Решение по дело №201/2020 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 260023
Дата: 4 август 2022 г.
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20203430100201
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

260023

 

гр. Тутракан, 04.08.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 201/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

1. Предявени с кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3, чл. 224, ал. 1, чл. 220, ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца Д.Г.И., упълномощил като проц. представител адв. В.М. от Адвокатска колегия – ***(л. 8), за

1.1. признаването за незаконно и отмяната на уволнението му, удостоверено със Заповед № 898/26.05.2020 г. на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ;

1.2. възстановяването му основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ  на заеманата преди уволнението длъжност „Огняр”. 

1.3. осъждането на ответника да му заплати обезщетение за оставането му без работа, дължимо на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, за периода от 27.05.2020 г. - 27.11.2020 г., в размер на 4 509 лв. (след увеличението на размер на иска - л. 184, 188); ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от завеждането на исковата молба (24.06.2020 г.) до датата на окончателното плащане;

1.4. осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., дължимо на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, в размер на 100,00 лв.; ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от завеждането на исковата молба (24.06.2020 г.) до датата на окончателното плащане;

1.5. осъждането на ответника да му заплати обезщетение за неспазено предизвестие, дължимо на основание чл. 220, ал. 2 от КТ, в размер на 1 342,00 лв.; ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от завеждането на исковата молба (24.06.2020 г.) до датата на окончателното плащане - производството в тази част е прекратено с Определение № 170/15.07.2020 г. (л. 37).

1.6. Наведени са следните основания за незаконосъобразност на уволнението:

1.6.1. Заповедта била немотивирана.

1.6.2. Липсвало на реално съкращаване в щата - два дни след уволнението бил назначен друг работник, който изпълнявал същите трудови задължения.

1.7. На 09.01.2017 г. ищецът сключил Трудов договор № 255/09.01.2017 г. с ЦДГ „Св. св. Кирил и Методий“ с. Главиница. На 26.05.2020 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № 898/26.05.2020 г., считано от 26.05.2017 г. поради съкращаване на щата.

2. Ответникът ДЕТСКА ГРАДИНА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ” - ГР. ГЛАВИНИЦА, е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК чрез директора Й.Р., с който счита исковата молба за неоснователна. Ответникът е упълномощил като проц. представител адв. адв. Н.Б. *** (л. 43)

2.1. Твърди се, че съгласно решение на представляващия работодател било утвърдено ново длъжностно щатно разписание на ЦДГ „Св.св.Кирил и Методий“ в гр. Главиница, като е предвидено трудовите функции, свързани с длъжността „огняр” да се включат в обхвата на тези, предвидени за длъжността „работник по поддръжката”.

2.2. Било планирано премахване на старата отоплителна инсталация и внедряването на нова, за която не били предвидени нормативни изисквания за обслужването ѝ от специално квалифицирани лица.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 09.01.2017 г. между страните е сключен Трудов договор № 255/09.01.2017 г., с който ищецът е назначен на длъжността „Огняр” (л. 12). Трудовия договор е сключен със срок до 31.08.2017 г. На 31.08.2017 г. е сключено допълнително споразумение към трудовия договор, в което срокът на правоотношението е отпаднал (л. 13) и е изменено трудовото възнаграждение.

4. За периода след 02.03.2020 г. е одобрено Поименно щатно разписание на ДГ „Св. Св. Кирил и Методий” - гр. Главиница (л. 56). В това разписание, като позиция № 18 е включен ищеца и заеманата от него длъжност „Огняр”. Като позиция № 23 е отразен работника Р. С. И., заемащ длъжността „Работник поддръжка” (И двете длъжности попадат в структурата на „централната сграда” на детската градина в гр. Главиница, а не в тези на изнесените в селата групи).

5. На 26.05.2020 г. е издадена Заповед № 896/26.05.2020 г. на Директора на ДГ „Св. Св. Кирил и Методий” - гр. Главиница, с която (считано от 27.05.2020 г.) е утвърдено ново щатно разписание, като в т. I от същата (касаещ персонала от „централната сграда”) е посочено, че се закрива 1 щ. бр. „Огняр” и се открива 1 щ. бр. „Оператор, парни и водогрейни съоръжения” (л. 76). 

6. За периода след 27.05.2020 г. е одобрено Поименно щатно разписание на ДГ „Св. Св. Кирил и Методий” - гр. Главиница (л. 66). В това разписание, като позиция № 18 е предвидена щатна длъжност „Оператор парни/водогрейни съоръжения” (вместо предходната длъжност „Огняр”), като същата е отбелязана като незаета. Като позиция № 23 е отразен работника Р. С. И., заемащ длъжността „Работник поддръжка”. 

7. Считано от 27.05.2020 г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед № 898/26.05.2020 г. на Директора на ДГ „Св. Св. Кирил и Методий” - гр. Главиница (л. 11) поради съкращаване на щата на осн. Заповед № 896/26.05.2020 г. Заповедта е връчена на ищеца на 26.05.2020 г.

8. На 14.09.2020 г. е издадена Заповед № 1441/14.09.2020 г. на Директора на ДГ „Св. Св. Кирил и Методий” - гр. Главиница, с която е утвърдено ново щатно разписание, като в т. I от същата (касаещ персонала от „централната сграда”) е посочено, че се открива 1 щ. бр. „Работник, поддръжка” и се закрива 1 щ. бр. „Оператор, парни и водогрейни съоръжения” (л. 195). 

9. За периода след уволнението му до 25.04.2021 г. ищецът не е встъпил в друго трудово правоотношение, видно от представената справка от Агенция по заетостта (л. 186).

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

 

I. По допустимостта

 

10. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, в рамките на законоустановения срок.

 

II. Общи положения

 

11. По делото не се спори, че е възникнало трудово правоотношение между страните, което е прекратено от ответника поради съкращаване в щата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 от КТ.

 

III. Относно исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ

 

12. Когато съкращението засяга единствена щатна длъжност, решаващ признак за законосъобразността на уволнението по този ред е обстоятелството дали трудовата функция е престанала да бъде съдържание на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание. (Решение № 242 от 02.12.2014 г. по гр. д. № 782/2014 г. на ВКС, III г. о.)

13. Основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя „съкращаване на щата” по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е налице и в случаите на т. нар. „трансформиране” на длъжности. Характерно за трансформирането на длъжност е закриване по щатното разписание на определена длъжност и същевременно създаване на мястото на закритата нова длъжност в щатното разписание, нова, но не като наименование (може да се запази старото наименование), но по трудови функции. (Решение № 154 от 27.04.2011г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ВКС, III г. о.).

14. За характера и същността на длъжността от значение е не нейното наименование, а правата и задълженията на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции. Възможно е:

14.1. работодателят да разпредели трудовите функции, по съществувала длъжност, за изпълнение между други служители, чийто трудови функции са съществено различни;

14.2. трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени в една нова длъжност;

14.3. на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично променени функции и задължения, включително и чрез прибавяне на нови функции и задължения.

15. За преценката дали между стара и нова длъжност има съвпадение, без значение от наименованието им, е естеството на възложената работа, същностите, определящите я трудови функции. Ако между тях има съвпадение, тогава и между старата и нова длъжност по щата няма същностна разлика. Разминаването в несъщинските и несъществени функции не е определящо и в подобен случай няма съкращаване на щата. Изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното и място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и организацията на предприятието. При преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата, от свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. (Решение № 168 от 10.06.2014 г. по гр. д. № 5342/2013 г. на ВКС, IV г. о.)

 

16. По отношение на длъжността „Огняр”

16.1. По делото е безспорно установено, че със Заповед № 896/26.05.2020 г. на Директора на ДГ „Св. Св. Кирил и Методий” - гр. Главиница е утвърдено ново щатно разписание, като в т. I от същата е посочено, че се закрива 1 щ. бр. „Огняр” и се открива 1 щ. бр. „Оператор, парни и водогрейни съоръжения”. Дори от наименованията на самите длъжности може да бъде направен извода, че целта на работодателя е не да се премахне трудовата функция, свързана с поддръжка на отоплителната инсталация в детската градина, а да се създаде длъжност с ново наименование, която да е свързана със същата трудова функция. В тази връзка е без значение дали наименованието на длъжността е „Параджия”, „Огняр”, „Оператор, парни и водогрейни съоръжения” или др. След като трудовата функция, свързана основно с поддръжката на отоплителната инсталация не е премахната, не е налице и реално съкращаване в щата.

16.2. Следва да се отбележи, че тази трудова функция е премахната (формално) едва със заповедта Заповед № 1441/14.09.2020 г., която обаче е неотносима към настоящото производство, тъй като уволнението е извършено преди това - на 27.05.2020 г.  

16.3.  Последното налага извода, че не е налице реално съкращаване в щата, с оглед на което искът по чл. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен.   

 

IV. Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ

 

17. Признаването на уволнението за незаконно налага и уважаването на иска за възстановяването на заемната преди уволнението длъжност. За уважаването на иска е ирелевантен факта дали заемната преди уволнението длъжност съществува при работодателя към момента. Трудовото правоотношение се възстановява автоматично с явяването на работника при работодателя след отмяната на уволнението - в предприятието или на мястото на работа и изразяване на готовност да започне работата, на която е възстановен. Работодателят е длъжен да възстанови работника или служителя на предишната му работа. (Решение № 264 от 27.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1467/2010 г., III г. о.).

 

V.Относно искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ

 

18. По делото е установено, че ищецът е останал без работа шест месеца след прекратяването на правоотношението.

19. Като база за изчисляването на обезщетението (поради липса на фиш за пълен отработен месец преди уволнението) следва да бъде ползвано на осн. чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение, определено в последното сключено между работника и работодателя допълнително споразумение на 27.01.2020 г. (л. 164). В него се включва основното трудово възнаграждение (671 лв.) и всички допълнителни  възнаграждения с постоянен характер - в случая това е допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит по чл. 12 от НСОРЗ (80,52 лв.).   

20. Така определеното обезщетение възлиза на 6 х 751,52 лв. = 4509,12 лв. В тази връзка искът следва да бъде уважен изцяло до претендирания размер - 4 509 лв.

21. На осн. чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД върху сумата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава. Делото е заведено на 24.06.2020 г. Съдът приема, че обезщетението за всеки месец от периода се дължи след изтичането му, поради което законната лихва се дължи следва:

 

 

Сума

(лв.)

Период начало

Период край

Законна лихва (лв.)

751,52

27.06.2020 г.

26.07.2020 г.

6,27

1 503,04

27.07.2020 г.

26.08.2020 г.

12,94

2 254,56

27.08.2020 г.

26.09.2020 г.

19,41

3 006,08

27.09.2020 г.

26.10.2020 г.

25,05

3 757,60

27.10.2020 г.

26.11.2020 г.

32,36

Натрупана сума:

96,03

4509,12

27.11.2020 г.

 

 

 

VI. Относно искът по чл. 224, ал. 1 от КТ

 

22. Съгласно представено по делото уведомление от ответника да ищеца, към 20.12.2019 г. неползваният платен годишен отпуск на ищеца е 8 р. дни - за 2019 г. и 28 р. дни за 2020 г. (л. 80). Размерът на отпуска за 2020 г. следва да бъде редуциран в съответствие с действително отработеното при работодателя време (01.01.2020 г. - 26.05.2020 г.) - до 11 дни. В тази връзки общия размер на отпуска, който ищецът е можел да ползва след 20.12.2019 г., е 19 дни. 

23. Ползваният отпуск след тази дата от ищеца е 22 дни, както следва (в р. дни):

23.1. съгл. Заповед от 23.03.2020 г. (л. 160) - 7;

23.2. съгл. Заповед от 01.04.2020 г. (л. 158) - 15;

23.3. Последното налага извода, че ищецът е надвишил размера на полагаемия му годишен отпуск, поради което искът се явява неоснователен.

24. В тази връзка този иск се явява неоснователен, както и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 , изр. 1 от ЗЗД.

 

Разноски

 

25. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца част от направените разноски (1 920 лв.), възлизаща на 1 220 лв.

26. Следва да бъде определена държана такса за всеки един от неоценяемите искове по чл. по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 от КТ в размер на по 80 лв., или общо 160 лв.

27. Съобразно уважената част от исковете от ответника на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде събрана държавна такса по чл. 1 от ТДТССГПК в за всеки от кумулативно съединените искове в общ размер на 340,36 лв.

28. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на ищеца Д.Г.И., с ЕГН **********, удостоверено със Заповед № 898/26.05.2020 г. на Законният представител (Директора) на  ответника ДЕТСКА ГРАДИНА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с адрес на управление: гр. Главиница, ул. „Христо Ботев” № 1. 

ВЪЗСТАНОВЯВА ищеца Д.Г.И., с ЕГН **********, на заеманата преди уволнението работа, на длъжността: „Огняр”.

ОСЪЖДА ответника ДЕТСКА ГРАДИНА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, да заплати на ищеца Д.Г.И., с ЕГН **********, обезщетение за оставането му без работа за периода: 27.05.2020 г. - 26.11.2020 г. (вкл.), в размер на 4 509 лв. (четири хиляди петстотин и девет лева); ведно със

1. законната лихва върху изискуемите части от сумата за периода: 27.06.2020 г. - 26.11.2020 г. (вкл.), възлизаща на 96,03 лв. (деветдесет лева и три стотинки);

2. законната лихва върху цялата сума (4 509 лв.) за периода от 27.11.2020 г. до датата на окончателното плащане.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г., в размер на 100 лв.; ведно със законната лихва върху сумата от завеждането на исковата молба (24.06.2020 г.) до датата на окончателното плащане.

 

ОСЪЖДА ответника ДЕТСКА ГРАДИНА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, да заплати на ищеца Д.Г.И., с ЕГН **********, направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 1 220 лв. (хиляда двеста и двадесет лева).

 

ОПРЕДЕЛЕЯ държавна такса за неоценяемите искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ в размер на по 80 лв. (или общо 160 лв.)

ОСЪЖДА ответника ДЕТСКА ГРАДИНА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан дължимата от него държавна такса за разглеждането на делото в размер на 340,36 лв. (триста и четиридесет лева и тридесет и шест стотинки), както и 5,00 лв. (пет лева) за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че таксата не бъде внесена в срок.

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна в същият срок.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: