РЕШЕНИЕ
гр.София, 17.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО,
26-ти с-в, в открито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 13251 по описа за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.226 от КЗ
/отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпяно увреждане. Искът е
предявен за останалата част от вземането, присъдено с влязло в сила решение по
гр.д.№ 15810/2016г. на СГС.
Ищцата Д.Д.Г. твърди, че на 29.11.2015г. е
претърпяла ПТП в резултат на което е
получила телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за ПТП е
водачът на л.а.Опел Фронтера, Ж.И.Г., чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Сочи, че в резултат на ПТП е претърпяла
неимуществени вреди, които подробно описва в исковата молба. Предявила е
частичен иск срещу ответника за сумата 400 000лв., като част от 800 000лв. По
този частичен иск е било образувано
гр.д.№ 15810/2016г. на СГС, І ГО, 4 с-в, с решението по което частичният иск е
бил изцяло уважен. С настоящия иск ищцата предявява претенцията за горницата
над 400 000лв. до пълния размер от 800 000лв., ведно със законната лихва от
датата на увреждането.
Ответникът З. „Л.и.“ АД оспорва исковете по допустимост, по основание и по
размер. Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба,
оспорва вредите. Счита претенцията за прекомерна по размер. Евентуално, прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение вземането на ищцата за главница
и за лихва.
Третото лице помагач Ж.И.Г. , не се явява, не заявява становище по иска.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
С Определение от 02.11.2016 г. по
НОХД 18941/2016 г. по описа на Софийски районен съд е одобрено Споразумение, с
което Ж.И.Г., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 29.11.2015г.,
около 03:30 часа в гр. София, кв. „Кремиковци“, при управляване на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Фронтера“
с рег. № *******, без да притежава свидетелство за управление,*** към Горско
стопанство – Кремиковци, е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в Закона за движение по пътищата, в резултат на което е
реализирал пътнотранспортно произшествие с крайпътно дърво и по непредпазливост
причинил телесни повреди на пътничката Д.Д.Г., ЕГН **********,
изразяваща се в: тежка черепно-мозъчна травма налагаща реанимационно
лечение, която е причинил на пострадалата разстройство на здравето временно
опасно за живота и представляващо средна телесна повреда по см. на чл.129 ал.2
от НК, и счупване на бедрена кост на десен крак, причинило на пострадалата трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник и представляващо средна
телесна повреда по см. на чл.129 ал.2 от НК – престъпление по чл. 343, ал. 3, б
„а“, пр. 2, вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
С влязло в сила на 10.12.2021г. съдебно
решение по гр.д.№ 15810/2016г. на СГС, водено между същите страни и на същото
основание, ответникът З. „Л.и.“ АД е осъден да заплати на основание чл. 226
ал.1 от КЗ /отм./, сумата 400 000 лв.,
предявен като частичен от сумата 800 000лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания: „Съчетана травма - глава, гърди, среден лицев етаж,
бедро. Тежка черепномозъчна травма. Мозъчна контузия.
Фрактура на средна черепна ямка. Ликворея
от дясно ухо. Пневмоцефалия. Тежък травматичен субарахноидален кръвоизлив. Контузионно-хеморагично
огнище теменно-тилно вляво. Контузия на гръдния кош и белия дроб с минимален
частичен пневмоторакс. Травматична увреда на десния лицев нерв (нервус
фациалис). Фрактура на дясна бедрена кост. Счупване с
разместване на дясна зигоматична кост и неразместено
счупване на горната челюст от първи тип вляво“ с настъпили усложнения във
връзка с черепно-мозъчната травма: Посттравматичен органичен мозъчен синдром;
Органична промяна на личността; Посттравматична симптоматична епилепсия с
генерализирани тонично-клонични пристъпи; Остатъчна десностранна латентна хемипареза;
Лабиринтна дисфункция и
неврит на слуховите нерви с комбинирано намаление на слуха със слухова загуба;
Тежка пареза на VII ЧМН вдясно - дясна очна цепка не
се затваря, сълзотечение от окото; Координационни
нарушения - двигателна и статична атаксия; Двукратен абнормен ЕЕГ запис с данни за епилептогенно
огнище в лява слепоочно-теменна и челна област; настъпили усложнения във връзка
с двигателните увреждания - артрозни промени в
резултат на продължителното обездвижване и свръхнормното
тегло; настъпили усложнения - парализата на лицевата мускулатура вдясно на
лицето, която е с трайни и необратими последици, които увреждания са настъпили
вследствие на ПТП, станало на 29.11.2015г. около 03.30 часа в гр.София, на
ул.Руднична, на около 1150 м. след № 5 в посока Горско стопанство Кремиковци по
вина на водача на лек автомобил Опел Фронтера с рег.№
******* - Ж.И.Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди е
била застрахована съгласно полица № BG/22/115001270124, със срок на валидност
от 08.05.2015 г. до 07.05.2016 г. ведно със законната лихва считано от датата
на увреждането – 29.11.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
При определяне на размера на
дължимото обезщетение съдът е съобразил вида и характера на описаните увреждания;
продължителността и интензивността на претърпените болки и страдания – ищцата е
била в пълна кома осем дни, след излизане от коматозното
състояние е претърпяла две оперативни интервенции, възстановяването от травмите на крака и от лицево
– челюстните травми е продължило за срок от 6 месеца. Съдът е отчел също, че
здравето на ищцата не е възстановено, както и има изключително неблагоприятни
прогнози за неговото ретроградно развитие – ищцата изпитва постоянно
главоболие, световъртеж, замайване, дясна очна цепка не се затваря, сълзотечение от дясно око, шум в ушите; има намален слух;
получава епилептични припадъци с прехапване на езика, пяна на устата, тонично –
клонични гърчове, медикаментозно овладени; има тремор на ръцете, координационни нарушения и затруднена
самостоятелна походка, свръхнормено напълняване, парализа на лицевата мускулатура вдясно на лицето, която е с
трайни и необратими последици. Съобразил е, че е налице органична промяна на
личността и на емоционалното състояние на пострадалата, които не подлежат на
обратно развитие – същата страда от тежък посттравматичен прихоорганичен
синдром, диенцефален синдром, синдром
на екстрапирамидална увреда,
епилептичен синдром; налице са снижаване на енергетичния потенциал, трудности в
организационното справяне, загуба на продуктивност, намален флустрационен
толеранс, формалност на заниманията и интересите; ищцата е безкритична, леко
неадекватна, емоционално неустойчива, склонна към афективни
изблици, хипобулична и хипореактивна
мисловно. Съдът е съобразил, че в период
около една година пострадалата е била на легло и е имала непрекъсната нужда от
чужда помощ, която продължава да е необходима с оглед установеното й общо
здравословно състояние и невъзможността й за самостоятелно придвижване и грижа
за ежедневното й обслужване. Отчел е, че ищцата не може да се грижи за малкото си дете. Съдът е отчел и
младата възраст на ищцата, обществено – икономическата обстановка в страната
към датата на ПТП, размера на застрахователните лимити и съдебната практика. С
оглед на тези съображения е приел, че следващото се на ищцата справедливо по
смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение възлиза в размер на 400 000 лв. Съдът е приел,
че не е налице съпричиняване от страна на ищцата за
възникването на вредите.
Решението по гр.д.№ 15810/2016г. на СГС е изцяло потвърдено от въззивната инстанция и не е допуснато до касационно
обжалване.
Пред настоящият състав се разглежда иска за разликата над присъденото по
частичния иск до размера на цялото претендирано
вземане от 800 000лв.
Видно от представеното удостоверение за раждане на л.195, ищцата е родител
на малолетното дете В.М.А., роден на ***г.
С ЕР на ТЕЛК от 25.07.2016г. на ищцата е призната общо трайно намалена
работоспособност 95% с чужда помощ. Посочено е, че всякакъв вид труд е
противопоказен за ищцата.
