№ 54
гр. Момчилград, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. О.
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. О. Гражданско дело №
20225150100404 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба М. М. Е. твърди, че с ответника Х. Х. Е. са
сключили граждански брак на 13.06.1989г., като от брака са имали две
навършили пълнолетие деца Е. Х. Е. с ЕГН- **********, и Е.Х.Ю. с ЕГН-
**********. Брака са сключили в с.*******, като преди това им се родил
синът Е. и заживяли в къщата на родителите на ответника във с.Каменец,
общ.Момчилград. След раждането на дъщеря им Е. се преместили да живеят
в гр.Момчилград, и заживяли на квартира, като ответникът започнал да ходи
в Гърция и да работи там като овчар. Ишцата твърди, че на 17.02.2000г.
отоново е езаминал за работа в Гърция, и оттогава насам не се е прибирал в
Р.България. Ищцата твърди, че техни комшии от с.Каменец са били казали на
родители на ответника, че са го видели в някакво село в Гърция, но той
самият на нея не се е обаждал. Ищцата многократно е питала родителите на
ответника дали се е свързвал с тях и но и те не знаели къде се намира. По това
време децата им пораснали, като през 2014г. дъщеря им е била във Гърция, но
не е успяла да намери ответника. Твърди също така, че от 2004г. и тя е
отишла на работа в Холандия, като се завръщала всяка лято в България, но не
1
е виждала съпруга си, както и не се е чувала с него.
Намира бракът им за дълбоко и непоправимо разстроен и че следва да
бъде прекратен, т.к. същият е бил изпразнен от смисъл и съдържание и полза
от него за тях, или обществото е нямало, и иска прекратяването на брака без
съдът да се произнася за вината и при посочените по-горе условия. Иска след
развода да носи брачното си фамилно име О.. Не придобили недвижими
имоти, и претендира разноски с исковата молба.
Ответникът, уведомен за исковата молба по реда на чл.45 ал.1-5 от
ГПК, се представлява от особен представител, назначен по реда на чл.47 ал.6
от ГПК- адв.М. С. от АК-Кърджали, който в законоустановеният едномесечен
срок, е представил писмен отговор, в който намира исковата молба за
допустима, а досежно основателността, заявява, че ще вземе отношение след
събиране на доказателства.
В съдебно заседание, ищецата се явява, лично и с адв.Д. Х. и поддържа
исковата молба, по посочените в нея и в заседанието подробни съображения.
Не иска произнасяне по вината за разстройството на брака, и претендира
разноски по делото.
Ответникът в съдебно заседание, редовно призован- при посочените в
съдебният протокол условия, не се явява и се представлява от особен
представител адв.М. С. от АК- Кърджали, който намира искането за
прекратяване на брака, с оглед събраните доказателства, за основателно, и
счита, че същият следва да бъде прекратен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство удостоверение за
сключен граждански брак, издаден въз основа на акт № ***** 13.06.1989г. на
общ.Момчилград, км.с.*******, се установява, че страните по настоящото
производство са сключили граждански брак на 13.06.1989г. в с.*******,
общ.Момчилград, като ищцата е приела да носи фамилното име- Е., а
предбрачното й фам.име е Бакъ.
С копия на удостоверения за раждане- посочените в съдебният
протокол и приложени по делото, се установява, че страните са съпрузи и
имат родени две деца- Е. Х. Е. с ЕГН- **********, и Е.Х.Ю. с ЕГН-
**********, които понастоящем са пълнолетни.
2
Като свидетели са разпитан Е.Б. /брат на ищцата/, който в своите
показания посочва, че ответникът е заминал за работа в чужбина- Гърция
през 2000г., като оттогава насам не се е обаждал, и не се е прибирал. Нямали
връзка с него от 2000г.,, не са го чували и виждали, като са питали навсякъде,
но не са го намерели, дори отишли и в полицията, но е нямало резултат.
Свидетелят посочва, че семейството имат две деца, и не са имали проблеми,
като преди 2000г. ответникът също е ходил в Гърция да продава кучета, но
след 2000г. не са имали връзка с него, като са питали и родителите на
ответника за това и те не знаели нищо. Ответникът нямал връзка и с децата
си.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид
изразеното от ищцата становище за прекратяване на брака им поради
настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, намира, че следва да бъде
прекратен процесният брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има
вина за настъпилото разстройство на брака, т.к. такова е искането на ищцата.
Установено е, че ищцата твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран и в съдебно заседание, лично и чрез процесуален представител. В
същото време се установи, че ответникът се дезинтересирал от семейството
си, както и от настоящото бракоразводно дело- не се явява лично по делото и
е представляван от особен представител. По този начин и двете страни
показват ясно отношението си към съществуването на тази брачна връзка. В
насока, че брачните отношения между страните не се развили по своят
естествен и нормален начин, и липсата на възможност същите да бъдат
заздравени са и показанията на свидетеля, който е близък на страните и
съответно познаващ отношенията им. Техният съвместен живот е приключил
преди много години, когато ответникът е заминал за работа в чужбина- през
2000г., и оттогава не идвал в страната, и се дезинтересирал от проблемите на
семейството и децата си, не е осъществявал контакт с тях. От 2000г. между
страните липсват преки или други контакти, в т.ч. и по телефона. Това води
до извода, че те, съпрузите всъщност нямат съвместен брачен живот от много
години. Налице е една разпаднала се връзка, която не може просъществува, и
следва да бъде прекратена със развод.
Предвид това съдът намира за налични предпоставките за допускане на
исканият развод, без да се произнася по вината за настъпилото дълбоко и
3
непоправимо разстройство на брака- като ищеца желае развод, а и страните не
поддържат никаква връзка от близо 23 години, не живеят заедно и не
поддържат никакви брачни отношения.
По делото с една категоричност се установи, че се касае за брачна
връзка, която е изпразнена от смисъл и съдържание от много години, и
въпреки, че бракът е с продължителност от 33 години, и в последните 23
години, страните живеят разделени и нямат контакти по-между си като
нормално семейство. Т.е., същите нямат съвместен живот, като според
показанията на свидетеля живеят разделени, и ищцата желаела да се разведе-
поне ищцата, както и нямат бъдеще като семейство. Наличните доказателства,
а и твърденията на ищеца в исковата молба, че желае развод, водят до извода,
че възникналата през 1989г. брачна връзка между тях се е разпаднала
фактически преди много години, а от 23 години същите нямат и никакви
контакти по между си, и в този период страните не са направили съответното
за заздравяването й- сиреч, страните са игнорирали същността на брака и
задълженията и отговорностите, които той носи със себе си. Не се установи
със една категоричност, че ответната страна има брачно провинение, като
такова не се установи и за ищцата, т.к., показанията на свидетеля е в тази
посока- че съпрузите са разделени от много години и че не поддържат връзка
/не общуват/, а и не се търси вина за разпада на брака.
Съдът счита, че двете страни със своето поведение, са допринесли за
разпада на тази брачна връзка. Т.е., по- скоро обективни са причините за
разпадането на тази семейно-брачна връзка, и затова виновно поведение не
може и не следва да се търси- а и не се правят подобни твърдения от ищцата
или ответника в съдебното производство /последният има пасивно
поведение/. В същото време и в горният смисъл разпадането на брачната
връзка в пълна степен е налице, като оставането й да съществува, означава да
се запази една лишена от смисъл и съдържание една формалност, от която
няма нужда обществото или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за
разстройството на брака, т.к., страните са разделени от почти от 23 години, не
поддържат отношения оттогава, и живеят разделени в различни държави.
Тези факти са безспорно доказани със събраните по делото гласни
4
доказателства, като в тази насока са и твърденията в исковата молба и
поведението на ответната страна.
Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на
посочената по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен
съответният акт, без съдът издирва вината за разстройството на брака. НЯМА
искане за промяна на фамилното име на ищцата, след прекратяване на брака,
т.к., поради СЪДЪТ не следва да се произнася по този въпрос. Липсва и
искане за присъждане за издръжка.
Съдът не следва да се произнася по въпросите, касаещи родителските
права и семейно жилище, поради липса на предмет- страните нямат родени от
брака непълнолетни деца, същите са пълнолетни, както и не са придобили
семейно жилище /не се правят твърдения, че имат такова и не са представени
доказателства в тази насока/. Съдът не се произнася и по въпроса за
издръжката между съпрузите поради липса на искане в тази насока.
При този изход на делото всяка от страните следва да понесе
разноските, така, както са направени, като съдът определя окончателен
размер на държавната такса от 25 лева, които ищцата е заплатила
първоначално. При този изход на делото страните следва да поемат
разноските сами, така както са били направени от тях, което води до извода,
че претенцията за ищцовата страна за заплащане на сторени по делото
разноски е неоснователно. И това е така защото не се установи брачно
провинение на ответника, както и не се установи същият да е дал повод за
завеждане на делото.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между М. М. Е. с ЕГН- **********, и ХАСАН Х.
Е. с ЕГН- **********, граждански брак на 13.06.1989г. в с.*******,
общ.Момчилград, за който е съставен акт № ***** 16.08.1989г. на
общ.Момчилград, без съдът да се произнася по ВИНАТА за разстройството
на брака.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права, издръжка
на деца и семейно жилище, както и издръжка между съпрузите- съпрузите
5
нямат родени от брака непълнолетни деца, придобито семейно жилище, както
и липсва искане за издръжка между съпрузите.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М. М. Е. с
ЕГН- **********, да носи брачното си фамилно име Е..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
6