РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110110893 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 415, ал. 3 във
вр. с ал. 1, т. 3 ГПК от „Е.**********“ АД против Н. Х. обективно
кумулативно съединени осъдителни искове, както следва:
1) с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 261.54 лева,
представляваща незаплатена цена за консумирана ел.енергия по фактури,
издадени за периода от 14.10.2019 г. до 14.01.2020 г., за обект на потребление
с абонатен № **********, находящ се на адрес: с. ***********, ведно със
законната лихва, считано от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2) с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 34.01 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.11.2019
г. до 10.05.2021 г.
Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на „Е.**********“ АД с
клиентски № ********** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление с абонатен № **********, находящ се на адрес: с. ***********.
Уточнява, че електроснабденият имот представлява къща, ведно с изградени
обслужващи помещения.
Излага, че облигационните отношения между дружеството и ответника
са регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.**********“ АД, които са приети на основание
1
чл. 98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на „Е.**********“
АД и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Съгласно чл. 17, т. 2 от същите ответникът в качеството на потребител е
длъжен да заплаща изразходваната в обекта електроенергия в срока, посочен
във всяка една фактура. В чл. 38 е предвидено, че в случай на неизпълнение
на задълженията в срок, клиентът дължи обезщетение в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Ищецът поддържа, че към момента на подаване на исковата молба
ответникът дължи заплащане на ел.енергия, потребена за периода 29.08.2019
г. - 29.12.2019 г., съгласно 4 бр. фактури на обща стойност 261.54 лева, както
и мораторната лихва в размер на 34.01 лева върху главницата, считано от
падежа на всяка една от фактурите до 10.05.2021 г.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от особения
представител на ответника след изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Със същия
предявените искове се оспорват като неоснователни.
Особеният представител оспорва, че Н. Х. е клиент на ищцовото
дружество за процесния обект на потребление с клиентски № **********,
абонатен № **********, находящ се на адрес: с. ***********. Оспорва
качеството на потребител на електрическа енергия на ответника, като твърди,
че той не е собственик и/или ползвател на електроснабдявания имот.
Поддържа, че от представената справка от Служба по вписванията-Варна е
видно, че УПИ ******* в с. ******* представлява поземлен имот без сграда,
която да е електроснабдена, и ответникът не е титуляр на правото на
собственост. Оспорва ответникът реално да е потребил претендираното
количество електроенергия, респ. ищецът да го е доставил. Поради
изложеното поддържа, че ответникът няма непогасени задължения към
ищцовото дружество. Позовава се на ОУ, съгласно които при закъснение с
повече от 10 дни след срока за плащане, електрозахранването се прекъсва,
което не е сторено от ищеца. Счита, че представените с исковата молба
извлечение от сметка, фактури, справка за потреблението и извлечение за
фактури и плащания, в качеството им на едностранно съставени от ищеца
частни документи, не съставляват годно доказателствено средство за факта на
реално извършената доставка на процесното количество електроенергия.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
От представените с исковата молба извлечение от сметка, четири броя
фактури, справка за потребление и извлечение за фактури и плащания се
установява, че за периода от 14.10.2019 г. до 14.01.2020 г. ищцовото
дружество е издало четири броя фактури, с които е начислена сума в общ
размер от 261.54 лева за обект с абонатен № **********, находящ се на
адрес: с. ***********.
2
Видно от приложеното на л. 16 от делото заявление от 11.12.2018 г., Н.
Х. е заявил пред „Е.**********“ АД желанието си за снабдяване с ел. енергия
на обект с абонатен № **********, представляващ къща, находяща се в с.
***********. В заявлението е отразено, че ответникът се легитимира като
собственик на имота с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № *******/***., акт № **,
том ***, дело № ****. Съгласно извършена справка в СВ-Варна /л. 18/ въз
основа на така вписания нотариален акт Н. Х. е придобил две сгради /жилища
и пристройка/ в УПИ ****, кв. ** по плана на с. ******, както и поземлени
имоти, представляващи съответно УПИ **** и *******, кв. ** по плана на с.
*****.
Съгласно удостоверение за декларирани данни, издадено от Община
Аврен /л. 87/, ответникът е декларирал, че е собственик на УПИ *****,
жилище и пристройка в с. *****.
Към писмените доказателства по делото е приобщен Нотариален акт за
учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижими имоти №
***, том ***, рег. № ****, дело № ***/**** г. на нотариус А.Г., рег. № *** на
НК /л. 95-96/, от съдържанието на който се изяснява, че на 27.06.2018 г. Н. Х.
е придобил собствеността върху УПИ ******* в кв. ** по плана на с. ******,
както и върху УПИ *** в кв. ** по плана на с. ***********, заедно с
построените в имота жилищна сграда и пристройка.
Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като
неотносими към спора.
По делото са ангажирани специални знания посредством назначаването
на съдебно-технически експертизи, възложени съответно на геодезист и
електроинженер. Наред с тях е допусната и комплексна съдебно-техническа
експертиза, изготвена съвместно от двете вещи лица. Настоящият съдебен
състав намира, че експертните заключения следва да бъдат кредитирани като
компетентно изготвени и аргументирани.
Съгласно изложеното от вещото лице геодезист инж. Л. И. в
регулационния план на с. ***** е отразено, че в УПИ ******са построени две
сгради – масивна жилищна сграда и двуетажна паянтова жилищна сграда, а в
УПИ ******* има две паянтови стопански постройки. Инж. И. сочи, че при
извършен оглед на място е констатирала, че действително в УПИ ***** има
две жилищни сгради, а в УПИ ******* – една малка стопанска постройка.
Заявява, че от стоманобетонен стълб на улицата, на който е монтирано ел.
табло, се вижда кабел, който достига до сградите в УПИ *****.
В съдебно заседание вещото лице И. поддържа заключението. Пояснява,
че не е установила сградата в УПИ ******* да е електрозахранена.
Според заключението на вещото лице електроинженер Д. Д. е
технически възможно претендираните от ищеца количества електроенергия
да бъдат доставени и потребени, а процесните фактури са издадени съгласно
утвърдените от ДКЕВР през съответния период цени и не са следствие от
извършена корекционна процедура. Вещото лице е посочило, че при
извършеното посещение не могло да установи показанията на СТИ, тъй като
3
електромерното табло е било замърсено, но при замерване е установило
текуща консумация в обекта.
В съдебно заседание вещото лице инж. Д. поддържа заключението и
заявява, че СТИ към процесния период е бил в метрологична годност.
От заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза,
изготвено съвместно от вещите лица И. и Д., се изяснява, че процесният СТИ
отчита потреблението в сградите, построени в УПИ ******. Вещите лица при
извършения оглед на място са установили, че именно тези сгради са
захранени с електричество, което е видимо при проследяване на захранващия
кабел. Сочат, че последният навлиза в едноетажната сграда в УПИ *****. В
същия имот, на калкан, е построена и друга двуетажна сграда и двете сгради
видимо са с обща ел. инсталация. Изрично вещите лица са отбелязали, че не
се забелязват елементи на ел. инсталация извън тези две сгради.
Събрани са и гласни доказателства посредством разпита на свидетеля Д.
Г. С., чиито показания съдът намира за достоверни като дадени от
незаинтересовано от изхода на делото лице, логични и кореспондиращи с
останалите събрани по делото доказателства. Св. С. на изготвената от вещото
лице И. скица сочи УПИ *****като обект с абонатен № **********. Излага,
че потреблението в имота се отчита посредством един СТИ, монтиран на
главния път на западната граница на имота. Пояснява, че имотът е захранен
въздушно от стълб на улицата. Сочи, че само веднъж е влизал в имота и в
него са изградени къща и още една постройка с веранда. Сочи, че в дворното
място е изградена и трета постройка, значително отдалечена от другите две,
но не му е известно тя да е електроснабдена.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск за главница за потребена ел.
енергия, следва да се установи наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) наличието на валидно облигационно отношение между
страните, по силата на която ответникът се явява потребител на ел. енергия за
процесния обект на потребление; 2) че ищцовото дружество е доставило на
ответника начисленото с процесните фактури количество ел.енергия, отчетена
по предвидените в Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.**********” АД ред.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства
може да се достигне до извод, че в посочения в исковата молба поземлен
имот, съставляващ УПИ ******* в кв. ** по плана на с. ******, не
съществува обект, захранен с електрическа енергия. Както от показанията на
разпитания по делото свидетел, така и от експертните заключения по
категоричен начин се установява, че електроснабден е само съседният УПИ
*******.
Действително от ангажираните от ищеца писмени доказателства се
потвърждава наличието на облигационно отношение между страните, но
същото е по повод доставката на електрическа енергия не в процесния УПИ
4
*******, a в съседния УПИ *****. С подаденото заявление ответникът е
изразил волята си за снабдяване с ел. енергия на къща в с. ******. Макар в
самото заявление да е вписан само адресът на обекта на потребление, но не и
номерът на поземления имот, в който същият се намира, от документа за
собственост, както и от заключенията на вещите лица, става ясно, че
жилищна сграда е изградена единствено в УПИ *****. Ирелевантно е
обстоятелството дали между двата имота е налице материализирана граница,
доколкото безспорно съгласно регулационния план на селото се касае за
отделни поземлени имоти. Без значение е и че и двата имота са собственост
на ответника. В случая с исковата молба недвусмислено е посочено, че се
претендира стойността на доставена в УПИ ******* електроенергия, поради
което предмет на изследване е единствено потреблението в така посочения
имот, а не въобще в имоти, собственост на ответника.
Предвид горното се опровергават твърденията на ищеца, че процесните
количества ел. енергия са реално доставени и потребени в обект, разположен
в УПИ *******. В този смисъл предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид неоснователността на главния иск неоснователна се явява и
акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава, която също
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
В случая ответникът е представляван в производството от особен
представител и не претендира разноски, поради което такива не следва да
бъдат присъждани.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3
ГПК от „Е.**********” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *****, ******, срещу Н. Х., роден на 03.12.1961 г., БУЛСТАТ
******, с адрес: с. *********, обективно кумулативно съединени осъдителни
искове, както следва: с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
261.54 лева /двеста шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/ ,
представляваща незаплатена цена за консумирана ел.енергия по фактури,
издадени за периода от 14.10.2019 г. до 14.01.2020 г., за обект на потребление
с абонатен № **********, находящ се на адрес: с. ***********, ведно със
законната лихва, считано от 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението; с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 34.01 лева
/тридесет и четири лева и една стотинка/, представляваща мораторна лихва
върху главницата за периода от 25.11.2019 г. до 10.05.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6