Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
02.10.2019г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ съд в закрито съдебно заседание
на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
БОГДАНОВА
МАРИАНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Богданова ч.гр.дело №11500/19г., намира следното:
Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК вр.
чл. 538 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "ОТП Ф.Б."
ЕАД, ЕИК *******, срещу решение №129945/31.05.2010г., постановено по гр. д. № 28868/2018г.
на СРС, 86 състав, с което съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за
определяне на срок, в който наследниците на И.В.К.– И.Р.К.и М.Р.К.да заявят
приемат ли наследството, оставено от И.К., включващо и наследството,
оставено от Р.И.К.или се отказват от
него.
В частната жалба са наведени доводи, че
първоинстанционният съд не е приложил всички дадени му от ГПК възможности за
уведомяване на наследниците, включително връчване чрез залепване на уведомление
на посочените техните адреси. Счита, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази връзка.
Моли то да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да бъдат уважени
исканията на жалбоподателя и да бъдат дадени указания на СРС да продължи
съдопроизводствените действия по реда на чл. 51 от ЗН.
Софийският градски съд, след като взе предвид
изложеното в частната жалба, както и доказателствата по делото, приема за
установено следното:
Частната жалба е допустима. Същата е подадена
в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от молителя в първоинстанционното
производство, който има правен интерес от обжалването и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване по силата на чл.538 ал.1 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
С молба от 05.04.2018г. молителят "ОТП Ф.Б."
ЕАД, ЕИК ****, е поискал СРС да призове наследниците по закон от първи ред на Р.И.К.,
починал на 03.12.2017г. – И.Р.К.и М.Р.К.и в условията на евентуалност в случай,
че наследниците от първи ред откажат да приемат наследството да бъде призован
наследника по закон от втори ред – И.В.К., които имат право да наследяват, като
им даде срок да заявят дали приемат, или се отказват от наследството на своя
наследодател.
От Удостоверение за наследници на Р.И.К.,
издадено от Столична община, Район Младост, се установява, че Р.К.е починал на
03.12.2017г. и е оставил двама наследници – И.Р.К.ЕГН ********** - дъщеря и М.Р.К.ЕГН
********** - син.
От представените два броя съдебни
удостоверение изх.№9002058 и №9002059, издадени от 25.07.2018г. от Софийски
районен съд се установява, че е налице отказ от И.К.и М.К.от наследството,
оставено от баща им Р.И.К., който отказ е надлежно вписан в особените книги на
съда.
От представеното Удостоверение за родствени
връзки на Р.И.К., издадено на 12.10.2018г. от Столична община се
установява, че той има следните роднини И.В.К.– баща – починал на 07.07.2018г.;
Б.Н.К.– майка – починала на 20.03.2012г.; И.Р.К.– дъщеря; М.Р.К.– син и Д.И.К.–
сестра.
От Удостоверение за наследници
изх.№28/11.01.2019г. от община Ботевград, се установява, че И.В.К.е починал на
07.07.2018г. и е оставил за свои законни наследници – Д.И.К.– дъщеря и внуци –
деца на починалия му син - И.Р.К.и М.Р.К..
От Удостоверение за родствени връзки се
установява, че И.В.К.има и брат – Р.И.К..
С нарочна молба „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е поискало
съда на осн. чл.51 вр.чл.57 от ЗН да призове Д.И.К., И.Р.К.и М.Р.К., като им
определи подходящ срок да заявят дали приемат оставеното от И.В.К.ЕГН **********
наследство, включващо правото да се приеме и наследството, оставено от Р.И.К..
Съдът е изпратил разпореждане №39989 от
13.02.2019г., с което е определил едномесечен срок за наследниците на Р.И.К., в
който да отговорят приемат ли наследството, оставено от него или се отказват от
него.
Съобщенията, изпратени до наследниците
И.Р.К.и
М.Р.К.са се върнали в цялост. В разписката на съобщенията до тях, връчителят е
посетил адреса и е удостоверил, че не открива никой и при позвъняване не се
отваря.
С решение №129945/31.05.2019г., постановено
по гр. д. №28868/2018г. на СРС, 86 състав, е оставил без уважение искането на „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД за определяне на срок, в който наследниците на Р.И.К.да заявят
приемат ли оставеното от него наследство или се отказват от него, тъй като
липсвала възможност за връчване на съобщението до наследниците, което правело
невъзможно призоваването им по чл. 51,
ал. 1 от ЗН, поради което и хипотезите на
чл.51 ал.1 от ЗН и чл.51 ал.2 от ЗН били неприложими в случая.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.533 изр.2 от ГПК
съдът може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти,
непосочени от молителя, а в нормата на чл.535 от ГПК е посочено, че съдът може
да възложи на общините да съберат необходимите доказателства. Според
разпоредбата на чл.540 от ГПК за охранителните производства освен общите
правила на ГПК се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с
изключение на чл.207 - 266 и чл.303 - 388.
Приемането или отказът от наследство са
едностранни и неотменими волеизявления. Те имат строго личен характер и зависят
изцяло от личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Когато
призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок по реда на чл.
51 от ЗН, той следва да изрази своята воля лично и самостоятелно. Поради това,
в производството по чл.51 от ЗН се изключва приложението на предвидените в ГПК
фикции по чл.40 от ГПК и по чл.41 от ГПК, както и призоваване чрез залепване на
уведомление или чрез "Държавен вестник", които предполагат
назначаване на особен представител. Особеният представител не би могъл да
изрази воля в смисъл дали призованият към наследяване приема или се отказва от
наследството, което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и
се отразява в неговата имуществена сфера. Следва да се има предвид, че целта на
закона е да се постигне равновесие в интересите на всички заинтересовани лица,
без да се ограничава и нарушава правото на приемане на наследството – в този
смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в Определение №315 от 23.06.2015г.
на ВКС по ч.гр.д.№ 3092/2015 г., I г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Според настоящия състав обстоятелство, че не е възможно призоваване чрез
залепване на уведомление, респ. последващо назначаване на особен представител,
само по себе си не изключва възможността в конкретния случай да бъдат залепени
уведомления по реда на чл.47 от ГПК на наследниците. Това е мислима и възможна
хипотеза, понеже при залепено уведомление лицето би могло да се яви в съда и да
получи лично книжата, предназначени за него – арг. от чл. 47, ал. 2 от ГПК. По
този начин, след като бъде надлежно уведомен, наследникът ще може да заяви дали
приема или се отказва от наследството на своя наследодател.
В настоящия случай се установява, че лицето М.К.и
И.К.са били търсени на грешни адреси, не на адресите, посочени от молителя по
делото. Установява се, че адресът на М.К.е гр.София, жк.******, докато той е
бил търсен на адрес гр.София, жк.******.
Аналогично И.К.е с адрес, посочен по делото гр.София, жк.******, докато тя е била търсена
на адрес делото гр.София, жк.******.
Освен изложеното в разпореждане №39989 от
13.02.2019г. на СРС е посочено, че в едномесечен срок от съобщението
наследниците на Р.И.К.следва да заявят дали приемат оставеното от него
наследство или се отказват от него, при положение, че към този момент И.К.и М.К.вече
са се отказали от наследство видно от приложените удостоверения ат СРС от
25.07.2018г.
Молителят е поискал призоваване на
наследниците на Иван Василев Кметски, от чието наследство не е установен отказ
към момента на молбата.
След като съдът е преценил, че призоваването
на наследниците на техните постоянни адреси не се е осъществило и същото е било
невъзможно, то той е следвало да извърши служебна справка за техните настоящи
адреси, които е възможно да не съвпадат с техните постоянни адреси, или е
следвало да даде указания на молителя да посочи друг/и адреси за призоваването
на наследниците, вкл. с оглед възможността за връчване на съобщенията по чл.46
от ГПК. Първоинстанционният съд обаче не е действал по посочените начини, т.е.
не е използвал всички предвидени в ГПК възможности за уведомяване на
наследниците, поради което е постановил незаконосъобразен акт. Налице са
възможности и процедура по установяване адреса на наследниците и изпълнение на
връчването на съобщенията, които следва да бъдат изпълнени от
първоинстанционния съд. Трябва да се отбележи, че при наличие на отказ от
наследството на Радослав Късменски от неговите деца – син и дъщеря, съдът е
длъжен да изследва дали те имат деца. При липса на такива, следва да се търси
родствена връзка по майчина и бащина линия на Радослав до шеста степен
включително. Нередовното призоваване или невъзможността да бъдат призовани
наследниците не е равнозначно на отказ от приемане на наследство. При
изчерпване на родствените връзки и липса на наследник, който да бъде призован
към наследяване се пристъпва към назначаване на управител на наследството,
който отговаря по всички евентуални искове.
С оглед на изложеното жалбата се явява
основателна и следва да бъде уважена.
Първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия съобразно изложените мотиви.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №129945/31.05.2019г.,
постановено по гр.д.№ 28868/2018г. на СРС, 86 състав.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на
съдопроизводствените действия
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.