Р Е
Ш Е Н
И Е
№..............
град Шумен, 07.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на осми
септември две
хиляди двадесета година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 115 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е въз
основа на жалба от Д.Х.И. с адрес ***, със съдебен
адрес ***, адвокатска кантора на адв.Т.Я., против Ревизионен акт №
Р-03002719003649-091-001/06.11.2019г., издаден от Началник сектор при ТД на
НАП-гр.Варна и Главен инспектор по приходите при ТД на
НАП-гр.Варна.
В жалбата се навеждат аргументи за незаконосъобразност
на атакувания РА, поради издаването му при допуснати в хода на ревизионното
производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
както и поради наличието на материална незаконосъобразност на акта, произтичаща
от противоречието му с императивни разпоредби на ЗДДФЛ, които уреждат данъчното
облагане. Въз
основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на атакувания РА. В
съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не се явява. Същата се
представлява от процесуален представител Т.Я. – адвокат от ШАК, която в хода на
устните състезания излага подробни аргументи за незаконосъобразност на РА,
отправяйки искане за отмяната му. Претендира присъждане на деловодни разноски,
съобразно приложен списък.
Ответната страна – Директор на
Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"),
гр.Варна към Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на
НАП), редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от главен
юрисконсулт Х.М.-С., която в хода на устните състезания и в приложени писмени
бележки излага аргументи за неоснователност на оспорването, като отправя искане
за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след анализ и оценка на събраните
в хода на производството доказателства, прие за установена следната фактическа
обстановка:
Със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-03002719003649-020-001/ 13.06.2019г. (л.202), издадена от Б.С.С.-
Началник сектор «Ревизии» при ТД на НАП-гр.Варна, на основание чл.112 и 113 от ДОПК било възложено извършването на ревизия на Д.Х.И., която да обхване
следните задължения – «Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ» за
периода 01.01.2013г.-31.12.2013г. и «Данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ» за периода
01.01.2016г.-31.12.2016г. Със същата заповед бил определен съставът на
ревизиращия екип – Д.Н.Б.– главен инспектор по приходите и ръководител на ревизията
и М.Д.С.– главен инспектор по приходите, както и, че ревизията следва да
приключи в срок от три месеца от връчването на ЗВР. Цитираната ЗВР била
съобщена на ревизираното лице на 18.06.2019г., чрез сина на оспорващата –
пълнолетен член на семейството с ЕГН **********, видно от приложената към
заповедта разписк и представената извадка от Информационна система «Контрол»
при ТД на НАП-гр.Варна.
След приключване на ревизията
ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-03002719003649-092-001 / 30.09.2019 г. (л.40).
В РД по отношение на данъчен период 01.01.2013-31.12.2013г. е
установено, че оспорващата има подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
184391400459833/ 30.04.2014 г., в която е декларирана годишна данъчна основа за
доходи от трудови правоотношения в размер на 6691.63 лв.; сума от годишните
данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 6691.63 лв.; обща годишна данъчна
основа в размер на 6691.63 лв.; данък върху общата годишна данъчна основа в
размер на 669.16 лв.; удържан авансов данък от платеца на дохода в размер на
669.17 лв. Посочено е, че ревизираното лице, в качеството си на местно
физическо лице по смисъла на чл. 4, ал.1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 6 от същия
закон е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в
Република България и в чужбина. Прието е, че съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ с
данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета,
придобити през данъчната година. Общата годишна данъчна основа е сумата от
годишните данъчни основи, определени за всеки вид доход, в зависимост от
източника, намалена с предвидените в закона данъчни облекчения. Размерът на
данъка върху общата годишна данъчна основа за ревизираните данъчни периоди се
определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ се умножи по
данъчна ставка 10 на сто. Съгласно чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна
основа е сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36,
намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. На основание чл. 35,
т. 6 облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този
закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с
окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице.
Въз основа на направените
по-горе констатации ревизиращият екип е приел, че от ревизираното лице не са
представени преки или косвени доказателства относно превишението на извършените
разходи спрямо получените приходи в размер на 6514,74 лв., въпреки, че с Искане
за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-03002719003649-040-001/
24.06.2019 г., са изискани всички документи, удостоверяващи получените от
лицето доходи за периода 01.01.2013-31.12.2013г. в качеството му на физическо
лице, както и доказателства за налични парични средства към 01.01.2013г.
Посочено е, че съгласно чл. 37, ал. 4 от ДОПК, в случай, че субектът не
представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да
приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството
доказателства. Предвид това, на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ ревизиращият
екип е приел, че превишението в размер на 6514.74 лв. е доход, придобит от
всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са посочени
като необлагаеми, или не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и
ЗКПО или с патентен данък по реда на ЗМДТ, в резултат на което за 2013 г. е
установено следното:
- Годишна данъчна основа за доходи от трудови
правоотношения - 6691.63 лв.
- Доход по чл. 35 от ЗДДФЛ - 6514.74 лв.
- Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ
– 13206.37 лв.
- Данък върху общата годишна данъчна основа /чл.48/ -
1320.64 лв.
- Внесен данък от задълженото лице - 669.16 лв.
- Дължим данък за довнасяне – 651.48 лв.
- Лихва за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2019г.,
дължима на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ - 358.41 лв.
Според РД, за данъчен период 01.01.2016-31.12.2016г.в
хода на ревизията на база на събраните доказателства са установени следните
доходи и разходи: налични парични средства в брой на 01.01.2016г. –0.00лв. и на
31.12.2016г.- 0.00 лв.; налични парични средства по банкови сметки на
01.01.2016г. – 544.00 лв. и на 31.12.2016г. – 383.47лв.; доходи на задълженото
лице: от трудови правоотношения в размер на 6082.29 лв.; доходи от наем и др.
възмездно предоставяне на права или имущество в размер на 21900.00 лв.; доходи
от прехвърляне на имущество в размер на 4750.00 лв.; необлагаеми доходи,
изплатени от НОИ с основание обезщетения и пенсии общо в размер на 452.89 лв. Разходи
на задълженото лице: разходи за издръжка и живот общо в размер на 2459.65 лв.
Въз основа на направените констатации е прието, че за
2016 г. не е налице превишение на направените разходи спрямо получените приходи
от ревизираното лице. От представения договор за цесия от 28.12.2016г., с който
оспорващата е прехвърлила на Х.Д.Х. произтичащото от сключения между нея и
„Инос“ООД на 01.06.2013г. договор за заем, при който оспорващата е предоставила
заем на дружеството в размер на 14000 лева, е видно, че същата е прехвърлила вземането
си от „Инос“ООД, произтичащо от сключеното въз основа на договора за наем от
01.06.2013г., в размер на 35 900 лева, включващи – 14000 лева (размера на
предоставения паричен заем); 14700 лева (представляваща дължима и неплатена
лихва в размер на 30% върху заетата сума по договора за заем от 01.06.2013г.);
7200 лева (договорена и дължима в резултат на неизпълнението на договора за
заем, неустойка). Въз основа на тези доказателства в РД е установено, че Д.Х.И.
е реализирала доход, който е облагаем съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, и на
основание чл. 11, ал. 2 от с.з. се смята за придобит към датата на
прехвърлянето, т.е. на 28.12.2016 г. – датата на договора за цесия, печалбата
от който следва да се определи, като продажната цена се намали с цената на
придобиване на финансовия актив, която в случая е 21900.00 лева (35900.00 лева
– 14000.00 лева), като този доход (от придобиване на финансов актив по смисъла
на § 1, т. 3 от ЗКПО), не е деклариран в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г.,
доколкото от лицето няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016г.
Предвид
изложеното, за 2016 г. е установено:
- Годишна данъчна основа за доходи от трудови
правоотношения - 6758.10 лв.;
- Доход от прехвърляне на права или имущество - 21900.00
лв.;
- Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ
– 28658.10 лв.;
- Данък върху общата годишна данъчна основа /чл.48 ЗДДФЛ/ - 2865.81 лв.;
- Внесен данък от задълженото лице - 675.81 лв.;
- Дължим данък за довнасяне – 2190.00 лв.
- Лихва за периода от 01.05.2017г. до 30.09.2019г.,
дължима на основание чл.175 от ДОПК, във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за
невнесената в срок сума в размер на 2190.00 лв. - 537.20 лв.
В резултат на извършените действия и направените
констатации и изводи ревизиращият екип предложил да бъдат установени размери на
задълженията по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към
30.09.2019 г. както следва:
-
За 2013г. – задължение за внасяне на данък по ЗДДФЛ
– 651,48 лева главница и 358,41 лева лихви;
-
За 2016г. – задължение за внасяне на данък по ЗДДФЛ
– 2190,00 лева главница и 537,20 лева лихви.
Ревизионният доклад бил съобщен на оспорващата по електронен път на 09.10.2019г.
(л.52).
В срока за депозиране на
възражения срещу РД от страна на оспорващата били депозирани такива, заведени в
ТД на НАП-гр.Шумен с вх.№ 23482/23.10.2019г. (л.39), като същите обективират
общо несъгласие с начислените данъчни задължения, без излагане на конкретни
възражения.
В резултат на установените в хода
на ревизионното производство факти на 06.11.2019г. бил издаден РА № Р-03002719003649-091-001/06.11.2019г.
от Б.С.С.– началник на сектор при ТД на НАП-гр.Варна и Д.Н.Б.- главен инспектор
по приходите при ТД на НАП-гр.Варна –
ръководител на ревизията, с който е установен следният размер на задълженията
на Д.Х.И. към 06.11.2019г.:
-
за 2013г. – данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – 505,51
лева и лихви за просрочие – 283,30 лева;
- да 2016г. - данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ – 2190,00 лева и лихви за просрочие
– 559,71 лева;
- всичко задължения – 3538,52
лева.
РА бил съобщен на оспорващата по
електронен път на 15.11.2019г., видно от разписка за извършено връчване по
електронен път (л.36).
Несъгласна с констатациите в РА, Д.И.
го оспорила по административен ред с жалба вх.№ 30612/19.11.2019г. по описа на
ТД на НАП-гр.Варна, като отправила искане за цялостната му отмяна.
С Решение по жалба срещу ревизионен
акт № 325/23.01.2020г., издадено от и.д.Директор на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на
НАП-гр.Варна (л.8), решаващият орган потвърдил като законосъобразен РА №
Р-03002719003649-091-001/06.11.2019г., с който са установени дължимите от Д.Х.И.
и подлежащи на внасяне задължения за данъци, както следва: Данък върху общата
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ - за данъчен период 2013г. – главница
505,51 лева и лихва 283,30 лева; за данъчен период 2016г. – главница 2190,00
лева и лихва 559,71 лева; общо – 2695,51 лева главница и 843,01 лева лихва.
Решение № 325/23.01.2020г. било
съобщено на Д.Х.И. по електронен път на 23.01.2020г.,
видно от приложеното удостоверение за връчване по електронен път (л.7).
Несъгласна със същото, с жалба,
подадена чрез куриер на 04.02.2020г. (видно от разписка на л.5) и заведена с
вх.№ 835-3/05.02.2020г. по описа на ЦУ – Дирекция "ОДОП", гр.Варна, Д.Х.И.
оспорила РА в неговата цялост пред Административен съд-гр.Шумен.
Въз основа на цитираната жалба е
образувано настоящото съдебно производство пред Административен съд-гр.Шумен.
В хода на съдебното производство
ответната страна е представила административната преписка по издаване на
оспорения РА.
По искане на оспорващата по
делото е приобщен договор № 93/01.03.2013г., според който последната е
придобила нов лек автомобил марка «Опел», модел «Астра Класик III“ от играта „Втори тото шанс“ на ДП „Български спортен
тотализатор“. Представен е също договор за покупко-продажба на въпросното МПС
от 14.03.2013г., видно от който на посочената дата оспорващата го е продала на
лицето Н.Н.А.за сумата от 9950,00 лева.
По искане на оспорващата като
свидетел е разпитан П.В.Ц. – баща на жената, с която синът на оспорващата живее
на семейни начала и управител на «Инос»ООД.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК (доколкото решението е връчено на 23.01.2020г., а жалбата подадена на
04.02.2020г.), от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на
процедурата по административното оспорване на РА, който е обжалван изцяло пред
решаващия административен орган, респективно е потвърден изцяло от последния.
Разгледана по същество, жалбата е
частично основателна, поради следните съображения:
В настоящото производство и
съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт в обжалваната му част, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните
и материалноправните разпоредби по издаването му.
От приложените доказателства се
установява, че ревизионното производство е инициирано със заповед, издадена от Б.С.С.-
началник на сектор "Ревизии" при ТД на НАП-гр.Варна. Със Заповед №
Д-1249/30.06.2017г. (л.206) Директорът на ТД на НАП-гр.Варна е определил
органите по приходите, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии
съгласно чл.112 от ДОПК, в т.ч. Б.С.С.- началник сектор "Ревизии" при
ТД на НАП-гр.Варна (т.8). Поради това и доколкото Заповед за възлагане на
ревизия № РР-03002719003649-020-001 /13.06.2019г. е издадена от Б.С.С.-
началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП-гр.Варна, ревизионното производство
се явява инициирано от компетентен административен орган.
Ревизионният акт също е издаден
от компетентните съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК лица, доколкото изхожда от Б.С.С.в
качеството му на началник сектор "Ревизии" и Д.Н.Б.- главен инспектор
по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, в качеството им съответно на лице,
възложило ревизията и ръководител на ревизията.
Решението, потвърждаващо
ревизионния акт, също е постановено от компетентния за това решаващ орган по смисъла,
вложен в чл.152, ал.2 от ДОПК. Същото изхожда от Д.И.Ж.– изпълняващ длъжността
директор на дирекция «ОДОП», гр.Варна при ЦУ на НАП, съгласно Заповед №
ЗЦУ-ОПР-35/19.09.2017г. на изпълнителния директор на НАП (л.12), с която
посоченото лице е овластено да замества титуляра С.Х.П. при отсъствие на
последния. Видно от представения по делото болничен лист №
Е20200222388/23.01.2020г., в периода от 20.01.2020г. до 22.02.2020г. С.Х.П. -
директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при
ЦУ на НАП, е бил в отпуск поради временна неработоспособност. От това следва,
че издавайки обсъжданото решение № 325/23.01.2020г., Д.И.Ж.е изпълнявал
длъжността Директор на дирекция "ОДОП", гр.Варна при ЦУ на НАП при
условията на заместване на титуляра, респективно постановеното от него решение
се явява издадено от компетентния за това орган.
На следващо място, РА е издаден в
изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120, ал.1 от ДОПК. Същият съдържа името и длъжността
на органите, които го издават; номер и дата на издаването му; индивидуализиращите
данни за ревизираното лице; обхвата на ревизията; мотиви за издаване на акта и
разпоредителна част, с която се определят правата, задълженията или
отговорностите и начинът и срокът за изпълнението им; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва актът. По делото са приобщени разпечатки от електронни
документи, които представляват възпроизведени на хартиен носител електронни документи
по смисъла на чл.3 ал.1 от
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги,
които материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от
същия закон. От електронните документи и удостоверяванията към всеки
от тях съдът констатира, че разпечатаните документи са идентични с
представените в електронна форма на оптични носители/приети в открито съдебно
заседание/ и са подписани с квалифициран електронен подпис от лицата, посочени
като техни автори, от което следва, че актът е и надлежно подписан, съобразно
изискванията на т.8 на чл.120, ал.1 от ДОПК.
По отношение на съблюдаването на
административнопроизводствените правила и материалния закон съдът съобрази
следното:
Относно установените
с РА задължения по ЗДДФЛ за 2013г.:
Видно от РА, за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2013
г. по отношение на оспорващата са установени източници на доходи, направени
разходи и имуществено състояние на ревизираното лице, както следва:
- Налични парични средства в брой на 01.01.2013 г.-
5000.00 лв. и на 31.12.2013 г.- 0.00 лв.
- Налични парични средства по банкови сметки на
01.01.2013 г.- 2119.13 лв. и на 31.12.2013 г.- 2139.65 лв.
1.Доходи на задълженото лице:
1.1. Доходи от трудови правоотношения в размер на
6022.47 лв.;
2.Разходи на задълженото лице:
2.1.Разходи за издръжка и живот общо в размер на
2919.27 лв., в т.ч. платени суми в размер на 369.04 лв. към „Теленор
България“ЕАД, платени суми в размер на 374.95 лв. „БТК“ ЕАД, платени суми в
размер на 1713.52 лв. към „Енерго-про продажби“АД, платени суми в размер на
461.76 лв. към „В и К - Шумен“ООД.
В хода на производството ревизиращите органи са
изискали от ревизираното лице данни относно членовете на нейното домакинство в
периода от 01.01.2013-31.12.2013 г.
С вх.№ 16245/11.07.2019 г. Д.И. е представила писмени
обяснения, съгласно които живее (в т.ч. през 2013г.) в едно домакинство със
семейството на нейната дъщеря /състоящо се от съпруг и дете/, както и с лицето А.К.
- на семейни начала. При извършена справка в информационната база на НАП е
установено, че всички членове на семейството на дъщерята на Д.И. имат настоящ
адрес, съвпадащ с адреса на ревизираното лице. Относно лицето А.К. не е
установен същия постоянен или настоящ адрес. В дадените писмени обяснения с
вх.№ 16245/ 11.07.2019 г. оспорващата е посочила, че според възможностите си е
поемала съответната част от разходите на домакинството, като не помни конкретни
размери. Въз основа на установените обстоятелства ревизията е приела, че
домакинството на ревизираното лице се състои от две самостоятелни семейства, от
което следва, че частта на извършените разходи за издръжка и живот за ревизираното
лице са в размер на ½ от установените разходи в общ размер на 2919,27
лв.= 1459,63 лв.
2.2. Предоставени парични средства на трети лица- „Инос“
ООД в размер на 14000.00 лв.
2.3. Разходи за платени данъци, осигурителни вноски,
такси и др. публични задължения - платени осигурителни вноски в размер на 56.85
лв.
2.4. Други разходи общо в размер на 540.57 лв., в
т.ч.: разходи по банкова сметка ***.12 лв.; платени суми за стоки и услуги чрез
ПОС устройство в размер на 46.67 лв.; платени суми за стоки, получени от „Е.К.Б.“
ЕООД в размер на 466.78 лв.
С РА е установено, че за 2013г. лицето Д.И. е подала ГДД
по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирала доходи от трудови правоотношения,
нетно трудово възнаграждение общо в размер на 6022,47 лв.; посочила е, че не е извършвала
независима икономическа дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ; досежно
платените данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания – от събраните
доказателства е установено, че лицето е внасяло суми за данъци по ЗМДТ.
В резултат на извършената съпоставка на получените
доходи, установените разходи и имущественото състояние на ревизираното лице за
2013 г., с РА е установено несъответствие между направените разходи и
получените доходи от Д.Х., като направените през годината разходи надхвърлят получените
през годината средства със сумата от 5055,10 лв. Доколкото за изразходените в
повече парични средства в размер 5055,10 лв. не са представени доказателства за
източник на парични постъпления и същите не са декларирани по реда на ЗДДФЛ, с
РА е прието, че разликата представлява получени доходи от други източници, недекларирани
от ревизирания субект и необложени с данък по реда на ЗДДФЛ. В тази връзка е
посочено, че оспорващата в качеството си на местно физическо лице по смисъла на
чл. 4, ал. 1, т.1 от ЗДДФЛ, на основание чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно задължена за облагаемия
си доход, получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. Съгласно
чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички
източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с
изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Съгласно чл.16
от с.з., облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник поотделно
съгласно разпоредбите на този закон. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗДДФЛ с данък
върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета,
придобити през данъчната година. Общата годишна данъчна основа е сумата от годишните
данъчни основи, определени за всеки вид доход, в зависимост от източника,
намалена с предвидените в закона данъчни облекчения. Размерът на данъка върху
общата годишна данъчна основа за ревизираните данъчни периоди се определя, като
общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10
на сто.
Съгласно
чл. 17 от ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни
основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни
облекчения. Облагаеми доходи са на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ,
"всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са
обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по
реда на Закона за корпоративното подоходно облагане." Намаленият облагаем
доход с посочените вноски и облекчения е данъчната основа, върху която се изчислява
данъкът по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. По гореуказания ред се формира данъчната
основа за доходите от дейности, за които не се дължи окончателен годишен
(патентен) данък. Съгласно чл.36 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите
от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през
данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване. С оглед на установеното, с РА е прието, че на основание чл. 35,
т.6 от ЗДДФЛ, във връзка с чл.17 от с.з., сумата 5055,10 лв. подлежи на
облагане с данък върху годишната данъчна основа.
Установено е, че за периода
01.01.2013г.-31.12.2013г. е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
184391400459833/30.04.2014 г., в която е декларирано следното:
Годишна данъчна основа за доходи от трудови
правоотношения - 6691.63 лв.
-
Сума от годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ -
6691.63 лв.
-
Обща годишна данъчна основа - 6691.63 лв.;
-
Данък върху общата годишна данъчна основа - 669.16 лв.;
- Удържан
авансов данък от платеца на дохода - 669.17 лв.
Въз основа на направените
констатации с издадения РА органите по приходите са приели, че от
ревизираното лице не са представени преки или косвени доказателства относно сумата
от 5055,10 лв., с която извършените разходи от лицето превишават реализираните
приходи. В тази връзка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения
от ЗЛ № Р-03002719003649040-001/ 24.06.2019 г. от лицето са изискани всички документи, удостоверяващи
получените от него доходи за периода 01.01.2013-31.12.2013г. в качеството му на
физическо лице, както и доказателства за налични парични средства към
01.01.2013г. Посочено е, че съгласно чл. 37, ал. 4 от ДОПК, в случай, че
субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по
приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в
производството доказателства. По изложените съображения в РА е заключено, на
основание чл.35, т.6 от ЗДДФЛ, че превишението в размер на 5055,10 лв. е доход,
придобит от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са
посочени като необлагаеми, или не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ
и ЗКПО или с патентен данък по реда на ЗМДТ.
С оглед на това за 2013 г. с РА е установено следното:
-
Годишна данъчна основа за доходи от трудови
правоотношения - 6691.63 лв.;
-
Доход по чл. 35 от ЗДДФЛ - 5055,10 лв.;
-
Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ
- 11746,73 лв.;
-
Данък върху общата годишна данъчна основа /чл.48/ -
1174,67 лв.;
-
Внесен данък от задълженото лице - 669.16 лв.;
- Дължим
данък за довнасяне - 505,51 лв.
На основание чл.175 от ДОПК,
във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената в срок сума в размер на 505,51 лв.
е изчислена лихва за периода от 01.05.2014 г. до 06.11.2019 г. в размер
на 283,30 лв.
От изложеното е видно, че
задълженията за 2013г. в размер на 5055,10 лева главница и 283,30 лева лихви са
установени след съпоставка между установените доходи и установените разходи на
оспорващата за 2013г., като същите са изчислени на базата на сумата, формирана
чрез намаляване на размера на разходите с размера на установените приходи. Т.е.
по същество облагаемата основа, на базата на която са начислени задълженията за
този период, представлява тази част от приетите за установени разходи на
лицето, произхода на придобиването на средствата за които не е установен.
Съдът намира, че при установяване на дължимия от оспорващата данък върху
общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г., са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила. ЗДДФЛ не съдържа правила за извършване на
съпоставка между реализирани доходи и извършени разходи или такива, предвиждащи
възможност за извършване на корекции в данъчната основа при наличие на
несъответствия. Такива са разпоредбите на чл. 122
и чл. 123 от ДОПК,
които обаче обуславят извършване на ревизията особени случаи и при спазване на
процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за уведомяването на ревизираното лице, респ. определянето на
данъчната основа за облагане с данък върху доходите за ревизираните периоди да
се извърши след анализ на критериите по чл. 122, ал. 1, т. 1-16 от кодекса.
Това в разглеждания случай не е сторено, доколкото ревизията е проведена по
общия ред (което е видно от административната преписка и не се оспорва от
ответната страна), като същото се явява достатъчно основание за отмяна на РА,
тъй като представлява процесуално нарушение, което е засегнало неблагоприятно
правото на защита на ревизираното лице.
По силата на чл. 2 от ЗДДФЛ
обект на облагане по този закон
са доходите на местните и чуждестранните физически лица. Източниците на доход
са дадени в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ,
а разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ
аргументира извода, че изброяването на източниците не е изчерпателно. Но
доходът, дефиниран в чл. 2, чл.3 и чл.10 от ЗДДФЛ,
е положително изменение в имуществото на субекта на облагане. В разглеждания
случай според констатациите на ревизиращия екип за данъчен период 2013г.
извършените разходи от Д.И. надвишават своевременно декларираните получени
средства и следователно не е установено положително имуществено разместване,
което да се възприеме като доход, а оттук – като обект на облагане. Това е така,
доколкото досежно това задължение органите по приходите са провели ревизията по
общия ред, а не по особения по чл. 122-124 от ДОПК.
Констатираното от тях имуществено несъответствие е относимо към обстоятелствата
по чл. 122, ал. 1, т.
2 от ДОПК, чието възприемане и заявяване по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК
е предпоставка за приложимост на презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 2 от
кодекса за наличие на подлежащ на облагане доход при направени разходи от
лицето и свързаните с него лица, които явно надвишават размера на получените
средства.
При ревизия по общия ред и без да е
приложима презумпцията на чл. 123, ал. 1 от ДОПК
при превишаване на разходите над получените средства липсва обект на облагане
по ЗДДФЛ. Отнасянето на данъчната ставка по чл. 48 от ЗДДФЛ
към образувана от такъв "доход" данъчна основа представлява по
съдържанието си облагане на разходи, какъвто обект на облагане не е предвиден в
ЗДДФЛ – арг. чл. 60 от Конституцията на Република България.
Изискването на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ е да се облагат доходи от източници, а посоченото от данъчната
администрация имуществено несъответствие не е източник на доход, нито самото то
в материалния закон се презюмира като доход, подлежащ на облагане. Именно
поради това такова несъответствие и не подлежи на облагане по общия ред, а
единствено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК,
и то ако са налице предпоставките, визирани в тази хипотеза, вкл. несъответствието
да е явно и значително. Тези превишения не могат да се облагат по общия ред, когато не отговарят на условията за
облагане по аналогия, тъй като липсва идентичност в основанието за облагането в
двата случая. Несъответствието между констатираните доходи /оценими в пари
права/ и източници на финансиране с имуществото на ревизираното лице и
направените от него разходи е основание за прилагане на оборимата презумпция на
чл. 123, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ДОПК,
която не изисква установяване на източник на дохода, а го презюмира извън тези
обстоятелства. Съгласно чл. 122, ал. 1, т.
7 от ДОПК това несъответствие е самостоятелно основание за
провеждане на ревизията при особени случаи, каквото е следвало да бъде
ревизионното производство, във връзка с облагане на установено надвишение на
разходи над приходите на ревизираното лице. В случая органите по приходите не
са се позовали на тази презумпция, за да формират данъчна основа по реда на чл. 122-123 от ДОПК,
а ревизионното производство е проведено по общите процесуални правила, които
изискват данъчните фактически състави, водещи до определяне на задължения, да
се установят при условията на първоначално пълно доказване от администрацията -
§ 2 от ДОПК,
вр. с чл. 170, ал. 1 от АПК, в конкретния случай - относно наличието на получен доход от
конкретен източник.
По тези съображения съдът приема, че оспорваният ревизионен акт в частта
му, с която е установено задължение по ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 505,51 лева
главница и 283,30 лева лихва, е издаден при съществено нарушение на
процесуалните правила, което е довело до неправилно приложение на материалния
данъчен закон и подлежи на отмяна.
Нещо повече, от представения в хода на съдебното производство от
оспорващата договор за покупко-продажба на МПС от 14.03.2013г. е видно, че
оспорващата е продала лек автомобил, получен като печалба от "втори тото
шанс" на ДП"Български спортен тотализатор", в резултат на което
е реализирала доход в размер на 9950,00 лева. Придобиването на този доход е
безспорно установено от приложения по делото договор за покупко-продажба на МПС
от 14.03.2013г с нотариална заверка на подписите и с прибавянето му към
установените от данъчните органи доходи, общият доход на оспорващата за 2013г.
надхвърля установените в РА разходи за същия период, което се явява още едно самостоятелно
основание, изключващо дължимостта на установените в РА задължения за
2013г. в размер на 505,51 лева главница и 283,30 лева
лихва.
В тази връзка следва
да се отбележи, че съдът не споделя тезата на ответната страна, че дори и да се
приеме, че задължението по ЗДДФЛ за 2013г. е неправилно установено, жалбата
срещу РА в тази част следва да се отхвърли поради това, че жалбоподателката е
признала, че е получател на доход в размер на 9950,00 лева, за който не е
подала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и за който дължи данък по чл.17 от ЗДДФЛ, който
следва да се определи по реда на чл.33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ, в размер на 995,00
лева.
