№ 46035
гр. София, 25.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20211110166848 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на (ФИРМА),
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление (АДРЕС), представлявано от управителя
И.М.Ш., чрез пълномощника юрк. В. Р. Г.. Процесуалният представител на заявителя иска
да бъде издадена заповед за изпълнение против ИВ. АС. В., ЕГН **********, с адрес
(АДРЕС), за сумата от 720,15 лева (седемстотин и двайсет лева и петнадесет стотинки), от
които а) 500, 41 лв. (петстотин лева и четиридесет и една стотинки)- главница по Договор за
потребителски кредит № 2165991/14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от
датата на постъпване на заявлението в съда – 24.11.2021 г., до окончателното изплащане на
вземането, б) 42,65 лв. (четиридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки)-
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2020 г. до 20.01.2021 г., в) 50,89 лв. (петдесет
лева и осемдесет и девет стотинки)- законна лихва за забава за периода от 21.05.2020 г. до
09.11.2021 г., и г) 62,16 лв. (шестдесет и два лева и шестнадесет стотинки)- главница по
Договор за предоставяне на поръчителство, д) 40,77 лв. (четиридесет лева и седемдесет и
седем стотинки)- законна лихва за забава върху главницата по Договора за предоставяне на
поръчителство за периода от 21.06.2020 г. до 09.11.2021 г, и е) 23,26 лв. (двадесет и три лева
и двадесет и шест стотинки)- административни разноски във връзка опити за извънсъдебно
събиране на задължението, както и за направените от заявителя разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв. (петдесет лева).
Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното
вземане произтича от следните обстоятелства: Длъжникът е сключил договор за кредит с
(ФИРМА) на 14.01.2020 г. и на същата дата е сключил с (ФИРМА) договор за предоставяне
на поръчителство, по силата на което заявителят се задължил да плати всички изискуеми
задължения при поискване от (ФИРМА). Заявителят твърди, че между него и (ФИРМА) бил
сключен договор за поръчителство, по силата на който на изпълнил задълженията на
длъжника, след получаване на покана от (ФИРМА).
Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса,
пълномощно и писмени доказателства.
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта за
такси за извънсъдебно събиране на задължение.
Относно вземането, възникнало от сключения договор за поръчителство. Съгласно
1
описаното в т.12 от заявлението, между страните е уговорено заплащане на претендираното
възнаграждение в полза на заявителя за договорно поръчителство, т.е. за солидарна
отговорност с длъжника за задълженията му към кредитора по договора за кредит. При
сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит
длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално
договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя
е кредиторът на длъжника по договора за кредит /справка в ТР/. Следователно,
юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и
свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и
търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от
право на избор и възможност за индивидуално договаряне. На следващо място, при условие
че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в
съответствие с изискването на чл. 16 от ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят
вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в
противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид
нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по
отношение на длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля
върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която потребителят не
дължи такси съгласно чл. 10а ал.1 и 2 от ЗПК. Също така, параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК дава
легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя”. Това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е
предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Със сключването на договора за поръчителство, кредиторът е предвидил
възнаграждение за поръчителство, което по своята същност представлява разход, пряко
свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на
кредитополучателя, още в хода на преговорите по сключване на договора. Невключването
на това възнаграждение в общите разходи по кредита в стандартния европейски формуляр
представлява заобикаляне на забраната на чл.19 ал.2 от ЗПК. Следователно претенцията
относно вземането за възнаграждение, произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство следва да бъде отхвърлена, както и обезщетението за забава върху същата.
По отношение на претендираните административни разноски, съставляващи
направените разходи за извънсъдебно събиране на задължението, следва да се има в
предвид, че наименуването на вземането като “административни разноски“, не променя
факта, че това задължение не съответства на никаква допълнителна услуга, предоставяна на
заемателят. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според
ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая разноските за събиране на
вземането, са свързани с процедурата по управление на кредита, респективно клаузата,
която предвижда дължимостта на разноски, влиза в колизия с повелителната разпоредба на
чл.10а, ал.2 от ЗПК и поради това е нищожна. Следва да се има в предвид, че с процесното
вземане, се заобикаля забраната визирана в чл.33 от ЗПК, според който при забава
2
потребителят дължи обезщетение за забава, което не може да надхвърля законната лихва, а в
случая е уговорено допълнително плащане, чиято дължимост, е изцяло свързана със
забавата на длъжника.
С оглед изложеното, заявлението в частта, с която се претендира такса за
извънсъдебно събиране на дължа в размер на 23,26 лв. следва да бъде отхвърлено на
основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
За останалите суми заявлението следва да бъде уважено, като бъде издадена заповед
за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) против ИВ. АС. В.. На заявителя
следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на държавна такса в размер
на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 и чл. ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., със седалище и адрес на управление
(АДРЕС), представлявано от управителя И.М.Ш., за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК против ИВ. АС. В., ЕГН **********, с адрес
(АДРЕС), за сумата от 593,96 лв. (петстотин деветдесет и три лева и деветдесет и шест
стотинки), от която а) 500, 41 лв. (петстотин лева и четиридесет и една стотинки)- главница
по Договор за потребителски кредит № 2165991/14.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.11.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, б) 42,65 лв. (четиридесет и два лева и шестдесет и пет стотинки)-
възнаградителна лихва за периода от 21.05.2020 г. до 20.01.2021 г., и в) 50,89 лв. (петдесет
лева и осемдесет и девет стотинки)- законна лихва за забава за периода от 21.05.2020 г. до
09.11.2021 г., както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени
от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
като ОТХВЪРЛЯ заявлението над уважения размер.
УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането, в частта му, с която е отхвърлено искането на заявителя подлежи на
обжалване с частна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд в
едноседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на заявителя, а в останалата си
част – подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по
начините, указани в същата.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му
представител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3