Определение по дело №486/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 455
Дата: 5 декември 2022 г. (в сила от 5 декември 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20225000600486
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 455
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600486 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.249, ал.3, вр. Глава 22 от НПК.
Делото е образувано по подаден частен протест на Окръжна
прокуратура – Пловдив и частна жалба от адв. С. от АК – *, като защитник на
подс. Д. Х. против Протоколно определение № 1258 от 05.10.2022 г. по НОХД
№ 389/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в проведеното
разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и
върнато делото на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните
правила на досъдебно производство във връзка с изготвения обвинителен акт.

В протеста са изложени доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакуваното определение, като се иска неговата отмяна и
връщането на делото на ОС – Пловдив за продължаване на
съдопроизводствените действия. Счита се, че внесеният в съда обвинителен
акт отговаря на изискванията на НПК, защото в обстоятелствената му част са
били описани всички релевантни факти. В определението на съда не е
посочено в какво се изразява нарушението на правата на обвиняемото лице и
с кои действия на прокурора следва да се изправят.
В жалбата на адв. С. се счита, че с внесения в съда обвинителен акт
отговаря на изискванията на НПК, като в обстоятелствената му част са били
посочени времето, мястото и начинът на извършване на деянието. Това, че на
1
съдебното следствие е било установена промяна в механизма на извършване
на деянието, не означава, че следва делото да се върне на досъдебната фаза, за
да бъдат предявени тези новоустановени факти. В тази връзка намира, че би
се влошило положението на подсъдимия, ако бъде осъден за тези факти.
Счита, че при наличието на съществено изменение на фактическата
обстановка би следвало да се измени обвинението, който механизъм е
различен от връщането на делото на досъдебното производство за
доизясняването й.
На останалите страни са изпратени преписи от постъпилите частен
протест и жалба, но не е взето отношение.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна с постъпилите частен
протест и жалба, както и материалите по делото, намира за установено
следното:
Частният протест и жалба са допустими, защото са подадени в
законоустановения 7 дневен срок и от лица с нужната процесуална
легитимация, но разгледани по съществото им са неоснователни.
Производството по настоящото дело е образувано по внесен
обвинителен акт от Окръжна прокуратура – Пловдив срещу обв. Д. С. Х. за
извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ от НК във връзка с допуснато
нарушение на правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1-во и изр.2-ро от
ЗДвП.
В случая предмет на разглеждане в производството по чл.249, ал.3 от
НПК е произнасянето на окръжния съд в разпоредително съдебно заседание
по въпросите, визирани в чл.248, ал.1, т.3 от НПК за допуснати на
досъдебното производство съществени и отстраними процесуални нарушения
по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
За да постанови атакуваното определение първоинстанционният съд,
съобразявайки вижданията в отменителното Р. № 33/25.02.2022 г. по ВНОХД
№ 626/2021 г. на ПАС, базирано и на отменителното Р. № 60212/20.12.2021 г.
по к.н.д № 945/2021 г. на 3 н.о. на ВКС, законосъобразно е преценил, че при
изготвянето на обвинителния акт е допуснато отстранимо съществено
процесуално нарушение в хода на досъдебното производство във връзка с
липсата на пълноценното отразяване в обстоятелствената част на
2
обвинителния акт на всички релевантни факти, които обуславят впоследствие
обективните и субективни признаци на престъплението и участието на
обвиняемия в него, вкл. време, място, начин, на извършване на
престъплението.
Същевременно с това, първостепенният съд търпи сериозен укор по
отношение на обстоятелството, че изобщо в своето определение не е посочил
конкретните недостатъци на фактическите обстоятелства, които препятстват
формирането на обвинителната теза, с оглед на повдигнатото обвинение и
трябва да се вземат предвид от прокурора, но с оглед на процесуална
икономия, ще следва да бъде сторено от въззивния съд.
Във внесения в съда обвинителен акт е посочено общо, че на
28.09.2017г. обв. Х. се движел по пътя гр. *– гр. * в посока север-юг в дясната
лента за движение със скорост от 61 км/ч, като по същото време пострадалият
А. Е. се е движел с велосипед по десния банкет на същия път /вероятно в
същата посока, защото това не е уточнено/. В един момент пострадалият
навлязъл в платното за движение, в което се движел обвиняемият, като
разстоянието било не по-малко от 42,88 м. При това навлизане на
велосипедиста в платното за движение, обв. Х. не реагирал своевременно на
опасността и настъпил удар в предната дясна част на автомобила и задната
част на велосипедиста /в тялото или велосипеда не е уточнено/ на разстояние
1,3 – 1,5 източно от западната граница на платното за движение /без да е
локализирано изобщо местопроизшествието, с липсващи мерна единица,
възприет ориентир от протокола за оглед на местопроизшествие, дали е по
дължина и ширина на пътното платно/. Описани са причинените телесни
увреждания на пострадалия, действията на обв. Х. и св. Г. по сигнализиране и
пристигането на контролните органи, тестването на обвиняемия за алкохол,
намесата на спешния медицински екип и отвеждането на пострадалия до
болничното заведение, както и настъпването на смъртта му на 29.09.2017г.
Дадена е само заключителната част на изготвената СМЕ за наличието на
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания и настъпилата
смърт на пострадалия. Обобщено е отразено, че по делото са изготвени
първоначална АТЕ, допълнителна АТЕ и тройна АТЕ /без да става ясно, кое
от изготвените заключения се възприема за най-пълноценно/, като вещите
лица са посочили два варианта на ситуации, при които е възможно да се бъде
3
извършено произшествието /без да се сочи в какво се изразяват тези
ситуации, съгласно заключенията/. При първата възможност мястото на удара
е било извън опасната зона за спиране на автомобила, а именно – при
навлизане на велосипедиста с по-голям от най-малкия изследван радиус на
завой, обв. Х. е имал възможност да установи автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието, чрез безопасно екстрено спиране. В
ситуация, при която велосипедистът е навлязъл на платното за движение с
най-малкия изследван радиус на завой, обв. Х. не е имал техническата
възможност да установи автомобила, но ако е реагирал с екстрено спирани, би
имал възможност да избегне произшествието като изостане зад велосипедиста
/без отразяване в какво се изразяват тези възможности, за какви завои става
дума като величина и т.н./. Заключава се, че и в трите АТЕ е посочено, че
обвиняемият е могъл да избегне удара /без какъвто и да е съобразяване с
нюансите в становищата на вещите лица и възприеманите изводи за начина
на извършване на деянието/. Следва отразяване, че при така описаната
фактическа обстановка обв. Х. е извършил от обективна и субективна страна
престъплението, за което е обвинен по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от
НК в нарушение на правилата за движение с цитиране на повдигнатото му
обвинение и нормата на чл.20, ал.2, изр.1 и 2-ро от ЗДвП, тъй като водач на
ППС не е направил всичко възможно да спре управляваното от него превозно
средство, след като е възникнала опасност за движението, какъвто е
движещият се по път II-64 в посока * велосипедист А. С. Е.. Посочено е
извършването на деянието от субективна страна при несъзнавана
непредпазливост и че така описаната фактическа обстановка се потвърждава
от събраните по делото доказателства с тяхното посочване. Накрая в
диспозитивната част от акта отново се цитира повдигнатото обвинение.
Въз основа на този кратък преглед на внесения в съда обвинителен акт,
настоящият въззивен състав счита, че в обстоятелствената му част не са
посочени релевантните факти въз основа на които прокурорът извежда
механизма на възникване на произшествието във връзка с възведеното срещу
обв. Д. Х. обвинение в нарушаване на правилата за движение. Това е свързано
в сериозна степен с липсата на съобразяване с относимите гласни и писмени
доказателства, но най-вече, със заключенията на изготвените на досъдебното
производство автотехнически експертизи.
4
Последното, неслучайно е наложило в съдебната фаза на процеса във
връзка с изясняването на фактическата обстановка по процесното ПТП, да
бъдат назначавани допълнителна АТЕ и повторна комплексна АТСМФЕ. В
ДАТЕ пред окръжния съд са детайлизирани различните варианти за
механизма на възникване произшествието, като се е стигнало и до промяна в
изводите за техническата възможност от страна на водача да избегне
произшествието и при каква максимална скорост на движение, както и за
навлизането на велосипедиста, дали е било в опасната зона на водача и др.
Експертите от ДАТЕ са били изслушани от въззивния съд и поради
неубедителното им представяне се е наложило назначаването на повторна,
комплексна, автотехническа, съдебно-медицинска и физическа експертиза. В
нея, съобразявайки всички събрани до момента гласни и писмени
доказателства, вкл. промяната във версиите на водача за възникване на
произшествието, всъщност се е стигнало до различни изводи по отношение
мястото, където е настъпило произшествието, диапазона в скоростта на
водача и възможностите му да предотврати произшествието при промяна в
траекторията на движение на велосипедиста.
По този повод е и неслучайната констатация на касационната
инстанция, както и най-вече на настоящия въззивен състав, за дефицит във
внесения в съда обвинителен акт на отразените в обстоятелствената му част
фактически обстоятелства, въз основа на които да се изведе механизма на
възникване на произшествието във връзка с вменените нарушения на
правилата за движение по чл.20, ал.2, изр.1 и 2 от ЗДвП. И този пропуск по
отношение на възприетата за установена от прокурора фактическа обстановка
на случая е изначален, като е довел до опитите на последващите съдебни
инстанции безуспешно да го запълнят. По този повод се налага и
заключението, че внесеният в съда обвинителен акт не отговаря на
изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, защото не е съумял да очертае рамката,
в която ще следва да се развива съдебното производство по делото, дори и
при наличните до този момент на досъдебното производство първоначална
АТЕ, допълнителна АТЕ и допълнителна тройна АТЕ. Изготвените пред
предходните съдебни състави допълнителна, тройна АТЕ и повторна
КАТСМФЕ няма пречка да се имат предвид от прокурора, въпреки че не са
изготвени на досъдебното производство, още повече след като са съобразили
всички събрани на съдебното следствие допълнителни доказателства, които
5
са в кориците на делото. Тяхното приобщаване в рамките на досъдебната фаза
на процеса би могло да стане, ако прокурорът прецени за необходимо /което е
негова суверенна преценка, дали ще се позовава само на първоначалните
заключения/, чрез преназначаването на експертизите и повторното
предявяване на разследването. Това би позволило впоследствие прокурорът
да изготви нов обвинителен акт, в който да съобрази събраните по
досъдебното производство доказателства и опише по надлежния ред
възприетата за относима фактическа обстановка, въз основа на която формира
изводите си за евентуалната съставомерност на деянието по повдигнатото
обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, вр. с чл.20, ал.2 от ЗДвП. В този
случай според настоящия състав не се стига до влошаване на правното
положение на обвиняемото лице, тъй като не би имало промяна в
повдигнатото му обвинение, по което се е защитавало до момента.
Предвид на гореизложеното, Пловдивският апелативен съд, намира, че
следва да се оставят без уважение подадения протест на ОП – Пловдив и
жалба на защитата, като се потвърди обжалваното определение на Окръжен
съд – Пловдив, поради което и на основание чл.249, ал.3 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение № 1258 от 05.10.2022 г. по
НОХД № 389/2022 г. на Пловдивския окръжен съд, с което в проведеното
разпоредително съдебно заседание е прекратено съдебното производство и
върнато делото на прокурора за допуснати нарушения на процесуалните
правила на досъдебното производство във връзка с изготвения обвинителен
акт.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6