т.д. № 221/2014 година на ОС Пазарджик и т.д. № 371/2016 година по описа на АС Пловдив, като пострадал при ПТП на 10.01.2014 година,както и законната лихва от датата на плащане на присъденото обезщетение по първоначалните искове -10.11.2016 година, до окончателното изплащане, върху главницата от 40 000 лева.

Претендират се и разноските по делото.Представена е и приложена справка по чл. 366 ГПК.

В законоустановения срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК, от ответника е постъпил писмен отговор, с който се оспорва иска за главница - по размер, а иска за лихви - по основание и размер.

Не се оспорва фактическата обстановка по н.ох.д. № 94/2014 г. по описа на РС -Панагюрище, което било приключило със споразумение, с което бил признат за виновен и  му били наложени наказания по чл. 343 от НК.

Излагат се твърдения, че Е.К. не бил участвал в производството по исковете на пострадалия Д Х. *** „ АД и постановеното решение по т.д. № 221/2014 г. на Окръжен съд - гр. Пазарджик и т.д. № 371/2016 г. на Апелативен съд гр.Пловдив, по отношение на него нямали сила на пресъдено нещо. Сочи се, че доколкото с решение по цитираните дела настоящият ищец е бил осъден да заплати на пострадалия от ПТП обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40000 лв., то до това се е стигнало и поради зле воден процес от страна на ЗД „Бул Инс“ АД и неупражняване на правото на триинстанционен съдебен контрол.

По отношение претенцията за главница се излагат доводи, че доколкото ищецът евентуално имал право да встъпи в правата на увреденото лице в размера на платеното, то регресният иск по отношение на претендираната главница /обезщетение за причинени неимуществени вреди/ бил основателен най-много до размера на 10 000 лв., тъй като в съответствие с принципа за определяне  размера на неимуществените вреди по справедливост /чл.52 от ЗЗД / тази сума била достатъчна да репарира напълно болките и страданията претърпени по 4-те средни телесни повреди от пострадалия, при условия на 50 % съпричиняване от страна на последния. Посочва се, че съпричиняването било резултат от употребата на алкохол от страна на последния и от съзнанието за употребения алкохол от водача, а също и поради непоставянето на предпазен колан от самия пострадал.Твърди се, че пострадалият и преди да настъпи ПТП е имал трайни здравословни проблеми, които са допринесли за последвалите усложнения.

По отношение на иска за лихви се посочва, че ищецът не може да встъпи в правата на увредения по отношение присъдените законни лихви, като по тази причина съединения иск за изплатени лихви в размер на 11 534.16 лв. бил изцяло неоснователен. Лихвата представлявала обезщетение за забава по отношение плащането на главница и доколкото ищецът е платил лихви, това било изцяло по негова собствена вина.

В допълнителната искова молба ищецът моли съда да се произнесе с определение,като отдели като безспорно, че ответникът по делото е реализирал описаното в споразумението по н.о.х.д. № 94/2014 година по описа на ОС Пазарджик ПТП в пияно състояние, със съдържание на алкохол в кръвта над допустимите от закона норми, а именно: 1,36 промила. Навеждат се твърдения, че ответникът по иска не е участвал в производството по т.д. № 221/2014 година на ОС Пазарджик, не защото не е направено искане за привличането му в процеса по реда на чл. 219 от ГПК. Твърди се, че присъдените обезщетения били дори занижени с оглед травмите и съдебната практика, в който смисъл упрекът за „зле воден процес“ бил неоснователен. Сумата от       10 000 лева, която ответникът считал за достатъчна и отчитала и съпричиняването, била прекалено занижена и дори цинична, с оглед травмите на пострадалия, повечето от които с опасност за живота.Твърди се, че ответникът дължал и лихвата в размер па 11 534.60 лева, която застрахователят заплатил вместо него на две основания: първо, че ответникът не е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и второ, че го е реализирал в пияно състояние.

В законоопределения срок е постъпил и допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба, в която се поддържа първоначалния отговор и не се оспорва факта, че Е.К. не е участвал по делото, в което застрахователят е осъден да заплати на пострадалия от ПТП обезщетение за неимуществени вреди в размер на                 40 000 лв., на основание застраховка гражданска отговорност и на това основание, влязлото в сила решение по т.д. № 221/14г. на ОС- Пазарджик по отношение на него нямало обвързваща сила, нито установително действие.

Конкретизира се възражението за зле воден от застрахователя процес в следния смисъл: На първо място се твърди, че застрахователя не бил възразил, че процесният договор за застраховка ГО, сключена със собственика на МПС В С, бил сключен при изрична клауза, че автомобилът е предназначен за лични нужди и застраховано лице практически бил само собственик, доколкото в представената полица не било посочено изрично упълномощено трето лице, което да се ползва от застраховката.Сочи се,че застрахователят и настоящ ищец е могъл да се освободи от отговорност, а не да плаща, защото който плащал зле, плащал два пъти. На второ място се твърди, че пострадалия Д.У. още преди настъпване на процесното ПТП е имал здравословни проблеми, а именно: У бил прекарал неколкократни белодробни пневмонии – такива, каквито са констатирани и след отшумяването на вредите от ПТП и са били разгледани като последица от него.В действителност, пневмонията на Д. У имали хроничен характер и не били в причинна връзка с ПТП и не следвало да се вземат предвид при определяне размера на неимуществените вреди по чл. 52 от ЗЗД.

В допълнителния отговор се сочи още, че застрахователят бил своевременно уведомен от пострадалия, което било нормално, предвид че се касае за застраховка „Гражданска отговорност“,а не от ответника. Пияното състояние било елемент от суброгационната норма, но такъв, който не определя пределите на отговорността за деликвента. Заплатеното от ищеца обезщетение за закъсняло плащане под формата на лихви било резултат не от поведението на ответника, а от поведението на самия застраховател и не можело да се вмени в негова вина.

В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Производството по делото е образувано по иск, квалифициран по чл. чл.274 ал.1 т.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г.), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ.      Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./.

Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 т.1 от КЗ, освен в случаите по чл.227, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие, е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.По смисъла на цитираната разпоредба, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата, т.е. това е законово преминаване на правата му срещу трети лица, които застрахованият е имал в момента, когато е бил удовлетворен от застрахователя за вреди и загуби, причинени от тези трети лица. Плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, обаче, не е чуждо задължение, а е задължение на застрахователя, почиващо на договора и закона.       

               При регресното право по чл.274 от КЗ застрахователят придобива с плащането на застрахователното обезщетение, регресно право за връщането му срещу самия деликвент, който е увредил третото лице, на което пък застрахователят дължи обезщетението пряко. Правото на застрахователя да иска от третото лице, причинило вредата, сумата, която е платил на застрахования, е регресно право, а встъпването във всички права, които има застрахованият, е суброгационно право.

Регресната отговорност от своя страна предполага виновно поведение и причинна връзка между него и настъпилите щети.В този смисъл регресната отговорност намира израз в елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно:следва да е причинена вреда, тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, следва да е налице и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Първият елемент от посочения сложен фактически състав е установен с оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК.По смисъла на разпоредбата на чл. чл.382 ал.9 от НПК определението на наказателния съд по н.о.х.д.№94/14г. на Районен съд гр.Панагюрище, с което е одобрил споразумението, постигнато в наказателното производство, е влязло в сила на 22.05.2014г. Съгласно чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Задължителната сила на споразумението по чл.383 от НПК, имащо характера на присъда, се разпростира по отношение на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.Фактическият състав на престъплението, за което ответникът Е.Т.К. е признат за виновен по силата на постигнатото споразумение, е противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.5 ал.3 т.1, чл.20 ал.1,ал.2,чл.6 т.1 и чл.21 ал.2 във вр. с чл.139 от ЗДвП  - в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1.36 на хиляда,установено по надлежния ред и причинил четири средни телесни повреди на пътувалия заедно с него Д.Х.У., с ЕГН-**********,***, изразяващи се в: 1) Закрита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в посттравматичен субарахиноидален кръвоизлив и контузия на мозъка в лявата челна област, протекло с продължително безсъзнание (постконтузна кома) - разстройство на здравето временно опасно за  живота по смисъла на чл. 129 от НК, за около 1 месец от датата на травмата; 2) Контузия на десния бял дроб, причинило разстройство на здравето временно опасно за  живота по смисъла на чл. 129 от НК, за около 1 месец от датата на травмата; 3) Счупване на втори шиен прешлен, без разместване, причинило трайно затруднение на движението на врата по смисъла на чл. 129 от НК, за около 6-7 месеца от датата на травмата; 4) Счупване на 7, 8, 9 и 10 ребра, причинило трайно затруднение на движението на снагата по смисъла на чл. 129 от НК, за около 1-2 месеца от датата на травмата.

