РЕШЕНИЕ
гр. София, 30.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 16023 по описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5153062/01.10.2018
г., подадена от Л.Б.З., чрез адвокат З.Н. срещу решение № 452050/17.07.2018,
постановено по гр. дело № 6944/2018 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, с което
са отхвърлени предявените от Л.Б.З.
срещу ДП „Р.н.в.д.“, ЕИК *******искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата от
48 691,74 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради
уволнението.
Със същото решение Л.Б.З. е осъден да заплати в полза на
бюджета и по сметка на СРС, държавна такса в размер на 2047,67 лева
представляваща разноски по делото.
С обжалваното решение Л.Б.З. е осъден да заплати в полза
н. ДП
„Р.н.в.д.“ сумата от 300 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба срещу решение № 452050/17.07.2018,
постановено по гр. дело № 6944/2018 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав са
изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното
решение. Поддържа се, че от страна на работодателя не е спазен установения от
самия него ред за установяване наличието на алкохол, упойващи, психотропни и
наркотични вещества или техни аналози. Посочва се, че изследването за алкохол,
извършено по отношение на жалбоподателя З. е опорочено, както и че протоколът за
проверка за употреба на алкохол от страна на ответника няма никаква
доказателствена сила. Излагат се твърдения, че при проверката с техническо
средство не е присъствал друг работник или служител на работодателя, както и че
кръвното изследване не е извършено в специализирана лаборатория. Поддържа се,
че при издаване на оспорената заповед за уволнение, работодателят е нарушил
разпоредбата на чл. 189, ал. 1 вр. чл. 190, ал. 2 КТ, тъй като не е взел
предвид дадените от ищеца обяснения свързани с обстоятелствата, при които е
било констатирано нарушението, както и добросъвестното поведение на последния,
изразяващо се в предприемане на всички необходими действия за установяване на
истината и несъздаването на препятствия в тази насока.
Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемата страна ДП „Р.н.в.д.“.
В отговора на въззивната жалба са изложени подробни съображения за нейната
неоснователност. Поддържа се, че от събраните по делото доказателства се
установява, че на 05.11.2017 г., ищецът Л.З. се е явил на работа с наличие на
алкохол в кръвта и е изпълнявал служебните си задължения под въздействието на
алкохол. Посочва се, че работодателят е спазил разпоредбата на чл. 193 ГПК, тъй
като преди налагане на дисциплинарното наказание е дал възможност на ищеца да
представи писмените си обяснения по случая. Твърди се, че от страна на
работодателя са спазени всички изисквания на Правилника за вътрешен трудов ред
в ДП „Р.н.в.д.“. Поддържа се, че при налагане на наказанието, работодателят е
спазил разпоредбите на чл. 189, ал. 1 вр. чл. 190, ал. 2 КТ. Посочва се, че
дисциплинарното нарушение е безспорно установено от събраните по делото
доказателства, следователно наложеното дисциплинарно наказание е
законосъобразно и правилно.
Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение и
за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата – въззивник – адвокат Н.,
поддържа изложеното във въззивната жалба и моли за нейното уважаване.
Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното по настоящото дело открито съдебно
заседание процесуалният представител на въззиваемата страна – юрк. Стоянов,
моли за отхвърляне на въззивната жалба по съображения изложени в отговора на
същата и за потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира следното:
Жалбата срещу основното решение е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, допустима
е и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния
съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
По отношение предявените с исковата молба искове срещу
ответника ДП „Р.н.в.д. - въззиваема страна в настоящото производство,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществувало между
страните трудово правоотношение, което е прекратено, които факти не се оспорват
от ответника.
В тежест на ответника е да докаже, че е било налице
твърдяното основание за уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно
упражнено, т.е. че са извършени конкретните нарушения на трудовата дисциплина,
от ищеца са поискани обяснения, съответно, че при издаването на заповедта е
съобразил тежестта на нарушенията с тази на наложеното наказание, заповедта е
издадена от компетентен орган, в писмена форма,
в установените от закона преклузивни срокове, както и момента на
връчване на заповедта за прекратяване.
Не е спорно между страните по делото, че ищецът е заемал
длъжността „Авиотехник РРЛ и УКВ“ в РЦ за ОВД – София, отдел „Комуникация,
навигация и обзор“, сектор „Комуникация“ в ДП „Р.н.в.д.“.
Със заповед № 35/29.11.2017 г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, като в мотивите на заповедта е посочено,
че служителят се наказва за това, че на 05.11.2017 г. се е явил на работа и е
изпълнявал служебните си задължения под въздействие на алкохол с концентрация
1,32 промила, установено чрез измерване с уред дрегер Alcotest 7510 OIML, P/N 8319700 и Протокол за
проверка употребата на алкохол, упойващи, психотропни и наркотични вещества или
техни аналози от 05.11.2017 г., като употребата на алкохол е потвърдена и от
кръвен тест за определяне концентрацията на алкохол в кръвта от УМБАЛСМ „Н. Й.
Пирогов“ ЕАД от 05.11.2017 г.
Заповедта е издадена от лице, което е упълномощено от
работодателя да упражнява работодателска власт по отношение на ответното
дружество. Същата е издадена в писмена форма в изпълнение на изискването на чл.
195, ал. 1 КТ.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание е мотивирана в достатъчна степен
съгласно изискванията на чл. 195 КТ. В нея са посочени фактически основания
(мотиви), въз основа на които е наложено наказанието – описание освен на
лицето, извършило нарушението и на конкретното действие, което съставлява
нарушение на трудовата дисциплина с неговите обективни признаци – време и място
на извършване, както и субективните такива, наказанието предвидено за описаното
нарушение и нарушената норма, правило или задължение за поведение на служителя
и актовете, в който това задължение е уредено.
На основание чл. 194, ал. 1 КТ, дисциплинарните
наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му.
Съобразно становището на настоящия въззивен състав тези срокове са преклузивни,
съдът следи служебно за спазването им, като пропускането им погасява правото на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание. На основание чл. 195, ал. 3 КТ
, дисциплинарното наказание се смята наложено от деня на връчване на заповедта
на работника. Видно от събраните доказателства по делото се установи, че
заповедта от 04.01.2017 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ е връчена на последния на 30.11.2017 г. Видно от описаните в самата
заповед нарушения на трудовата дисциплина, твърдяното от работодателя нарушение
е извършено на 05.11.2017 г. От гореизложеното се налага извод, че наложеното с
процесната заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ е наложено при спазване
на преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението. Съгласно
установената съдебна практика, двумесечният срок за налагането на
дисциплинарното наказание тече от датата, на която субектът на дисциплинарна
власт е узнал за извършеното нарушение, установено в съществените му признаци -
когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на
извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна
страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение (в този смисъл
решение № 231 от 13.06.2011 г. по гр. д. № 858/2010 г., IV г. о., решение № 256
от 18.05.2012 г. по гр. д. № 1036/2011 г., IV г. о., решение № 265 от
30.09.2014 г. по гр. д. № 3072/2014 г., г. к., ІV ГО на ВКС). Фактът на
узнаването може да се установява с всички допустими от закона доказателства, в
това число и гласни. Настоящият състав, като взема предвид писмените
доказателства по делото, намира че работодателят, е узнал за нарушението на 07.11.2017
г., когато е получил доклад относно резултатите от извършена контролна проверка
и установената в резултат на нея употреба на алкохол от служителя Л.Б.З. на
длъжност „Авиотехник РРЛ и УКВ“ в РЦ за ОВД – София, отдел „Комуникация,
навигация и обзор“, сектор „Комуникация“. Дори да се приеме, че работодателят,
е узнал за нарушението веднага след констатирането му, то изводът, че
наложеното с процесната заповед дисциплинарно наказание „уволнение“ е наложено
при спазване на преклузивния двумесечен срок от откриване на нарушението не би
се променил, доколкото по делото се установи, че нарушението е извършено на 05.11.2017
г., а заповедта от 29.11.2017 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ е връчена на последния на 30.11.2017 г., т.е. в
законоустановения двумесечен срок.
На следващо място, съдът следва да изследва въпроса за
изпълнение изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ. Съобразно константната съдебна
практика, за да се приеме, че изискванията на горепосочената законова
разпоредба са изпълнени е достатъчно обясненията на работника или служителя да
са относно нарушението, за което е наложено наказанието и да са достигнали до
работодателя, за да може да извърши цялостна преценка на фактите, свързани с
нарушението. В този смисъл са постановените решения на ВКС– решение по гр. д. №
1687/2009 г., по гр. д. № 301/09 г. на ІІІ ГО на ВКС., решение по гр. д. №
799/2009 г. на III г. о. На ВКС, решение по гр. д. № 826/2009 г., гр. д. №
1917/2010 г. на IV г. о. и решение № 265 от 30.09.2014 г. по гр. д. № 3072/2014
г., г. к., ІV ГО на ВКС/.
В случая това условие е спазено. В този смисъл към
доказателствения материал по делото са приобщени писмо № 93-00-17752/09.11.2017
г. от Г.П.– Генерален директор н. ДП „Р.н.в. деижение“, с което последният е
поискал писмено обяснение от ищеца Л.Б.З.. Писмото е получено от адресата,
видно от отбелязването върху същото, на 09.11.2017 г., като с писмено обяснение
от същата дата ищецът е изразил съжалението си за извършеното от него
нарушение.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, настоящият
съдебен състав намира, че в процесния случай е спазена законоустановената
процедура по налагане на дисциплинарното наказание, поради което съдът следва
да обсъди по същество действията на ищеца, за които му е наложено наказанието.
Посочените в
заповедта действия на ищеца са квалифицирани от работодателя като нарушения на
по чл. 187, ал. 1, т. 2 КТ – явяване на служителя на работа в състояние, което
не му позволява да изпълнява служебните си задължения; чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ
– неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закон и други
нормативни актове, в правилника за вътрешен трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение; чл. 126,
т. 2 КТ - да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява
възложените задачи, да не употребява алкохол и други упойващи вещества; чл. 18,
ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред н. ДП „Р.н.в.д.“ – работниците и
служителите на ДП „РВД“ нямат право да употребяват алкохол, упойващи,
психотропни и наркотични вещества или техни аналози на работното си място и да
се явяват на работа в състояние, което не им позволява да изпълняват трудовите
си задължения.
Ясно и категорично в заповедта е посочено, че служителят
се наказва за това, че на 05.11.2017 г. се е явил на работа и е изпълнявал
служебните си задължения под въздействие на алкохол с концентрация 1,32
промила, установено чрез измерване с уред дрегер Alcotest 7510 OIML, P/N
8319700 и Протокол за проверка употребата на алкохол, упойващи, психотропни и
наркотични вещества или техни аналози от 05.11.2017 г., като употребата на
алкохол е потвърдена и от кръвен тест за определяне концентрацията на алкохол в
кръвта от УМБАЛСМ „Н. Й. Пирогов“ ЕАД от 05.11.2017 г.
Съдът намира, че изложените в заповедта факти се
установяват от събраните по делото доказателства, в това число и от показанията
на свидетеля Д.Д.Й., който е присъствал при извършване на проверката и
свидетелства за обстоятелствата свързани с нейното извършване – време, място и
резултат от извършването ѝ. Настоящият съдебен състав намира, че не са
налице основания да не кредитира с доверие показанията на горепосочения
свидетел, тъй като същите са ясни, обективни, последователни и се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства, в това число Протокол за извършена проверка
за употреба на алкохол от 05.11.2017 г. и доклади за извършена проверка на 05.11.2017
г. от директор на РЦ за ОВД София при ДП „Р.н.в.д.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни
възраженията, изложени от жалбоподателя във въззивната жалба, а именно, че при
проверката с техническо средство не е присъствал друг работник или служител на
работодателя в нарушение на чл. 20, ал. 2 от Правилника за вътрешен трудов ред н.
ДП „Р.н.в.д.“. Действително от събраните по делото доказателства се установява,
че при извършването на проверката с измерване с уред дрегер Alcotest 7510 OIML,
P/N 8319700 е присъствал само извършващия проверката – свидетелят Й.. От друга
страна, обаче, жалбоподателят не е оспорил резултата от изследването с
техническото средство, като същевременно се е явил и на изследване чрез кръвен
тест за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, резултатът от който
установява, че в кръвта на ищеца се съдържат 1,42 промила алкохол. Кръвният
тест е извършен на 05.11.2017 г. в 09:58 часа в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, като
ищецът сам е избрал специализираното болнично заведение, в което да бъде
извършено изследването.
Неоснователни, според настоящия съдебен състав, са и
възраженията на жалбоподателят, че от страна на работодателя не са спазени
изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда на установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
В тази връзка въззивният съд намира за правилни изводите на първоинстанционният
съд, като следва да бъде посочено, че съгласно чл. 1, ал. 1 от цитираната
наредба, със същата се урежда редът, по който се установява концентрация на
алкохол в кръвта на водачи на моторни превозни средства, трамваи или самоходни
машини и/или употребата от тези водачи на наркотични вещества или техни аналози,
а съгласно чл. 1, ал. 2 от същата наредба по този ред се установява и
концентрацията на алкохол в кръвта на участници в пътнотранспортни произшествия
и/или употребата от тях на наркотични вещества или техни аналози. Следователно
горепосочената наредба урежда реда за установяване на концентрация на алкохол в
кръвта на участници в движението по пътищата, т. е. на обществени отношения различни от тези, които
са предмет на настоящото производство и в тази връзка правилно
първоинстанционният съд е приел, че в случая авиотехниците от ДП „РВД“ не са
адресати на тази наредба, като изследването за наличие на алкохол в кръвта им
следва да бъде извършено по реда, регламентиран в Правилника за вътрешен трудов
ред.
Неоснователно е и възражението, че при налагане на
наказанието работодателят не е спазил изискването на чл. 189 КТ да съобрази
тежестта на нарушението с тази на наказанието.
В процесния случай работодателят е констатирал нарушение
на задължението на ищеца да изпълнява трудовите си функции в годно състояние,
без употреба на алкохол. Този факт, както и фактът, че длъжността на ищеца е
свързана с осъществяване на превантивна, корективна и оперативна поддръжка,
наблюдение и контрол на комплекса съоръжения в сектор „Комуникации“ – РРЛ и
УКВ, както и че същият отговаря за техническата изправност на съоръженията и
средствата, които поддържа, с цел осигуряване на безопасност на полетите в
района на отговорност на РЦ за ОВД София, което само по себе си е свързано с
наличие на определен риск за живота и здравето, както на самия служител, така и
на други лица, според настоящият съдебен състав представлява достатъчно
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по дисциплинарен ред,
независимо от липсата на други провинения и неизпълнение на трудовите
задължения преди налагане на наказанието.
При налагане на най-тежкото наказание - дисциплинарно
уволнение, работодателят е съобразил изискването на чл. 189, ал. 1 КТ, а именно
взел е предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които то е
извършено, както и поведението на ищеца. В този смисъл не е злоупотребил с
работодателската си власт и не е накърнил правата на работника, напротив - за
установяване употребата на ищеца с алкохол той е осигурил техническо средство,
което представлява обективен метод, чрез което да се установи действителното
състояние на ищеца, а именно има ли алкохол и на колко промила възлиза
концентрацията на алкохол (в този смисъл и решение № 372 от 17.03.2014 г. по
гр. д. № 3731/2013 г., г. к., ІV ГО на ВКС, решение № 157 от 12.06.2012 г. по
гр. д. № 745/2011 г., г. к., ІІІ ГО на ВКС), а същевременно е предвидил ред в
Правилника за вътрешен трудов ред и е предоставил възможност на ищеца да се
подложи на кръвно изследване в избрано от него специализирано лечебно
заведение, с което е гарантирал правото му на защита.
С оглед съвкупната преценка на всичко изложено до
момента, въззивният съд намира, че ответникът законосъобразно е упражнил
потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение със служителя на
посоченото в заповедта основание.
На база представените и събрани по делото доказателства,
следва да се приеме, че е доказано виновно неизпълнение от страна на ищеца на
трудови задължения по индивидуалното трудово правоотношение с ответника, което
е основание за налагането на най -тежкото дисциплинарно наказание.
Решението с което е отхвърлен предявеният иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ срещу ДП „Р.н.в.д.“ е постановено при правилно приложение
на материалния закон и следва да се потвърди.
По отношение предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2
и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, настоящият съдебен състав
намира, че доколкото същите са обусловени от уважаването на главния иск за
признаване незаконността на уволнението и неговата отмяна и предвид изводите на
въззивната инстанция, че главния иск е неоснователен, то съединените с него искове
също се явяват неоснователни. Решението на СРС, с което са отхвърлени
предявените срещу ДП „Р.н.в.д.“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е постановено при правилно
приложение на материалния закон и следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има въззиваемата
страна. Същата е поискала присъждането на такива до приключване на последното
заседание пред настоящата съдебна инстанция.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/,
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ
ответниците имат право на възнаграждение, тъй като са били защитавани от
юрисконсулт. В този смисъл и като съобрази обстоятелството, че действията на
пълномощника се изразяват не само в подаване на отговор на въззивна жалба, но и
на осъществяване на процесуално представителство в проведеното пред въззивния
съд открито съдебно заседание, то размерът на това възнаграждение, следва да
бъде определен на 200,00 лева. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
вр. чл.
37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ Л.Б.З.,
ЕГН ********** следва да бъде осъден да заплати н. ДП „Р.н.в.д.“ сумата от 200,00
лева, представляваща юрискносултско възнаграждение за представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 452050/17.07.2018,
постановено по гр. дело № 6944/2018 г. по описа на СРС, ГО, 170 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал.
8 от ГПК Л.Б.З., ЕГН ********** с адрес *** да заплати н. ДП „Р.н.в.д.“, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 200,00 лева, представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.