РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 17.07.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 19100 по описа за
2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.А.Й.,
действащ лично и със съгласието на майка си Д.В.Г., е предявил осъдителни искове
срещу ЗАД „Л.И.“ АД, по чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Подържа
твърдения, че на 30.08.2014 г., около 21.00 часа в гр. София, по
бул. „Константин Величков“ с посока на движение от бул. „Александър
Стамболийски“ към бул. „Акад. Иван Гешов“, в лявата лента за движение, се
движил лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „145“ с рег. № *******,
управляван от водача К.Й.. В района на № 133, водачът на лекия автомобил
предприел маневра за изпреварване на движещия се пред него автобус, като
навлязъл на самостоятелно обособено трамвайно трасе, с ускорена скорост на
движение, като не възприел пресичащия пешеходец и го блъснал с предната част на
автомобила, от дясно. В следствие на удара, пешеходецът счупил предното стъкло
на лекия автомобил с глава, тялото му достигнало тавана на автомобила и при
спиране на същия, пешеходецът се установил на предния капак на МПС. Излага, че
в участъка на пътния инцидент било налично асфалтово покритие без дупки и
неравности, с по две ленти за движение в посока и обособено самостоятелно
трамвайно трасе, пътното платно било сухо, а мястото осветено. За ПТП било образувано досъдебно производство № 11413/2014
по описа на СРТП-ОДП-СДВР, пр.пр. № 40750/2014 г. по описа на СРП, което е
прекратено поради отказ на пострадалия.
Незабавно след ПТП бил откаран в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, където е приет за
лечение. След направените му изследвания се установило, че в резултат на
злополуката е получил открито счупване на тялото на голямопищялната кост в
дясно и счуване на малкопищялната кост в ляво. Пострадалият е бил приет за
лечение и по спешност е извършено наместване на фрактурата на левия глезен и
гипсова имобилизация. На 04.09.2014 г. е извършена и операция на дясната
подбедрица, открита репозиция на фракрурата с поставяне на остеосинтеза с
плака. На 08.09.2014 г. пострадалият бил изписан.
Излага, че последвал дълъг възстановителен период, а получените телесни
увреждания му причинили силни болки и страдания, и до настоящия момент бил
лишен от пълноценен живот. Твърди, че след злополуката имал усещането, че
никога няма да си възстанови движенията и издръжливостта на двата крака.
Изпитал психически шок и имал усещането, че травмите никога няма да бъдат
заличени.
Твърди, че към момента на ПТП за лекия автомобил марка „Алфа Ромео“, модел
„145“, с рег. № ******* е налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, полица № 22114002012170,
със срок на валидност от 04.08.2014 г. до 04.08.2015 г. при ЗАД „Л.И.“ АД.
Поради това,
според ищеца следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените му неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връЗ.а с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното моли съда да осъди ответното дружество да му заплати на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 75 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата от датата на ПТП – 30.08.2014
г. до окончателното й изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът ЗАД
„Л.И.“ АД, оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на
застраховка „ГО” към момента на ПТП за автомобила „Алфа Ромео“, модел „145“.
Оспорва наличието на виновно поведение от страна на водача, както и
причинно-следствената връЗ.а между настъпилото ПТП и твърдените вреди. Оспорва
описания в исковата молба механизъм на ПТП. Оспорва твърдението на ищеца, че в
резултат на ПТП са му причинени сочните увреждания, продължителността на
проведеното лечение, факта, че възстановителният период не е приключил, както и
размера на заявените вреди. Възразява за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултата от страна на ищеца, тъй като е предприел пресичане на
пътното платно на място, необозначено за това. Излага, че ищецът съзнателно е
преодолял монтираните на мястото на ПТП предпазни съоръжения, с което е нарушил
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Оспорва механизма на ПТП, описан в констативния
протокол. Оспорва претенцията за неимуществени вреди като завишена по размер. Оспорва
акцесорната претенция за обезщетение в размер на законната лихва като твърди,
че не е изпаднал в забава. Претендира разноски.
Ищецът в
допълнителна искова молба взема становище по отговора на ответника, като счита
възраженията за неоснователни. Счита, че не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, както и че претендираното обезщетение е съобразено с
нормата на чл. 52 ЗЗД. Поддържа искането за присъждане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
Ответникът в
допълнителен отговор на исковата молба поддържа отговора и оспорва допълнителната
искова молба. Излага подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че
пострадалият е допринесъл в значителна степен за настъпване на ПТП с
предприетото прескачане на обезопасителните съоръжения и пресичането на
необозначено за това място.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени на ищеца
неимуществени вреди в размер на 75 000 лв., както и акцесорна претенция за заплащане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата
от датата на увреждането – 30.08.2014 г. до окончателното ѝ изплащане.
Чрез констативен
протокол за ПТП № К 912 от 30.08.2014 г., от протокол за оглед на
местопроизшествие, констатациите на САТЕ, изготвена от вещото лице инж. Г. и от
показанията на разпитания свидетел очевидец С.Т., се установява следният
механизъм на ПТП: на 30.08.2014 г., около 21:00 часа, в гр. София, на бул.
„Константин Величков“, в района на № 133, на прав участък на пътното платно с
обща широчина 19 метра, с две самостоятелни пътни платна с по две ленти за
движение във всяка посока, всяка с широчина от 3 метра външната и 4 метра тази
към обособеното трамвайно трасе, с посока на движение от бул. „Ал.
Стамболийски“ към бул. „Акад Иван Гешов“ и със скорост от около 60 км/час, в
лявата пътна лента, при гладък и сух асфалт, по осветено от уличното осветление
пътно платно, се движел лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „145“ с рег. № *******,
управляван от водача К.Е.Й.. Водачът Й.предприел изпреварване на движещия се
пред него в дясната пътна лента автобус, при което частично навлязъл върху
територията на трамвайното трасе. Пешеходецът С.А.Й. се прехвърлил през предпазната ограда за пешеходци и предприел
пресичане на пътното платно на улицата от ляво на дясно, на необозначено за това място, като в този момент автомобилът е бил
на около 113 метра от мястото на удара. Водачът на автомобила блъснал
пешеходеца с предната лява част на автомобила в областта на преден ляв фар в
дясната част на тялото на пешеходеца. При удара тялото на пешеходеца се
завъртяло, качило се на предния капак на автомобила, достигнало до предното му
стъкло, което пешеходецът счупил с глава, след което достигнало тавана на
автомобила. Разположено върху предния капак, заедно с автомобила, се установило
в покой.
От
заключението на вещото лице по САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно дадено, се установява, че при така определената видимост, при
скоростта на движение на автомобила от 60 км/час, опасната зона на спиране е 50
метра, а при движение с разрешената скорост е 39 метра. Отстоянието на предната
част на автомобила от мястото на удара в момента на навлизане на пешеходеца на
пътното платно при посока на пресичане отдясно наляво, е 113 метра при спокоен
ход на пострадалия, и 61 метра при начин на придвижване „спокойно бягане“. Т.е.
и в двете хипотези, водачът е можел да
възприеме приближаващия пешеходец и да предприеме аварийно спиране. От своя
страна, пешеходецът е предприел пресичане на необозначено за това място, когато
по пътното платно са се движели автомобили, като е можел да възприеме лекия автомобил на не по-малко от 100 - 120 метра.
Според вещото лице при нощно ясно време осветеността на късите светлини на
автомобила е около 55 – 60 метра, а пред левия фар осветеността е около 40
метра на разстояние 3-4 метра встрани от левия габарит. При сравняване на опасната
зона за спиране от 50 метра с дължината на осветеност на левия фар от 40 метра,
се установява, че при тази скорост от 60 км/час, водачът не е имал възможност
да спре в зоната, осветена едИ.твено
от късите светлини, а при движение с
разрешената скорост за пътния участък, водачът е имал възможност да спре. В
случая, обаче, пътното платно е било осветено и от улично осветлени, при което,
според експерта, на водачите е осигурена видимост като при дневни условия. При
отчитане на конкретните пътни условия следва, че при скоростта на движение на автомобила от 60 км/час, водачът е
разполагал с техническата възможност да възприеме пешеходеца и да спре
управлявания от него автомобил в осветената от уличното осветление и късите
светлини зона.
Както се
установява от констатациите на приетите по делото СМЕ и приетите писмени
доказателства - епикриза изх. № 30510/2014 г., в резултат на удара при ПТП, на ищеца
били причинени следните травматични увреждания: „открито счупване на тялото на дясната тибиа
– голямопищялна кост и счупване на фибуларния малеол – дистален израстък на
малкопищялната кост в ляво“.
Според СМЕ, пострадалият е бил приета в болница, където по спешност е направена първична хирургична
обработка на раната и е поставена гипсова лонгета. На 04.09.2014 г. е опериран
десният долен крайник, като е направена кръвна репозиция и метална остеосинтеза
с компресивна плака. По спешност, под контрола на ТВ апаратура е направена беЗ.ръвна
репозиция на левия долен крайник и е поставен гипсов ботуш. Според експерта,
счупването на големия пищял зараства за срок от 60 до 75 дни, а счупването на
малкопищялната кост зараства за срок от 30 до 45 дни. През първите 15 – 20 дни,
когато започва процесът на зарастване, болките са били по-интензивни. През този
период ищецът се е придвижвал с помощта на помощни средства – инвалидна
количка, а след зарастване на левия долен крайник е ползвал патерици. По делото
не е установено при ищеца да са налице трайни усложнения. Според експерта, пълното
възстановяване от този вид травматични увреждания, при липса на усложнения, настъпва
за период от около 5 – 6 месеца, като при промяна на времето и при
продължително натоварване на долните крайници може да се появи болеви синдром,
който да се овладее с аналгетици и противовъзпалителни медикаменти. Според
заключението, лечението на травмите е проведено правилно, а на ищеца предстои
още една оперативна интервенция за изваждане на остеосинтетичния материал. От
разясненията на вещото лице, направени е открито съдебно заседание, при преглед
на ищеца, извършен след изготвяне на експертизата и депозирането ѝ в
съда, се установява, че десният крайник е по-уреден от левия и все още има оток
и ограничен обем на движенията в дясната глезенна става. Освен това има
оперативен белег около 20-25 см. Според вещото лице, забавянето във възстановяването
може да се дължи на вътреболнична инфекция или на забавяне на срастване на
костта. Това заключение са подкрепя и от показанията на разпитаната свидетелка В.,
която раЗ.азва, че десният крак на сина й все още е подут.
Чрез събраните в производството гласни доказателства, показанията на
свидетеля Д.Г.В., преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК /свидетелката е
майка на ищеца/, се установяват следните релевантни за спора факти: В резултат
на ПТП, станало на 30.08.2014 г. пострадалият С.Й. получил счупване на двата
крака. Поради това, повече от половин година не можел да се движи и обслужва
сам, като за него полагали свидетелят В. и неговата баба. Свидетелят сочи, че ищецът
изпитвал и продължава да изпитва болки и страдания от уврежданията. Претърпял
няколко операции, което се отразило негативно на нервната му система; започнал
да нервничи за най-малкото нещо и се стряскал насън. Около половин година се
придвижвал с патерици, като в момента използвал десния си крак трудно,
провлачвал го, накуцвал и променил походката.
В
производство не е спорно и се установява от приложената справка от ИЦ към ГФ,
че към момента на настъпване на ПТП - 30.08.2014 г. за лекия автомобил марка "Алфа
Ромео", модел "145" с рег. № ******* е налице задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № 22114002012170 с покритие от
04.08.2014 г. до 04.08.2015 г. при З.Л.И. АД.
Чрез
представеното по делото решение № 35 от 09.02.2016 г., постановено по гр. дело № 891 от
2015 г. по описа на Плевенски окръжен съд, се установява, че ищецът С.А.Й. е
поставен под ограничено запрещение.
Видно от удостоверение
изх. № ГР-27 от 10.11.2016 г., издадено от Община Плевен, се установява, че Д.В.Г.,
е назначена за попечител на С.А.Й..
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на И.титута на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връЗ.а между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил К.Е.Й. и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания: „открито счупване на тялото на дясната тибиа – голямопищялна кост и счупване
на фибуларния малеол – дистален израстък на малкопищялната кост в ляво“.
Чрез
констативен протокол за пътно-транспортното произшествие, съставен от органите
на МВР в кръга на възложените им служебни задължения, се установяват
участниците в станалото ПТП и обстоятелствата, че във връзка с него на пешеходеца
са причинени травматични увреждания. В посочената част съставеният официален
свидетелстващ документ, по силата на чл.179, ал.1 ГПК, обвързва съда с
материална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице- съставител и относно самото
удостоверително изявление -обстоятелствата, които са установени от него и
волеизявленията, които са извършени пред него.
Във връзка с
оспорване на съставения документ в останалата част, а именно: в частта на
описания механизъм на ПТП, чрез събраните писмени доказателства, констатациите
на САТЕ и показанията на разпитания свидетел С.Д. се установява, че поведението
на водача е било противоправно- същият се е движел с несъобразена
скорост, поради което не е могъл да спре при възникнала опасност на пътя, освен
това не е бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в движението какъвто
е пешеходецът – нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП вр. чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП и
чл.116 от ЗДвП. Според изразеното от експерта по САТЕ становище, ударът за
водача на МПС е бил предотвратим, тъй като опасната зона на спиране на автомобила
при движение със скорост от 60 км/час е 50 м., при отстояние на автомобила от
мястото на удара в момента на навлизане на пешеходеца на пътното платно при
спокоен ход - 113 метра и при спокойно бягане - 61 метра. Според заключението
на вещото лице независимо, че е управлявал лекия автомобил на къси светлини, водачът
Й.е разполагал с техническа възможност да възприеме пешеходеца от достатъчно
разстояние и да предприеме своевременно аварийно спиране като предотврати
настъпването на ПТП, тъй като платното е било осветено и от уличното
осветление. Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението. В случая, водачът на автомобила е управлявал МПС със скорост над
разрешената за населеното място -60 км/ч /при ограничение 50 км/ч/, т.е. в
нарушение на правилата на чл.21, ал.1 ЗДвП. Освен това при избиране на
скоростта си, същият е следвало да съобрази и поведението на пострадалия
пешеходец, доколкото последният не е навлязъл внезапно на пътното платно /пресичал
е от ляво на дясно по посока на движение на автомобила като е пресякъл цялото
платно за движение в обратна посока/. Поради изложените съображения, съдът
намира, че пешеходецът е бил предвидимо препятствие за водача към момента, в
който същият е навлязъл на пътното платно – намирал се е на между 61 и 113
метра от автомобила, в зависимост от хода на движение. Макар пешеходецът да е
предприел пресичане на необозначено за това място, с оглед конкретните пътни
условия – прав и равен участък, осветено от уличното осветление платно, същият
е можел да бъде възприет от водача на автомобила, който от своя страна е могъл
своевременно да реагира чрез аварийно спиране, с което да предотврати удара с
пострадалия.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на автомобила е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно,
съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за
виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи
от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на МПС лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел „145“ по
отношение на причинените на ищеца вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача К.Е.Й., чиято
гражданска отговорност като автомобилист е застрахована при ответника –
застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно
ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от
отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищеца
бе да докаже настъпването на неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 30.08.2014 г., на ищеца е било причинено описаното в СМЕ травматично
увреждане: „открито
счупване на тялото на дясната тибиа – голямопищялна кост и счупване на
фибуларния малеол – дистален израстък на малкопищялната кост в ляво“. Причиняването на тези травми и лечението им са създали
болки и страдания на ищеца, които в началото са били с по-голям
интензитет /за около 15-20 дни/, когато започва процесът на зарастване на
счупените кости. След произшествието пострадалият е бил на болнично лечение от
30.08.2014 г. до 08.09.2014 г., извършено било закрито наместване на долния ляв
крайник и открита репозиция на десния крайник с поставяне на остеосинтетичен
материал, като и двата крайника били обездвижени. Според заключението на вещото
лице травматолог, счупванията зарастват за около 60-75 дни за големия пищял и
30-45 дни за малкия, но възстановителният период е около 5-6 месеца, а при
някои изключения е и над тези месеци. Поради извършената операция на десния
крайник и обездвижване на левия, за периода на зарастване на левия крайник, пострадалият
се е придвижвал с помощни средства - инвалидна количка, а след това е ползвал
патерици, което се потвърждава и от показанията на разпитаната свидетелка,
която разказва, че първоначално пострадалият не е можел да се обслужва сам, а
впоследствие, за период около 6 месеца, се придвижвал с патерици. През този
период е имал ограничения в движенията и не е могъл да се обслужва; поради
което е имал необходимост от чужда помощ. Последното се установява и чрез
показанията на свидетеля В., която излага, че за него са полагали грижи тя и неговата
баба. Дадената от експерта констатация след извършен преглед, която се
потвърждава и от показанията на свидетелката, е че десният крак на ищеца все още
не е възстановен, отекъл е, ищецът има накуцваща походка и ограничено движение
в крайника. Според СМЕ няма медицИ.ки данни
за настъпили усложнения от счупването, но на пострадалия предстои оперативна интервенция с цел
екстракция на остеосинтетичния материал, което ще затрудни движението на долния
ляв крайник за период от около месец. Според вещото лице, е възможно
пострадалият да изпитва болки в счупения крайник при промяна на атмосферните
условия и при по-голямо физическо натоварване.
От събраните доказателства се установява, че след ПТП ищецът е станал
напрегнат и изнервен, стряскал се насън като това състояние продължава до
момента. Въпреки това по делото не се установи категорично, че в следствие на
получените травматичните увреждания са налице трайни и необратими последствия,
изразяващи се в постоянно ограничение в движението на уредените крайници.
Предвид възрастта на пострадалия – 23 навършени години
към датата на ПТП, продължителността на периода на възстановяване, интензитетът
на физическите болки, напрежението, което е изпитал пострадалият, особеното душевно състояние, в което се намира поради болестта, от която
страда (от епикризата се установява, че пострадалият страда от шизофрения),
стресът от произшествието и евентуалните последици от травмата, продължителността
на възстановителния процес, характерът на травмата – получени са едновременно
счупвания и на двата крака, които са обездвижили напълно ищеца за период от
около 45 дни, когато е ползвал количка, а впоследствие се е придвижвал с помощни
средства за около половин година, предстоящата операция за изваждане на
остеосинтетичния материал, фактът, че десният му крак е отекъл и има дефицит в
движението на крайника, което не е установено да е постоянно, както и
обстоятелството, че в следствие на подобна травма е възможно да се появяват
болки при промяна в атмосферните условия и при натоварване, което е обичайно с
оглед активния живот, който води индивид на подобна възраст, съдът намира,
че следва да определи справедлив размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, причинени от увреждането, предмет на разглеждане по
настоящото дело, съгласно чл. 52 от ЗЗД – сумата от 65000.00 лв. При определяне
размера на обезщетението следва да се вземе предвид възникналата нужда от чужда
помощ в обслужването и младата и трудоспособна възраст на пострадалия, която
предполага по-активен начин на живот.
За разликата над сумата от 65000 лв. до предявения
размер от 75000 лв., съдът намира претенцията за неоснователна и като такава,
същата следва да бъде отхвърлена.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди вследствие телесно
увреждане или смърт, които от 11.06.2012 г. съобразно § 27 ПЗРКЗ до влизане в
сила на чл.492 КЗ /обн., ДВ, бр.102/2015 г./ са 2000000.00 лв. за всяко събитие
при едно пострадало лице. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от 27.05.2014 г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на
ВКС. Настоящият състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище,
че независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна
степен и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, следва да бъде
изследван въпросът дали със своето поведение на пътя пострадалият, като
участник в движението, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с
оглед евентуалното намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът
за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а
намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В настоящия случай, ответното дружество е направило
своевременно възражение за съпричиняване, позовавайки се на твърдението, че
пострадалият е предприел неправилно пресичане, осъществено чрез прескачане на
предпазни съоръжения и на необозначено за такава цел място, без да се съобразява
с отстоянието на преминаващия лек автомобил. Въз основа на събраните в
производството доказателства, в т.ч. приетата автотехническа експертиза, съдът
приема, че е налице твърдяното съпричиняване. От протокола за оглед на
местопроизшествие и заключението на САТЕ в производството е установено, че
мястото на ПТП е било осветено от улично осветление, настилката е била суха, без
видими неравности. Въпреки, че водачът на МПС се е движел със скорост над
допустимата от закона, същият е бил с включени фарове, а пострадалият е
пресичал от ляво на дясно с възможност да възприеме МПС. Съгласно чл.113,
ал.1, т.1 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки и преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Несъмнено
в настоящия случай правилата на сочената разпоредба са били нарушение от
пешеходеца. Според заключението на САТЕ ищецът е навлязъл в пътното платно в
момент, когато това не е било безопасно, при наличие на движещо се МПС с
включени фарове, което той е можел да възприеме с оглед обстоятелствата и да
предвиди вероятния сблъсък, но въпреки това е станал препятствие за движението
на МПС по главен път. По делото не е безспорно установено, че пешеходецът е
нарушил чл.113, ал. 1, т. 4 от ЗДвП според който пешеходците са длъжни да не
преминават през ограждания от парапети или вериги. Достатъчно е пострадалият да
е проявил небрежност към своите интереси като с поведението си е допринесъл в
някаква степен за настъпване на вредоносния резултат. В случая, пострадалият, поемайки
риска да пресича като пешеходец главна пътна артерия на необозначено за това
място, е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. С оглед установеното
нарушение на правилата на чл. 113, ал.1, т.1 ЗДвП от страна на пострадалия пешеходец
при пресичане на платното за движение, съдът намира, че причинените му вреди се
намират в причинно - следствена връзка с поведението му, поради което по силата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дължимото обезщетение следва да бъде намалено съразмерно
на действията и бездействията, с които е допринесъл за увреждането. С оглед
това, съдът, като взе предвид и задължителната съдебна практика, че по смисъла
на чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасността на
движението е значително по-голяма, счита че дължимото
обезщетение следва да бъде намалено с 20%, според значението на поведението на
пешеходеца за настъпване на произшествието.
По изложените съображения, предявеният иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ във вр. с чл. 45 ЗЗД за неимуществени
вреди следва за бъде уважен за сумата от 52 000 лв. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 75 000 лв. като неоснователен.
С оглед основателността на
главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня
на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ще се приложи и по отношение на застрахователя, като същият дължи законната лихва
върху претенцията за обезщетение считано от 30.08.2014 г., а не от получаването на
покана (така Решение № 200 от 22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение №
72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.
д. № 745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички
на II ТО на ВКС, постановени по
чл. 290 ГПК), поради което възражението на ответното дружество, че не е
изпаднало в забава, е неоснователно.
По отношение
на разноските:
Ищецът е сторила разноски за депозити за назначени
експертизи (л. 49) в общ размер на 700 лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважената част от иска, следва да му бъдат присъдени 485,33 лв.
Съгласно направеното искане в исковата молба
и списъка по чл. 80 от ГПК, в полза на процесуалния представител на ищцата, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, тъй като при липса на спор между страните достатъчно
доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за
безплатна правна помощ, представляват съвпадащите волеизявления на страните по
договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна
или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен
(така Определение № 163 от 13.06.2016 г., по ч.гр.д. № 2266/2016 г. на I ГО на
ВКС). Дължимата сума е в размер на 2312,96 лв., съразмерно на уважената част от
иска, изчислена върху заявената претенция във основа на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед цената на
иска, е 3336 лв. с вкл. ДДС, тъй като по делото е представено доказателство за
регистрация на адвоката по ЗДДС (лист 177).
Ответникът е
сторил разноски за депозити за експертизи в общ размер на 400 лв. (2х200 лв. на
лист 47 и 48 от делото), като и 25 лв. за депозит за разпит на свидетел (лист
58). Ответникът е заявил и претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.),
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв., съобразно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски, съответни на отхвърлената
част от иска, в размер на 222,33 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от
2080 лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на С.А.Й., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на попечителя си Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 52000
лв. - застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматично увреждане: „открито счупване на тялото на дясната тибиа – голямопищялна кост и
счупване на фибуларния малеол – дистален израстък на малкопищялната кост в
ляво“, настъпило вследствие на пътно – транспортно произшествие, станало на 30.08.2014
г., около 21:00 часа, в гр. София, на бул. „Константин Величков“, в района на №
133, по вина на водача К.Е.Й., чиято гражданска отговорност като автомобилист
за вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел
„145“, ДК № *******, е била застрахована съгласно полица № 22114002012170, ведно със законната лихва считано от датата на
увреждането - 30.08.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, за разликата над сумата 52000.00 лв. до пълния предявен размер от 75000.00
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на С.А.Й., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на попечителя си Д.В.Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 485,33 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на адвокат Я.В.С., Софийска адвокатска колегия, с ЕГН
**********, с адрес на кантората в гр. София, ж.к. „******************, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата, сумата от 2312,96
лв. - адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА С.А.Й., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на попечителя си Д.В.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 222,33 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, сумата от 2080 лв., представляваща държавна такса, дължима върху
уважената част от иска.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: