№ 2846
гр. София, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100513784 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 16975/19.09.2024 г., постановено по гр.д. №46468/2023 г.
на СРС, ГО, 75 състав, ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,ЕИК
*********, е осъден да заплати на „ЛИВВ“ ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 99 от ЗЗД вр. с чл. 405, ал.1 от Кодекса за застраховането сумата
от 15 602,89 лева, представляваща частична претенция от общо заявена в
размер на 26 000 лева, представляващи дължимо застрахователно
обезщетение за настъпило на 28.07.2021 год., в нива, в землището на с.
Долистово, застрахователно събитие със зърнокомбайн „Class mega 360“ с рег.
№*********, за което при ответника е образувана щета № 470421212138369,
вземанията по която са прехвърлени с Договор за прехвърляне на права и
вземания от 19.05.2023 год., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба – 18.08.2023 год. до окончателното й
изплащане.
Срещу решението е постъпила въззивна от жалба от ответника в
първоинстанционното производство ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, в което се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и
необосновано. Поддържа се, че по делото не се установили нито причините,
нито механизмът на настъпване на процесното ПТП. Отделно се сочи, че
неправилно било отхвърлено възражението за груба небрежност, тъй като
причина за настъпване на увреждането било поведението на водача на
1
процесния зърнокомбайн, който при движение и работна дейност при
преминаване между два електрически стълба не съобразява и не осигурява
безопасно странично остояние, вследствие на което настъпва съприкосновение
между отворения шнек с намиращия се отляво на зърнокомбайна
електрически стълб, както и неспазване на техническите и технологични
правила от страна на оператора, което несъмнено представлявало груба
небрежност. На следващо място въззивникът поддържа, че не било обсъдено
възражението за наличие на изключен застрахователен риск, тъй като при
настъпване на произшествието водачът не спазил изискванията за
предохранителни мерки, посочени в т.1.1.2 от Раздел IX „Предохранителни
мерки“ от Общите условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“. Сочи,
че от показанията на свид. Д. се установило, че в комбайна има светлинна
индикация, когато се разтоварва, което обаче не било взето предвид от водача,
с оглед на което било налице изключен застрахователен риск поради груба
небрежност съгласно т.1.4 от раздел X „Общи изключения“ от ОУ, тъй като не
били спазени техническите и технологичните правила. Въззивникът
поддържа, че не било обсъдено възражението, че доколкото и двете страни са
търговци по занятие, частичните щети следва да се изплащат без ДДС, а
отделно било договорено изплащането на застрахователно обезщетение да се
извършва само по експертна оценка, в който смисъл е даден отговор от
вещото лице по приетата САТЕ, което обаче не е взето предвид от
първоинстанционния съд. Оспорва се, че неправилно е определена началната
дата на законната лихва, доколкото искът първоначално бил предявен като
частичен. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и
сторените по делото разноски.
Въззиваемият „ЛИВВ“ ЕООД оспорва подадената въззивна жалба, като
твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Сочи, че
приетите пред първоинстанционния съд две САТЕ установили безспорно
механизма на настъпване на процесното произшествие – а именно контакт на
част от комбайна с електрически стълб в полето. Твърди, че не се
установявало наличие на груба небрежност от страна на водача.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
2
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд по
отношение основателността на предявения иск, поради което и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях в тази част на решението. По доводите във
въззивната жалба, въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на „ЛИВВ“ ЕООД срещу ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с
правно основание. с чл. 405, ал.1 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумата от
15602,89 лева, представляваща частична претенция от общ заявена в размер на
26 000 лева, представляващи дължимо застрахователно обезщетение за
настъпило на 28.07.2021 год., в нива, в землището на с. Долистово,
застрахователно събитие със зърнокомбайн „Class mega 360“ с рег.
№*********, за което при ответника е образувана щета № 470421212138369,
вземанията по която са прехвърлени с Договор за прехвърляне на права и
вземания от 19.05.2023 год.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при застрахователя
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е образувана ликвидационна
преписка по щета № 470421212138369, по която на 30.07.2021 год. е
постановен отказ за плащане на застрахователно обезщетение с основание
т.1.1.2 от ОУ, а именно „грубо нарушаване на установените технически и
технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС“, поради това, че
водачът на комбайна не е осигурил затваряне на шнека за разтоварване, като
го е привел в движение с отворен шнек и по този начин е предизвикал
уврежданията.
За установяване механизма на процесното събитие пред
първоинстанционния съд е разпитан свидетелят ВВ..С. Д.. От неговите
показания се установява, че същият работи в „Ливв“ ЕООД като тракторист и
той е управлявал комбайна при настъпване на произшествието, както и че
няма изисквания шнекът да е задължително прибран при работа на полето, но
ако участва в пътното движение той задължително се затваря. Твърди, че е
разтоварил зърното и е прибрал шнека. Излага, че след като се напълни
комбайна, до бункера който приема материала, се прекарва камион, отваря се
шнека откъдето се разтоварва готовата продукция. Сочи, че управлението на
този комбайн е с ръчка, като джойстик, на който има десетина копчета и от
там се управлява комбайна, от там се отваря и затваря шнека, пуска да се
разтоварва и товари. Свидетелят твърди, че не знае как се е отворил шнека,
както и че не го е видял, защото огледалата на комбайна сочат назад.
Поддържа, че не е управлявал за първи път зърнокомбайна, а един сезон преди
това, като при настъпване на произшествието шнекът се е ударил в стълб. С
показанията си свидетелят установява, че по таблото в машината има
индикация, когато се разтоварва, а когато шнекът се отвори има сигнализация,
но тя е в дясната страна и няма пряка видимост към нея. Твърди, че не е било
възможно да е карал половин час след разтоварването с отворен шнек, както и
3
няма обезопасяване на шнека против внезапно отваряне. Сочи, че може
неволно да е докоснал джойстика.
От приетата първоначална пред първоинстанционния съд
автотехническа експертиза се установява, че всички увреждания по
зърнокомбайн „Клас Мега 360“ с рег. №*********, отразени в описа на
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма
на процесното събитие. Вещото лице е посочило, че от техническа гледна
точка може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното
ПТП е поведението на водача на зърнокомбайна, който при движение и
работна дейност в землището на с. Долистово и преминавайки между два
електрически стълба на далекопровод, не съобразява и не осигурява безопасно
странично отстояние, вследствие на което настъпва съприкосновение между
отворения шнек с намиращия се отляво електрически стълб. Вещото лице
излага, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на
произшествието ако е осигурил безопасна странична дистанция при
разминаването с намиращия се от ляво електрически стълб или се е движил
със затворен шнек. От приетата от първоинстанционния съд допълнителната
САТЕ, изготвена при съобразяване с Ръководство за експлоатация за
зърнокомбайн „Клаас“, модели: Мега 350, Мега 360 и Мега 370“, се
установява, че отварянето и затварянето на разтоварващата тръба е
хидравлично и се извършва посредством мултифункционален лост. При
изслушване на заключението вещото лице уточнява, че този модел комбайн
има светлинна индикация за отворен шнек, която свети в червено, когато
разтоварващата тръба на бункера е в отворено положение. Излага, че
джойстикът за управление се намира от дясната страна на водача, до волана,
но ако ръката на водача се намира на джойстика е възможно да закрива част от
уредите. Сочи, че за да погледне таблото с контролните уреди трябва да се
обърне надясно и да погледне надолу, тъй като уредите не са на височината на
водача. Поддържа, че в инструкциите не фигурира забрана за прибран шнек
при движение в нива.
От така събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
поведението на водача на застрахованото зърнокомбайн „Клас Мега 360“ с рег.
№*********, е в причинна връзка с произшествието, при което е настъпило
увреждането - щета на застрахованото МПС. По делото е спорно дали това
поведение е извършено при условията на „груба небрежност“,
квалифицираща го като "изключен риск".
На първо място следва да се посочи, че договорната клауза, на която
ответникът се позовава – т.1.1.2 от ОУ, не регламентира застрахователен риск,
изключен от обхвата на застрахователно покритие, а урежда конкретно
основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, а именно
„грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за
експлоатация и ремонт на МПС“
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа
4
според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица, с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата
небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към
увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и
най-небрежния човек, зает със съответната дейност при подобни условия.
Формираната съдебна практика приема, че не всяко нарушение на
технологични правила или правила на безопасност е квалифицируемо като
груба небрежност, но поведение съставляващо пренебрегване на основни
такива за съответната дейност, съставлява груба небрежност (решение №
348/11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение №
184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о). Също така следва
да се отбележи, че не е достатъчно водачът на процесния зърнокомбайн да е
проявил груба небрежност, а е необходимо да се докаже наличието на
причинна връзка между това виновно поведение и реализирането на риска,
изключваща при това с категоричност проявлението на всякакви други
причини за настъпването на вредоносния резултат (аргумент от решение №
159 от 18.05.2021 г. по т. д. № 2411/2019 г., ТК, І ТО на ВКС), доколкото в КЗ
са визирани хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане
на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие
за покрит риск, които са свързани с неизпълнение от застрахования на основни
задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на интереса на
застрахователя.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото
не се доказва проявена квалифицирана форма на небрежност от страна на
водача зърнокомбайн „Клас Мега 360“ с рег. №********* при настъпване на
процесното събитие. Безспорно, неговото поведение е причина за настъпване
на процесното произшествие – същият не е осигурил безопасна странична
дистанция при разминаването с намиращия се от ляво електрически стълб,
движейки се с отворен шнек. Само по себе си това не сочи на проявена груба
небрежност – водачът е извършвал обичайната си дейност в полето, не се
установява да е имало забрана за движение с отворен шнек в полето, като
несъобразяването на безопасна странична дистанция при разминаването с
намиращия се от ляво електрически стълб не може да се квалифицира като
грубо нарушаване на установените технически и технологични правила за
експлоатация и ремонт на МПС. Дори да се приеме, че водачът не е знаел, че
се движи с отворен шнек, от свидетелките показанията и приетата пред
първоинстанционния съд допълнителна САТЕ безспорно се установява, че
водачът няма пряка видимост към светлинната индикация на таблото за
отворен шнек при движение на зърнокомбайн /водачът трябва да се обърне
надясно и да погледне надолу/. Ето защо и безспорно по делото се доказва, че
водачът на зърнокомбайн „Клас Мега 360“ с рег. №********* не е проявил
груба небрежност при настъпване на произшествието, поради което и не са
налице основание за изключване или намаляване отговорността на
5
застрахователя.
Относно доводите за размера на дължимото застрахователно
обезщетение по щетата и начина на определянето му, въззивният съд намира
следното: стойността на действително претърпените вреди по смисъла на
императивната законова разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ се определя по средни
пазарни цени, като следва да се отчетат както цените на официалния
доставчик, така и цените на алтернативни доставчици с оглед постигането на
оптимално осреднен вариант на стойността на частите и труда, предлагани на
пазара, поради което действителната стойност на причинените на
застрахования при ответника лек автомобил щети е 15602,89лв. /съгласно
заключението на изготвената САТЕ/. В случая действително са били налице
предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение, определено от
застрахователя по експертна оценка. Доколкото се касае за договорни
отношения, то в случая несъмнено е приложима разпоредбата на чл. 9 ЗЗД,
регламентираща принципа на свобода на договарянето, който обаче не би
могъл да дерогира приложението на императивните норми на закона, каквато
е разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. Няма пречка страните да уговорят начин на
обезщетение, но той следва да е такъв, че да покрие изискването на закона
обезщетението да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Принципът на пълната обезвреда, действащ по
отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер
на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на
пазарната стойност на увреденото имущество - Решение № 235/27.12.2013 г.
по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015
г. на ВКС, II ТО. и др., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020
г., ІІ Т.О., ВКС и др./.
По изложените съображения и предявеният иск се явява доказан за
предявения размер от 15 602,89 лв., поради което и в тази част
първоинстанционното решение се явява правилно.
По отношение присъдената законна лихва, въззивният съд намира
следното:
Искът е бил предявен като частичен – за 1000 лв. от целия размер от
26 000 лв., като по с протоколно определение от 30.05.2024 г. е допуснато
увеличение цената на иска на 15 602,89 лв./по молба на ищеца, депозирана в
това о.с.з./.
С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на
6
делото само част от спорното субективно материално право - при парични
притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на
която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Непредявената
част от вземането остава извън предмета на делото и за нея не настъпват
последиците от предявяването на иска - давността не спира и не прекъсва,
съответно и не се начислява законна лихва. Увеличението на размера въвежда
разликата като предмет на спора и затова по отношение на тази разлика от
момента на въвеждането й в процеса се проявяват последиците – спиране,
прекъсване на давността и начисляване на законна лихва. /в този смисъл и
Решение № 60141/25.11.2021 г. по т.д. 2022/2020 г. на I TO на ВКС/. Ето защо
и по отношение на първоначално предявения размер на претенцията от 1000
лв. за законна лихва се дължи от датата на предявяване на иска - 18.08.2023
г., а по отношение на увеличения размер на частичния иск /14 602,89 лв./ – от
датата на молбата по чл.214,ал.1 ГПК, т.е. от 30.05.2024 г.
По изложените съображения, решението в частта, в която е присъдена
законна лихва, следва да бъде отменено, като вместо него бъде присъдена
законна лихва върху сумите съобразно изложеното по-горе. В останалата част
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че претенцията за законна лихва не
представлява самостоятелен иск, а акцесорна претенция и за него не се дължат
самостоятелно разноски, първоинстанционното решение в частта за
разноските не следва да се ревизира, а разноските за въззивното производство
следва да се възложат изцяло в тежест на въззивника с оглед
неоснователността на жалбата по отношение предявения иск. На въззиваемия
следва да се присъдят разноски в размер от 500 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, като възражението за прекомерност на въззивника се явява
неоснователно с оглед цената на предявения иск и фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 16975/19.09.2024 г., постановено по гр.д.
№46468/2023 г. на СРС, ГО, 75 състав, в частта, в която ЗЕАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на „ЛИВВ“
ЕООД, ЕИК *********, законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 18.08.2023 год. до окончателното й изплащане,
и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,ЕИК
7
*********, да заплати на „ЛИВВ“ ЕООД, ЕИК *********, законната лихва
върху сумата от 1000 лв., представляваща първоначалната част от предявения
иск с правно основание чл. 405,ал.1 КЗ, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /18.08.2023 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД,ЕИК
*********, да заплати на „ЛИВВ“ ЕООД, ЕИК *********, законната лихва
върху сумата от 14602,89 лв., представляваща увеличената част на иска по чл.
405,ал.1 КЗ, считано от 30.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 16975/19.09.2024 г., постановено по гр.д.
№46468/2023 г. на СРС, ГО, 75 състав в останалата част.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК
*********, да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК „ЛИВВ“ ЕООД, ЕИК
*********, разноски в размер от 100 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8