Разпитаният по делото св.М.Г., майка на ищцата, споделя, че дъщеря й живее
при тях, родителите си. Свидетелката основно се грижи за нея, тя е и неин личен
асистент. След ПТП дъщеря й била 8 дни в кома, като дошла в съзнание не познавала
близките си, но след като отокът в мозъка й спаднал след операцията, ищцата
започнала да ги разпознава. Ищцата била 1 година на легло, след това я придвижвали
в инвалидна количка, по-късно с патерици, но и сега не може да се грижи сама за
себе си. Свидетелката посочва, че в момента ищцата е като малко дете – не се
сеща да се нахрани, да си вземе лекарствата, сяда на едно място, гледа в една
точка, не разбира какво й говори майка й, след това започва да се смее. Денят й
преминава по следния начин – след като стане от сън, свидетелката напомня на
ищцата да си измие очите и зъбите – понякога ищцата сама ги мие, понякога майка
й помага, сама се облича и след това седи пред телевизора, не се движи, не
излиза. На разходка излиза само с придружител, защото й се вие свят и пада.
Самостоятелно не може да излиза. Няма контакти с предишните си приятелки.
Понякога говори нормални неща, но друг път казва нещо несвързано, сама се смее.
Обикновено мълчи и не говори. Изпълнява команди, не действа самостоятелно. Взема
силни лекарства за припадъците. Получава социална пенсия в размер на 340лв. Свидетелката
споделя, че преди ПТП ищцата е работила в магазин /по делото има данни, че е
работила като хигиенистка в магазин/. След раждането на детето ищцата се
разделила с неговия биологичен баща и през 2014г. се върнала при родителите си.
Грижила се е сама за детето си, като майка й помагала в рамките на обичайното,
като баба. След катастрофата ищцата не се грижела за детето си, познавала го,
но се дразнела от него. Нейните родители поели изцяло грижите за детето.
Съдът изцяло възприема показанията на свидетелката. Въпреки, че е в близка роднинска
връзка с ищцата и заинтересована от изхода на делото, показанията й се
подкрепят от събраните писмени доказателства и не оставят съмнение досежно тяхната достоверност.
Със сила на пресъдено нещо е установено, че
увреждащия лек автомобил е имал сключена ЗЗГО при ответника, покриваща датата
на ПТП .
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
На ищцата е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на основание
чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ срещу същия ответник в размер на 400 000лв.,
ведно със законната лихва от датата на деликта, по
гр.д.№ 15810/16г. на СГС. Искът по това дело е бил предявен като частичен от
цялата дължима сума от 800 000лв. и е бил изцяло уважен.
Предмет на настоящото дело е установяване размера на цялата претенция за
неимуществени вреди – дали останалата част от вземането на ищцата над размера
на присъдените 400 000лв. до претендираните 800
000лв. за обезщетение за вреди от застрахователя на увреждащия автомобил
съществува, и ако съществува, в какъв размер.
Съгласно ТР по тълкувателно дело №3/2016 г., ОСГТК, ВКС, решението по
уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. Тъй като общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за
останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. Формираната сила на пресъдено нещо с предходното решение по частичния иск, не
се разпростира и върху останалия размер на вземането, предмет на настоящето
производство. При частично предявен иск,
СНП се разпростира върху основанието на иска / всички факти очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се
поражда претендираното материално право/, върху
съдебно установените правопораждащи факти, върху
възраженията за прихващане и подобренията, както и възраженията срещу правопораждащите факти, относими
към възникването на спорното право. Поради това възраженията на ответника във
връзка с установените вреди, механизма на ПТП, възраженията за съпричиняване са недопустими и не могат да се преразглеждат
отново – те вече са били разгледани по гр.д.№ 15810/2016г. на СГС и по
отношение на тях се е формирала сила на пресъдено
нещо. Възражението на ответника за изтекла погасителна давност върху вземането
на ищцата, предмет на настоящото дело е допустимо и ще да бъде обсъдено.
От изложеното следва, че със сила на пресъдено
нещо са установени елементите от фактическия състав на чл.226 ал. 1 от КЗ
/отм./. Съгласно разпоредбата на този текст, действал към момента на възникване
на застрахователното правоотношение и приложим към настоящия спор, увредените
лица имат право да претендират обезщетение за понесените вреди направо от
застрахователя по застраховката „гражданска отговорност“.
