Р Е Ш Е Н
И Е
№ …………..
…………………. г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ тричленен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
и с участието на прокурора от ВОП СИЛВИЯН ИВАНОВ при секретаря РУМЕЛА МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдията Т. ДИМИТРОВА касационно административнонаказателно дело № 1983/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С потвърденото НП, на основание чл. 174,
ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора са наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП.
С жалбата се настоява, че решението на районния
съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Сочи се, че при
издаване на НП е допуснато съществено нарушение, водещо до неговата отмяна, а
именно в НП е посочено, че нарушението е извършено на 23.12.2019 г., малко след
полунощ, а разпитаните по делото свидетели твърдят, че нарушението е извършено
на 22.12.2019 г., преди полунощ. Според касатора, констатираното разминаване
между датата на извършване на нарушението, посочена в НП и действителната
такава съществено опорочава административнонаказателната процедура. Позовавайки
се на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, наказаното лице отбелязва, че посочването
на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение, както с
оглед възможността на посоченото за нарушител лице да организира защитата си,
така и с оглед осъществяваното на контрол от съда за спазването на сроковете по
чл. 34 ЗАНН. Предвид неправилното индивидуализиране на нарушението по отношение
датата на извършването му, което обстоятелство не е съобразено от въззивния
съд, се иска отмяна на решението на ДРС и отмяна на НП. С писмени бележки
касаторът поддържа изложените в жалбата доводи и направените с нея искания.
Ответникът по касация – ОД на МВР Варна, с
писмени бележки на процесуален представител – ст. юриск. К.Л-.А, застъпва
становище за неоснователност на жалбата, като се излагат доводи за правилност и
законосъобразност на решението на ДРС. Искането е да се остави в сила
обжалваното решение, като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и се прави алтернативно възражение за прекомерност на евентуално
претендираното адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната
жалбата. Пледира се за оставяне в сила на решението на ДРС като постановено при
спазване на процесуалните правила и закона.
Съдът, като прецени доводите на страните и
фактите, изведени от ДРС от събраните по делото доказателства, в рамките на
наведените от касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218,
ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
- подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна, с правен интерес от
обжалване на решението като неизгодно за нея.
С НП, обжалвано пред ДРС на касатора са
наложени предвидените в чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП фиксирани като вид и размер наказания,
като според НП административното нарушение се състои в следното: На 23.12.2019
г. в 01:10 часа, в гр. Вълчи дол на ул. „Ал. Стамболийски“, посока с. Искър, на
кръстовището с ул. „Оборище“ С.П.С., управлявайки лек автомобил Волво с рег. №
1541GYB (Испания), отказва да му бъде извършена проверка за
установяване употребата на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“
с № ARDM-0230 и отказва медицинско изследване за употреба на
алкохол с протокол от дата 23.12.2029 г. и вземане на кръвна проба по реда на
чл. 174, ал. 4 ЗДвП. Предвид алтернативната форма на двете хипотези на чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, наказващият орган посочва, че касаторът следва да бъде санкциониран
за нарушение, състоящо се в отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол с АУАН сер. GA № 144427/23.12.2019 г. В НП е възпроизведен
текстът на посочената за нарушена норма на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
От фактическа страна ДРС приема, че се
установява извършването на вмененото с НП административно нарушение.
За да потвърди НП, въззивният съд приема,
че НП е издадено от компетентен орган, спазена е процедурата за издаване на
АУАН и НП и не са налице съществени нарушения на процесуалните правила – АУАН и
НП съдържат необходимите реквизити, гарантиращи правото на защита на нарушителя
и възможността му да разбера за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Въззивният съд приема за безспорно
установено, че С.П.С. е извършил нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП и че правилно
е ангажирана административнонаказателната му отговорност, както и правилно е
определен размерът на наказанията, които са фиксирани в закона. Проследявайки
хронологията на събитията, ДРС посочва, че се констатира извършването на
процесното нарушение на 23.12.2019 г., поради което и правилно АУАН е съставен
на тази дата, а не както твърди защитата на 22.12.2019 г.
Решението на ДРС е правилно и законосъобразно.
Релевантните за решаване на правния спор
доказателства са анализирани от въззивния съд подробно, поотделно и в
съвкупност, а изведените факти правилно са отнесени към правото. Направените
изводи съответстват на приложимия материален закон и се споделят от настоящия
касационен състав, като на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите
на въззивния съд.
Правилно ДРС приема, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, както и че извършването на
вмененото с НП нарушение безспорно се установява по делото. Правилни са и
изводите за законосъобразно определяне на административните наказания като вид
и размер.
Наведените в касационната жалба доводи за наличие
на наличие на разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в
НП и действителната такава са неоснователни и не обосновават наличие на касационни
основания по смисъла на чл. 348 НПК за отмяна на въззивното решение и на НП,
потвърдено с него. При извършената от въззивния съд проверка за
законосъобразност на НП този въпрос е обсъден и обективиран в мотивите на обжалвания
съдебен акт.
Неоснователно и несъстоятелно е твърдението
на касатора, че свидетелите по делото твърдят, че нарушението е извършено на
22.12.2019 г. преди полунощ. Касаторът не посочва кои точно свидетели са
посочили в показанията си, че нарушението е извършено на 22-ри, а не на 23-ти
декември. Същевременно при правилно извеждане на фактите по делото и
проследявайки хронологията на събитията, ДРС приема, че след установяване на
ПТП (блъскането на управлявания от С.С. автомобил в друг автомобил)
пристигналият на място полицейски патрул констатирал, че водачът видимо е
употребил алкохол и са поискали съдействие от дежурния на РУ МВР – Девня, като
сигналът бил получен в 00:01 ч. на 23.12.2019 г. и на мястото бил изпратен екип
от автоконтрольори, след което поканили водача да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство. В подкрепа на така установената фактическа обстановка,
сочеща на извършване на 23.12.2019 г. от С.С. на процесното нарушението – отказ
да бъде изпробван с техническо средство за установяване наличието на алкохол,
са както писмените доказателства, така и свидетелските показания. Според справката
от сектор „Пътна полиция“ за поисканото от ОДЧ съдействие от служители на
РУ-Девня за извършване на проверка на водач в гр. Вълчи дол, процесното
съдействие е поискано на 23.12.2019 г. в 00:01 часа, след което е изпратен
екип. Тоест няма как нарушението - отказ на С.С. за извършване на проверка с
техническо средство за наличие на алкохол, да е извършено на 22.12.2019 г. От
друга страна, свидетелите – актосъставителят С и издалият медицинския талон П
(екипът, изпратен за съдействие и за извършване на проверката за алкохол), не
сочат в показанията си дата на извършване на проверката за употреба на алкохол,
респ. на отказа на касатора. От показанията на свидетелите Д.З.Д. и С.Х.И - патрулът,
установил ПТП, се изяснява механизмът на извършване на проверката на
автомобила, управляван от касатора, като и двамата свидетели заявяват, че
първоначално са установили автомобила на касатора на едно място, но същият е
потеглил, последвали са го, установили са настъпило ПТП с този автомобил,
изискали са съдействие от автопатрул, който автопатрул впоследствие е дошъл и е
поел извършването на проверката на водача. Показанията на тези двама свидетели
сочат на извод, че е изтекло обективно необходимото технологично време от
установяването на автомобила на касатора в 23:30 ч. на 22.12.2019 г. (според
докладната записка на Д) до обективиране на отказа на касатора за извършване на
проверка с техническо средство пред пристигналия след получаване на сигнала в
00:01 ч. на 23.12.2019 г. и то на друго място автопатрул, докъдето се е
придвижил автомобилът и е настъпило ПТП.
Разгледани поотделно и в съвкупност както
писмените доказателства, така и свидетелските показания сочат на извършване на
процесното нарушение на 23.12.2019 г., както и правилно е приел ДРС.
Като неоснователни се преценяват
твърденията на касатора, че е налице неяснота по отношение на датата на
извършване на нарушението, която неяснота рефлектира върху правото на защита на
наказаното лице.
Достигайки до извод, че административнонаказателната
отговорност на С. е ангажирана основателно и законосъобразно при спазване на процесуалните
и материалноправните разпоредби, доколкото и не са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, а и законосъобразно са определени наказанията
като вид и размер, ДРС е приложил правилно материалния закон и не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отмяна
на съдебния му акт.
При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон, за което касационната
инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК,
съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, обезсилване
или обявяване на нищожността му.
Касационната жалба се явява неоснователна
и следва да се остави в сила
обжалваното решение на ДРС.
В полза на ответника
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63, ал. 3
и ал. 5 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал.
4 АПК и чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ. Спорът не се отличава с висока степен на фактическа и
правна сложност, приключил е след провеждането само
на едно открито съдебно заседание, в което касационният ответник не е участвал,
а е представил само писмени бележки.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 39 от
15.07.2021 г. по АНД № 20213120200020/2021 г. на Районен съд – Девня.
ОСЪЖДА С.П. СЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на
80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по КАНД № 1983/2021 г. на АдмС -
Варна за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: