Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.02.2021
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-г с-в, в закрито заседание на 02.02.2021 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.ИРИНА СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Александрова ч.гр.д.№ 9070
по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435-438 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх.№
4125/29.06.2020 г. на М.Т.Д.-длъжник срещу постановление на ЧСИ М.М.рег.№ 786 по изп.д.№ 20147860401839,
обективирано в съобщение изх.№ 5532/08.05.2020 г., с
което е отказано прекратяването на изпълнителното дело.Жалбоподателят излага
доводи, че отказът за прекратяване на изпълнителното дело е неоснователен и
незаконосъобразен.Твърди, че от момента на налагане на запора в Банка „ДСК“ ЕАД
на 11.02.2015 г. до следващото изпълнително действие, което е извършено на
14.08.2018 г., когато са наложени запори в „Уникредит Булбанк“, „Експресбанк“ и
„Банка Пиреос“ и запор на трудово възнаграждение, са минали повече от две
години.Твърди, че срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е преклузивен
и започва да тече от извършването на последното изпълнително действие,
предприето срещу длъжника, като прекратяването на делото настъпва по силата на
закона.Поддържа, че изискването на справки и информации от НАП, банки или други
институции не съставляват действия по същинско изпълнение и молбата на
взискателя от 16.08.2016 г. за извършване на справки от НАП не представлява
изпълнително действие и след подаването й не е последвал конкретен изпълнителен
способ.Моли съда да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Претендира разноски.
Ответникът по частната жалба-„А.“ АДСИЦ
оспорва същата.Изразява становище, че с молба вх.№ 14238/16.08.2016 г. е
поискал извършването на валидни изпълнителни действия, а с молба вх.№
12467/14.08.2018 г. отново е поискал от ЧСИ да наложи запор върху притежаваните
от длъжника банкови сметки и върху трудовото му възнаграждение, поради което не
са налице основанията за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433, ал.1,
т.8 ГПК.Моли съда да отхвърли частната жалба.
ЧСИ М.М.е
изложил мотиви за неоснователност на частната жалба, тъй като за периода от
образуване на изпълнителното дело до постановяване на ТР от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС в отношенията между страните следва да бъдат приложени постановките на ППВП
№ 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на образувано изпълнително дело по
отношение на вземането давност не тече.С постановяването на цитираното ТР и
обявяването на постановките на ППВС № 3/18.11.1980 г. за загубили сила по
отношение на процесните вземания е започнал да тече нов давностен срок, като с
подаването на молбите от взискателя за налагане на запори върху банкови сметки
от 16.08.2016 г. и 14.08.2018 г. давността е прекъсната.
Изпълнително дело № 20147860401839/2014
г. е образувано по молба на „А.“ АДСИЦ вх.№ 15364/28.11.2014 г. въз основа на
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1107/2014 на РС-Варна за осъждане на ответника за
заплащане на сумата от 958,89 лв.-дължимо наемно плащане за стопанската
2010/2011 г. по договор за наем на земеделска земя от 19.07.2010 г., сумата от
500 лв., представляваща дължима неустойка със законната лихва от 27.01.2014 г.
до окончателното й плащане, както и сумата от 129,18 лв.-разноски по делото.На
основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на ЧСИ да проучи имущественото
състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение на вземането, както и
да наложи запор на вземанията на длъжника по СЕПП и НДП от ДФ „Земеделие“.
Към молбата е приложен изпълнителният
лист по ч.гр.д.№ 1107/2014 на РС-Варна от за осъждане на М.Т.Д. да заплати на „А.“
АДСИЦ сумата от 958,89 лв.-дължимо наемно плащане за стопанската 2010/2011 г.
по договор за наем на земеделска земя от 19.07.2010 г., сумата от 500 лв.,
представляваща дължима неустойка със законната лихва върху главницата от
27.01.2014 г. до окончателното й плащане, както и сумата от 129,18 лв.-разноски
по делото.
Видно от материалите по изпълнителното
дело ЧСИ е извършил справки за имущественото състояние на длъжника от НОИ /на
04.12.2014 г./, от Службите по вписванията-Варна, Генерал Тошево и Провадия /на
05.12.2014 г./.
На 11.02.2015 г. ЧСИ е връчил запорно съобщение на Банка „ДСК“ ЕАД за налагане на запор запор върху банковите сметки на длъжника.
С писмо вх.№ 638/20.02.2015 г. ДФ
„Земеделие“ е уведомил ЧСИ М.М., че не изразява
готовност за плащане на сумите по запорното съобщение
по изложени в същото съображения.
С молба вх.№ 14238/16.08.16 г. взискателят
е поискал от ЧСИ да изиска справка от НАП за банкови сметки на длъжника и
справка за местоработата му.С писмо вх.№ 16136/20.09.2016 г. във връзка с
искане изх.№ 11052/17.08.2016 г. НАП е изпратил отговор на ЧСИ М.М., в което не е посочено наличие на трудови договори на
длъжника
С молба вх.№ 12467/14.08.2018 г.
взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху притежаваните от длъжника
банкови сметки и върху трудовото му възнаграждение.
На 21.08.2018 г. ЧСИ е извършил справка
за банкови сметки и сейфове на длъжника в БНБ.
На 23.08.2018 г. ЧСИ М.М.е изпратил запорни съобщения до
„Уникредит Булбанк“ АД, Банка „Пиреос България“ АД и „Сосиете
Женерал Експресбанк“ АД, но
с писма съответно от 30.08.2018 г. и от 03.09.2018 г. посочените банки са го уведомили,
че сумите не могат да бъдат изплатени поради липса на налични парични средства.
С молба вх.№ 13214/30.08.2018 г.,
подадена по електронна поща, М.Д. е уведомил ЧСИ, че има желание да изплати
сумите по изпълнителното дело, но не разполага със свободни парични средства.
С молба вх.№ 2897/27.02.2020 г.
длъжникът е поискал от ЧСИ прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Със съобщение изх.№ 5532/08.05.2020 г.,
връчено на длъжника на 17.06.2020 г., ЧСИ е оставил молбата без уважение, тъй
като не са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело.
С молба вх.№ 3633/29.04.2020 г.
взискателят е поискал ЧСИ да изиска нови справки от НАП за банкови сметки на
длъжника и да наложи запор върху тях, както и за местоработата на длъжника,
като наложи запор върху трудовото му възнаграждение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество,
същата е основателна.
Съгласно разпоредбата
на чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години с изключение на делата за издръжка.
Видно от материалите
по приложеното изпълнително дело последното изпълнително действие е извършено
на 11.02.2015 г. с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, а
следващото изпълнително действие е извършено на 14.08.2018 г., т.е. след
2-годишния срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.Настоящият съдебен състав счита, че
разясненията на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/13 г. на ОСГТК на ВКС /т.10/, с
което ППВС № 3/1980 г. е обявено за изгубило сила, са относими
към въпроса дали по време на изпълнителния процес тече погасителна давност и относно
началния й период, а не относно периода на бездействие на взискателя
и настъпването на перемпцията.В
случая последното изпълнително действие е извършено на 11.02.2015 г. и до
датата на последващото извършено изпълнително
действие-23.08.2018 г., са изминали повече от две години, поради което е налице
хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило по право на 12.02.2017 г.Без правно значение е дали
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това.Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. / в този смисъл е
цитираното ТР/.Даденото с последното задължително разрешение се прилага от тази
дата и само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства,
но не и към тези, които са приключили преди това /Опр.
№ 735/06.11.2019 г. на ВКС, гр.д.№ 3982/19 г. и цитираните в него Р № 170/2018
г. по гр.д.№ 2382/17 г. на ВКС, IV ГО и Р № 51/2019 г. по гр.д.№ 2917/18 г. на ВКС, IV
ГО/.Подадената
молба на взискателя на 16.08.2016 г. не прекъсва
давността, тъй като с нея не е поискано извършване на изпълнително действие-налагане
на запор, а само на справка за
банкови сметки на длъжника и за местоработата му.Молбата от 14.08.2018 г. е подадена
извън 2-годишния преклузивен срок.
Поради изложените
съображения обжалваното постановление
на ЧСИ М.М.рег.№ 786 по изп.д.№
1839/14 г., с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК следва да се отмени и да се прогласи
настъпилото по закон прекратяване на изпълнителното дело.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
по частната жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата 25
лв.-разноски занастоящото производство за държавна
такса.Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат, тъй като
не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
жалбоподателя и процесуалния му представител с договорен размер на адвокатско
възнаграждение и доказателства за плащането му.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
постановление на ЧСИ М.М.с рег.№ 786 по изп.д.№ 20147860401839, обективирано
в съобщение изх.№ 5532/08.05.2020 г., с което е отказано прекратяването на
изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
ПРОГЛАСЯВА
настъпило по закон прекратяване на изпълнителното производство по изп.д.№ 20147860401839 по описа на ЧСИ М.М.с рег.№ 786 на 12.02.2017 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
ОСЪЖДА „А.“
АДСИЦ с ЕИК *****и със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „*****да
заплати на М.Т.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата 25 лв. /двадесет и пет
лева/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.