Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.12.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл.
съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3756 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 10.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 65599/ 2014 г. на Софийски районен съд,
І ГО, 30 състав, З. „Б.И.“ АД- *** /ЕИК ********/
е осъдено да заплати на Г.Е.Е. /ЕГН **********/
на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ сумата 11 733 лв.-
главница, представляваща застрахователно обезщетение за реализиран
застрахователен риск- кражба в периода преди 25.02.2014 г. в гр. София- по
отношение на л.а. „БМВ“ с peг.№ ********, застрахован по имуществена
застраховка „автокаско, злополука на местата в МПС“ с договор от 07.03.2013 г.
при ответника, ведно със законната лихва от 28.11.2014 г. до окончателното
изплащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 650.35 лв.-
мораторна лихва върху главницата за периода 12.05.2014 г.- 26.11.2014 г., както
и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 287.32 лв.-
разноски по делото. Искът по чл.208 КЗ
/отм./ е отхвърлен до пълния предявен размер от 12 000 лв.
и искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е отхвърлен за периода 11.05.2014 г.- 11.05.2015 г. и до
пълния предявен размер от 668.50 лв. На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата Г.Е. е
осъдена да заплати на ответника З. „Б.И.“ АД сумата
13.96 лв.- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от З. „Б.И.“ АД- *** /ответник по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в осъдителната му част, с искане да бъде постановена отмяната му
и да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените срещу дружеството
искове, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Г.Е.Е. /ищца по
делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да
бъде потвърдено в обжалваната част, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени са искове с правно основание
чл.208, ал.1 КЗ
/отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоИ.танционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата
въззивна И.танция намира постановеното от СРС решение и за правилно в
обжалваната осъдителна част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за частично уважаване- до посочените по- горе
размери, на предявените от Г.Е. искове по
чл.208, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд, че визираните в чл.208, ал.1 КЗ /отм./ материално- правни
предпоставки за присъждане на претендираното от ищцата застрахователно
обезщетение в случая са налице, поради което и предявеният от Г.Е. пряк иск правилно е уважен с
обжалваното решение.
Безспорно е
по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че на 7.03.2013
г. между ищцата Г.Е. и ответника З. „Б.И.“ АД е
сключен договор за
имуществена застраховка “каско” с предмет процесния лек автомобил „БМВ 118Д“ с
ДК № ********,
оформен в Застрахователна полица № **********/ 7.03.2013 г., със срок на действие
от 7.03.2013 г. до 6.03.2014 г. По силата на този договор застрахователят З. „Б.И.“
АД е поел задължение да изплати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие, а съгласно действащите между страните Общи условия за
застраховка на сухопътни превозни средства „автокаско“ /“клауза Р- разширено
покритие“/ кражба на застрахованото МПС е покрит риск и застрахователно
събитие.
Според
представените писмени доказателства /Удостоверение от 14.04.2014 г., издадено
от 09 РУП- СДВР, и Постановление от 20.03.2014 г. на прокурор при СРП за
спиране на наказателно производство/ процесният лек автомобил „БМВ 118Д“ с ДК №
********- собственост на ищцата Г.Е., бил противозаконно отнет от владението й
без нейно съгласие през периода от 19.30 ч. на 23.02.2014 г. до 10.30 ч. на
25.02.2014 г. Полицията и застрахователят били уведомени за извършената кражба
/уведомяването на последния е извършено при спазване на действащите между
страните Общи условия към застрахователния договор/. Ответникът не оспорва, че
е отказал плащане на застрахователно обезщетение по заявлението на ищцата-
„поради извършено нарушение на т.1.5 от РаЗ.ел ІІІ на Общите условия за
застраховка на сухопътни превозни средства „автокаско“ /“Изключени рискове“/,
тъй като застрахованият предоставил неверни данни за настъпването на
застрахователното събитие“ /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК,
писма от 13.08.2014 г. и 9.10.2014 г., адресирани до ищцата/.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства обосновава извод на въззивния
съд, че е налице застрахователно събитие- кражба на процесния лек автомобил „БМВ
118Д“ с ДК № ********, извършена по време на действието на процесния
застрахователен договор /в сила от 7.03.2013 г. до
Л.2 на Реш. по гр.д.№
3756/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
6.03.2014
г./, видно от цитираното прокурорско постановление, поради което и за
застрахователя е възникнало договорното задължение да изплати застрахователно
обезщетение по имуществената застраховка “каско”, равно на действителната
стойност на МПС към момента на настъпване на застрахователното събитие или
равно на застрахователната сума, която според приложената застрахователна
полица е в размер на 12 000 лв. Съгласно приетото в о.с.з. на 7.02.2017 г.
експертно заключение по изслушаната пред СРС авто- техническа експертиза,
възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, средната
пазарна цена на процесния лек автомобил „БМВ 118Д“ с ДК № ******** /произведен
в края на 2005 г./ към датата на кражбата /23- 25.02.2014 г./ възлиза на 11 733
лева, т.е. сума, съответна на присъденото по делото обезщетение.
При така
събраните данни и доказателства действителната стойност на причинената вреда
/чл.273, ал.2 КЗ /отм.// към датата на настъпване на застрахователното събитие
/кражба на л.а./, до която застрахователят- ответник дължи плащането на
застрахователно обезщетение, правилно е определена от СРС на 11 733 лв.,
като относно тази сума доводът на застрахователя- ответник за несъответствие
между претендираното и присъдено по делото обезщетение и действителната
стойност на МПС към датата на настъпване на събитието е неоснователен.
Основанието,
въз основа на което ответникът е отказал плащането на застрахователно
обезщетение, в случая не може да доведе до отхвърляне на иска по чл.208, ал.1 КЗ /отм./, тъй като от една страна е недоказано по делото насрещното твърдение
на ответника, че ищецът е съобщил неверни данни относно настъпването на
застрахователното събитие „кражба“, и от друга страна- дори съобщението за
точния момент на настъпване на събитието- 23.02.2014 г. или ден преди това, да
е некоректно, то наличието на такава неточност не може да обоснове
освобождаване на застрахователя от отговорността да заплати застрахователно
обезщетение при настъпило застрахователно събитие.
Съгласно
дадените от вещите лица по изслушаните в първо-инстанционното производство
авто- технически експертизи заключения, приети като неоспорени от страните /в
обсъжданите части/, информацията в единия от ключовете на процесния л.а.„БМВ“ е
актуализирана /“ъпдейтвана“/ на 21.02.2014 г. Според депозираното от ищцата становище
с дата 24.10.2016 г., изходящо от „А.Б.“ ООД- официален дилър и сервиз на
марката „БМВ“, информацията в ключовете на процесния автомобил се обновява на
цикли с максимална продължителност 15 км. всеки или 30 мин. непрестанно
движение на автомобила, т.е. ако автомобилът не е имал посочения пробег и
посочената продължителност на непрестанно движение, не се извършва запис и
актуализация на информацията в ключа, като същата остава непроменена от
последния запис. Напълно възможно е- при така очертаните условия, информацията
в ключа на процесния автомобил да не е била актуализирана от 21.02.2014 г.,
каквито данни са установени по делото, независимо, че- според твърденията на
ищцата, е бил ползван и на 23.02.2014 г. В случай, че автомобилът се е движил
само на територията на гр. София, в какъвто смисъл са дадените от свидетелите В.и
Д./приятелки на ищцата, движили се с нея в процесния автомобил непосредствено
преди кражбата/ показания, възможно е, независимо от ползването му според
предназначението му, посочената актуализация да не е била извършена. За
противното, както и за съобщаването на неверни данни относно настъпването на
процесното застрахователно събитие, доказателствената тежест принадлежи на ответника,
а такова доказване от негова страна в процеса не е проведено.
Съгласно
разпоредбата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор. Неизпълнението би могло да доведе до
отказ на застрахователя да изплати обезщетение само ако е значително- по
смисъла на чл.211, т.2 КЗ /отм./, и се намира в пряка причинна връзка с
настъпването на събитието по смисъла на чл.207, ал.2, изр. последно КЗ /отм./,
респ. ако именно вследствие неизпълнението на това задължение е настъпило
застрахователното събитие. В случая неточното съобщение относно датата и часа на
настъпване на застрахователното събитие, посочено от застрахователя- ответник
като основание за отказа му да изплати застрахователно обезщетение, дори да е
налице такова, не може да доведе до прилагане последиците на чл.211, т.2 КЗ
/отм./, тъй като няма данни с поведението си лицето, в чието държане е бил
автомобилът, да е увеличило риска от настъпване
на застрахователното събитие. Обстоятелството, че съобщението за датата и часа
на настъпване на събитието е неточно, при положение, че не се твърди от застрахователя-
ответник застрахованият автомобил да е бил оборудван с активна маркировка, по
преценка на настоящия въззивен съд не рефлектира върху възникването на
задължението за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение, като не отговаря и на критериите по чл.211,
т.2 КЗ /отм./ и не представлява основание за отказ за плащането на дължимо
застрахователно обезщетение. В този смисъл е установената към настоящия момент
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК, която по преценка на въззивния съд следва
да бъде съобразена в настоящия случай: Решение № 32/ 11.08.2014 г. по т.д.№
1262/ 2013 г. на ВКС, ТК, II ТО. Правото на застрахователя да се освободи от
плащане в хипотезата на чл.211, т.2 КЗ /отм./ възниква само при наличие на
причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение и
застрахователното събитие, т.е. следва да е установена конкретна причинна
връзка между съответното обстоятелство, свързано с неизпълнение на
застрахователно задължение, и конкретното събитие, като това обстоятелство
трябва да е от такова естество, че да оказва въздействие върху събитието
/Решение № 15 от 12.04.2012 г. по т.д.№ 454/ 2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение
№ 49/ 29.07.2013 г. по т.д.№ 840/ 2012 г. на ВКС, ТК, І ТО/, каквато фактическа
и правна обстановка в настоящия случай не се установява.
Предвид
установеното по делото наличие на предпоставките на чл.208, ал.1 КЗ /отм./,
неправилно е отказано на застрахованото лице плащането на застрахователно
обезщетение, поради което и искът му като основателен и доказан правилно е
уважен от първоинстанционния съд чрез присъждане на сумата 11 733 лв.-
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата
на подаване на
исковата молба до
окончателното й изплащане.
Горният извод
въззивният съд приема, като намира довода на въззивника за намаляване на претендираното
застрахователно обезщетение при условията на чл.207, ал.2, изр. последно КЗ
/отм./ за неоснователен, тъй като не може да се приеме въз основа на събрания
по делото доказателствен материал, че ищцата- застраховано
лице
не е уведомила своевременно
Л.3 на Реш. по гр.д.№
3756/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
застрахователя
за кражбата на застрахования автомобил. Не се установява неизпълнение на договорно
задължение с характеристика, отговаряща на предпоставките по чл.207, ал.2,
изр.2 КЗ /отм./ за намаляване на дължимото застрахователно обезщетение.
Основателен е и акцесорният иск на Г.Е. по чл.86,
ал.1 ЗЗ..
Заявлението
за изплащане на застрахователно обезщетение е подадено в ответното дружество на
25.02.2014 г., а постановлението за спиране на наказателното производство за
извършената кражба е издадено на 20.03.2014 г. Видно от приложения от ищцата
приемо- предавателен протокол /опис на предадени документи/, съставен по
образуваната при ответника щета, неоспорен от последния, образуваната за
процесното застрахователно събитие преписка /щета/ е окомплектована на 25.04.2014
г., поради което и визираният в приложимите ОУ и чл.208, ал.1, изр. последно КЗ
/отм./ 15- дневен срок за изплащането на застрахователно обезщетение е изтекъл
на 12.05.2014 г. Забавата на ответника за плащане на процесното обезщетение
следователно е траяла от 12.05.2014 г. до 28.11.2014 г. /датата на подаване на
исковата молба/, за който период, определена при условията на чл.162 ГПК /с
помощта на компютърен калкулатор/, лихвата за забава върху претендираната по
делото главница възлиза на сумата, присъдена с обжалваното решение.
При тези
съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото
на спора постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната осъдителна
част следва да бъде потвърдено. Правилно- при този изход на спора са определени
от СРС и дължимите от ответника разноски- съобразно чл.78, ал.1 ГПК.
При
този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК
въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 890 лв.- разноски за
платено адв. възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 10.07.2017 г., постановено
по гр.д.№ 65599/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 30 състав, в обжалваната част, в която ЗД „Б.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ е осъдено
да заплати на Г.Е.Е. /ЕГН **********/
на основание чл.208, ал.1 КЗ /отм./ сумата 11733 лв.-
главница, представляваща застрахователно обезщетение за реализиран
застрахователен риск- кражба на л.а. „БМВ“ с peг.№ ********, застрахован по
имуществена застраховка „автокаско, злополука на местата в МПС“ с договор от
07.03.2013 г., ведно със законната лихва от 28.11.2014 г. до окончателното й изплащане;
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 650.35 лв.-
мораторна лихва върху главницата за периода 12.05.2014 г.- 26.11.2014 г.; и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 287.32 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД- *** /ЕИК ********/ да заплати на Г.Е.Е. /ЕГН
**********/ сумата 890 лв.
/осемстотин и деветдесет лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по
гр.д.№ 65599/ 2014 г. на СРС, І ГО, 30 състав, е влязло в сила като необжалвано от страните в останалата част.
Решението не
подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.