Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….…./…………………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Елка Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Макариева
въззивно гражданско дело № 1860 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 17043/26.06.2019 г.,
подадена от И.Ж.М., в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20177110400038
по описа на ЧСИ Даниела Петрова – Янкова, рег. № 711, срещу Протокол за
разпределение от 20.06.2020 г., както и против постановление за разноски.
Жалбоподателят излага
доводи за неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределение на постъпилата
по изпълнителното дело сума от 36 100 лева. Твърди се неправилното
включване на дължимите в полза на ЧСИ такси и разноски в кръга на
привилегированите вземания. Оспорва се и размерът на определените такси и
разноски за изпълнителното производство. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното постановление за разпределение на суми.
Насрещната страна – взискателят „Обединена българска банка“ АД изразява
становище за неоснователност на жалбата.
В мотивите си, по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ излага съображения
за неоснователност на жалбата.
При преценка на
допустимостта и редовността на депозираната жалба и съобразявайки нормите на
ГПК, съдът констатира следното:
Съобразно
разпоредбата на чл. 462, ал. 1 от ГПК легитимирани да обжалван разпределението
са длъжника и всички взискател в изпълнителното производство, като съгласно ал.
2 на същия текст, жалбата следва да бъде подадена в тридневен срок от
предявяването на разпределението.
Безспорно
жалбоподателят И.Ж.М. има качеството на длъжник по изпълнителното дело и е
легитимиран да обжалва разпределението. Жалбата е подадена в срока по чл. 462,
ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
От приложената по преписка от
изпълнителното дело се установява:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпратено за продължаване
на изпълнителните действия изпълнително дело 20127190400024, което е образувано
по молба на „ОББ“ АД въз основа на изпълнителен лист от 12.09.2011 г., с който И.Ж.М.
е осъден да заплати на взискателя сумата от 66 698,97 лева, претендирана
главница, 6 243,80 лева договорна лихва за периода от 20.08.2010 г. до
01.09.2011 г., 199,51 лева наказателна лихва от 20.08.2010 г. до 01.09.2011 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.09.2011 г. до
окончателното изплащане, сумата от 1 462,85 лева, представляваща разноски по
делото и 1 417,70 лева адвокатски хонорар.
В полза
на взискателя, за обезпечаване на вземането, е учредена ипотека от Е.Н.Н.а
върху недвижим имот с
идентификатор 30497.501.856, находящ се
в село Звездица, област Варна – ул. „Касиопея“ № 66.
С влязло в сила
Решение № 524/24.04.2019 г., постановено по в. гр. дело № 659/2019 г. по описа
на ВОС е потвърдено постановление за възлагане на недвижим имот от 21.12.2018
г., постановено по изпълнително дело № 20177110400038 по описа на частен съдебен
изпълнител Даниела Петрова – Янкова, с което е възложен недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор
30497.501.856, находящ се в село Звездица, област Варна – ул. „Касиопея“
№ 66 с площ от 440 кв.м ведно с изградените в него масивна жилищна сграда с
идентификатор 30497.501.856.1 със застроена площ от 32 кв.м, а по кадастрална
скица – 58 кв.м, състояща се от две стаи, килер, салон и санитарен възел, и
стопанска постройка с идентификатор 30497.501.856.2 със застроена площ по
документ за собственост от 78 кв.м, а по кадастрална скица – 71 кв.м.
С обжалваното
постановление от 20.06.2019 г. ЧСИ е констатирал, че постъпилата сума от
продажбата на недвижимия имот в размер на 36 100 лева не е достатъчна за
пълното погасяване на дълга и начислените такси и разноски по изпълнението,
поради което е извършил разпределение на същата по реда на чл. 460 от ГПК,
както следва: 365,50 лева в полза на ЧСИ, представляваща дължими такси по
изпълнение по т. 3, 4, 5, 31 от ТТР към ЗЧСИ, на основание чл. 136, ал. 1, т. 1
от ЗЗД; 150,00 лева в полза на вещото лице А.А., хонорар за изготвена оценка на
недвижим имот, на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; 2 377,08 лева, в
полза на „Обединена българска банка“ АД, на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД; 3,03 лева в полза на Община Варна, дължими местни данъци, на основание чл.
136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД; 32 350,92 лева в полза на „Обединена българска
банка“ АД, на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД; 845,41 лева дължима такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Не се спори между
страните и се установява от доказателствата по изпълнителното дело, че
публичната продан е реализирана при цена за недвижимия имот, възлизаща в размер
на 36 100,00 лева. Не се оспорва размерът на вземанията на взискателите,
така както са определени от ЧСИ. Оспорва се извършеното разпределение на сумата
в полза на ЧСИ и наличието на привилегия за вземанията на съдебния изпълнител
за такси и разноски по изпълнението.
Вземанията на
взискателите са установени от ЧСИ, както следва: вземания на взискателя „Обединена
българска банка“ АД по изп. лист в размер на 129 003,34 лева и вземания в
размер на 2377,08 лева за разноски в изпълнителното производство; вземания на
Община Варна, Дирекция Местни данъци и такси в размер на 3,03 лева за данък
върху недвижим имот и 1,48 лева такса за битови отпадъци.
Реализирана цена от
публичната продан на недвижимия имот е недостатъчна, за да погаси в пълен
размер вземанията на всички взискатели, поради което са налице предпоставките
на чл. 460 от ГПК за извършване на разпределение, съобразно привилегиите.
Спорният въпрос се
свежда до наличието на право на ЧСИ да се удовлетвори привилегировано по реда
на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за дължимите такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ.
Дължимостта на разноските в
изпълнителното производство
е уредена от разпоредбата на
чл. 79
от ГПК. Същите
са за сметка на длъжника, освен в посочените в чл. 79, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК изключения. Таксите по изпълнението се
събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът им се определят с тарифа – чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ.
В настоящия случай, не е налице нито една от посочените в
закона хипотези изключващи отговорността на длъжника за разноски, поради което
същите следва да бъдат възложени в тежест на същия.
Настоящият състав приема за неоснователно възражение в
жалбата за неправилност на определените разноски по изпълнението, поради което
счита за неоснователна и жалбата в частта относно постановлението за
разноските, за което се твърди, че е инкорпорирано в протокола за
разпределение.
По изпълнително
дело са установени извършени разноски по изпълнението, дължими в полза на ЧСИ в
размер на 365,50 лева, както са посочени от ЧСИ по съответните точки от ТТР към
ЗЧСИ, а именно: 12,00 лева по т. 3; 228,00 лева по т. 4; 96,00 лева по т. 5;
29,50 лева по т. 31. В този размер сумите са включени и в изготвеното от ЧСИ
разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД вземанията за разноски
по принудителното изпълнение се ползват с привилегия от първи ред, т.е.
удовлетворяват се преди всички останали вземания. Тук безспорно, наред с
разноските по конкретния изпълнителен способ, сумата от който е предмет на
разпределението, влизат и разноските за образуване на изпълнителното дело и за
изпращане на ПДИ, както и възнаграждението за един адвокат. В този ред следва
да бъде включена и следващата се такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, определена по реда
на забележка 1 към т. 26 вр. т. 27а. Обстоятелството, че на основание т. 29
б.“б“ от Тарифата същата не се внася авансово, а се събира при постъпване на
конкретна сума не налага извод, че тази такса следва първо да бъде заплатена от
взискателя и едва след това да му бъде възстановена. Това следва от изричната
норма на чл. 79, ал. 2 от ГПК, поради което включването на таксата по т. 26 в
първи ред на привилегиите като разноски по изпълнението не прави съдебния
изпълнител привилегирован взискател, а дава привилегия на вземане за разноски
за изпълнението, дължими от длъжника на основание цитираната разпоредба на чл. 79,
ал. 2 от ГПК.
В настоящия
случай, ЧСИ не е включил дължимата такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в точка 1 от
разпределение, т.е. не е приел същата за вземане, ползващо се с привилегия по
чл. 136, а. 1, т. 1 от ЗЗД. Макар да е налице неправилност на разпределението в
тази част, съобразно забраната за влошаване положението на жалбоподателя,
възприета в чл. 271, ал. 1, изр. последно от ГПК, жалбата на И.Ж.М., следва да
бъде оставена без уважение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 17043/26.06.2019 г., подадена от И.Ж.М., в качеството
на длъжник по изпълнително дело № 20177110400038 по описа на ЧСИ Даниела
Петрова – Янкова, рег. № 711, срещу Протокол за разпределение от 20.06.2020 г.,
както и против съдържащото се в същия протокол
постановление за разноски.
Решението, в
частта, в която се оставя без уважение жалбата срещу разпределението, подлежи
на обжалване с частна жалба пред
Варненски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.