Решение по дело №1069/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5180
Дата: 9 юли 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20191100501069
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2019 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

  В         И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

                №……………………гр.София, 09.07.2019г.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закрито заседание, проведено на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:                   

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:  ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

                                                                 Мл.съдия   БИЛЯНА КОЕВА                                                                                  

 

като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 1069 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:          

 

           Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 03.01.2019г., подадена от ,,Д.з.ЕАД срещу постановление за разноски по изпълнително дело № 20188600401910 по описа на ЧСИ В.М., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.№ 96248/20.12.2018г. в частта на приетите разноски за адвокатско възнаграждение , заплатено от взискателите и в частта на определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

Частният жалбоподател твърди, че приетият за събиране  адвокатски хонорар за процесуалното представителство на взискателите  по изпълнителното дело в размер на 6456,76 лева е прекомерно завишен, с оглед на фактическата и правна сложност на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на взискателите и следва да бъде намален на основание чл.78, ал.5 ГПК.  Поддържа, че сумата от 6456,76 лева е неоправдано висока, поради обстоятелството, че ,,Д.з.ЕАД не е дало повод за завеждане на делото, че е искана за извършване на едно изключително елементарно правно и фактическо действие – подаване на молба за образуване на изпълнително производство, която има бланкетен характер и предвид факта, че дружеството длъжник е извършило плащане в срока за доброволно изпълнение и до предприемане на принудителни способи не се е стигнало. Счита, че в случая, ако изобщо се приеме, че адвокатски хонорар се дължи, като поддържа и възражение за липса на доказателства за плащането му,  то същият би се дължал само за образуване на делото по чл.10, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  На следващо място частният жалбоподател излага доводи за недължимост на пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в полза на ЧСИ, обосновани с обстоятелството, че в предоставения срок за доброволно изпълнение дружеството доброволно и самостоятелно е изпълнило задължението си по посочената банкова сметка. ***, че събирането на сумата предполага извършване на принудителни изпълнителни действия по събиране на процесната сума и ако такива действия не са извършвани, както е в настоящия случай, такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ не се дължи. С изложените доводи жалбоподателят мотивира искането си за отмяна на постановлението за разноски в частта на приетото за събиране адвокатско възнаграждение и в частта на определената като дължима такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо него да бъде постановена недължимост на прието за събиране  адвокатско възнаграждение , както и недължимост на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, а при условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме, че адвокатското възнаграждение е дължимо- то да бъде намалено до минимума , предвиден в Наредба №1/2004г.

 

Насрещните страни по жалбата- взискатели в изпълнителния процес , Т.П.Х., М.П.Х.и Н.А.С.– не депозират писмен отговор на жалбата в законоустановения срок.

 

По делото са депозирани мотиви от ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ, с които е заявено становище за неоснователност на жалбата.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е  образувано по  молба от 20.12.2018г. на Т.П.Х., М.П.Х.и Н.А.С., подадена чрез процесуален представител-адвокат П.К.срещу длъжника ,,Д.з.ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 04.12.2018г., издаден от Апелативен съд-София, Гражданска колегия, 4 състав по гр.д.№ 3643/2016г. С този изпълнителен лист длъжникът ,,Д.з.ЕАД е осъден да заплати на взискателите на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) следните суми: на Т.Х.– сумата 50 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2012г. до окончателното  изплащане на сумата, и сумата 629,44 лева– обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата; на М.П.Х.- сумата 90 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени телесни увреждания в резултат на ПТП от 14.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата   и сумата 393,90 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата; на Н.А.С.– сумата 25 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за причинени телесни увреждания в резултат на ПТП, настъпило на 14.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от 14.01.2012г. до окончателното  изплащане на сумата и сумата 350 лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

 Към молбата по чл.426 ГПК са представени пълномощни, с които взискателите са упълномощили адв. П.К.да ги представлява по изп.дело  и три договора за правна защита и съдействие, от които е видно, че взискателите са договорили и заплатили в брой адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело в общ размер на 6456,76 лева.

Със запорно съобщение изх.№ 96251/20.12.2018г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника по банкова сметка, *** ,,О.Б.Б.АД до размера на задълженията по изпълнителното дело.

На 27.12.2018г. на длъжника ,,Д.з.ЕАД е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочен и размерът на дължимите разноски по изпълнителното производство, в това число сумата 6456,67 лв. за адвокатско възнаграждение  и сумата 10829,39 лв. – такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

На 28.12.2018г. длъжникът ,,Д.з.ЕАД е превел по сметка на съдебния изпълнител сумата 45 209,03 лева, сумата 165766,43 лева, и сумата 90 418,05 лева, като с извършените плащания е погасил изцяло задължението си по изпълнителното дело.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав приема, че жалбата в частта, с която се атакува постановлението за разноски в частта на определената пропорционална такса по  т.26 от ТТР към ЗЧСИ е процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл.435, ал.2, т.7 ГПК и в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество жалбата в тази част е неоснователна.

 Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І "Общи правила". Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и в случаите, когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

При тълкуване на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК се налага извод, че отговорността на длъжника за разноски по изпълнението, каквито са и тези за заплащане на такси по изпълнението, отпада само в два случая: 1) при прекратяване на изпълнителното дело съгласно чл. 433 от ГПК, като тук изрично е изключена хипотезата на прекратяване поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, както и 2) за разноски за изпълнителни действия, които са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са извършени или са признати за незаконосъобразно извършени.

От документите по изпълнителното дело се установява, че същото не е прекратено, поради което не е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. Производството не е прекратено и в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, с която норма е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Напротив – от материалите по изпълнителното дело е видно, че сумата по изпълнителния лист е преведена в резултат на наложен от ЧСИ запор върху банковата сметка на длъжника със запорно съобщение  изх.№ 96251 от 20.12.2018г. /л.14 от изп.дело/, като преводът, съгласно писмото на банката от 02.01.2019г. /л.47 по изп.дело/,  е извършен на 28.12.2019г.. Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като съдът приема, че пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси доброволно дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010г. по гр.д. № 920/2009 г. на ВКС, IV ГО.  Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т.н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/. В конкретния случай, както вече бе посочено по-горе, сумата не е платена доброволно от длъжника в срока за доброволно изпълнение, а е събрана в резултат на наложен от ЧСИ запор. Ето защо, съдът приема, че неоснователен се явява заявеният с частната жалба довод, че пропорционалната такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, определена от съдебния изпълнител, е недължима, поради извършено плащане в срока за доброволно изпълнение.

Що се отнася до искането по чл. 78, ал.5 от ГПК, заявено с жалбата, съдът приема, че компетентен да се произнесе по неговата допустимост и основателност или неоснователност е ЧСИ, като изричното произнасяне на ЧСИ ще подлежи на съдебен контрол. Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат  на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 от ГПК. С посочената разпоредба е предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер. В цитираната разпоредба не е предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител. Според настоящия съдебен състав в случая се касае за празнина в закона, която следва да бъде попълнена, чрез тълкуването му. Разпоредбата на чл. 78, ал.5 от ГПК е в част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също има право по искане на насрещната страна – в случая длъжника, да се произнася по искането за намаляване размера на разноските за адвокат, когато е прекомерен, като неговият акт подлежи на обжалване. Противното разрешение би било недопустимо, тъй като взискателят не е ограничен в максималния размер на хонорара, който може да договаря с пълномощника си - адвокат, а длъжникът не би имал механизъм да изисква съдебния изпълнител да се произнесе по това искане. Няма основание да се допуска  възможност за безконтролно уговаряне на по-висок адвокатски хонорар за сметка на длъжника, без да се признае правото на длъжника да иска намаляването му по реда на общата за исковия и изпълнителен процес норма чл.78,ал.5 от ГПК, както и  последващият съдебен контрол по реда на обжалването на това произнасяне пред съда. Ето защо, съдът приема, че жалбата в частта, с която е заявено искането по чл. 78, ал.5 от ГПК, следва да бъде върната на ЧСИ за произнасяне по компетентност.

Воден от горните мотиви Софийски градски съд

 

                                                                 Р Е Ш И :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, жалба вх.№ 620/03.01.2019г., подадена от длъжника по изпълнението ,,Д.з.ЕАД, ЕИК ******, в частта срещу   постановлението за разноски по изпълнително дело № 20188600401910 по описа на ЧСИ В.М., обективирано в покана за доброволно изпълнение  изх.№ 96248/20.12.2018г. относно начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.

 

ИЗПРАЩА жалба вх.№ 620/03.01.2019г., подадена от,,Д.з.ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20188600401910 по описа на ЧСИ В.М. в частта, с която е заявено искане по чл.78, ал.5 ГПК – за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателите, начислено в общ размер на 6456,76 лева с постановлението за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение изх.№ 96248/20.12.2018г. – на ЧСИ В.М. с рег.№ 860 на КЧСИ – за произнасяне по компетентност.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                2.