Действително
от представените от оспорващата в хода на съдебното производство договор №
93/01.03.2013г. и договор
за покупко-продажба на МПС от 14.03.2013г., както и от показанията на св.П.В.Ц.,
се установява, че на 01.03.2013г. Д.И. е придобила л.а. марка «Опел», модел «Астра Класик
III“ от играта „Втори тото шанс“ на
ДП „Български спортен тотализатор“, като е продала същия на 14.03.2013г. на трето
лице срещу сумата от 9950,00 лева. Вярно е също така, че доколкото МПС е
отчуждено в рамките на по-малко от една година от придобиването му, по силата
на изключението, визирано в чл.13, ал.1, т.2, л.“а“ от ЗДДФЛ доходът от
продажбата на въпросното МПС е облагаем, респективно Д.И. е следвало да заплати
в 14-дневен срок от получаване на продажната цена (считано от 14.03.2013г. –
арг. от чл.11, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ), данък по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на 995,00
лева (чл.33, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ). Това обстоятелство обаче не следва да бъде
съобразявано в настоящото производство, независимо от изискването на чл.160,
ал.1 от ДОПК за решаване на спора по същество, защото не е било предмет на
установяване в хода на ревизионното такова и с оглед регламентираната в чл.160,
ал.5 от ДОПК забрана за изменение на РА във вреда на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът намира, че РА в
частта му, с която са установени задължения по ЗДДФЛ на оспорващата за 2013г. в
размер на 505,51 лева главница и 283,30 лева лихва, следва да
бъде отменен като издаден при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и несъответствие с материалния закон.
Относно
установените с РА задължения по ЗДДФЛ за 2016г.:
За периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. с РА са
установени източници на доходи,направени разходи и имуществено състояние на
ревизираното лице, както следва:
-
Налични парични средства в брой на 01.01.2016г. – 0.00лв.
и на 31.12.2016г.- 0.00 лв.
- Налични парични средства по банкови сметки на
01.01.2016г. – 544.00 лв. и на 31.12.2016г. – 383.47лв.
1.Доходи на задълженото лице:
1.1. Доходи от трудови правоотношения в размер на 6082.29 лв.
1.2. Доходи от наем и др. възмездно предоставяне на
права или имущество в размер на 21900.00 лв.
1.3. Доходи от прехвърляне на имущество в размер на
4750.00 лв.
1.4. Необлагаеми доходи, изплатени от НОИ с основание
обезщетения и пенсии общо в размер на 452.89 лв.
2.Разходи на задълженото лице:
2.1. Разходи за издръжка и живот общо в размер на
2459.65 лв., в т.ч.: платени суми в размер на 1037.54 лв. към „Теленор
България“ ЕАД; платени суми в размер на 26.69 лв. към „БТК“ ЕАД; платени суми в
размер на 1113.28 лв. към „Енерго про продажби“АД; платени суми в размер на
282.14 лв. към „В и К – Шумен“ООД.
В хода на ревизията, от ревизираното лице са изискани
данни относно членовете на нейното домакинство в периода от 01.01.2016г. до
31.12.2016 г.
С вх.№ 16245/11.07.2019 г. са представени писмени
обяснения, съгласно които Д.И. живее (в т.ч. и през 2016г.) в едно домакинство
със семейството на нейната дъщеря /състоящо се от съпруг и дете/, както и с
лицето А.К.- на семейни начала.
При извършена справка в информационната база на НАП е
установено, че всички членове на семейството на дъщерята на Д.И. имат настоящ
адрес, съвпадащ с адреса на ревизираното лице. Относно лицето А.К. не е
установен същия постоянен или настоящ адрес. В дадените писмени обяснения с
вх.№ 16245/ 11.07.2019 г. оспорващата е посочила, че според възможностите си е
поемала съответната част от разходите на домакинството, като не помни конкретни
размери. Въз основа на установеното и след извършен анализ на членовете на
домакинството на Д.И., с РА органите по приходите са приели, че домакинството на
ревизираното лице се състои от две самостоятелни семейства, от което следва, че
частта на извършените разходи за издръжка и живот за оспорващата са в размер на
½ от установените разходи в общ размер на 459,65 лв.= 1229,83 лв.
2.2. Платени суми по задължения към трети лица-вноски
по заем в размер на 242,78 лв.
2.3. Други разходи общо в размер на 2724.18 лв., в
т.ч.:
• разходи по банкова сметка ***.69 лв.
• платени суми за стоки и услуги чрез ПОС устройство в
размер на 594.86 лв.
• платени суми за стоки, получени от „Е.К.Б.“ в размер
на 2075.63 лв.
Извършена е съпоставка на получените доходи,
установените разходи и имущественото състояние на ревизираното лице за 2016 г.,
като данните са обобщени в таблица към Ревизионния доклад. Въз основа на
обощените данни и тяхната съпоставка с РА е прието, че за 2016 г. не е
установено превишение на направените разходи над получените приходи от
ревизираното лице.
Относно посочените в т.1.2. доходи от друго възмездно
предоставяне на права или имущество в размер на 21900.00 лв., с РА е
установено:
Съгласно представен с писмо с вх. № 16245/
11.07.2019г. договор за заем от 01.06.2013 г., Д.Х.И. в качеството й на
Заемодател е предала в собственост на „Инос“ООД с ЕИК ********* в качеството му
на Заемател парична сума в размер на 14000,00 лв. Съгласно т. 4 от Договора,
срокът на договора за предоставения заем е три години и шест месеца - до
01.12.2016 г. Съгласно т. 7 и т. 8 от Договора, договорената лихва е 30%
годишна лихва, платима в деня на изтичане на срока на договора - 01.12.2016 г.
На основание т. 10 от Договора, при забава с повече от 15 дни от датата на
падежа в изпълнение на задължението на Заемодателя да върне заетата сума и да
заплати договорената лихва, е договорена неустойка 7200 лв. С протокол за приобщаване
на доказателства от друго контролно производство № 1484420/ 11.09.2019 г. е приобщена
Квитанция към ПКО № 3/ 01.06.2013 г. за внесена сума в касата на "Инос"
ООД с ЕИК ********* в размер на 14000.00 лв. с основание заем от 01.06.2013 г. С
писмо с вх. № 16245/ 11.07.2019 г. е представен Договор за цесия от 28.12.2016
г. между Д.Х.И. в качеството й на Цедент и лицето Х.Д.Х. в качеството му на
Цесионер, съгласно който: срещу задължението на Цесионера да му заплати
уговорената цена, Цедентът прехвърля на Цесионера, всички свои вземания от
длъжника „Инос“ ООД с ЕИК ********* в общ размер на 35900.00 лв., в т.ч. парично
вземане в размер на 14000.00 лв., представляващи дължима и невърната заета сума
и главница по договор от 1.06.2013г., предадена на „Инос“ ООД при сключване на
договора с падеж 01.12.2016г.; парично вземане в размер на 14700.00 лв.,
представляващо дължима и неплатена договорна лихва в размер на 30% върху горепосочената
заета сума 14000.00 лв. за периода 01.06.2013г.-01.12.2016г.; парично вземане в
размер на 7200.00 лв., представляващо дължима и неплатена неустойка. Съгласно
чл. 2, ал. 1 от Договора, Цесионерът придобива посочените вземания срещу цена в
размер на 35900.00 лв., която да заплати на Цедента в срок до 28.12.2021 г.
В РА е посочено, че според разпоредбите на чл.99 -
чл.100 от ЗЗД, цесията е договор, при който кредиторът по едно правоотношение,
наречен цедент, прехвърля своето право на вземане на друго лице, наречено
цесионер, в конкретния случай – Д.Х.И. е прехвърлила своето право на вземане на
цесионера Х.Д.Х.. При цесията участват три страни: първоначален кредитор
/цедент/, нов кредитор /цесионер/ и длъжник. В резултат на цесията, цедираният
длъжник престава да дължи на цедента и започва да дължи на цесионера. Същият не
участва като страна по договора за цесия, а само се уведомява за неговото
сключване, за да знае, че трябва да плати на друго лице, за което от
ревизираното лице с писмо с вх. № 16245/ 11.07.2019г. е представено копие на
Уведомление до „Инос“ООД с ЕИК ********* (обстоятелство, което се установява и
от показанията на разпитания свидетел – управител на „Инос“ООД).
В РА е посочено, че вземанията, по своето естество,
представляват финансови активи. Прието е, че съгласно § 1 т. 3 от ДР на ЗКПО "Финансов
актив" е активът, определен в приложимите счетоводни стандарти, в това
число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с
компенсаторни инструменти. Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона
за счетоводството, за целите на изречение първо, приложимите счетоводни
стандарти са международните счетоводни стандарти, приложими в страната за
съответната година. МСС 32- т. 11 дефинира като финансов актив всеки актив,
който е: парични суми; договорно право за получаване на парични суми или друг
финансов актив от друго предприятие; договорно право за размяна на финансови
инструменти с друго предприятие при потенциално благоприятни условия; инструмент
на собствения капитал на друго предприятие. В т. 14 на МСС 32 е посочено, че за
целите на дефинициите в параграф 5 терминът "предприятие" включва
физически лица, събирателни дружества, дружества с ограничена отговорност и
държавни организации. Във връзка с чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните
актове, цитираната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО следва да намери
приложение и за целите на данъчното облагане по ЗДДФЛ дотолкова, доколкото
отговаря на неговите цели и не е в противоречие с други негови разпоредби. За
целите на данъчното облагане са приложими разпоредбите, които дефинират
посоченото понятие именно във връзка с облагането, независимо дали ревизираното
лице следва да формира данъчна основа за облагане по реда, посочен в ЗКПО или
не. Още повече, че разпоредбите на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ и свързаните с нея
ал. 4, 5 и 6 боравят с понятието "финансов актив" за целите на
облагането на физическите лица по ЗДДФЛ. В РА е прието, с горецитираните разпоредби, че прехвърлянето
на вземане /цесия/ по договора от 28.12.2016 г. представлява именно продажба на
финансов актив (вземане по заем от 01.06.2013 г.), като в замяна Д.Х.И. е получила
нов финансов актив - вземане по Договор за цесия от 28.12.2016 г. Продаденото
вземане отговаря на посочената дефиниция в § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО. Посочено е,
че съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, на облагане подлежат получените доходи от
продажбата или замяната на акции, дялове, компенсаторни инструменти,
инвестиционни бонове и други финансови активи, както и търговия с чуждестранна
валута, като облагаемият доход е сумата от реализираните през годината печалби,
определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумите на реализираните през
годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. В чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ
е посочено, че реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като
продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив.
Прието е, че Д.Х.И. е
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, т. 1, във връзка с чл. 4, ал.1, т.
1 от ЗДДФЛ. На основание чл. 6 от с.з., лицето е носител на задължения за
данъци за придобитите доходи от източници в България, получени от него през
2016 г. С оглед на това е прието за установено, че на 28.12.2016 г. Д.Х.И. е
извършила прехвърляне финансов актив - вземане по договор за заем от 01.06.2013
г. срещу продажна цена - 35900 лв., съгласно Договор за цесия от 28.12.2016 г.,
като на основание чл.33, ал.5 от ЗДДФЛ, продажната цена включва всичко
придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително
възнаграждение, различно от пари. Посочено е, че продажната цена по цесията -
35900 лв., следва да бъде заплатена до 28.12.2021 г., от което следва, че на 28.12.2016
г. Д.Х.И., в замяна на продаденото вземане по договор от 01.06.2013 г., е
получила ново вземане в размер на 35900 лв., което съгласно гореизложеното,
отговаря на дефиницията за финансов актив по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на
ЗКПО, приложим във връзка с облагането на доходите от прехвърляне на права или
имущество в ЗДДФЛ. В РА е прието, че цената на придобиване на продадения
финансов актив - вземане по договор за заем от 01.06.2013 г., е 14000,00 лв.,
равна на дадената в заем сума на получателя – „Инос“ООД, респ. печалбата за
тази конкретна сделка, следва да се определи в размер на 21900.00 лева, като продажната
цена (35900,00 лв.) се намали с цената на придобиване на финансовия актив
(14000,00 лв.) (35900.00 лева – 14000.00 лева). Този извод е аргументиран с
разпоредбата на чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ, според която, в случаите на продажба,
замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3
от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето.
С оглед
установеното, с РА е прието, че Д.Х.И. е реализирала доход, който е облагаем
съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, и на основание чл. 11, ал. 2 от с.з. се смята
за придобит към датата на прехвърлянето, т.е. на 28.12.2016 г. – датата на
договора за цесия. Този доход от продажба на финансов актив по смисъла на § 1,
т. 3 от ЗКПО, не е деклариран в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016г. С оглед на това
с РА е заключено, че през 2016 г. Д.Х.И. е реализирала доход, който е облагаем
съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, и на основание чл. 11, ал. 2 от с.з. се смята
за придобит към датата на прехвърлянето, т.е. на 28.12.2016 г. – датата на
договора за цесия, като печалбата за тази конкретна сделка, следва да се определи,
като от продажната цена се извади цената
на придобиване на финансовия актив, която в случая е 21900.00 лева (35900.00
лева – 14000.00 лева).
Предвид гореизложеното, за 2016 г. е установено
следното:
-
Годишна данъчна основа за доходи от трудови правоотношения
- 6758.10 лв.
-
Доход от прехвърляне на права или имущество - 21900.00
лв.
-
Сума от годишните данъчни основи по чл. 17 от ЗДДФЛ
- 28658.10 лв.
-
Данък върху общата годишна данъчна основа /чл.48 ЗДДФЛ/ - 2865.81 лв.
-
Внесен данък от задълженото лице - 675.81 лв.
- Дължим
данък за довнасяне - 2190.00 лв.
На основание чл.175 от ДОПК,
във връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ за невнесената в срок сума в размер на 2190,00
лв. е изчислена лихва за периода от 01.05.2017 г. до 06.11.2019 г. в
размер на 559,71 лв.
Съдът намира, че при установяване на дължимия от оспорващата данък върху
общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г., не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В тази връзка
неоснователно е възражението на оспорващата за незаконосъобразност на РА и в
тази му част поради факта, че ревизионното производство е проведено по общия
ред, а не по реда на чл.122 от ДОПК. За разлика от задължението за 2013г., съгласно
мотивите на РД и на РА, задълженията на оспорващата за 2016г. са определени по
общия ред на база доходи от трудови правоотношения, от наем и от прехвърляне на
права или имущество. Нито РД, нито РА са мотивирани с някое от основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК
по отношение на задълженията за 2016г., нито тези задължения на лицето са
определени въз основа на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
С оглед на това, като не е провела ревизионното производство по реда на чл.122
от ДОПК досежно задълженията за 2016г., данъчната администрация не е допусната
съществено нарушение на процесуалните правила. В тази връзка съдът намира за
необходимо да отбележи, че наличието на предпоставките на чл.122 от ДОПК по
отношение на други задължения на ревизираното лице не обосновава извод, че по
отношение на всички задължения ревизията следва да се проведе по този ред.
Необходимо е обаче, при констатиране на обстоятелства по чл.122, ал.1 от ДОПК
по отношение на някой от ревизираните периоди органът по приходите да уведоми
ревизираното лице за това по реда на чл.124, ал.1 от ДОПК и да му даде
възможност в указания срок да представи доказателства или да изрази становище.
В случая предприемане на подобни действия досежно ревизирания период
01.01.2016г.-31.12.2016г., не е било необходимо, предвид липсата на данни за
някое от обстоятелствата, визирани в чл.122, ал.1 от ДОПК.
На следващо място съдът приема, че задължението на оспорващата за 2016г. е
установено и в съответствие с приложимия материален закон.
Както правилно е посочено от органите по приходите, съгласно чл. 99 и сл. ЗЗД,
цесията е договор по силата на който кредиторът на едно вземане /цедент/ го
прехвърля на трето лице /цесионер/, освен ако законът, договорът или естеството
на вземането не допуска това. Договорът за цесия е консенсуален договор т. е. с
постигането на съгласие между страните по този договор цедентът се разпорежда с
вземането си, а цесионерът става титуляр на вземането по отношение на цедента.
Прехвърлянето на вземането има действие по отношение на трети лица и на
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. По
правило цесията е каузален договор – чл. 26, ал. 2 ЗЗД,
като основание може да бъде различно – продажба, дарение, даване вместо
изпълнение.
В конкретния случая няма спор по делото, че през 2016 г. Д.И. валидно е
прехвърлила свое вземане (факт, който се установява от договор за заем от 01.06.2013г.
и квитанция към ПКО № 03 от 01.06.2013г.). Вземането представлява субективно
право. Съгласно правната доктрина, субективното право е призната и осигурена с
държава принуда възможност за носителя му, да получи едно имуществено или
неимуществено благо. Тази теоретична постановка, съотнесена към казуса, налага
извод, че сумата от 21900,00 лв. е имущественото благо, което оспорващата има
право да получи във връзка с предоставен от нея паричен заем в размер на 14 000
лв. Предвид това, правилно административният орган е приел, че цената на
придобиване на продаденото чрез цесията вземане от Д.И. е именно 21900,00 лв.
От гледна точка на ЗДДФЛ последиците от прехвърляне на вземане пораждат
задължение за облагане. Това следва от чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ,
според която норма облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Доходът от прехвърляне на права или друго имущество е определен като вид
доход по чл. 10, ал. 1, т.
5 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход е регламентиран в раздел V
"Доходи от прехвърляне на права или имущество". Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове,
компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както
и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината
печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от
реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.
В тази връзка съдът, в унисон с тезата на приходната администрация, намира,
че по отношение на използваното в чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ понятие „финансов актив“
следва да се приложи легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т.3 от ДР на
ЗКПО, според която „ "Финансов актив" е активът, определен в приложимите счетоводни
стандарти, в това число компенсаторните инструменти по смисъла на чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти.
Когато лицето не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството,
за целите на изречение първо приложимите счетоводни стандарти са международните
счетоводни стандарти, приложими в страната за съответната година“. Т.11 на Международния
счетоводен стандарт(МСС) - 32 дефинира като финансов актив всеки актив, който е:
парични суми; договорно право за получаване на парични суми или друг финансов
актив от друго предприятие; договорно право за размяна на финансови инструменти
с друго предприятие при потенциално благоприятни условия; инструмент на
собствения капитал на друго предприятие. В т. 14 на МСС-32 е посочено, че за целите
на дефинициите в параграф 5 терминът "предприятие" включва физически
лица, събирателни дружества, дружества с ограничена отговорност и държавни
организации. С оглед на това съдът приема, че разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР
на ЗКПО следва да намери приложение и за целите на данъчното облагане по ЗДДФЛ,
съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, доколкото отговаря на неговите цели и не е в
противоречие с други негови разпоредби. За целите на данъчното облагане са
приложими разпоредбите, които дефинират посоченото понятие именно във връзка с
облагането, независимо дали ревизираното лице следва да формира данъчна основа
за облагане по реда, посочен в ЗКПО или не, още повече, че самият ЗДДФЛ
използва термина „финансов актив“. От всичко изложено следва, че процесната сума в размер на
21900,00 лева представлява финансов актив по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗКПО,
респ. по смисъла на чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ.
Според ал. 4 на същия чл.33, ал.3 от ЗДДФЛ, реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като
продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив.
Нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ
определя момента на придобиване на дохода. В случаите на продажба, замяна или
друго възмездно прехвърляне на права или имущества по чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето. В обжалвания
РА правилно е прието, че с посочената разпоредба е въведено изключение от общия
принцип по чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ
,че доходът се смята за придобит към датата на получаване на престацията, респ.
към датата на плащане. В случая се касае за възмездно разпореждане с парично
вземане, което по силата на чл. 10, ал. 1, т.
5 от ЗДДФЛ е отделен вид доход и моментът на придобиването му е
изрично уреден в закона, а именно – „в
случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или
имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се
смята за придобит към датата на прехвърлянето“ (чл.11, ал.2 от ЗДДФЛ).
В конкретния случай административният орган е изяснил спорните факти и
правилно е приел, че спорно от фактическа страна е наличието на облагаем доход
по смисъла на чл. 33, ал. 3,
във връзка с ал. 4 от ЗДДФЛ
и по-конкретно каква е цената на придобиване на вземането, обект (предмет) на
прехвърляне. Съгласно чл. 33, ал. 6, т.
3 ЗДДФЛ, цената на придобиване по ал. 1, 2 и 4 е: нула - когато няма документално доказана
цена на придобиване, включително за имущество, придобито по дарение, или за
акции и дялове, получени при разпределение на печалба или друг източник на
собствен капитал. Правилно в тази връзка органът е направил
разграничение между стойността на вземането, като предмет (обект) на
прехвърляне по договора за цесия и цената на придобиване по смисъла на чл. 33, ал. 4,
във връзка с ал. 6 от ЗДДФЛ.
Правилно е приел, че цената на придобиване в случая е установена и доказана.
При преценката за документална доказаност на цената на придобиване следва да се
държи сметка за естеството на вземането, предмет на разпореждане по договора за
цесия. В случая се касае за прехвърляне на вземане, произтичащо от договор за заем.
Разходите за придобиване на това вземане са разходите за главница. Размерът на
тези разходи е установен по делото от представения договор за заем от 01.06.2013г.
и се равнява на 14000 лева. Едновременно с това обаче оспорващата е прехвърлила парично вземане от
14 700,00 лева, представляващи дължима и неплатена договорна лихва, както
и неустойка върху заетата сума в размер на 7200 лева. Тези две суми, на обща
стойност 21 900,00 лева, безусловно представляват доход от прехвърленото
право на вземане в размер на 14000 лева за оспорващата (арг. от чл.10, ал.1,
т.5 от ЗДДФЛ), тъй като водят до увеличаване патримониума на приобретателя,
поради което правилно са включени в годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за 2016г., респективно установения за този данъчен период данък за довнасяне в
размер на 2190,00 лева и лихвата за просрочие в размер на 559,71 лева, са
установени при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложените
съображения, съдът намира за неоснователни възраженията на оспорващата, че
прехвърлените с договора за цесия лихва и неустойка не съставляват доход от
продажба на финансов актив, както и, че доколкото същите не са й платени към
28.12.2016г.,не подлежат на облагане за данъчен период 01.01.2016-31.12.2016г.,
а изложеното обосновава извода, че РА в частта му, отнасящ се до данъчен период
01.01.2016г.-31.12.2016г. е законосъобразен и жалбата в тази й част следва да
бъде отхвърлена.
С оглед изчерпателност на
изложението следва да се посочи, че съдът не споделя тезата на оспорващата за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
връчване на ЗВР. Видно от разписката към същата, в нея е посочено, че ЗВР е
връчена на 18.07.2019г. на лице с ЕГН **********, легитимирало се като
пълнолетен син на оспорващата и член на семейството, като тези констатации са
документирани с положения от въпросното лице подпис. В тази връзка от
представената Снимка на екран от Информационна система «Контрол» на НАП е
видно, че на 18.06.2020г. лицето М.С.е извършило връчване на ЗВР на хартиен
носител, от което следва, че в разписката погрешно е посочена дата 18.07.2019г.
Освен това, от приложената от ответната страна справка от ЕСГРАОН е видно, че
лицето с ЕГН ********** е Х.Д.Х. и същият е дете на Д.Х.И., както и, че е
пълнолетно лице. На трето място, от представената първа страница от РА №
Р-03002718008027-091-001/08.07.2019г., издаден на Х.Д.Х., е видно, че адресът
му по чл.8 от ДОПК е гр.Шумен, ул.Добруджа № 21, вх.5, ет.6, ап.105, който е и
адресът по чл.8 от ДОПК на оспорващата, т.е. към момента на извършване на
връчването и двамата имат един и същ постоянен адрес. При това положение съдът
намира, че ЗВР е връчена при съблюдаване на изискванията, визирани в чл.29,
ал.7 от ДОПК, според който, освен на лицата по ал. 6 (в случая ревизираното
лице или негов пълномощник), съобщение на физическо лице може да се връчи и на
пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има
същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го
предаде. Нещо повече, обстоятелството, че ЗВР е връчена на 18.06.2019г. и на
посоченото в разписката за връчване лице не се оспорва от оспорващата страна,
видно от изричното изявление на процесуалния й представител, направено в
проведеното на 08.09.2020г. съдебно заседание, а и самата разписка е приобщена
към доказателствения материал без оспорване.
В обобщение на изложеното, съдът
приема, че РА в частта му, с която е установено задължение на оспорващата за Данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013г. в размер на 505,51
лева главница и 283,30 лева лихва, е издаден при допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон,
поради което следва да бъде отменен в тази му част.
В останалата му част относно
установения Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016г. в
размер на 2190,00 лева главница и 559,71 лева лихва, обжалваният РА е
постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила и при спазване
на материалния закон, поради което жалбата срещу него в тази му част следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
По отношение на дължимите
разноски:
Видно от приложения списък с
разноските с рег.№ ДА-01-2231/08.09.2020г. (л.290), оспорващата претендира
присъждане на деловодни разноски в размер на 410 лева, включващи 10 лева
държавна такса и 400 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Доколкото делото е с материален интерес на обща стойност 3538,52 лева, а
жалбата е частично уважена за сумата от 788,81 лева, на основание чл.161, ал.1,
изр.1 от ДОПК на оспорващата се дължат разноски в размер на 91,40 лева
съразмерно с уважената част от жалбата. В тази връзка съдът намира за
неоснователно възражението на ответната страна, че на оспорващата не се дължат
разноски независимо от изхода на спора досежно установеното с РА задължение за
2013г., с оглед несвоевременното представяне от последната на доказателства за
придобития от нея през този период доход от продажба на лек автомобил.
Действително, въпреки, че в хода на ревизионното производство от оспорващата е
имала възможност да представи доказателства относно реализирания доход от
продажбата на МПС, не го е сторила, представяйки ги в съдебното производство,
но съдът приема, че в случая разпоредбата на чл.161, ал.3 от ДОПК не намира
приложение, тъй като въпросните късно представени доказателства имат отношение
към установяването на задълженията за 2013г., а в тази част РА е отменен и
поради допуснато от органите по приходите съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, съставляващо достатъчно основание за
отмяна на акта в тази му част. Неоснователно е и възражението на ответната
страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като към момента на
приключване на устните състезания е в сила чл.8, ал.1, т.2 (ДВ бр.68/2020г.) от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според който минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по административни дела с материален интерес от 1000 до 5000
лева е в размер на 477,50 лева (300 лева + 7 % върху разликата над 1000 лева).
Т.е. адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващата, е под минималния
предвиден от законодателя размер и не може да се квалифицира като прекомерно по
смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. От друга страна, дори и да се приеме, че същото
е следвало да бъде изчислено съобразно нормативната уредба към датата на
упълномощаване на процесуалния представител на оспорващата – 22.06.2020г., към
този момент минималният размер на същото според действащата тогава разпоредба
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.(ред.ДВ бр.45/2020г.) е 352,31
лева, с оглед на което, доколкото възнаграждението, заплатено от оспорващата,
надхвърля минималното такова само с
47,69 лева, и предвид значителната фактическа и правна сложност на делото,
съдът намира, и в в тази хипотеза не се явява прекомерно по смисъла, вложен в
чл.78, ал.5 от ГПК.
На следващо място, ответната
страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 352,31
лева. Доколкото в хода на съдебното производство страната е била представлявана
от юрисконсулт, същата има право на юрисконсултско възнаграждение. Спорът е с
материален интерес в размер на 3538,52 лева, а жалбата е отхвърлена за сумата
от 2749,71 лева, поради което на основание чл.161, ал.1, изр.второ от ДОПК на
ответната страна се дължи възнаграждение в 273,77 лева. В тази връзка следва да
се посочи, че претендираното от ответната страна юрисконсултско възнаграждение
е изчислено въз основа на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.(ред.ДВ
бр.45/2020г.), а не въз основа на действащия към датата на приключване на
устните състезания чл.8, ал.1, т.2 от с.н. (ДВ бр.68/2020г.), предвиждащ
по-голям минимален размер на адвокатското възнаграждение при дела с материален
интерес от 1000 до 5000 лева. Доколкото обаче ответната страна изрично е
посочила, че претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 352,31 лева,
в т.ч. и в депозираните след изменението на Наредба № 1 от 09.07.2004г.,
писмени бележки, с оглед диспозитивното начало в съдебноадминистративното
производство съдът е длъжен да се съобрази с параметрите на искането, с което е
сезиран.
В обобщение на изложеното, с
оглед изхода на правния спор и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, оспорващата
има право на 91,40 лева разноски по делото, съобразно уважената част от
жалбата, а ответната страна – на 273,77 лева разноски по делото, съобразно
отхвърлената част от жалбата. С оглед на това и след извършване на компенсация,
оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Дирекция «ОДОП», гр.Варна при
ЦУ на НАП деловодни разноски в размер на 182,37 лева.
Водим от горното и на основание
чл. 160, ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-03002719003649-091-001/06.11.2019г., издаден от началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП-гр.Варна и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, в частта му досежно установено задължение на Д.Х.И., с ЕГН **********,
за
Данък върху общата годишна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2013г., в
размер на 505,51 лева главница и 283,30 лева лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Х.И. с ЕГН **********, срещу Ревизионен акт № Р-03002719003649-091-001/06.11.2019г., издаден от началник сектор
„Ревизии“ при ТД на НАП-гр.Варна и главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, в останалата му част, с която е установено задължение на Д.Х.И. за Данък върху общата годишна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период
2016г., в размер на 2190,00 лева главница и 559,71 лева лихви.
ОСЪЖДА Д.Х.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, деловодни разноски
в размер на 182,37
лева (сто осемдесет и два лева, и тридесет и седем стотинки).
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис
от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с
чл.138, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: