Определение по дело №1804/2019 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л  Е Н И Е №1706

             гр.Пловдив, 27.08.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, ХІV гр.с., в закрито заседание на 27.08.2019г. в състав:    

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

                                                                                   ИВАН АНАСТАСОВ                                                                                                                                  

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. ч. гр. дело № 1804 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК. 

Жалбоподателят Р.И.А., в качеството му на длъжник по изп.дело № 807/2012г. на ЧСИ Константин Павлов, обжалва размера на възложените в негова тежест разноски в размер от 1792,61 лева и 150 лева, представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, съобщени му с призовка за принудително изпълнение изх.№ 55965/10.06.2019г.. Иска се начислените такси и разноски да бъдат отменени изцяло.

Възражение против жалбата е подадено от взискателя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД.

Изготвени са мотиви от ЧСИ Константин Павлов по чл.436, ал.3 ГПК, с които се поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна.

Настоящият състав на ПОС констатира, че няма данни по приложеното изпълнително дело жалбоподателят да е направил искане до ЧСИ за отмяна на възложените в негова тежест разноски, по което да е налице съответно произнасяне, поради което липсва подлежащо на обжалване действие на ЧСИ. Въззивният съд не може да разглежда за първи път направено от страната възражение за недължимост на разноските, тъй като компетентен да разгледа това възражение като изложи и съответни мотиви, е съдебният изпълнител. В този смисъл е и съдебната практика- определение № 170/25.03.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по ч.гр.д.№ 297/2010 г., в което се сочи, че жалбата срещу отказа на ЧСИ да намали адвокатския хонорар на възискателя или да измени разноските по изпълнителното дело по възражение на длъжника е допустима и подлежи на разглеждане по същество, но за да бъде разгледана, трябва да има надлежен акт на ЧСИ, с който се отказва намаляване на адвокатския хонорар, респективно, изменение на постановлението за разноските. Съгласно ТР № 3/12.07.2005г. на ОСГК на ВКС производството по жалба срещу действията на ЧСИ е спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правите последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване, при което ОС действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалвания несъдебен акт и следователно може да бъде сезиран с жалба, едва когато такъв акт бъде издаден. Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено, като същото бъде върнато на ЧСИ за произнасяне по частната жалба като по молба за намаляне на размера на адв.възнаграждение за пълномощника на взискателя.

Предвид гореизложеното, съдът

 

                                                             

ОПРЕДЕЛИ:

           

            ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гр. дело № 1804/2019г. на ПОС, ХІV гр. състав.

ИЗПРАЩА на ЧСИ Константин Павлов частна жалба с вх.№ 23441/02.08.2019г. по описа на ПОС, /а по описа на ЧСИ- с вх.№ 51239/26.06.2019г./, подадена от длъжника по изп.дело № 807/2012г. Р.И.А., за произнасяне по същата като по молба за отмяна на възложените в тежест на длъжника разноски в размер от 1792,61 лева и 150 лева, представляващи такси и разноски по ТТРЗЧСИ, посочени в призовка за принудително изпълнение изх.№ 55965/10.06.2019г..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи  на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: