РЕШЕНИЕ
№ 3039 /
10.07.2020г., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
ХХХІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 12.06.2020г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА
КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА , като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 4424 по описа на съда
за 2019г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "В-Д." ЕООД гр.Разград, ЕИК ***,
срещу
ответника М.Л.М. ЕГН: ********** С адрес: ***,
съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК, уточнени с
молба вх.№30101/24.04.2019г., за
признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми, а именно:
1500.00лв. - главница, представляваща предоставен,
но неотчетен/невъзстановен служебен аванс, явяващо се „липса" по смисъла
на чл.207 ал.(1) т.2 от Кодекса на труда,
173,12лв. - законна лихва на основание
чл.207 ал.(1) т.2 от Кодекса на труда и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, изчислена за периода от
причиняване на щетата, респективно изпадането в забава - 1б.01.2018г. до датата на деловодно
извеждане и изпращане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 410 до PC Варна -22.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 27.11.2018г. до окончателното й из-плащане,
за които суми е издадена заповед № 4978 от 27.06.2019г.
за изпълнение на парично задължение по ЧГД №17972/2018г. по описа на PC Варна.
Претендира се за осъждане на ответника да заплати
направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и разноските в
заповедното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявената
искова претенция, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в
исковата молба, че в периода 01.08.2016г. - 05.11.2018г., ответникът М.Л.М.
ЕГН**********, е бил в трудово-правни отношения с „В." ЕООД, по силата на
Трудов договор №РД-10-054/01.08.2016г., сключен за неопределено време, със срок
на изпитване от (шест) месеца в полза на работодателя. Същият е бил назначен на
длъжност касиер-домакин като материално отговорно лице за Експлоатационен район
град Попово. Съгласно длъжностната характеристика на служителя, дейността му се
явява типично отчетническа, предвид вменените му задължения, някои от които са:
Приема, съхранява и предава парични средства и ценни
книжа; Събира парични суми, издава фактури и касови бележки на абонатите на
дружеството;Работи с фискално устройство - ЕКАФП, като
регистрираните продажби завежда в Книга за дневните финансови отчети, съгласно
установения ред; Полага грижи за правилната експлоатация и техническата изправност на
ЕКАФП; Съхранява постъпилите парични средства и контролните касови ленти до
момента на отчитането им; Следи за валидността и годността на паричните знаци; Извършва касови
операции по оформени приходно-разходни документи; Води касова книга
по форма и ред, установени с нормативните актове; Проверява
фактическата наличност на паричните суми и ценни книжа с касовия остатък,
предоставя касовата отчетност; Предава документи, парични средства и ценни книжа в Управлението,
банките и други; Получава и съхранява работното и специално облекло, материали, стоки,
инвентар и други като спазва установения ред и форма за тяхното отчитане и
попълва необходимата документация за движението им; Осигурява
своевременна и точна информация за наличностите в склада.
Със Заповед №
РД-11-353/13.10.2017г., издадена на основание Вътрешните правила за документиране на стопанските операции и контрол и
Вътрешните правила за изграждане и
функциониране на системата на финансово управление и контрол на
дружеството, Управителят на „В." ЕООД е определил длъжностните лица, имащи
право да получават служебни аванси за извършване на доставки на материали и
услуги свързани с дейността на дружеството и е наредил получаването и
отчитането на служебния аванс да се извършва по реда на утвърдената със Заповед № РД-11-158/31.07.2014г. „Процедура
за реда на отпускане и отчитане на сумите на подотчетни лица на „В."
ЕООД". Едно от тези длъжностни лица е именно на ответника М.Л.М..
Видно от заповедта, получените от него служебни аванси е следвало да послужат за извършване на
доставки на материали за Експлоатационен район град Попово.
Сочи се, че на 02.01.2018г., М.Л.М. е получил служебен аванс в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, за което е бил издаден
Разходен касов ордер №1892/02.01.2018г.