По делото е установено, че за така описаното деяние, съставляващо престъпление по смисъла на чл. 343, ал.3, предложение първо, буква „а“, във връзка с чл. 343 ал.1 буква „б“, във връзка с чл. 342, ал.1 от НК, във връзка с чл. 5, ал.1, т. 1, чл. 5, ал.3, т.1, чл. 6, т.1, чл. 20, ал.1 и ал.2, чл. 21, ал.2 във връзка с ал.1 и чл. 139, ал.1 от ЗДвП, причинителят на ПТП -ответникът, е бил признат за виновен съгласно влязло в сила споразумение от 22.05.2014. по н.о.х.д. № 94/2014г. по описа на РС-Панагюрище.

           От приетата и неоспорена САвте,се установява,че механизма на настъпване на ПТП е този установен по н.ох.д.94/14г и т.д. т.д.№221/14г. на ПОС.На конкретно поставените въпроси,че при движението си след напускането на пътното платно, автомобилът е бил подложен на резки накланяния, първоначално на дясно при спускането по левия скат на канала, рязък удар в предно дясно колело (и общо в предния десен ъгъл) в отсрещния скат (при дъното на канала) и полягане на дясната страна.

При тези промени в позицията на автомобила в т.ч. и удара при дъното на канала пътуващият (без поставен обезопасителен колан) на предната дясна седалка У е бил подложен на странично люшкане/залитане първоначално на ляво, а след удара на предната дясна част на автомобила в десния скат на канала — „изхвърчал" напред към арматурното табло и предното стъкло на автомобила.Последвал удар на гърдите в арматурното табло и с главата в стъклото, при което получил описаните тежки травми:„...Закритата черепно мозъчна травма, изразяваща се в посттравматичен субарахноидален кръвоизлив и контузия на мозъка в лявата челна област, протекла с продължително безсъзнание (постконтузионна кома)... Контузия на десния бял дроб... Счупване на втори шиен прешлен, без разместване... Счупване на десните 7. 8,9 и 10 ребра... и охлузвания..."

От заключението се установява още,че съобразно описаната траекторията на автомобила от момента на отклонението, въз основа на данните в ДП №6/21014 по описа на РУ Панагюрище, включително и фотоалбумите от огледите на местопроизшествието на 10-ти и 23-ти януари 2014 г., в ІІІ-та фаза, когато автомобилът достигнал дъното на канала и се блъснал с предния си десен край в насрещния (десен) скат на канала пострадалият У е „излетял" по инерция напред. Блъснал се с гърдите си в арматурното табло, а с главата в предното стъкло на автомобила. То се напукало в горната си половина и частично се отлепило в горния край.

Динамичните сили при ударите на тялото в арматурното табло и стъклото на автомобила са достатъчно силни за предизвикване на описаните травми.

На снимките на процесния автомобил се виждало, че таванът и лявата част на автомобила са без видими повреди и нямат типичните за търкаляне деформации, което дава основание да се твърди, че автомобилът само е полегнал на дясната си страна, без да се преобръща през таван.

Според експерта пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан в момента на ПТП.От техническа гледна точка, правилно поставения обезопасителен колан би удържал пострадалия Узунов към седалката и не би се реализирал контакт на гръдния кош с арматурното табло и удара с глава в предното стъкло, което дава основание да се очакват минимални травми - особено по гърдите и главата.

За изясняване на делото от фактическа страна е била изслушана комплексна съдебно-медицинска експертиза, въз основа на която е установено на първо място, че след ПТП, настъпило на 10.01.2014 г., на ищеца Д.Х.У., ЕГН ********** са причинени травматични увреждания, а именно: вследствие на ПТП на 10.01.2014г. Д.У. е претърпял тежка съчетана /политравма/на главата -контузия на мозъка със субарахноидален травматичен кръвоизлив, гръден кош и цяло тяло с  фрактури на ребра от 7 до 10 в дясно и впоследствие пневмония с плеврален излив.Тежкото общо състояние било наложило лечение в отделението по реанимация и интензивна терапия, поставен за продължително време на изкуствена белодробна вентилация.Посочените увреждания и произходящите от тях заболявания са причинили значителни страдания на пациента, с висока интензивност и тежко общо състояние наложило лечение в интензивно отделение на изкуствена белодробна вентилация, медикаментозна кома с оглед мозъчна протекция, мощна антибиотична терапия,водно-солеви разтвори, противооточна терапиия за период от 30 дни.Според двамата експерти така описаното е причинило временна нетрудоспособност и материални разходи за период от 3-4 месеца когато е завършило болничното лечение.За периода след този срок липсвала документация.

От заключението на приетата и неоспорена СМЕ,се установява още,че при справката на медицинското досие на Д.У. не открили неврологични и/или белодробни заболявания ,които биха могли да са във връзка със уврежданията от ПТП от 10.01.2014 и да допринесат за по-тежката реконвалесценция/възстановяване.Налице били обичайните профилактични прегледи при ОПЛ и дентален медик с лечение на остри заболявания ,несвързани с предмета на настоящата СМЕ.

След ПТП били налице диспансеризация за хронична обструктивна белодробна болест при пулмолог през 2015г.,което заболяване било хронично - 1 стадий.Налице била и диагноза хроничен хепатит със стеатоза,заболяване на черен дроб.И двете заболявания били  без връзка със съчетаната травма, получена от лицето на 10.01.2014г.,вследствие ПТП.Правена е и ЕЕГ/енцефалография/вероятно във връзка със черепномозъчната травма без да е имало развитие т.е. нова диагноза.

По отношение размера на вредите и направените възражения за съпричиняване има произнасяне на Окръжен съд гр.Пазарджик и на Апелативен съд гр.Пловдив.

Следва да се отбележи,че в настоящето производство фактическите констатации относно възникването на деликта, вината, причинната връзка, вредите на пострадалият  и най вече размера на обезщетението, важи задължителната сила на мотивите на съдебния акт, предвид качеството на ищеца и ответника на подпомагаща и подпомагана страна по гр.д.№221/14 г. на ПОС и на основание чл.223 ал.2 от ГПК.

От приложеното т.д.№221 по описа на Окръжен съд гр.Пазарджик за 2014 година се установява,че делото е водено от пострадалото лице Д.Х.У. и по делото с определение №236/24.03.2015 година е привлечен като трето лице помагач на страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД ответника – Е.Т.К.,в този смисъл направеното възражение от пълномощника на ответника адв.К.,че не бил привлечен и не бил участвал в процеса е изцяло несъстоятелно.

С решение №31/19.02.2016 година по т.д.№221/14г. на ПОС е осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК 83180482, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.София, район „Триадица“, ул. „Лавеле“ № 19, със законен представител С.С.П.да заплати на Д.Х.У., на основание чл.226 ал.1 от КЗ / отм./ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от увреждания, причинени на 10.01.2014 г. в района на с.Левски, обл.Пазарджик, в резултат на ПТП, предизвикано от Е.Т.К. при управление на лек автомобил „“ с рег. № , след нарушаване на правилата за движение - чл. 5, ал.1, т. 1; чл. 5 ал.3, т.1; чл. 6 т.1; чл. 20, ал.1 и ал.2; чл. 21, ал.2 във връзка с ал.1 и чл. 139, ал.1 от ЗДвП и при съпричиняване от страна на ищеца, ведно със законите лихви върху присъдените ми суми, считано от 10.01.2014 г. до окончателното изплащане, сумата от 814,66 /осемстотин и четиринадесет лева и 66ст./, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от увреждания, причинени на 10.01.2014г. в района на с.Левски, обл.Пазарджик, в резултат на ПТП предизвикано от Е.Т.К. при управление на лек автомобил „“ с рег. № , след нарушаване на правилата за движение - чл. 5, ал.1, т. 1; чл.5 ал.3, т.1; чл.6 т.1; чл. 20, ал.1 и ал.2; чл. 21, ал.2 във връзка с ал.1 и чл. 139, ал.1 от ЗДвП и при съпричиняване от страна на ищеца, ведно със законите лихви върху присъдените ми суми, считано от 10.01.2014г. до окончателното изплащане, и които са разликата между брутното трудово възнаграждение от 3 007.29 лв., което би следвало да получи за периода от 11.01.2014г. до 12.09.2014г. и обезщетението за нетрудоспособност от 1988.97 лв., което е получил за същия период.

С решение №2211.07.2016 година постановено от Апелативен съд гр.Пловдив по т.д.№371 по описа на съда за 2016 година е осъден настоящият ищец - ЗД „Бул Инс“ АД, да заплати  на Д.Х.У. с ЕГН-********** сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,причинени му на 10.01.2014 год. от Е.Т.К. с ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, при управление на л.а. “” с рег. № , за който има сключен договор „Гражданска отговорност“ със ЗД „Бул Инс“ АД-София, обективиран в застрахователна полица №  от 17.12.2013 год. със срок на застраховката от 00.00 часа на 17.12.2013 год. до 23.59 часа на 16.12.2014 год. и при съпричиняване от страна на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане 10.01.2014 год. до окончателното изплащане на главницата, като искът е отхвърлен за разликата до предявения размер от 80 000 лева, като неоснователен.

По делото,безспорно се установи,че ищецът в настоящото производство е изплатил сумата.От представеното удостоверение от ЧСИ Н К рег.№,в резултат на издаден изпълнителен лист по т.д.221/14г- по описа на окръжен съд гр.Пазарджик е било образувано изпълнително дело по молба подадена от Д.Х.У. на 21.10.2016 година и по това дело е била изплатена сумата от ЗД „Бул ИНС АД в размер на 40 000 лева и 11 529.19 лева,представляваща законна лихва върху главницата.Производството е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК,с постановление от 21.12.2016г.,поради изплащане на вземането.От представеното платежно нареждане от ищеца е видно,че плащане в общ размер от 59 573.89 лева е постъпил по сметка на ЧСИ Н К на 10.11.2016 година.

От електронния онлайн калкулатор,се установява,че законната лихва върху главницата от 40 000 лева за периода от деликта -10.01.2014г. до датата на плащането по образуваното изпълнително производство -10.11.2016 година е в размер на 11 534.16 лева.

 Както е прието редица решения на ВКС и  решение по т.д. № 768/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., задължението на застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на закона и са в корелативна връзка.

Следва да се съобрази и факта, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д.№221/14 г. по описа на ПОС, водено между пострадалото лице и ЗД „БУЛ ИНС“ АД е постановено осъдително съдебно решение и на основание чл.226 ал.1 от КЗ е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 40 000 лв. В това производство е участвал като трето лице-помагач на ответника и Е.Т.К.. При това положение в настоящето производство фактическите констатации относно възникването на деликта, вината, причинната връзка, вредите на пострадалият  и най вече размера на обезщетението/за което има направено възражение/ важи задължителната сила на мотивите на съдебния акт, предвид качеството на ищеца и ответника на подпомагащата и подпомагана страна по гр.д.№221/14 г. на ПОС и на основание чл.223 ал.2 от ГПК.

Регресното притезание е изискуемо от момента на плащането на застрахователното обезщетение на третото увредено лице и с оглед по-горе изложените изводи следва главния иск за сумата от 40 000 лева да бъде уважен,ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда- 13.02.2017 година.

Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото регресно право срещу застрахования в хипотезата на чл.274, от КЗ/отм./ и по арг. от чл.227, т.2 КЗ/ отм./ е формирана непротиворечива практика на ВКС - решение по т.д. № 705/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 244/2010 г. на ВКС, І т.о. Възприетото становище в посочените съдебни актове на ВКС е в смисъл, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224, ал.1 КЗ; правото на вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице; последица от неизпълнение на задължението на застрахования за уведомяване на застрахователя за обстоятелства, водещи до възникване на гражданска отговорност, е именно възможността застрахователят, с право на регрес, да претендира от застрахования заплатените от него лихви за забава.

Безспорно установено е по делото,че ответника не е уведомил застрахователят,както и че размера на законната лихва върху главницата от 40 000 лева за периода от деликта - 10.01.2014г. до датата на плащането по образуваното изпълнително производство -10.11.2016 година е в размер на 11 534.16 лева,поради което и тази претенция,следва да бъде уважена.

С исковата си молба ищецът претендира присъждане от датата на плащане -10.11.2016 година до окончателното изпълнение върху главницата от 40 000 лева.

Неоснователна или некоректно формулирана в случая се явява претенцията на застрахователя за законна лихва върху изплатените обезщетения за периода след датата на извършеното плащане -10.11.2016г.  до окончателното изплащане.

 Това е така, защото от една страна тази претенция обективира суми, които застрахователят реално не е заплатил, тъй като при задължителната застраховка " ГО" застрахователя има право да иска от застрахования само това, което е заплатил вместо него на увреденото лице и тази възможност е ограничена в строго регламентираните от закона случаи. От друга страна в случая се касае до претенция за плащане на парично задължение, за изпълнението на което не е определен законов срок, поради което и на основание чл. 84, ал.2 от ЗЗД, длъжникът изпада в забава единствено след покана. В случая не е приложима нормата на чл. 84, ал.3 от ЗЗД, тъй като правоотношението между него и ответника почива на договорно, а не на деликтно основание. Доказателства за покана към длъжника по делото не са били ангажирани.

Действително вярно е, че вземането на ищеца - застраховател към ответника по регресното правоотношение, става изискуемо от датата на плащането, но това не означава, че ответникът моментално изпада в забава за тази сума от същата дата, без да е бил поканен да я изплати. Същият не би могъл да знае дали застрахователят е платил и кога без да е бил известен за това,поради което както бе изложено по-горе претенцията за законна лихва върху главницата от 40 000 лева, се дължи от датата на депозиране на исковата молба..

При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски които съобразно молба с вх.№1318/12.02.2018г. е представен списък за разноски в размер на 150 лева,за които следва ответникът да бъде осъден да ги заплати.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА Е.Т.К. ***, със съдебен адрес *** адв.В.К.,***“ АД с ЕИК *********,представлявано от С.С.П.и К.Д.К., със съдебен адрес *** адв. М. Г.,на основание чл.274 ал.1 т.1 от КЗ/отм./,сумата в размер от 40 000 лева- главница представляваща обезщетение и  11 534.16 лева мораторна лихва за периода от 10.01.2014 година до 10.11.2016 година, /за които дружеството е било осъдено и е заплатило обезщетение на Д.Х.У. пострадал при ПТП на 10.01.2014 година, съгласно решение по т.д. № 221/2014 година на ОС Пазарджик и т.д. № 371/2016 година по описа на АС Пловдив/, ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лева от датата на депозиране на исковата молба – 13.02.2017г. /пред СГС/ до окончателното изплащане и разноски – 150 лева.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

             Препис от решението да се връчи на страните.

 

  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: