Р Е Ш Е Н И Е
№ 261710
16.12.2020 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в
публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 1695 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК във вр. с чл. 266 ЗЗД за установяване съществуването на вземане в размер на
5725 лева, ведно със законната
лихва, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за
обслужване от служба трудова медицина, изменен с анекс от 01.11.2018г.
Договорът бил сключен за 1 година, като с анекса бил продължен до 01.11.2019г.
За обслужването била уговорена цена от 5725 лева, за която била издадена фактура
от 14.02.2019г. Ответникът не платил възнаграждението, поради което било
образувано заповедно производство, като ответникът възразил срещу издадената
заповед. Иска да бъде установено съществуването на задължението, ведно със
законната лихва. Претендира разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Сдружение „Здравно
екологично дружество България”, срещу УСБАЛАГ Селена” ООД, по което е образувано ч. гр. дело № 20725/2019 г. на
ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение за процесната сума, ведно със законната лихва и за разноските.
Заповедта е връчена на длъжника, като в срок е
постъпило възражение и съдът е указал на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си в месечния срок от връчване на съобщението. Искът
е предявен в преклузивния срок и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
От представения договор от 01.11.2017г. се установява,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за
обслужване от служба по трудова медицина. В раздел I са уредени задълженията на изпълнителя ищец,
като е уговорено възнаграждение за период от 1 година. С анекс от 01.11.2018г.
срокът на договора е продължен с още една година от датата на подписването му,
като е уговорено възнаграждение в размер на 5725 лева- по 25 лева за работещ
при общ брой 229 работещи.
Наред с
това e представен договор от
2006г. с анекси до 2014г. и договор от 2015г. с анекс от 2016г. Съдържанието на
договорите е идентично и включва възлагане от ответника на ищеца за обслужване на работещите от служба по трудова медицина.
Представени са и документи
във връзка с изпълнението на сключените договори през годините, като периодично
са били правени оценки на риска- 2013 и 2017г., Издавани са производствени характеристики-
2016, 2017 и 2018г., извършен е анализ на моментната болестност през 2014г., изготвян
е списък на длъжностите, за които се изисква работно облекло и лични предпазни
средства, провеждани са обучения и са били създадени и поддържани медицински
досиета на работещите.
Договорите са сключени във връзка със задължението на работодателя по чл. 25, ал. 1 ЗЗБУТ
да осигурява обслужване на работещите от регистрирани служби по трудова
медицина. В ал. 2 от същата норма службите по трудова медицина са определени
като звена с предимно превантивни функции, които консултират и подпомагат
работодателя, комитетите и групите по условия на труд в планирането и
организирането на дейностите по: осигуряване и поддържане на здравословни и
безопасни условия на труд; укрепване на здравето и работоспособността на
работещите във връзка с извършваната от тях работа; приспособяване на работата
към възможностите на работещия, като се отчита неговото физическо и психическо
здраве. Съгласно чл. 25а, ал. 1 ЗЗБУТ основните дейности на службите по трудова
медицина са: 1. оказване помощ на работодателите за създаване на организация за
безопасност и здраве при работа; 2. оценка на професионалните рискове и анализ
на здравното състояние на работещите; 3. предлагане на мерки за отстраняване и
намаляване на установения риск; 4. наблюдение на здравното състояние на
работещите; 5. обучение на работещи и длъжностни лица по правилата за опазване
на здравето и безопасността при работа, като води и съхранява документацията,
определена с наредбата по чл. 25б, ал. 4.
Предвид тази регламентация и
представените доказателства се установява, че възникналото между страните
правоотношение е с периодично изпълнение и изисква осъществяване на възложените
дейности с цел изпълнение на законовите изискванията за здравословни и
безопасни условия на труд, без страните да са уговорили конкретна периодичност
на извършването. Дейността на службата по трудова медицина е комплексна и е
свързана с нуждите на самия работодател, като не се установява уговарянето и необходимост
всички описани дейности да се извършват ежегодно. Поради това и уговорената
цена, която е идентична във всички договори- по 25 лева на човек, въпреки че
изпълнението през годините е различно, представлява всъщност абонаментно възнаграждение за
определения едногодишен период. Във всеки отделен годишен период не се
установява да е уговорено и необходимо извършването на всички описани в раздел
първи дейности. До този извод съдът достига, като съобрази съдържанието на
договорите, данни за различното изпълнение през годините и липсата на възражения
по изпълнението на договорите през целия период, включително за процесния, до
постъпилото становище в първото съдебно заседание.
Съгласно представените документи,
ищецът е изпълнявал възложените му задължения, като последно те са били уредени
с договора от 2017г. за срок от 1 година, който е бил продължен до 01.11.2019г.
с анекс. След подписването на анекса на 01.11.2018г., ищецът е продължил
изпълнението на правоотношението, като е организирал обучение на персонала по
здравословни и безопасни условия на труд, изисквал е данни за възникването и прекратяването
на трудови правоотношения за периода от
януари-декември 2018г., поискал е копия от представени болнични листове и е
поддържал досиетата на работниците и служителите в предприятието. Съответно, не
се установява ответникът да е имал и да е направил някакви възражения по
изпълнението, като дори в предизвестието за прекратяване се позовава на
изтичането на срока. При така установените характеристики на възникналото
правоотношение, съдът намира, че ищецът е изпълнявал добросъвестно задълженията
си по договора и ответникът следва да заплати уговорената цена.
В действителност не се установява
предвиденото в чл. 11, ал. 7 от наредба № 3 от 25 януари 2008 г. за условията и реда за осъществяване
дейността на службите по трудова медицина, ежегодно изготвяне на обобщен анализ на здравното състояние на работещите. Този недостатък в
изпълнението е бил известен на ответника, но за него няма направено възражение,
нито в предизвестието, нито в становището по делото. Освен това, за осъществяването
му е необходимо и съдействието на ответника, което не се установява да е било
предоставено.
В подкрепа на горните изводи за изправност на ищеца е и писмото на
ответника с изходящ номер от 15.04.2019г., в което същият иска прекратяване на
договора с изричането на срока му,
без да сочи някакво неизпълнени. Записаният в това писмо срок „считано от
01.05.2019г.” не може да породи правни последици, защото противоречи на
уговорките във възникналото между страните правоотношение, на които се позовава
самото ответно дружество.
Не се установява
възражението за нищожност на договора поради заобикаляне на закона. Сдружението
е регистрирано за осъществяване на трудова медицина и сключеният договор има за
предмет единствено тази дейност.
Ето защо предявеният иск следва да бъде
уважен.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските в производството за държавна такса и общо 860 лева за адв.
възнаграждение за заповедното и исковото производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че „УСБАЛАГ Селена” ООД, ЕИК *********, ДЪЛЖИ на Сдружение „Здравно екологично дружество България”, ЕИК *********,
сумата от 5725.00 лева- възнаграждение
за периода от 01.11.2018г. до 01.11.2019г. по договор за обслужване от служба
трудова медицина от 01.11.2017г. и анекс от 01.11.2018г., за което е издадена
фактура № **** от 14.02.2019г. и проформа фактура № *** от 28.10.2019г. ведно
със законната лихва върху
главницата от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 16.12.2019 г.
до окончателното й погасяване, за които
суми е издадена Заповед № **** г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, по ч. гр. дело № 20725/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „УСБАЛАГ Селена”
ООД, ЕИК *********, да заплати на Сдружение
„Здравно екологично дружество България”, ЕИК ********* сумата от 1093.14 лева разноски по делото и по ч. гр. дело № 20725/2019 г. по описа на ПРС
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.