Съгласно чл. 78.1 от Вътрешните правила за документиране на стопанските
операции и контрол на дружеството и чл.7 от Утвърдената със Заповед
№РД-11-158/31.07.2014г. на Управителя
на дружеството Процедура за реда на
отпускане и отчитане на суми на подотчетни лица, служебните
аванси, предназначени за закупуване на материали и извършени услуги, получени
от 1-во до 15-то число на месеца, се отчитат задължително към 15-то число(но не
по-късно от 3 (три) дни)
на съответния месец.
Съгласно чл.8 от Процедурата, авансово получените суми се
отчитат с авансов отчет, придружен с редовни разходооправдателни документи, с
които подотчетното лице се отчита като се описва номера по ред на документа,
датата на която е съставен, вида му, лицето на което е изплатена сумата.
Съответните суми се сборуват като съответното подотчетно лице се подписва.
За предоставеният служебен аванс в размер на 2 500лева с Разходен касов ордер №1892/02.01.2018г., ответникът в качеството си на подотчетно лице се
сочи, че не е представил авансов отчет за получените суми, нито е възстановил
остатъка от тях, ако има такъв, в горецитирания срок, а именно 15.01.2018г. или
в допустимият такъв - 18.01.2018г.
На 19.01.2018г., при извършване на Инвентаризация на
паричната каса в Експлоатационен район Попово, с МОЛ М.Л.М., същият е подписал
Запис на заповед за сумата в размер на 2
500
(две хиляди и петстотин) лева -
предоставеният му служебен аванс, като се е задължил до 23.01.2018г. да изпълни
задължението си за възстановяване на посочената сума. Едва на 23.03.2018г. г-н М.
е превел по сметка на дружеството сума в размер на 500,00
(петстотин) лева като частично възстановяване на служебния аванс. Остатъка от
нея, в размер на 2 000 (две хиляди) лева не е
възстановен и за него не е представен авансов отчет.
С писмо изх.№РД-08-1443/23.08.2018г., имащо характер на
Покана за доброволно изпълнение, на г-н М. е било напомнено, че не е отчел в
срок предоставеният му служебен аванс и не е дал обяснения за задържане на
остатъка му. Въпреки отправената му покана, получена лично от г-н М. на
27.08.2018г., същият не е предприел действия по изпълнение на гореспоменатите
му задължения, нито е представил уважителни причини за това, поради което за
дружеството е бил налице правен интерес от предприемане на съдебно дирене на
неотчетените суми съгласно чл.211 от Кодекса на труда.
По заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК с изх.№ ПО-02-119/22.11.2018г. и с вх.№ 78155/27.11.2018г. е образувано ЧГД № 17972/2018г. по описа на PC
Варна. В законоустановения и преклузивен двуседмичен срок е постъпило
възражение по чл.414а ал.(1)от ГПК от длъжника г-н М., с което същия заявява,
че е изплатил частично задължението си към „В." ЕООД. Приложил два броя
платежни нареждания за внесени суми от по 500,00(петстотин) лева на датите
23.03.2018г. и 10.01.2019г. С възражението си, длъжникът посочил, че е сключил
извънсъдебно споразумение за разсрочено плащане на сумата по издадената Заповед
за изпълнение по ЧГД № 17972/2018г. Предвид
постъпилото възражение, с Разпореждане №
1705/14.01.2019г.,
на основание чл.414а ал.(3) от ГПК, съдът е указал на дружеството-ищец по
настоящото дело, в качеството му на Заявител в заповедното производство, че
може да подаде становище в тридневен срок и последиците от непредставянето на
такова.
В изпълнение на указанията на съда, от страна на „В."
ЕООД е депозирано становище в срок, с което е признато стореното от длъжника,
след образуване на заповедното производство, плащане на 10.01.2019г. в размер
на 500,00 (петстотин) лева, като заявлението
е оттеглено частично до размера на тази сума с изричното уточнение, че
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК се поддържа
само до размера на сумата 1 500 (хиляда и
петстотин) лева. По отношение на сумата от 500,00(петстотин) лева, преведена от
длъжника по сметка на дружеството на 23.08.2018г., в становището си заявителя е
уточнил, че същата не е предмет на заповедното производство, тъй като е платена
преди неговото образуване и не е взета предвид при изготвяне на заявлението по
чл.410 от ГПК, поради което е извън предмета на делото. Що се касае за
твърдяното от длъжника извънсъдебно споразумение за заплащане на дължимата
сума, в становището си Управителя на дружеството-заявител изрично е заявил, че
такова не е сключвано. Длъжникът не е представил и надлежни писмени
доказателства за твърдяното, поради което счита възражението в тази му част за
недоказано, а като такова и за неоснователно.
С разпореждането си от 08.02.2019г., съдът е указал на
дружеството -заявител, че на основание
чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 ал.(1) т.2 от ГПК може да предяви иск за
установяване на вземането си, поради което е налице правен интерес от завеждане
на настоящия иск.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на
положително решение по предявената искова претенция.
Ответната страна, в срока
по чл. 131 от ГПК, не е депозирала отговор чрез назначен особен представител по чл.47
ал.6 ГПК в лицето на адв.М.Т.Т., ВАК.
В първо с.з., назначеният на ответника особен представител
изразява становище, че смита иска за допустим, но неоснователен. Заявява
оспорване на исковата молба.
В с.з. по същество, ищецът
поддържа исковата си претенция и настоява за уважаването й. Ответникът, чрез
назначения особен представител настоява за недоказаност на иска и съответно за
отхвърлянето му.
Съдът, като
прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване
на спора доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да е налице отговорност за вреда, причинена
при отчетническа дейност по чл. 211
във връзка с чл.207, ал. 1, т. 2 от КТ, следва да са налице следните предпоставки:
наличие на трудово правоотношение между ищеца и ответника, неизпълнение на
трудовите задължения от страна на отчетника, претърпяна имуществена вреда от
страна на работодателя, виновно поведение на отчетника, причиняване на липсата
при или по повод на специфичните функции по трудовото правоотношение на
отчетника и наличие на причинна връзка между липсата и действията или бездействията
на отчетника.
Между страните не е спорно, че са се намирали в
трудовоправни отношения, на основание сключен Трудов
договор №РД-10-054/01.08.2016г., по
силата на който ответника е заемал длъжност касиер-домакин в ищцовото
предприятие. Ответникът е бил материално отговорно лице за Експлоатационен
район град Попово, видно от представената по делото Длъжностна характеристика,
доколкото предвид вменените му задължения е изпълнявал отчетнически функции.
Ответникът попада в кръга лица по чл.207, ал.1 , т.2 КТ, при което за липси
отговаря в пълен размер, ведно със законните лихви от деня на причиняването на
щетата, а ако това не може да се установи – от деня на откриване на липсата.
По силата на Заповед
№ РД- 11-353/13.10.2017г. на управителя на ищцовото дружество, ответника попада
сред кръга на длъжностни лица /подотчетни/, които имат право да получават
служебни аванси за извършване на доставки на материали и услуги, свързани с
дейността на дружеството.
Задължението му да
приема, предава, съхранява парични средства, като спазва установен ред за
тяхното отчитане е предвидено и в раздел на Длъжностната му характеристика.
Със Заповед №
РД-11-158/3107.2014г. управителят на ищцовото дружество е утвърдил процедура за
реда на отпускане и отчитане на сумите на подотчетни лица на „В.“ЕООД ***.
Съгласно т.7 от тази процедура и на основание Вътрешните правила за
документиране на стопанските операции и контрол, т.78.1, пр.2, авансите,
предназначени за закупуване на материали и услуги се отчитат към 15-то число за
всички получени суми в периода от 1-во до 15-то число, респект. за всички
разходи в същия този период.
Не се спори, че на ответникът е предоставен служебен аванс в
размер на 2 500лева с Разходен касов
ордер №1892/02.01.2018г.
С възражението си по чл.414 ГПК, подадено в заповедното
производство на 10.01.2019г., ответникът е прeдставил два броя платежни
нареждания за внесени суми по банкова смета на дружеството-ищец, както следва :
500лв. на 23.03.2018г./преди образуване на запов.пр-во – 27.11.2018г.; 500лв. – на 10.01.2019г. Като основание в платежните нареждания е
посочил „възстановяване на служебен аванс от М.Л.М.“. С горното на практика
ответникът признава дълга си и поема отговорност за погасяването му.
Всички получени от
ответникът суми по двата превода от по 500.00лв., са надлежно осчетоводени и са
видни в представени с исковата молба справки от сметка 422.
Ответникът, чиято тежест е да установи това, не представя
доказателства – разходооправдателни документи за разходването на останалата
част от сумата, получена като служебен аванс, в размер на 1500.00лв. От това
следва че е причинил имуществена вреда на дружеството-ищец в посочения
размер. По
отношение на вината на отчетника, поради спецификата на отчетническата дейност,
при констатиране на липси, вината се презюмира. Законът създава задължение за
отчетника да полага по-голяма грижа от обикновените работници и служители по
отношение имуществото на работодателя, поради което при липса отчетникът се
счита за отговорен. За да обори тази законова презумпция за виновност,
отчетникът следва да докаже, че липсата не се дължи на негови действия или
бездействия. В конкретния случай обаче ответникът не представи доказателства за
оборване на презумпцията.
Причинната връзка между липсата и действията или
бездействията на отчетника се предполага от законодателя и не следва да се
доказва от работодателя.
Ответникът не представи никакви доказателства, с
които да установи плащане на претендираната по настоящия иск сума на ищеца,
поради което съдът приема, че претендираната сума е дължима.
Поради тази причина искът се явява основателен и
следва да бъде уважен, вкл. за претендираната лихва.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от спора, в полза на ищеца на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, следва да се присъдят разноски, както в настоящото исково –
общо 798.66лв./за д.т. 66.54лв., за осол.представител по чл.47 ал.6 ГПК
382.12лв., за адв.възнаграждение 350.00лв./, така и в заповедното производство
– общо 93.46лв./за д.т. 43,46лв., за ю.к.възнаграждение 50.00лв./.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422 ал.1 от ГПК
във вр. с чл.207,
ал.1, т.2 от КТ, в отношенията между
ищецът "В-Д."
ЕООД гр.Разград, ЕИК *** и ответника М.Л.М. ЕГН ********** , с адрес: ***,
че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните
суми, уточнени с молба вх.№30101/24.04.2019г., а именно:
1500.00лв. - главница, представляваща предоставен,
но неотчетен/невъзстановен служебен аванс, явяващо се „липса" по смисъла
на чл.207 ал.(1) т.2 от Кодекса на труда,
173,12лв. - законна лихва на основание
чл.207 ал.(1) т.2 от Кодекса на труда и чл.86 от Закона за задълженията и
договорите, изчислена за периода от
причиняване на щетата, респективно изпадането в забава - 1б.01.2018г. до датата на деловодно
извеждане и изпращане на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 410 до PC Варна -22.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 27.11.2018г. до окончателното й изплащане,
за които суми е издадена заповед № 4978 от 27.06.2019г.
за изпълнение на парично задължение по ЧГД №17972/2018г. по описа на PC Варна.
Осъжда на осн. чл.
78, ал.1 ГПК, М.Л.М. ЕГН ********** , с адрес: ***, да заплати на "В-Д."
ЕООД гр.Разград, ЕИК ***, сумата
от
798,66лв., съставляваща сбор
от сторени разноски в настоящото исково производство с правно основание члр.422
ГПК/ за д.т. 66.54лв., за осол.представител по чл.47 ал.6 ГПК 382.12лв., за
адв.възнаграждение 350.00лв./, сумата от
93,46лв., съставляваща сбор
от сторени разноски в заповедното производство/за д.т. 43,46лв., за
ю.к.възнаграждение 50.00лв./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му, на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: