№ 1294
гр. София, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100505977 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 13.01.2021 г., постановено по гр.д.№ 38044/ 2020 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 25 състав, по предявен от Б. Г. М. /ЕГН **********/ установителен
иск по чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено, че Б. Г. М. /ЕГН **********/ не
дължи на „Т.С.” ЕАД- гр. София /ЕИК ****/ сумата 1 003.12 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия, претендирана по изпълнителен лист от
27.07.2015 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
8973/ 2013 г. на СРС, 80 състав, за събирането на която е образувано изп. дело №
20208410401816 по описа на ЧСИ Н. М., образувано на 4.06.2020 г., поради погасяване
на възможността за принудително реализиране на вземането по давност. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на ищеца Б.М. сумата 50
лв.- разноски /за платена държавна такса/, а на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв ответникът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на адв. Кр. Билева сумата 300 лв.-
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.
Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД- гр. София /ответник по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от
СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено
решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.
1
Въззиваемата страна Б. Г. М. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски
за въззивното производство.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи
окончателен извод за уважаване на предявения от Б.М. отрицателен установителен иск
по чл.439, ал.1 ГПК като основателен- чл.272 ГПК.
С отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 вр. чл.439 ГПК се цели
установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по
правило изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил
отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения
срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от
ответника вземане, а ответникът следва да докаже факта, от който вземането му
произтича.
Съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал /вкл.
представените от ответника книжа, касаещи изпълнителното дело/ обосновава извод на
въззивния съд, че процесното вземане, представляващо главница- стойност на
потребена топлинна енергия за периода м.06.2011 г.- м.01.2013 г., към датата на
подаване на исковата молба на 17.08.2020 г. е погасено по давност, тъй като по
отношение на него е изтекъл визираният в чл.117, ал.2 ЗЗД общ петгодишен давностен
срок.
Безспорно е по делото, че относно горепосоченото вземане- предмет на
обжалваното първоинстанционно решение, в заповедно производство по гр.д.№ 8973/
2013 г. на СРС, 80 състав, са издадени заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и
изпълнителен лист срещу солидарните длъжници Б. Г. М. /ищецът/ и М.А. М.а. След
подадено срещу заповедта за изпълнение възражение е предявен установителен иск по
чл.422 ГПК от заявителя „Т.С.“ ЕАД, по който е образувано гр.д.№ 51823/ 2013 г. на
2
СРС, 62 състав, приключило с решение от 21.05.2014 г., влязло в сила на 28.05.2015 г.
/след въззивно обжалване/, с което искът е уважен.
Въз основа на издадения от СРС на 27.07.2015 г. изпълнителен лист по молба на
взискателя „Т.С.“ ЕАД от 4.06.2020 г. е образувано изпълнително дело №
20208410401816 по описа на ЧСИ Н. М.- с peг.№ 841 на КЧСИ и район на действие-
СГС. Молбата на взискателя за провеждане на принудително изпълнение не е
приложена като доказателство по настоящото дело, като липсват данни същата да
съдържа упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ, както и да е поискано прилагането на
конкретен изпълнителен способ по отношение длъжниковото имущество.
Видно от приложена по делото справка от 23.11.2020 г., издадена от ЧСИ Н. М.
/л.25 от делото на СРС/, по изпълнителното дело са изпратени съобщения за
образувано изпълнително дело на длъжниците Б.М. и М.М., връчени на 1.07.2020 г.,
като „първото валидно извършено изпълнително действие е молбата за образуване на
изпълнителното дело от 4.06.2020 г.“. В съобщението до длъжника М. /л.35 от делото
на СРС/ няма данни за предприемането на конкретен изпълнителен способ за събиране
на вземанията по изпълнителния лист от страна на ЧСИ.
Основателен, при така установената по делото фактическа и правна обстановка,
е наведеният от ищеца Б.М. довод /чл.120 ЗЗД/ за недължимост на процесното
вземане, представляващо дължима главница по договор за доставка на топлинна
енергия, тъй като по отношение на него предвиденият в закона общ 5- годишен
давностен срок /чл.117, ал.2 ЗЗД/ е изтекъл и вземането е погасено по давност.
Процесното вземане /главница/ е съдебно признато с влязло в сила на 28.05.2015
г. съдебно решение, с което предявеният от „Т.С.“ ЕАД срещу Б. Г. М. установителен
иск по чл.422 ГПК е уважен, поради което и приложима в случая е разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД, според която ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
Според приложените писмени доказателства заповедта за изпълнение по чл.410
ГПК по гр.д.№ 8973/ 2013 г. на СРС, 80 състав, е издадена на 30.05.2013 г., а
изпълнителният лист срещу Б.М. е издаден на 27.07.2015 г. Постановеното по гр.д.№
51823/ 2013 г. на СРС, 62 състав решение, с което е уважен предявен от „Т.С.“ ЕАД
срещу Б.М. установителен иск по чл.422 ГПК, датира от 21.05.2014 г. и е влязло в сила
на 28.05.2015 г.- обстоятелства, за които не се спори по делото.
Не може да се приеме въз основа на събраните в процеса доказателства, че
давността е била прекъсната на 4.06.2020 г., когато е подадена молбата за образуване
на изпълнително дело /без искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ и
без упълномощаване по чл.18 ЗЧСИ/, както и след това до изтичане срока на
приложимата погасителна давност, което налага приемането на извод, че е изтекъл
период от 5 години, считано от датата на влизане в сила на цитираното по- горе
3
решение по чл.422 ГПК- 28.05.2015 г., през който бездействието на кредитора да
претендира и събира вземането си обосновава погасяването му по давност.
Съгласно чл.116, б."б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за прекъсната.
Съгласно чл.116, б."в" ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане на действия за
принудително изпълнение. Подаването на заявление за издаване на заповед по реда на
чл.410 и чл.417 ГПК е уредено като част от изпълнителния процес, не е част от
исковия процес, поради което и не прекъсва погасителната давност за вземанията.
Разпоредбите на чл.115 и чл.116 ЗЗД са изключителни и доколкото заявлението по
чл.410 или чл.417 ГПК не поставя началото на исков процес, нито на изпълнителен
процес, то нито прекъсва, нито спира погасителната давност за вземанията /в този
смисъл т.10 и т.14 от ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК/. Прекъсването и спирането
на погасителната давност /както и на придобивната давност/ е свързано с
предявяването на иск /вкл. иска по чл.422 ГПК/, какъвто в настоящия случай е
предявен от кредитора след подадено от длъжника възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което и материално- правни последици като прекъсване и спиране
на погасителната давност в случая са настъпили /в този смисъл ТР от 18.06.2014 г. по
тълк.д. № 4 /2013 г. на ВКС- ОСГТК- т.9/ до влизане в сила на постановеното в полза
на „Т.С.“ ЕАД съдебно решение.
Няма безспорни данни и доказателства, обаче, впоследствие давността да е била
валидно прекъсната, тъй като молбата за образуване на изпълнително дело, в която не
е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия по отношение на
длъжника, не е от естество да прекъсне давностния срок.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия- чл.116, б.“в“ ЗЗД, като в хода на принудителното изпълнение тя може да
бъде прекъсвана многократно /ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т.10/. Давността
се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали то е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя на основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на
взискателя да се приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните
действия от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора, възлагане на
вземането за събиране или вместо плащане, извършването на опис, оценка на вещта,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на публичната продан и
следващите действия до постъпването на сумите от проданта или плащанията от
третите задължени лица. Тези изпълнителни действия водят само до прекъсване на
давността, но не и до спирането й. В изпълнителния процес давността се прекъсва
4
многократно и от всяко прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са
изпълнителни действия, които прекъсват погасителната давност, образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволното
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, набавянето на
документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне непогасен остатък от
дълга, извършването на разпределение /ТР № 2/ 26.06.2015 г. на ВКС- ОСГТК- т.10/.
Следователно, при събраните в процеса доказателства не може да се приеме, че
погасителната давност за процесното вземане е била прекъсната на 4.06.2020 г., а за
периода до изтичане на 5- годишния давностен срок- на 28.07.2020 г., не се твърди от
ответника- кредитор, чиято е доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, да са били
предприети и извършени други действия от естество да прекъснат давностния срок.
Предвид изтичането на общия 5- годишен давностен срок, приложим на
основание чл.117, ал.2 ЗЗД, процесното вземане и съответно изпълняемото право е
било погасено, поради което и искът за признаване несъществуването му правилно е
уважен с обжалваното решение.
Неоснователен е наведеният във въззивната жалба на ответника довод, основан
на приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците. Съгласно чл.3, т.2 от закона, за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти
/каквито са страните по делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ- бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат
по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което и течението на давностния срок е възобновено на
21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2
месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /включително/ и е изтекъл на
28.07.2020 г.
Не се установява въз основа на събраните по делото доказателства по
изпълнително дело № 0208410401816 на ЧСИ Н. М., образувано въз основа на
подадена от взискателя на 4.06.2020 г. молба, до посочената релевантна дата-
28.07.2020 г., когато е изтекъл 5- годишният давностен срок, да са били извършени
изпълнителни действия, годни да обусловят неговото прекъсване, поради което и
вземането е погасено по давност.
5
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции и неоснователност на
релевираните в жалбата на ответника доводи обжалваното първоинстанционно
решение, което е правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски- съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК,
има въззиваемата страна. На основание чл.38, ал.2 ЗАдв на адвокат- пълномощника й
следва да бъде присъдена сумата 300 лв.- адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство във въззивното производство.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.01.2021 г., постановено по гр. дело № 38044/
2020 г. на Софийски районен съд, І ГО, 25 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД- гр. София /ЕИК ****/ да заплати на адв. Н.И. от САК,
осъществил безплатно процесуално представителство на въззиваемия Б. Г. М. /ЕГН
**********/, сумата 300 лв. /триста лева/- адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6