РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. Пловдив, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
в присъствието на прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно частно наказателно
дело № 20215300601561 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С определение № 3125 от 16.06.2021г. по ЧНД № 2940/2021г., РС –
Пловдив, 20 н.с., е групирал на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК
наказанията на осъдения Т. В. Л. ЕГН: **********, 4396/2019г. по описа на
РС – Пловдив и по НОХД № 1277/2021 г. по описа на РС – Пловдив, като е
определил едно общо най-тежко наказание в размер на 9 месеца лишаване от
свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3
години, считано от 07.04.2021г. Към него ПРС е присъединил на основание
чл. 23, ал. 2 от НК и наказанието 9 месеца лишаване от право да управлява
МПС.
РС – Пловдив е приспаднал по реда на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК
от определеното общо най-тежко наказание времето през което осъдения Л. е
бил задържан за 24 часа по ЗМВР.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК първоинстанционният съд е
приспаднал от допълнителното наказание 9 месеца лишаване от право да
управлява МПС времето, през което Л. е бил лишен от това право по
1
административен ред.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е присъединил и наказанието
глоба в размер на 500 лева.
Срещу горното определение за групиране на наказанията е депозирана
жалба от адв. З.М. като защитник на осъдения Т. Л.. Определението се
атакува в частта, в която е постановено изпитателния срок на условното
осъждане по чл. 66, ал. 1 от НК да тече считано от 07.04.2021г. вместо от
18.07.2019г. Развиват се доводи, че в случая не се групират две условни
наказания „лишаване от свобода“, по всяко от които има определен
изпитателен срок, а се групира условно наказание с наказание „глоба“.
Според защитника изпитателния срок след групиране на наказанията следва
да тече от влизане в сила на условното осъждане, тъй като в противен случай
се влошава положението на осъдения и той губи изпитателния срок който е
изтърпял преди групирането. Иска се изменение на определението на ПРС в
горния смисъл.
В съдебно заседание осъденият Т.Л. се явява лично и иска от съда да
бъде изменено определението на ПРС в частта за датата от която тече
изпитателния срок на условното осъждане. Защитникът му – адв. З.М. счита,
че определението на ПРС е неправилно и следва да бъде изменено съобразно
доводите, изложени във въззивната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че
определението на ПРС следва да бъде изменено и изпитателният срок по чл.
66, ал. 1 от НК следва да започне да тече от 18.07.2019г. вместо от
07.04.2021г.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на определението, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314
от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установено че:
Т. В. Л. е осъден с два влезли в сила съдебни акта:
С определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на
18.07.2019г. по НОХД № 4396/2019г. по описа на РС – Пловдив Л. е осъден
на 9 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 3 години; 9 месеца лишаване от право да управлява МПС
и глоба в размер на 250 лева за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
С определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на
07.04.2021г. по НОХД № 1277/2021г. по описа на РС – Пловдив Л. е осъден
на глоба в размер на 500 лева за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
2
РС – Пловдив е приел, че горните две престъпления са извършени от
осъдения Л. при условията на реална съвкупност – преди да има влязла в сила
присъда за което и да е от тях и ги е групирал като е определил едно общо
най-тежко наказание в размер на 9 месеца лишаване от свобода, отложено по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 3 години, считано от
07.04.2021г. Към него ПРС е присъединил на основание чл. 23, ал. 2 от НК и
наказанието 9 месеца лишаване от право да управлява МПС.
РС – Пловдив е приспаднал по реда на чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК
от определеното общо най-тежко наказание времето през което осъдения Л. е
бил задържан за 24 часа по ЗМВР.
На основание чл. 59, ал. 4 от НК първоинстанционният съд е
приспаднал от допълнителното наказание 9 месеца лишаване от право да
управлява МПС времето, през което Л. е бил лишен от това право по
административен ред.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е присъединил и наказанието
глоба в размер на 500 лева.
ПРС е приел, че изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 от НК следва да
тече от влизането в сила на последното осъждане – 07.04.2021г.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на осъдения Л. и неговия защитник е процесуално допустима,
но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че престъпленията по
НОХД № 4396/2019г. и по НОХД № 1277/2021г. и двете по описа на ПРС са
извършени от осъдения Л. при условията на реална съвкупност и наложените
наказания по тях подлежат на групиране. РС – Пловдив е определил правилно
и общото най-тежко наказание. Същото се отнася и до присъединяването на
допълнителните наказания „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“.
Коректно е приспаднат периода на задържане по ЗМВР и периода на
лишаване на Л. по административен ред от това право. Неправилно обаче
ПРС е постановил изпитателният срок на определеното общо най-тежко
наказание да започне да тече от 07.04.2021г. При групиране на наказанията
изпитателният срок на определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода започва да тече от влизане в сила на определението за групиране на
наказанията, а не от датата на влизане в сила на последното осъждане. В този
смисъл е и съдебната практика – Решение № 159/08.05.2012г. по н. д. №
457/2012г. на ВКС, II н.о. и Решение № 549/16.12.2013г. по н. д. №
2021/2013г. на ВКС, II н.о. Ето защо са неоснователни възраженията на
осъдения и неговия защитник в тази насока. Същевременно при липса на
3
протест срещу първоинстанционния съдебен акт въззивната инстанция не би
могла да влоши положението на осъдения, тъй като производството пред ПОС
е образувано само по негова жалба. Разпоредбата на чл. 337, ал. 2 от НПК
забранява влошаване положението на осъдения при липса на протест от
прокурора, в случая – чрез определяне на по-късна дата за започване на
изпитателния срок на определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода. В случая правилното приложение на материалния закон изисква
изпитателният срок да започне да тече от влизане в сила на определението по
ЧНД № 2940/2021г. по описа на РС – Пловдив. Това определение ще влезе в
сила с произнасянето на въззивната инстанция днес – на 04.10.2021г. Но с
оглед липсата на протест от прокурора при РП – Пловдив е недопустимо да се
влоши положението на осъдения само по негова жалба. Ето защо следва да се
приеме, че изпитателният срок на определеното общо най-тежко наказание от
9 месеца лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 3 години започва да тече на 07.04.2021г., както е
постановил първоинстанционния съд.
Не могат да бъдат споделени възраженията на защитата, че
изпитателният срок на общото най-тежко наказание следва да тече от влизане
в сила на присъдата по НОХД № 4396/2019г. по описа на РС – Пловдив на
18.07.2019г. Към тази дата не е имало съвкупност от множество
престъпления, подлежащи на групиране. Без значение е вида на наказанията,
подлежащи на групиране. Както се посочи по-горе, практиката на ВКС е
непротиворечива и изпитателния срок на определеното общо най-тежко
наказание започва да тече от влизане в сила на определението на кумулация.
Действително в случая така се стига до по-дълъг изпитателен срок /веднъж
търпян по първото осъждане и втори път по определеното общо най-тежко
наказание/, но това е по-благоприятният вариант за осъдения. След
групирането той има само едно, а не две осъждания и няма да заплати
самостоятелно наложената му глоба по второто осъждане. Групирането на
наказанията в случая е по-благоприятно за осъдения и от гледна точка на
реабилитацията. Тъй като е налице само едно осъждане той ще бъде
реабилитиран по право и няма да се налага да води производство за съдебна
реабилитация по второто осъждане, което е било налице преди групирането.
С оглед гореизложеното определението на ПРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като липсва съответен
протест, позволяващ корекция на датата от която започва да тече
изпитателния срок на определеното общо най-тежко наказание лишаване от
свобода.
Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 1 вр. чл. 334, т.6 вр. чл.
338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3125 от 16.06.2021г. по ЧНД №
2940/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 20 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5