№ 260069 / 19.10.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 19.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети
граждански състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна Иванова, като разгледа
докладваното от съдия Иванов гр.д. №
3008 по описа на съда за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно
съединени установителни
искове с правно чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.417, ал.1,т.2 от ГПК, вр. чл.79 ,чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ,,ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК:
*********,
със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Димитьр Шумаров
и Петя Д. - Изпълнителни Директори, чрез
пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Рътков“, представлявано от адв. Д.М., със съдебен адрес:*** е предявил против
Е.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за положително установяване вземане на Банката към посочения
длъжник за задълженията по кредитна сметка № 827693
на Е.Г.А., ЕГН **********- Кредитополучател по Договор за рефинансиране на потребителски кредити №
HL 32113/18.12.2007 година, ведно с прилежащите му: Приложение от 18.12.2007 година,
Допълнително споразумение от 26.03.2009 година, Допълнително споразумение от
25.03.2010 година, Допълнително споразумение от 07.09.2010 година, Допълнително
споразумение от 13.09.2010 година, Допълнително споразумение от 22.02.2011
година, Допълнително споразумение от 28.02.2011 година, Допълнително
споразумение от 04.10.2011 година, Допълнително споразумение от 24.04.2012
година, Допълнително споразумение от 19.12.2012 година, Допълнително
споразумение от 23.07.2013 година, Допълнително споразумение от 29.04.2014
година и Допълнително споразумение от 09.01.2015 година, в размер на сумите:
6 603,28 лева – дължимата главница за периода от 10.03.2015 година до
04.11.2016 година,
като част от общо дължима главница в размер на 125 584,97 лв.;
20 760,83 лева –дължима договорна лихва за периода от 10.01.2015 година до
04.11.2016 година,
като част от общо дължима договорна лихва за този период от 21 671,84;
774,57 лева – дължима мораторна лихва за периода от 10.08.2015 година до
04.11.2016 година,
като част от общо дължимо обезщетение за забава в размер на 874,65 лв.;
847,15 лева – цялата дължима сума за банкови такси за периода от 12.01.2015
година до 29.06.2016 година, за които
в Заповедното производство по ч.гр.д. № 2352/ 2016 г. по описа на РС-гр.
Монтана е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК/10.11.2016г. и изпълнителен лист/10.11.2017г.
Ищецът се позовава на образуваното по негово Заявление за издаване
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417- ГПК ч.гр.д№
2352/ 2016г. на РС-
Монтана.
В
подаденото Заявление за издаване на заповед и изпълнителен лист по чл.417 ГПК е
посочен документът, от който произтича вземането- Извлечение от счетоводни
книги на Банката към 04.11.2016 г. за
задълженията по кредитна сметка № 827693 на Е.Г.А., ЕГН **********-
Кредитополучател по Договор за рефинансиране на
потребителски кредити №
HL 32113/18.12.2007 година
ведно с прилежащите му Приложение от 18.12.2007 година, Допълнително
споразумение от 26.03.2009 година, Допълнително споразумение от 25.03.2010
година, Допълнително споразумение от 07.09.2010 година, Допълнително
споразумение от 13.09.2010 година, Допълнително споразумение от 22.02.2011
година, Допълнително споразумение от 28.02.2011 година, Допълнително
споразумение от 04.10.2011 година, Допълнително споразумение от 24.04.2012
година, Допълнително споразумение от 19.12.2012 година, Допълнително
споразумение от 23.07.2013 година, Допълнително споразумение от 29.04.2014
година и Допълнително споразумение от 09.01.2015 година.
В исковата молба се твърди, че
на
18.12.2007г., между ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (предишно ,,ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ“ АД) и кредитополучателите Е.Г.А., ЕГН ********** и Валтер Стефанов
Аспарухов, ЕГН ********** е сключен Договор за рефинансиране на потребителски
кредит № HL 32113/18.12.2007г., по силата на който Банката предоставя
на кредитополучателя кредит в размер на 105 000 лева (сто и пет хиляди лева),
от които 69 340 лева - за рефинансиране на З кредита, съответно потребителски
кредит с ипотека към ТБ АЛИАНЦ АД, и 2 потребителски кредита към Юробанк И Еф
Джи България АД и 35 660 лева за текущи нужди, а кредитополучателите се
задължават да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и
при условията на договора. Страните сключили
в последствие няколко допълнителни споразумения/ посочени в заявлението
по чл.417 ГПК и в настоящата искова молба/, свързани с процесния договор за
кредит.
С нотариална покана акт 116, том
ІІ, рег.№8817/2016г., нотариус Валерия Т., с рег.№ 596 в регистъра на
Нотариалната камара, с район на действие Районен съд- гр. Монтана, връчена на
длъжника лично на 12.09.2016г., ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД уведомила длъжника,
че поради неплащане на дължимите вноски по кредита обявява кредита за изцяло и
предсрочно изискуем. С поканата ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД поканила длъжника,
в седемдневен срок от получаването й да погаси изцяло задълженията си към
банката и го уведомила, че в противен случай, банката ще предприеме действия и
ще упражни правата си по договора.
В исковата молба се твърди, че към момента
на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК непогасените вноски по кредита са
както следва - 20 непогасени вноски за главница, считано от 10.03.2015г. и 22
непогасени вноски за лихва, считано от 10.01.2015г, със забава в плащането от
667 дни. Към момента на подаване на заявлението общото задължение на длъжника
възлиза на 148 978,61 лева (сто четиридесет и осем хиляди деветстотин
седемдесет и осем лева и шестдесет и една стотинки), съгласно извлечение от
счетоводните книги на банката към 04.11.2016г., от които 125 584,97 лева (сто
двадесет и пет хиляди петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и седем
стотинки) - главница за периода от 10.03.2015 г. до 04.11.2016г., 21671,84 лева
(двадесет и една хиляди шестстотин седемдесет и един лева и осемдесет и четири
стотинки) - договорна възнаградителна лихва за периода от 10.01.2015г. до
04.11.2016г., 874,65 лева (осемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и
пет стотинки) - обезщетение за забава за периода от 10.08.2015г. до
04.11.2016г., 847,15 лева (осемстотин четиридесет и седем лева и петнадесет
стотинки) - банкови такси за периода от 12.01.2015г. до 29.06.2016г. и законна
лихва от датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК до окончателното
изплащане на паричното вземане.
Издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е било поискано ЧАСТИЧНО за сумата в размер на
28 985,8З лева (двадесет и осем хиляди деветстотин осемдеет и пет лева и
осемдесет и три стотинки), която включва горепосочените суми.
Въз основа на издадените заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
1241/16г. на ЧСИ Мая Иванова, рег. Ме 748, с район на действие Районен съд-
Монтана. Длъжникът е подал Възражение по чл.414, ал.1 ГПК против издадените
заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№ 2352/2016г. на РС-Монтана, с оглед на което заявителят предявява установителния иск по чл.422 ГПК.
Към момента на подаване на
настоящата искова молба липсват данни за плащания в периода след подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което ищецът
предявява претенциите си по делото.
Исковете са предявени съобразно правилата на родовата и местна
подсъдност - пред МРС - районния съд (тъй като тяхната цена е до 25 000
лв. - чл.104, т.4 ГПК) по седалището на ответника (чл.105 от ГПК).
В исковата молба са заявени доказателствени искания- приемане на
приложени писмени доказателства и назначаване на счетоводна експертиза с
конкретни задачи.
Ответникът Е.Г.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** е подал писмен отговор в рамките на указания срок по чл.131 ал.1 от ГПК. От фактическа
страна твърди следните релевантни факти и обстоятелства:
„1.1.Съгласно процесния Договор за кредит на кредитополучателите е
предоставен кредит в размер на 105 000 лева (чл. 1) при годишна лихва 7,95%
(чл. 3, ал. 1), дължим на 240 равни месечни анюитетни вноски в размер на 875
лева всяка (чл. 5 и чл. 6).
1.2. След сключване на Договора за кредит банката пет пъти едностранно е
увеличила лихвения процент по кредита, респективно размера на месечните вноски.
Вследствие на това през 2009 г. кредитополучателите са изпаднали в невъзможност
да плащат значително завишените вноски и страните са сключили 12 допълнителни
споразумения за “облекчено” погасяване на дълга (представени с ИМ). Съгласно
споразуменията за срока им на действие кредитополучателите дължат по-ниски
месечни вноски, като конкретният размер на същите и разпределението
на платените суми по пера за лихва и за главница се уговарят в двустранно
подписан погасителен план, неразделна част от всяко от споразуменията. С ИМ не
са представени погасителни планове към допълнителните споразумения и считано от
26.03.2009 г. (датата на първото допълнително споразумение) не е ясен размерът
на уговорените задължения по Договора за кредит - както на месечните вноски,
така и по пера. При сключване и при
изтичане на срока на всяко от допълнителните споразумения банката е увеличавала
главницата на кредита със суми по своя преценка, като е капитализирала
начислени и неплатени възнаградителни лихви в непосочен в допълнителните
споразумения размер, които е олихвявала повторно с възнаградителна лихва.
В отговора е заявено, че на 11.03.2015 г. Е.А. и съпругът и Валтер
Аспарухов са сезирали Софийски градски съд с главен иск за прогласяване на
нищожността на договора за кредит; евентуални искове за прогласяване на
нищожността на клаузи от Допълнителните споразумения, с които се постига
анатоцизъм; искове за установяване на недължимост на част от главницата на
кредита, на лихви и такси, начислени върху недължимата част от главницата, и на
погасени по давност възнаградителни лихви; иск за установяване на недължимост
на завишението на начислени възнаградителни лихви, включващ и преюдициалния
въпрос относно нищожността поради неравноправност на
клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и
чл. 12, ал. 1 от Договора за кредит, уреждащи правото на банката едностранно да
променя лихвата по кредита (Доказателство № 1). Образуваното гр. д. №
3176/2015 г. по описа на СГС, І ГО, 2 с-в, приключило на първа инстанция с
Решение от 09.05.2017 г. (Доказателство № 2), с което частично са уважени
исковите претенции.
Решението на СГС е обжалвано от Е.А. (Доказателство № 3) и от “Юробанк
България” АД (Доказателство № 4). Към настоящия момент делото е висящо и
предстои образуване на производство пред въззивна инстанция за произнасяне
относно съществуването и евентуално размера на вземанията по Договора за
кредит, предмет на установителния иск в настоящото производство. Решението на
СГС в частта, в която е прогласена нищожността на клаузи от Допълнителните
споразумения, с които се постига анатоцизъм, и въз основа на които е увеличена
главницата на кредита, е влязло в сила като необжалвано.
Предвид изложеното ответникът
изразява становище за недопустимост на предявения от банката установителен иск,
на осн. чл.126, ал.1 ГПК и моли да бъде прекратено производството по настоящето
дело.
На следващо място изразява становище за евентуално спиране на
производството по делото на основание по
чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Въпросът за действителността на Договора за кредит
и на отделни негови клаузи, респективно за съществуването и размера на
процесните вземания, е предмет на висящото исково производство, по което ще
бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Този въпрос има обуславящо значение
за правилното решаване на спора по настоящото дело относно съществуването и
размера на вземането, предмет на установителния иск (така Определение Не
31/13.01.2015 г. по ч. гр. д. Мз 7392/2014 г. на ВКС, ІІІ ГО). Ето защо моля да
спрете производството по настоящото дело до приключване с влязло в сила решение
на гр. д. № 3176/2015 г. по описа на СГС, І ГО, 2 с-в, и да съобразите
разрешените със сила на пресъдено нещо въпроси относно действителността на
Договора за кредит и на отделни негови клаузи, респективно относно
съществуването и размера на процесните вземания.
В отговора на ответника е
изразено и становище относно основателността на исковете, като е
заявено, че ги оспорва като неоснователни. Развива подробно доводите си в тази
връзка.
Ответникът изразява становище по доказателствените искания на ищеца,
като възразява по допускане на първата задача към ССЧЕ.
В отговора на исковата молба са заявени доказателствени искания-
приемане на приложени документи като писмени доказателства и назначаване на
счетоводна експертиза с конкретни задачи.
Ищецът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
упълномощен процесуален представител, който поддържа исковете.
Ответницата, редовно призована, се явява лично в съдебно заседание и с
процесуален представител, като поддържа писмения си отговор и оспорва исковете
като неоснователни.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, вр. чл.12
от ГПК, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Предявените искове са процесуално допустими
за съдебно разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в
производството, в установения срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни.
Съображенията на съда са следните:
Доказателствата по делото са писмени, приети
са основно и допълнително заключение на вещото лице В. по назначената от съда
ССЧЕ.
Не се спори за наличието на облигационни
правоотношения между двете страни по: Договор за рефинансиране на потребителски
кредити № HL 32113/18.12.2007 година, ведно с прилежащите му Приложение от 18.12.2007 година, Допълнително
споразумение от 26.03.2009 година, Допълнително споразумение от 25.03.2010
година, Допълнително споразумение от 07.09.2010 година, Допълнително
споразумение от 13.09.2010 година, Допълнително споразумение от 22.02.2011
година, Допълнително споразумение от 28.02.2011 година, Допълнително споразумение
от 04.10.2011 година, Допълнително споразумение от 24.04.2012 година,
Допълнително споразумение от 19.12.2012 година, Допълнително споразумение от
23.07.2013 година, Допълнително споразумение от 29.04.2014 година и
Допълнително споразумение от 09.01.2015 година.
Между същите страни относно процесния договор
за кредит е постановено Решение от
09.05.2017 г. по гр. д. № 3176/2015 г. на СГС, I ГО, II състав ,
частично потвърдено с Решение № 2253/24.08.2018 г. по в. т.д. № 5514/2017 г. на
САС, ТК, IX състав, влязло в законна сила.
Решението има сила на пресъдено нещо между страните, която следва да бъде
съобразена при постановяване на решението по настоящото гражданско дело.
По делото са приети основно и допълнително
заключение на ССЧЕ. Основното заключение
отразява твърденията на ищеца в предоставени справки от банката на вещото лице
и в него не е съобразено посоченото влязло в законна сила съдебно решение.
Допълнителното заключение е изготвено при съобразяване на влязлото в сила решение, поради което съдът
кредитира и съобразява него при постановяване на настоящото си решение.
Вземанията произтичат от договор за кредит и
12 допълнителни споразумения към него, с всяко от които се променят условията
за погасяване на кредита. В тях е предвидено, че размерът на дължимите месечни
вноски и каква част от тях е дължима като лихва и каква-като главница, се
уговарят в двустранно подписан погасителен план, нераделна част от договора и
всяко от споразуменията. Страните обаче не са подписали и по делото не е
представен нито един погасителен план, в който страните да са уговорили дължимите суми за лихви и
главница, предмет на установяване в настоящото съдопроизводство. Ето защо
исковите вземания не са установени с надлежните писмени доказателства, което е
самостоятелно материалноправно и процесуалноправно основание за отхвърляне на
исковете. Изготвеното заключение на вещото лице по ССЧЕ, въз основа на справки
от системата на банката, не може да замести липсващи писмени доказателства за
съществуването и размер на вземанията.
По иска за главница:
Ищецът
претендира 6 603,28 лв. вземане за главница за периода от 10.03.2015
г. до 04.11.2016г., като част от общо
дължима главница в размер на 125,584,97 лв.
С Решение
на СГС от 09.05.2017 г. по гр. д. № 3176/2015 г. на СГС, I ГО, II състав,
влязло в законна сила в тази част, което съдът следва да съобрази при
постановяване на своето решение: ответницата А. не дължи на банката-ищец сумата
от 21 611,52 лв. като главница, а като възнаградителни лихви, прибавени
към главницата по договор за кредит от 16.12.2007 г.; не дължи на банката
сумата от 10 594,66 лв.възнаградителна лихва, прибавена до 10.03.2012 г.
към главницата, поради изтекла погасителна давност и 3 300,00 лв. възнаградителна
лихва върху капитализирани суми; прогласена е нищожността на клаузите от
допълнителните споразумения към договора за кредит, с които се постига
анатоцизъм: чл. IV от допълнително
споразумение/ДС/ от 26.03.2009 г.; чл. 3 и чл. 5 от ДС от 13.09.2010 г.;чл. 3 и
чл. 5 от ДС от 28.02.2011 г.; чл. 3 и чл. 5 от ДС от 04.10.2011 г.; чл. 3 и чл.
5 от ДС 24.04.2012 г.; чл.3 и чл.4, ал.2 от ДС от 19.12.2012 г.; чл.3, ал.3 и
чл.4, ал.2 от ДС от 23.07.2013 г.; чл.3 и чл.4, ал.2 от ДС от 29.04.2014 г.;
чл.3 и чл.4, ал.2 от ДС от 09.01.2015 г.
Както е
посочено и в т.6 от отговора на исковата молба и както ищецът признава в
исковата си молба, банката е капитализирала към главницата по кредита
възнаградителни лихви, които е олихвявала повторно със същия по вид лихва.
Видно е от приложена към исковата молба ,,Подробна справка по Договор за банков
кредит № HL 32113 на Е.Г.А.‘‘ и съгласно
допълнително заключение на ССЧЕ/стр.3/, главницата е завишена въз основа на
нищожните клаузи от посочените допълнителни споразумения със сумата от
24 536,05 лв., които ищецът неоснователно претендира в настоящото
производство като вземане за главница.
Доколкото
недължимата сума за главница от 24 536,05 лв. надхвърля значително
предявения частичен иск за сумата от 6 603.28 лв. главница, то същият се
явява неоснователен.
По иска за договорна/възнаградителна лихва/ :
Ищецът
претендира 20 760,83 лв. вземане за договорна лихва за периода от
10.01.2015 г. до 04.11.2016 г., като част от общо дължима договорна лихва за
този период 21 671,84 лв.
С
горепосоченото влязло в законна сила Решение на СГС е установена нищожността
поради неравноправност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5, чл.6, ал.3 и чл. 12,
ал.1 от договора за кредит, които дават възможност на банката едностранно да
променя дължимия лихвен процент.
От
представената с исковата молба справка за ,,лихвени проценти и периоди‘‘ и от
основното заключение на вещото лице е видно, че начисляваната от банката,
платената от ответницата и претендираната от ищеца в настоящото производство
договорна лихва е изчислена при завишен лихвен процент. Банката е завишила
едностранно лихвения процент по кредита въз основа на прогласените за
неравноправни договорни клаузи, поради което завишението на начислените,
платените от ответницата и претендираните в настоящото производство суми за
договорни лихви не е дължимо.
Видно от
,,Подробна справка по Договор за банков кредит № HL 32113 на Е.Г.А., ответницата е платила 58 350,45
лв. договорни лихви.
В
допълнителното заключение на ССЧЕ, вещото лице е изчислило дължимата сума за договорни
лихви към различни моменти без едностранно увеличение на лихвения процент по
кредита и без олихвяване на недължима главница. Към 10.01.2015 г./началото на
исковия период/ дължимата сума за лихви е била 41 229,13 лв., т.е. към
този момент ответницата А. е била надплатила на банката сумата от
17 121,32 лв. лихви. За исковия период дължимата сума е била
14 030,83 лв., т.е. към 04.11.2016 г./края на исковия период/ ответницата
не е имала непогасени задължения за лихва, а е била надплатила 3 090,49
лв. под формата на недължими лихви. Това бе потвърдено и от вещото лице в
о.с.з. на 19.09.2020 г.
Експертизата
е отнесла надплатената сума за лихва от 3 090,49 лв. за погасяване на
лихви за период след исковия и е изчислила, че банката би имала 3 047,88
лв. вземане за договорни лихви едва към 10.09.2017 г.
От горното
се налага извода, че искът за договорна лихва също е изцяло неоснователен и
недоказан.
По иска за мораторна лихва:
Дружеството-ищец
претендира сумата от 774,57 лв. вземане за мораторна лихва, дължима за периода
от 10.08.2015 г. до 04.11.2016 г., като част от общо дължимо обезщетение за
забава в размер от 874,65 лв.
От
заключението на вещото лице В. по допълнителната ССЧЕ безспорно се установи, че
за исковия период ответницата А. не е имала просрочени задължения, вкл. лихви
за забава, поради което такава не се дължи.
Поради
горното, искът за мораторна лихва се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
По иска за банкови такси:
,,ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ‘‘АД претендира сумата от 847,15 лв. вземане за банкови такси,
начислени за периода от 12.01.2015 г. до 29.06.2016 г.
Видно от
представените с исковата молба ,,Подробна справка по Договор за банков кредит №
HL
32113 на Е.Г.А. и Извлечение по сметкам
вземането включва ,,Такса админ. на просрочен кредит‘‘ за периода от 12.01.2015
г. до 29.06.2016 г. в общ размер на 190,00 лв. и ,,Нотариални такси‘‘ в размер
на 139,20 лв.
Съгласно
чл. 58, ал.2 от ЗКИ, разходите по кредита се определят изрично и изчерпателно с
договора за кредит. Процесният договор за кредит не предвижда дължимост на
,,Такса админ. на просрочен кредит‘‘ и ,,Нотариални такси‘‘, поради което тези
вземания нямат своето договорно основание.
Относно
дължимата такса за управление на кредита, съгласно чл.4, т.2 от Договора за
кредит, се определя върху размера на непогасената главница. Процесното вземане
за такса за управление е формирано върху недължима/увеличена главница на
кредита с 24 536,05 лв, респективно не е в твърдения от ищеца размер. В
доказателствена тежест на ищеца е да докаже размера на своето вземане, което не
бе постигнато в производството.
Този иск,
като неоснователен и недоказан, също подлежи на отхвърляне от съда.
При този
изход на делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК , ответницата А. има право да
й бъдат присъдени реализираните от нея деловодни разноски, съгласно приложен
списък по чл. 80 от ГПК.
На осн. чл.
38, ал.2 от ЗАдв., на адв.Д.З. ИВАНОВА следва да се присъди възнаграждение за
процесуално представителство на ответницата А., съгласно списъка.
Водим от
горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно съединените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.415, ал.1, вр. чл.417, ал.1,т.2 от ГПК, вр. чл.79 ,чл.86 от ЗЗД, предявени
от ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ №260, представлявано от Димитьр Шумаров
и Петя Д. - Изпълнителни Директори, чрез
пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Рътков“, представлявано от адв. Д.М., със съдебен адрес:*** е предявил против
Е.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, за положително установяване на вземане по извлечение от
счетоводните книги от 04.11.2016 г. на
Банката към посочения длъжник, за задълженията
по: Договор за рефинансиране на потребителски кредити №
HL 32113/18.12.2007 година, ведно с прилежащите му: Приложение от 18.12.2007 година,
Допълнително споразумение от 26.03.2009 година, Допълнително споразумение от
25.03.2010 година, Допълнително споразумение от 07.09.2010 година, Допълнително
споразумение от 13.09.2010 година, Допълнително споразумение от 22.02.2011
година, Допълнително споразумение от 28.02.2011 година, Допълнително
споразумение от 04.10.2011 година, Допълнително споразумение от 24.04.2012
година, Допълнително споразумение от 19.12.2012 година, Допълнително споразумение
от 23.07.2013 година, Допълнително споразумение от 29.04.2014 година и
Допълнително споразумение от 09.01.2015 година, в размер на сумите:
6 603,28 лева – дължима главница за периода от 10.03.2015 година до
04.11.2016 година,
като част от общо дължима главница в размер на 125 584,97 лв.;
20 760,83 лева –дължима договорна лихва за периода от 10.01.2015 година до
04.11.2016 година,
като част от общо дължима договорна лихва за този период от 21 671,84;
774,57 лева – дължима мораторна лихва за периода от 10.08.2015 година до
04.11.2016 година,
като част от общо дължимо обезщетение за забава в размер на 874,65 лв.;
847,15 лева – цялата дължима сума за банкови такси за периода от 12.01.2015
година до 29.06.2016 година, за
които суми в Заповедното производство по ч.гр.д. № 2352/ 2016 г. по описа на
РС-гр. Монтана е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417
от ГПК/10.11.2016г. и изпълнителен лист/10.11.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ,,ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ №260, представлявано от Димитьр Шумаров
и Петя Д. - Изпълнителни Директори ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.А., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 100,00 лв.
деловодни разноски за внесен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал.2 от ЗАдв. ,,ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път“ №260, представлявано от Димитьр Шумаров
и Петя Д. - Изпълнителни Директори ДА ЗАПЛАТИ на пълномощника на
ответницата адвокат Д.З.Д. от САК, рег. № **********, следните суми: 1 399,57 лв. за производството
пред настоящата инстанция съгласно Договор за правна защита и съдействие от
09.10.2017 г.; 1 056,00 лв. за
производството по чл. 414 от ГПК съгласно договор за правна защита и съдействие
от 04.07.2017 г.; 1 056,00 лв.за производството по чл. 420, ал.2 от ГПК съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 04.07.2017 г.; 1 582,00 лв. по Договор
за правна защита и съдействие от 08.09.2017 г. за производството по чл. 420,
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: