РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№2203/24.11.2022г.
гр.
Пловдив 24.11.2022год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести октомври 2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря
СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ, като разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 2167 по описа на Административен съд – Пловдив за 2022 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
Производството по делото е образувано по повод
касационна жалба от
ТД на НАП, чрез процесуалния й представител ю-т И.
против Решение № 1290 от 22.06.2022г., постановено по АНД № 3158/2022г. по описа на Районен съд -Пловдив с което е отменено
Наказателно постановление No 626220-F641418/28.02.2022г,
издадено от Директора на Дирекция „Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с
което на „КИСОВ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС.
Ответникът не взема становище по жалбата.
Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, след като провери
правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни
основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество
за неоснователна
поради следното:
Според Решение на Съда на Европейския съюз по дело
С-259/12, в случаи от вида на разглеждания, националната юрисдикция следва да
съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата
тежест, както и дали размера на наложената санкция не надхвърля необходимото за
постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на
данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което обаче не е било
направено. При това положение и като се вземат предвид видът и тежестта на
нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за
определянето на нейния размер, въззивният съд правилно и възприел, че
наложената санкция е в несъответствие и с принципа на пропорционалност.
Преценката дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото нарушение следва да бъде основана на практиката на СЕС по дело С - 259/12. Предмет на решението на СЕС са: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012 г., постъпил в Съда на 24 май 2012 г. Запитването е отправено в рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и "Родопи-M 91" ООД по повод наложена на последното административна санкция заради несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура. В разгледания от Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен документ, което е задължение, вменено със ЗДДС и наказуемо по същия член 182, ал.1 ЗДДС, както е в процесния по настоящото касационно дело казус, няма пречка и следва решението да бъде съобразено с практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна практика обаче при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те въпреки това са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs, C-263/11).
В този смисъл санкциите, които държавите членки могат
да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да
предотвратят избягването на данъчно облагане, и по - специално за да гарантират
спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на
отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили приспадане, в
случая за коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо
място, да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на
общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват
едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС
(Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak,
Orlowski, C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni,
C-500/10). СЕС сочи в решението си, че за да се прецени дали определена санкция
е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат
предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както
и начинът за определянето на нейния размер (Решение по дело Redlihs, посочено
по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика). Като извод СЕС указва,
че Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора
в главното производство, и по - специално на срока, в който нарушението е
отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на
данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря
данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля
необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното
събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело
С-263/11 СЕС в решението си, т. 55, сочи, че правото на Съюза трябва да се тълкува
в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност
национална правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер
се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността на
доставените стоки.
В обжалваното в настоящето производство решение въззивният съд е изложил обстойно мотиви в тази връзка, които изцяло се кредитират от настоящия съдебен състав, поради което не следва да бъдат приповтаряни.
Предвид горното съдът
намира касационната жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение
следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Предвид горното Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1290 от 22.06.2022г., постановено по АНД
№ 3158/2022г. по описа на Районен съд
-Пловдив
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :