№ 106
гр. Пазарджик , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500451 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, във вр. с чл.248 от ГПК.
Същото е образувано по подадена частна жалба от Г. Г. З. с вх.№262457
против Определение от 28.04.2021г., постановено по гр.д.№949/2019г. по
описа на РС- Велинград, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно.
В тази насока се визира, че същото противоречи на чл.78, ал.1 от ГПК.
Не се приема обстоятелството посочено на втора страница от определението,
1 абзац, че не са повдигнати спорове относно правата на съделителите.
Напротив, ответникът, въпреки, че не е дал отговор по чл.131 от ГПК с
действията си по обжалване на Решението от І фаза на делбата пред ОС-
Пазарджик е показал ясно и недвусмислено, че се оспорва от ответника по
същество собствеността на ищеца и възможността тази собственост да доведе
процеса до делба, което следва да се приеме, че е отклонение в процеса.
Искането е да бъдат присъдени претендираните и реално направени от
жалбоподателя разноски за 1 и 2 фаза на делбата по гр.д.№949/2019г. по описа
на РС- Велинград, както и 200лв. заплатени за изготвяне на отговор, във
връзка с въззивна жалба на ответника.
1
В срок е постъпил писмен отговор от АНГ. Т. ДЗ.. В него е изложено
становище в насока неоснователност необоснованост на подадената частна
жалба.
В тази насока са изложени подробни съображения.
Искането е за потвърждаване на обжалваното определение, като
правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид постъпилите молба и като прецени
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С Определение №260079 от 01.04.2021г., постановено във втора фаза на
делбата по гр.д.№949/2019г. по описа на РС- Велинград е изнесен на публична
продан недвижим имот, представляващ: ПИ с идентификатор №62004.4.1181
по КККР на грР., ОбщинаР., област Пазарджик, с адрес: грР., местност
Ограде, целият с площ от 921кв.м., съгласно скица с трайно предназначение
на територията- Земеделска, начин на трайно ползване- Нива, категория на
земята 6, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 026007, при
граници и съседи: ПИ с идентификатори: 62004.4.1182, 62004.5.326,
62004.5.324, 62004,4.1168 и 62004.4.1184.
Осъден е на основание чл.355 от ГПК, Г. Г. З., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Велинград сумата от 50лв.,
представляваща държавна такса върху дела му в делбената маса, както и
АНГ. Т. ДЗ. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС- Велинград, сумата от 50лв., представляваща държавна такса върху дела
му в делбената маста.
Оставена е без разглеждане претенцията на Г. Г. З., ЕГН **********, с
постоянен адрес: грР., общинаР., ул.“Г.“ №6, с правно основание чл.349, ал.2
от ГПК, като недопустима, както и тази на АНГ. Т. ДЗ. на същото основание.
В срока за обжалване на това решение е постъпила писмена молба от
страна от Г. Г. З. с вх.№262017/08.04.2021г. с която е поискано, на основание
чл.248 от ГПК, да бъде допълнено постановеното решение в частта му за
разноските, като се претендира присъждането на направените от молителя
2
разноски за всички инстанции.
В постъпил писмен отговор на тази молба от страна на АНГ. Т. ДЗ. е
поискано от последния да се отхвърли искането за допълнително произнасяне
относно разноските по делото.
Видно от Определение №260269 от 28.04.2021г., първоинстанционният
съд е оставил без уважение молбата на Г. Г. З., за допълване на Решение
№260079 от 01.04.2021г., постановено по гр.д.№949/2019г. по описа на РС-
Велинград, в частта за разноските.
В конкретният казус, подадена жалба е допустима, но по
съществото си е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК е предвидено, че съдът по
искане на страната може да допълни или измени решението в частта му за
разноските. Разпоредбата разграничава две хипотези, свързани с промяна на
вече постановения съдебен акт в частта му, в която е определена
отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.
246 от ГПК. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК- допълване, обхваща
случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и
прието искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК,
след като съдът е определил дължимите разноски е налице искане от страната
те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото.
В конкретният казус, въззивният съд няма основание да не сподели
изцяло съображенията на първата инстанция да остави без уважение молбата
за допълване на постановеното от него решение.
В тази насока, категорична е т.9 на Постановление №7 от 28.11.1973г.
на Пленума на ВС, съгласно която съдебните и деловодните разноски се
разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената
общност, когато са направени по необходимост, а когато са направени по
повдигнати спорни въпроси съобразно с общите правила на чл.64 и 65 /отм/,
респ. чл.78 ГПК.
3
Няма основание да се приеме, че не намират приложение постановките
дадени в цитираното от първоинстанционният съд Определение №4 по ч.гр.д.
№542/10г., ІІ г.о. на ВКС, съгласно които, съделителите заплащат съобразно
дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски по
призоваване на свидетели, вещи лица, вкл. и други съдопроизводствени
действия, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване на правата на
съделителите, както и относно способа за извършване на делбата всеки
съделител понася сам направените разноски за процесуално представителство
от адвокат. Съответно в Определение №252, по ч.гр.д.№2024/2014г., І г.о. на
ВКС ясно е визирано, че единствено при наличие на спор относно правата на
съделителите, респ. оспорване на самия факт на съществуване на
съсобствеността, както и при спор относно способа, по който следва да бъде
извършена делбата във втората фаза на производството, както и по
присъедините искове в първоинстанционни и въззивни решения, приложение
намира разпоредбата на чл.78 от ГПК.
При така изложеното в тези съдебни актове, няма основание да не се
приеме, че първоинстанционният съд не се е съобразил правилно с тях, с
оглед на данните по настоящото дело.
В случая, няма основание да се приемат възраженията на
жалбоподателят в насока, че от страна на ответника е оспорван по същество
собствеността на ищеца и възможността тази възможност да доведе процеса
до делба, като това следва да се приеме, че е отклонение от процеса. С оглед
развоя на процеса за делба, данни в такава насока не могат се приемат, че са
налице.
От друга страна, няма основание да се отрече, че от диспозитивите на
постановените решения на ОС- Пазарджик и ВКС, цитирани от районния съд
се установява, че на жалбоподателя се присъдени претендираните, съобразно
списъка по чл.80 от ГПК депозиран пред районния съд, разноски пред
въззивната и касационна жалба.
При тези данни настоящата инстанция приема, че не са били налице
разноски, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по повод на
подадената от него молба, с оглед на което, подадената жалба се явява
4
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение и се потвърди
обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260269 от 28.04.2021г., постановено
по гр.д.№949/2019г. по описа на РС- Велинград, с което е оставена без
уважение молбата на Г. Г. З., за допълване на Решение №260079 от
01.04.2021г., постановено по гр.д.№949/2019г. по описа на РС- Велинград, в
частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5