О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 291
гр. Кубрат, 13.08.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в закрито съдебно заседание на тринадесети август, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Великова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 710 по описа на РСКт за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.248 и сл. ГПК.
Делото е образувано по искова молба на М.М.И., ЕГН ********** с адрес *** чрез пълномощника си адв.Невена С. от АК-Варна, с която претендира съдът да да измени определения с определение по гр. дело № 201/2014 год. по описа на РС-Кубрат режим на лични отношения между него и малолетните му деца М.М.М., ЕГН ********** и М.М.М.., ЕГН **********, като претендира по-разширен такъв с оглед израстването на децата, както и възлагане на сторените по делото разноски.
Ответницата Т.Д.Т. депозира насрещен иск, като твърди, че има промяна в обстоятелствата при първоначалното определяне на режима на лични отношения на бащата с децата, поради което също претендира определяне на нов такъв, по-ограничен, като децата не преспиват в дома на своя родител.
С Решение № 72/17.05.2018 год. съдът е уважил иска на М.М.И. като е изменил постановените с Определение № 258/21.08.2014 г., постановено по гр. дело № 201/2014 г. по описа на РС–Кубрат мерки за осъществяване на лични контакти на бащата с децата М.М.М. и М.М.М.., като е определил разширен такъв съобразно посочените в същото параметри. Със същото решение съдът е осъдил ответницата да заплати на ищеца сторените от него разноски в размер на 830.00 лева, а в останалата част до предявения размер от 969.99 лева е отхвърлил претенцията като недоказана.
По Въззивна жалба вх. № 1568/01.08.2018 г. на ответника чрез пълномощника му адв. Георги Младенов е образувано в. гр. д. № 183/2018 г. по описа на ОС-Разград.
С Определение № 639/23.07.2018 г. въззивният съд е върнал гр. д. № 710/2017 г. на първоинстанционния съд с указания да се произнесе по направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските.
Доколкото с въззивната жалба ищецът е атакувал първоинстанционното решение и в частта му относно разноските, а жалбата е била връчена на другата страна и в срока тя е депозирала отговор, районният съд не е провел процедурата по чл. 248, ал. 2 от ГПК.
Съдът, след като се запозна с депозираната във въззивна жалба молба за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, намира следното:
Молбата е допустима, но неоснователна.
Ищецът твърди, че е направил разноски както следва: 30.00 лева – платена държавна такса, 400.00 лева – адвокатско възнаграждение по главния иск, 400.00 лева – възнаграждение на адвокат по насрещния иск и 139.99 лева – пътни разноски.
Безспорни доказателства са налице относно сторените разходи за адвокат – 2 бр. договора за правна помощ и за платена държавна такса. По отношение искането за присъждане и на пътните разноски представени са само два касови бона, без доказателства с какво МПС е извършено пътуването и изчисление на разходната норма за гориво, поради което съдът не е уважил претенцията в тази й част.
Направените от ищеца разноски се заплащат от ответната страна съразмерно с уважената част от иска, съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК.
На първо място действително пълномощникът на ищеца първоначално е депозирал отказ от процесуалното представителство на И., но впоследствие и до края на производството е участвал, при редовност в упълномощаването и със съгласието на ищеца.
На второ място исковата претенция на ищеца за разширен режим на лични отношения е уважена, а разликите в брой дни и часове за свиждания между посочените в исковата молба и тези в решението, съдът намира, че не съставляват отхвърляне на исковата претенция.
На трето място, платените от ищеца възнаграждения на пълномощника му не са и прекомерни. Минималният размер съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. е 300.00 лева, а видно и от договора за правна защита и съдействие същият е платил по 400.00 лева адвокатски хонорар по първоначалния иск и по насрещния такъв. Нещо повече в този размер – общо 800.00 лева е и договореното възнаграждение между ответницата и пълномощникът й.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че искането на ответника за изменение на Решение № 72/17.05.2018 г. по настоящото дело в частта му за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Т.Д.Т., ЕГН ********** *** чрез пълномощник адв.Георги Младенов от АК-Русе за изменение на постановеното Решение № 72/17.05.2018 г. по гр. дело № 710/2017 г. по описа на РС – Кубрат в частта досежно присъдените в негова тежест разноски като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Разград.
Председател:/П/