Протокол по дело №1883/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 241
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2021 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20205220201883
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 241
гр. Пазарджик , 12.02.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
частен характер № 20205220201883 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15:54 часа се явиха:
Делото започва в този час, с оглед проведен разпит по НОХД №
1096/2020г. в синя стая КСУДС Пазарджик.
Частният тъжител Г.Я. не се явява. За него се явява адв. Л. М., редовно
упълномощен да го представлява като негов повереник.
Подсъдимият П.И. се явява лично и с адв.А. М. - редовно упълномощен.
Явяват се свидетелите Р. А. И., С. В. Д..
Не се явява св.С. Я. – недоведена от страна на тъжителя.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото. Все още не е в България св.Я., но
мога да кажа дата на която ще може да дойде. Вече са си взели билети. Св.Я.
за 25-ти март - четвъртък ще бъде тук и може да бъде разпитана.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1


Снема самоличността на допуснатите свидетели, както следва:
Р. А. И. – на 44 години, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, първи братовчед на подсъдимия.

С. В. Д. – на 38 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, живее с подсъдимия на семейни начала.

На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 от НПК.

Св. Д. - Искам да бъда свидетел по делото.

Свидетелите предупредени за наказателната отговорност по чл.290 от
НК. На свидетелите се разясниха правата.
Свидетелите обещаха да кажат истината и св.Д. напусна съдебната зала.

Пристъпи се към разпит на свидетелите, както следва:

СВ. И. – Приятели сме и съседи с Г.. Те се караха за някаква манджа,
защото П. закла прасето. П. му прати манджа, но Г. му беше сърдит и не
искаше да приеме манджата. Не знам за какво му беше сърдит. Няма друг път
в който да знам и да съм видял или някой от тях да ми е казал, че са се карали
или били – това беше изключение.
Аз на боя там бях когато двамата се биха. Аз мислех, че преди малко ме
питате преди време дали е имало такова. Сега на боя съм бил. 6.30 часа
сутринта рано, но не помня деня, декември или януари ли беше. Ставам
2
сутринта и отивам на работа. Ние сме срещу Г. и чувам писканица и викане.
Аз съм в къщи вътре. Ние с Г. живеем врата срещу врата – през улицата.
Гледам, че се бият с глави П. и Г. – удрят се с главите. Аз бягам и ги
разтървавам. Аз като отидох и още като ги видях те вече се удряха – всеки от
тях удряше другия с глава. На П. ръката му беше болна и се удряха само с
главите. С глави се удряха и двамата – чукнаха се. Аз гледам, че Г. беше
разкървавен във веждата горе. Взимам П. и го карам у тях. Те се биха на
улицата. На П. цицина му беше излезнала – в лявото. И двамата се удариха в
лявото. Цицина горе над веждата му беше излезнала. Аз като ги видях от
начало и като тръгвах към тях виждах, че се бият с глави, но не виждах кой
кого и как удря. Като се приближих видях кръвта по веждата в ляво на Г. и
цицината над лявата вежда на П.. Взимам П. и карам у тях и се връщам при Г..
Започнах да му оправям веждата с парцали и дойде това момче – този който
ги караше на летището с колата, не знам как му е името и това беше. Повече
нищо не съм видял. Нищо не ми е казал после Г., той го няма тук. Той е в
Англия и до момента не сме говорили за случая.
Като се случи побоя излезнаха и други комшии, но никой не се е явил
там, стояха далече.
Като вкарах Г. у тях жена му и тя ми помогна да го вкарам, тя си беше
при Г. при мъжа си. Тя беше още когато аз ги видях, че се бият, беше в
началото и двамата с нея вкарахме Г.. Друг близо до тях нямаше.
П. – като го закарах у тях ме посрещна жена му и тя го видя. Жена ми
идваше към нас, беше чула писканица.
П. живее на 20 метра от Г. – през една къща от къщата на Г..
Беше светло тогава, защото там има лампа пред нас и пред Г. и се
вижда. Слагах парцали на Г. на раната - много кръв течеше.
Г. ми е най-добрия приятел и комшия, но трябва да говоря истината.
П. не носи нож. Не съм го виждал да носи нож.

В залата влиза св.Д..
3
СВ. Д. – Ние с П. живеем през една къща от тази на Г..
Ние колихме прасе и по принцип бях взела чинии на всички комшии и
като стана 7.30-8,00 часа вечерта се сетих, че те са се прибрали от чужбина и
занесох и на тях. Жена му се показа и каза, че не може да вземе чинията и че
може да си има проблеми с мъжа си и върна чинията. Той нещо вътре нещо
псуваше. Аз се прибрах с чинията и казах на П.. Не знам защото не взе
чинията, може би защото по-късно я занесохме.
На 17-ти сутринта бях станала рано, защото предната вечер майка ми
вечерта ми звънна, че сутринта ще колят прасе и трябва да й помогна и за
това станах рано. Станах и вдигнах П. и да ходим у майка. Той ми каза да
взема кафе през това време и отдих отсреща на магазина. Моят племенник
звънна на П. да му каже да вземе тонколоната за да слушаме музика. Тогава
идвах с кафето и му казах да види дали има батерия на колоната за да вземем
и зарядното. Той я пусна и ми каза да взема зарядното. В този момент Г. се
провикна и каза „Като умре майка ти или ти ще ви пусна на живо на телефона
си и ще пусна музика“. Тогава П. го пита какво иска от него и защо се заяжда.
Тръгна към него да говори и Г. изхвърли кафето си от ръката си – дясната,
посегна да удари П. в лицето. П. се прикри с ръката си с лявата /свидетелката
вдига ръка пред лицето си/ и му отби удара. В този момент Г. го хвана за
дясната ръка, която му е оперирана току що и бяха свалили току що конците,
стисна го силно и П. започна да вика. Аз тогава пуснах кафетата и тръгнах
към там. Аз бях на 15 метра от тях – малко повече от колкото е дълга зала
/Зала № 4 на съд. палата, която е 10-12 метра/, колкото е тази зала и
половината още. Това беше сутринта в 7 часа и е много светло даже. Там има
осветление, светеше лампата, всички лампи на улицата светеха. П. викаше
„пусни ми ръката, пусни ми ръката“, но Г. продължаваше да го държи за
ръката. П. хвана Г. горе за яката и го удря с главата си в лявата страна на
веждата. Като го удари тогава Г. пусна ръката на П., удари го с главата във
веждата и започнаха да се борят - ето така както бяха гушнати.
П. го беше ударил с челото си в лявата страна, защото му стискаше
ръката. На П. на главата му беше подута и зачервено точно лявата вежда –
свидетелката показва.
След като се удариха и двамата по един път се гушнаха и се бяха
4
вкопчили, бяха се гушнали и в този момент излиза Райчо, който живее срещу
Г., и той вече ги разтърва. Други удари, освен тези за които казах по един от
всеки от тях, не съм видяла.
След като ги разтърва Райчо, Пешо се прибра, а жената на Г. взе да се
кара с мен и аз й казах, че той се заяжда постоянно. П. не е имал рана, Г.
имаше рана.
П. отиде при Г., защото той му каза тогава „Ако умреш ти или майка ти
ще те пусна на живо и ще пусна и музика“. Г. беше пред тяхната къща, а ние
пред нашата и той се провикна към нас. Беше 17-ти декември, но не помня
деня от седмицата. Сигурна съм за датата – помня кога майка ми е клала
прасе. П. беше пред нашата къща. Г. беше на средата на пътя пред тяхната
къща. Нямаме тротоари – черна улица е. Имаше много хора излезли, но
гледаха от далече. Жената на Г. започна да се кара с мен.
Г.Я. е лежал в затвора, беше пребил някакъв овчар, може би 2-3 е лежал
в затвора – така сме чували.
Знам, че Г. е нападал жена му с нож и това го знам, защото нейната
майка беше женене за моя свекър. Тя влезнала у майка си и казала, че мъжът
й я е ръгал с нож. Аз бяха тогава у свекъра ми и майка й разказваше как тя е
дошла. Викали са полиция, но какво е станало по на там аз незнам.

Съдът докладва постъпилата писмена информация.

АДВ.М.А - Да се приемат. Нямам други искания.
АДВ.М. - Нямам други искания. Не съм се запознал с преписката и
моля да не се приема. Характеристиката да се приеме.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И
5

ПРИЕМА И ПРОЧИТА като доказателство по делото писмо вх.№
2315/2021г. с приложена характеристична справка

Предоставя възможност на адв.М. да се запознае с постъпилата
преписката.

АДВ.М. – Моля за копие от преписката по мейла.
АДВ.М. – Моля за преписката да ми се изпрати по мейла, като
отразявам мейла си на гърба на пълномощното.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И

ПОСТАНОВЯВА са се изпрати по електроните пощи на адвокатите
постъпилата преписка с вх.№ 2098/05.02.2021г.

За разпит на свидетелката ,Съдът

О П Р Е Д Е Л И

ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 25.03.2021г. от 15.00 часа, която
дата и час са съобразено със заявеното от адв.М. кога ще е в България
свидетелката.
За датата и часа на съдебното заседание са уведомени адв.М.,
подсъдимият, адв.М.. Тъжителят уведомен чрез адв.М., който приема това
призоваване.
6
ДА СЕ доведе свидетелката от страна на тъжителя.


Протоколът написан в с.з., което приключи в 16,27 ч.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7