ПРОТОКОЛ
№ 48
гр. Пловдив, 30.01.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тридесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Магдалина Ст. И.нова
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова
и прокурора Андрея Ат. Атанасов
Сложи за разглеждане докладваното от Магдалина Ст. И.нова Въззивно
частно наказателно дело № 20255000600056 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА - обвиняема И. Д. А. се явява лично, доведена от
Ареста – П., и с адв. И. Х., назначена от по-рано за неин служебен за6щитник.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – обвиняем А. К. А. се явява лично, доведен от Ареста –
П., и с адв. Е. Н., назначена от по-рано за негов служебен защитник.
Адв. Х.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМАТА А.: Да се гледа делото.
Адв.Н.: Да се даде ход.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Да се гледа делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че няма процесуални пречки за даване ход на
делото, предвид което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
Адв.Х.: Поддържам частната жалбата. Нямам искания за отводи. Представям
писмени доказателства относно децата, които са настанени при подзащитната ми, а именно
три Заповеди на Агенция за социално подпомагане за настаняване на деца, които те
отглеждат и епикриза за М. А..
ОБВИНЯЕМАТА А.: Нямам искания за отводи. Съгласна съм тези документи,
които представи адвокатката, да се приемат.
Адв.Н.: Поддържам частната жалбата. Нямам искания за отводи. Относно
1
доказателствени искания, да се приемат доказателствата, представени от колежката.
ОБВИНЯЕМИЯТ А.: Нямам искания за отводи. Да се приемат доказателствата и
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и доказателства. Да се приемат
представените заповеди.
СЪДЪТ, след съвещание, счита, че следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото днес представените от защитника на обв. А. три броя заповеди от
Агенция за социално подпомагане, съответно № *** г., № ***. и № ***., с които в
семейството на И. Д. А., с посочен постоянен адрес, са настанени децата, съответно А. Р. А.,
С. Р. А. и Н. Р. А., както и епикриза от кардиологично отделение при МБАЛ „***“ - П. на
М. А., след което с оглед становището на страните следва да бъда даден ход на съдебните
прения.
С оглед на изложеното
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото посочените по-горе
документи.
Прочетоха се същите.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв.Х.: Уважаеми апелативни съдии, както съм изложила в жалбата си, считам,
че към този момент и към този етап на разследването не може по безспорен начин да се
установи извършителството на деянието, по което е привлечена като обвиняема моята
подзащитна.
На следващо място, за престъплението, за което е привлечена като обвиняем, се
предвижда по-малко от десет години лишаване от свобода. Същата има постоянен адрес, не
се е укрИ.ла, не е оказвала съпротИ. при извършване на разследването.
Дори и да сметнете, че са налице предпоставките по чл. 63, ал. 1 от НК при
определяне на мярката за неотклонение, моля да вземете предвид обстоятелството, че има
деца, от които едното е под тригодишна възраст, които са поверени да се грижи за тях, и
моля да бъде определена по-лека мярка за неотклонение от „Задържане под стража“.
Но, ако все пак съдът прецени, че за същата следва да бъде определена такава,
моля същата да бъде заменена с мярката „домашен арест“, която при настоящата очертана
фактическа обстановка би била адекватна.
ОБВИНЯЕМАТА А. /за лична защита/: Съгласна съм с казаното от адвокатката
ми.
Адв. Н.: Уважаеми апелативни съдии, аз също считам, че към момента трите
кумулативни предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ не са налице.
На първо място считам, че работната теза за разпространение на наркотици не
би следвало да е разпространение, защото и двамата обвиняеми са употребявали интензивно
наркотични вещества и са ги държали най-вече за техни цели, независимо от това, че
свидетелите са казали нещо друго.
На второ място считам, че на този етап не са събрани, тъй като разследването е
в началната си фаза, не са събрани достатъчно доказателства за авторството на
престъплението. Не считам също така, че те биха затруднили по някакъв начин
разследването и биха го осуетили, защото ако освен тези деца, те имат и болна жена, за
която се грижат и именно А. се грижи за прехраната на семейството.
2
Така че считам, че една по-лека мярка, каквато е домашен арест, също би
допринесла за целите на наказателното производство и не би осуетила разследването.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. А. /за лична защита/: СъглА. съм с казаното от адвоката
ми.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам и двете жалби за
неоснователни предвид изложените от първоинстнационния съд мотиви към определението,
което се атакува пред вас.
Налице са законовите изисквания за постановяване на мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и те са аналогични спрямо двамата обвиняеми.
Налице е тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от две до осем години и глоба, а именно разпространение на
наркотични вещества.
Що се касае за обоснованото предположение, това, което заяви колегата от
защитата – че независимо от свидетелските показания нямало основание да се предположи,
че има достатъчно данни, аз считам, че е точно обратното и се солидаризирам с мнението на
първоинстнационния съд. Напротив, налице са множество данни, като започнем от
свидетелските показания, разпознаванията, иззетите ВД и протоколите за претърсване и
изземване. Иззетите наркотични вещества са били разфасовани в 32 пакетчета, което сочи,
че те не са за лична употреба, а са точно за продажба, както и свидетелите обясняват - от
прозорчето на техния дом, където те живеят са ги подавали на свидетелите. Относно
обоснованото предположение също искам да кажа, че то се подкрепя и от свидетелските
показания на жената, която е майка на А., както и показанията на А., касаещи отношението
на А. към наркотичните вещества, а също и показанията на свидетелите, които казват, че са
закупували и от двамата наркотични вещества.
Що се отнася за опасността да се укрият и да извършат други престъпления, на
първо място да се коментира съдимостта на двамата обвиняеми. И двамата са осъждани по
осем пъти, като А. преимуществено за престъпления против собствеността, а А. последните
два пъти за деяния, свързани с наркотични вещества.
От друга страна, при задържането им са оказали съпротива на полицейските
служители.
Що се отнася до представените доказателства за отглеждането на деца, за мен е
озадачаващ факт, че са им предоставени за отглеждане деца. Къде са гледали социалните
служби, когато са ги настанили при тях предвид предишните им осъждания?! Предоставят
деца на хора, които нямат доходи и виждаме как се издържат. От друга страна считам, че
точно на тези хора не трябва да се предоставят деца за възпитание и отглеждане. Що се
отнася до представената епикриза на свид. М.А., която е майка на А., същата сочи само за
преглед в здравно заведение, но не и системност на някакво заболяване.
Предлагам ви да потвърдите определението, което се атакува.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ:
ОБВИНЯЕМАТА И. А.: Искам домашен арест. Искам при децата си. Не знам
кой ги взе, кой ги гледа. Най-малкият няма и три години.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. А.: И аз съм същия.
Съдът, след тайно съвещание, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 – ал. 8 НПК.
С протоколно определение № 143 от 24.01.2025 г., постановено по ЧНД №
208/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо всеки от обвиняемите по ДП № 34/2025 г. по описа на VІ РУ при ОД на
3
МВР – П. И. Д. А. и А. К. А..
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. И. Х.,
в качеството й на служебен защитник на обвиняемата И. Д. А., с оплакване за неговата
необоснованост и незаконосъобразност. Прави се искане обжалваното определение да бъде
изменено, като спрямо обвиняемата А. да бъде взета мярка за неотклонение по-лека от
„задържане под стража“.
Срещу така постановеното определение е постъпила и частна жалба от адв. Е.
Н., в качеството й на служебен защитник на обвиняемия А. К. А.. В жалбата се излагат
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Прави се
искане обжалваното определение да бъде изменено, като спрямо обвиняемия А. да бъде
взета мярка за неотклонение „домашен арест“ или друга по-лека такава.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемите и техните
служебни защитници поддържат жалбите си и направеното с тях искане.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че
жалбите са неоснователни и предлага атакуваното с тях определение на окръжния съд да
бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото
доказателства и като обсъди изложените от страните доводи и съображения намира частните
жалби за процесуално допустими, а разгледана по същество – за неоснователни.
За да постанови обжалваното определение, Пловдивският окръжен съд е приел,
че спрямо всеки от обвиняемите И. Д. А. и А. К. А. са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1
НПК, за да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Този извод се споделя
изцяло от настоящия въззивен състав.
Всеки от обвиняемите И. Д. А. и А. К. А. е привлечен в това качество за
извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК за това, че на ***, в гр. П., в
съучастие като съизвършители, без надлежно разрешително са държали с цел
разпространение високорискови наркотични вещества 5-FLUORO-ADB, общо 8,607 грама на
обща стойност 258,21 лв. За това престъпление в особената част на закона се предвижда за
което се предвижда наказание от 2 до 8 години лишаване от свобода и глоба от 5 000 до 20
000 лв. Следователно, налице е първата предпоставка на визирания текст.
От събраните до момента по делото доказателства може да се направи
обосновано предположение относно авторството на всеки един от обвиняемите в
извършване на деянието, за което са обвинени. Този извод се налага от показанията на
свидетелите З. Т., Г. А., Д. А., Р. Й. и М. А., данните в протоколите за претърсване и
изземване и фотоалбумите към тях, в протоколите за разпознаване на лица, както и от
заключението на химическата експертиза по делото. Свидетелите полицейски служители Т.
и А. описват как е протекло претърсването и изземването и начина, по който са намерени
наркотичните вещества в дома на двамата обвиняеми. В показанията си Д. А. и Р. Й.
свидетелстват, че преди нееднократно са закупували от тях наркотично вещество - така
наречения „бонзай“, като при извършеното разпознаване са ги посочили категорично като
лицата, продавали наркотика. В показанията си свидетелката М. А., майка на обвиняемия А.
А., също уличава снаха си И. А., като посочва, че наркотикът е неин, както и че е виждала,
че тя го пакетира и продава, вземайки пари за това.
Правилно окръжният съд е приел, че в случая е налице опасност всеки от
двамата обвиняеми да се укрие. От показанията на свидетелите – полицейски служители Т. и
А. се установява, че, след легитимирането им за извършване на проверка на жилището, им е
оказана съпротива, за преодоляването на която са ползвани помощни средства и физическа
сила. Описаното от свидетелите поведение красноречиво говори за опита за осуетяване на
извършването спрямо двамата на полицейска проверка, което има за цел да бъде избегнато
4
наказателно преследване.
Налице е и реална опасност всеки от двамата обвиняеми да извърши
престъпление ако спрямо тях бъде взета по-лека мярка за неотклонение. Този извод се налага
както от предишните многократни осъждания на всеки от тях, като за обвиняемата А.
последните две са свързани отново с наркотични вещества, така и от установения механизъм
и начин на извършване на инкриминираното деяние.
С оглед на изложеното, обоснован и законосъобразен е изводът на окръжния
съд, че в конкретния случай, като адекватна на целите по чл. 57 НПК и съответна на
обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, спрямо всеки от обвиняемите И. А. и А. А. следва да
бъде взета най-тежката мярка за процесуална принуда. Фактът, че при тях има настанени
малолетни деца, за които да полагат грижи, не води до извод, противен на направения, още
повече, че до задържането им двамата обвиняеми са живели в едно домакинство с майката
на А.. Същата може да полага грижи за тях и здравословното й състояние не е пречка за
това, видно от днес представената от защитата епикриза.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение рег. № 143/24.01.2025 г. по ЧНД № 208/25 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.40 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5