№ 2517
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Д.В.Н.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110209751 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „...“ ООД, ЕИК ... със седалище и адрес на
управление: ... представлявано от управителя Д.В.К., чрез адвокат СТ. Г., срещу
наказателно постановление № 22-007421/15.06.2021 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-гр. София, с което на жалбоподателя за нарушение по
чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414,
ал. 3 от КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
В жалбата се излагат общи оплаквания. Посочва се, че наказателното
постановление (НП) е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита, че НП
не отразява целите заложени в административно-наказателните разпоредби на КТ.
Твърди се, че сигналът до ГИТ е подаден от конкурентна фирма с цел уврежда
развитието на ресторанта с непазарни средства. Излага се, че НП е издадено в
нарушение на чл. 27, ал. 2, 3 и 4 от ЗАНН, както и в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, 6 и
7 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно призовано в съдебно заседание, се представлява от
адвокат Г.. Моли НП да бъде отменено. Излага накратко съображенията посочени в
1
жалбата, като допълва, че макар и да има формално нарушение, то работникът
продължавал да работи в ресторанта, плащат му се осигуровки и нямало никой ощетен.
Моли да се вземе предвид, че в онзи период „Ковид“ е бил разпространен и за
ресторантите е съществувала правна несигурност.
Административнонаказващият орган в качеството му на въззиваема страна –
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. София, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт П.П., с пълномощно по делото. Счита, че към 11.05.2021
г. между жалбоподателя и Й.К. са били налице всички елементи на трудово
правоотношение. Излага, че самият работник е декларирал, че не е получил копие от
уведомлението в НАП. На основание чл. 415в, ал. 2 от КТ процесното нарушение не
можело да се квалифицира като маловажно. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а НП
потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендирания размер на
адвокатско възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 11.05.2021 г. главен инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София
извършил проверка по спазване на трудовото законодателство на „...“ ООД, ЕИК ... със
седалище и адрес на управление в ..., представлявано от управителя Д.В.К., ЕГН
********** и К.А.И., ЕГН **********. Проверяващият констатирал следното
нарушение на КТ - в обект на контрол ресторант – „Н.“, намиращ се в ..., стопанисван
от „...“ ООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на КТ е допуснал до работа на 11.05.2021 г. лицето Й. ЦВ.
К., ЕГН **********, да работи като „сервитьор“ без предварително на работника да
бъде връчен трудов договор и да му се предостави копие от уведомлението по чл. 62,
ал. 3 от КТ, за сключения с него трудов договор, заверено от териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите (НАП).
Административно-наказателното производство е образувано на 25.05.2021 г.,
със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-
007421 от свидетелката ЕЛ. СТ. СТ. на длъжност „Главен инспектор” при Дирекция
„Инспекция по труда“-гр. София. Актът бил съставен срещу „...“ ООД, в присъствието
на двама свидетели. В него свидетелката С. описала фактическите си констатации,
посочила, че нарушението е извършено на 11.05.2021 г. в гр. София и дала правна
квалификация на същото по чл. 63, ал. 2 от КТ. Екземпляр от АУАН бил предявен и
връчен на същата дата на управителя на дружеството нарушител, които след като се
запознал със съдържанието му го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН в Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София не е постъпило писмено
възражение срещу така съставения акт.
Горното послужило като основание, на 15.06.2021 г. Д.Г.И. директор на
2
Дирекция „Инспекция по труда“-гр. София, да издаде обжалваното НП № 22-007421, с
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на „...“ ООД. НП е
издадено при идентичност на описанието на нарушението и правната му
квалификация, на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на „...“ ООД
е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Наказателното постановление
е било връчено на управителя на нарушителя на 23.06.2021 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
писмените доказателства по делото, както и въз основа на гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на свидетелката ЕЛ. СТ. СТ. /актосъставител/ и свидетеля
Й. ЦВ. К..
Съдът кредитира показанията на свидетелката С.. Същите се потвърждават и са
съответни на събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелката
потвърждава, че е актосъставител на АУАН. Тя си спомня за случая и за нарушителя.
Посочва нарушението, за което АУАН е съставен и излага в какво се изразява
последното.
Съдът не се доверява изцяло на показанията на св. К., преценявайки ги от гледна
точка на неговата заинтересованост от изхода на настоящия спор, а именно в частта, в
която заявява, че в деня на проверката последният не е работил в ресторанта, макар да
се е намирал в него, тъй като видно от собственоръчно попълнена от него декларация
(приложена по делото на л. 32 от делото) е записал, че няма сключен трудов договор,
не е получил копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов
договор и че денят на проверката е бил негов пробен ден. Въз основа на изложеното
съдът прави извод, че той е полагал труд през процесното време и на посоченото място
без да е сключил писмен трудов договор, без да е получил екземпляр от такъв и без да
му е връчено копие от заверено уведомление от НАП.
Събраните по делото доказателства изясняват фактическата обстановка по
случая, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Доказателствените
източници са еднопосочни, поради което е безпредметно подробното им анализиране.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН. Депозирана е от
лице притежаващо активна процесуална легитимация и правен интерес. Подадена е в
рамките на законоустановения 7-дневен срок от връчване на НП е (препис от същото е
връчен на 23.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 30.06.2021г.). Сезиращият съда
документ съдържа изискуемите по закон реквизити. Ergo жалбата се определя като
редовна и процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
3
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение
на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че съставеният АУАН
и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи и
съобразно представените заповеди и длъжностна характеристика, действащи в кръга на
техните правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура
по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. При осъществената служебна
проверка съдът не констатира допуснати процесуални нарушения при съставянето на
АУАН и издаване на НП.
Нормата на чл. 63, ал. 2 от КТ предписва задължение за предоставяне от
работодателя на работника на трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ.
Съдът намира, че правилото за поведение на чл. 63, ал. 2 от КТ предвижда, че на
работника преди започване на работа следва да са представени както трудовият му
договор, така и уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ. Неизпълнението, на което и да е
от двете или двете, води до осъществяване от обективна страна на този състав на
нарушение.
От събраните по делото доказателства е видно, че Й. ЦВ. К. е започнал работа на
дата 11.05.2021 г., тъй като по време на проверката извършена на същата дата, около
13:50 часа, той е работил като „сервитьор“ в проверявания ресторант, макар видно от
приложения по делото трудов договор сключен на 10.05.2021 г. К. да е следвало да
постъпи на работа на 12.05.2021 г. Предвид наличните по делото доказателства в тази
насока и липсата на такива в насоката трудовият договор да е бил сключен на друга
дата, то настоящият съдебен състав намира за доказано твърдението на
административнонаказващия орган, че задължението за предоставяне на заверено
копие от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ на служителя е възникнало от 10.05.2021 г.
На 11.05.2021 г. е бил първият работен ден на Й. ЦВ. К. и същият бил заварен в
проверявания обект в 13:50 часа, т. е. в работно време да полага труд. Видно от
справка на приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
08388213010976/11.05.2021 г., справката се е върнала заверена от Териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите на 11.05.2021 г. в 14:47:07 часа, т. е.
заверено копие от тази справка към момент на проверката не е била предоставена на
К.. Видно от собственоръчно попълнена декларация (л. 32 от делото) от К., по време на
проверката, той е посочил, че с дружеството работодател няма нито сключен трудов,
нито граждански договор. Посочил е още, че не е получил копие от заверено
уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Следователно
4
работодателят „...” ООД е допуснал до работа лицето Й. ЦВ. К. (на длъжност
„сервитьор”), без преди постъпването му на работа да получи екземпляр от сключения
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
КТ, заверено от ТД на НАП, с което е нарушена забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. С това
от обективна страна се реализира съставът на нарушението на чл. 63, ал. 2 от КТ. В
тази връзка законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя
„...” ООД за нарушението на трудовите правила.
Санкционната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда налагането на
административно наказание „имуществена санкция” в размер от 1 500 до 15 000 лева за
работодател юридическо лице или ЕТ, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 или ал. 3 и чл. 63, ал.1 или ал. 2 от КТ. В случая правилно и законосъобразно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическото лице
„...” ООД, което има качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и е
нарушило трудовото законодателство – разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, която
забранява допускането на работника до престиране на работна сила и изпълнение на
трудови задължения, преди на последния надлежно да бъде връчено преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, заверено от ТД на НАП. Това
законово разрешение цели защита на трудовите права на работника и с неспазването
му последните са нарушени.
С оглед обстоятелството, че от нарушението на трудовото законодателство не са
произтекли вредни последици, нарушението е първо и е отстранено на датата на
установяване, определеният размер не е съответен на нарушението и е завишен. В тази
връзка съдът приема, че контролиращият спазване на трудовото законодателство орган
е определил неправилно размера на имуществената санкция, поради което
обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено по отношение на
размера до минималния – до размер на 1 500 лв.
Съдът счита, че няма основания за прилагането на хипотезата на „маловажен
случай” по чл. 415в от КТ. Тази разпоредба предвижда, че за нарушение, което може да
бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с наказание „имуществена санкция” или „глоба” в размер от 100 до 300 лева.
Законодателят в ал. 2 на чл. 415в от КТ изрично е посочил, че не са маловажни
нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 и чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
Относно разноските.
С оглед изхода на делото, претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в горния смисъл се явява основателна. Съобразно
възприетото с Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК ако
5
наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат
на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат
направени. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование, като размерът му не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, което
от своя страна препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от Наредбата, възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80
до 150 лева. В настоящото /въззивно/ производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Делото е разгледано в едно публично съдебно заседание, в което са
приобщени писмени доказателства и са разпитани двама свидетели. Същото не
представлява фактическа и правна сложност. При това положение, справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на
минимално предвидения размер в Наредбата. По аргумент от т. 6 от ДР на АПК
разноските следва да се присъдят в полза на това юридическо лице, от което е част
административно-наказващият орган – в случая това е Дирекция „Инспекция по
труда“-гр. София. Предвид изходът на спора, в полза на въззивемата страна следва да
бъде присъдена половината от така определената сума, а именно 40,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-007421/15.06.2021 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“-гр. София, с което на жалбоподателя „...“
ООД, ЕИК ... на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3000.00 /три хиляди/
лева за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, като го намалява до размер 1500.00 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „...“ ООД, ЕИК ... да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.
София, сумата в размер на 40.00 /четиридесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК –
пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение
за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7