Установено е, че между застрахователят и собственика на МПС, причинило ПТП,
е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска отговорност на
автомобила за процесния ден 29.11.2015г. Последният е
основание за възникване на прякото право на ищцата срещу застрахователя по
застраховка ГО на МПС. Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Установено е противоправното
поведение на водача на автомобила Ж.Г., установените са причинените на ищцата
увреждания, както причинно следствената връзка между деликта
/в случая престъпление по транспорта/ и уврежданията на ищцата. Не е налице съпричиняване на причинения резултат от страна на ищцата. Съдържанието
и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети
лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При
последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД. На ищцата вече е определено обезщетение за
причинените от това ПТП неимуществени вреди в размер на 400 000лв.
Въпросът, който настоящия състав на съда следва да реши, е дали на ищцата се
следва по-висок размер обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер
от общо 800 000лв. и ако се следва в какъв размер.
Критериите, въз основа на които съдът определя справедлив размер
обезщетение за неимуществени вреди са посочени в ППВС №4/68г., както и в
по-новата практика на ВКС, и които накратко могат да се обобщят така - „за определяне на справедливо обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени
телесни увреждания на увреденото от деликт лице,
следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на самото телесно
увреждане, интензитетът и продължителността на търпените физически и
емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и
икономическото състояние на страната към момента на увреждането, израз на което
са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент“
/така и определение № 60674/10.12.2021г. по т.д.№ 208/21, ВКС, І т.о./.
Предходният състав на съда, разгледал частичния иск, вече е посочил вида на
причинените на ищцата телесни увреждания: Посттравматичен органичен мозъчен
синдром; Органична промяна на личността; Посттравматична симптоматична
епилепсия с генерализирани тонично-клонични пристъпи;
Остатъчна десностранна латентна хемипареза;
Лабиринтна дисфункция и
неврит на слуховите нерви с комбинирано намаление на слуха със слухова загуба;
Тежка пареза на VII ЧМН вдясно - дясна очна цепка не
се затваря, сълзотечение от окото; Координационни
нарушения - двигателна и статична атаксия; Двукратен абнормен ЕЕГ запис с данни за епилептогенно
огнище в лява слепоочно-теменна и челна област; невъзстановените увреди: тежък
посттравматичен психоорганичен синдром, диенцефален синдром (свръхнормено
напълняване), синдром на екстрапирамидна увреда (тремор на крайниците),
епилептичен синдром.
Ищцата се е възстановявала продължителен период от време, като в
продължение на 1 година е била на легло, след което е започнала да се движи с
помощта на инвалидна количка, а по-късно и с патерици. Независимо от помощните
средства, ищцата не може да се движи самостоятелно, тъй като не може да пази
равновесие. Движенията в дясната колянна става са
ограничени, което се дължи на настъпили артрозни
промени в резултат на продължителното обездвижване и свръхнормното
тегло. Налице е парализа на лицевата мускулатура вдясно на лицето, вкл. дясната
очна цепка на окото не се затваря, като окото сълзи. Изцяло е зависима от
своите родители, особено от майка си, която целодневно се грижи за нея, вкл. за
поддържане на ежедневна хигиена, за храна, за прием на лекарства /без които би
получавала епилептични припадъци/. Изпълнява команди, но не може да взема
самостоятелни решения. Не е напълно адекватна, но може да прави съждения, умозаключения, критично
осмисляне на болестното състояние, на възникващите проблеми /подиференцирана умствена дейност/. Липсва спомен за
случилото се, има паметови нарушения. Емоционално
лабилна е до степен на неовладимост, което я превръща
в конфликтна с близките й – родителите и
детето й. Налице е общо снижаване на нивото на личността. Ищцата не е способна да се грижи за детето
си, обичайно проявява раздразнение от
контактите си с него.
Безспорно е, че животът на ищцата е коренно променен. От жизнена и млада 21
годишна жена, активна – работоспособна и
работеща, самотен родител, отглеждащ самостоятелно детето си, водеща социален
живот – излизала с приятели, общувала с хора, ищцата се е превърнала в трудноподвижна и обезобразена /заради парализата на лицето/
жена с наднормено тегло, неспособна да се движи самостоятелно, да излиза навън,
да работи, да взема самостоятелни решения за себе си и за детето си, да се
грижи самостоятелно за себе си и за детето си, да го възпитава и полага
нормалните майчински грижи, да му показва обич и да го подкрепя в развитието
му, да прекарва време с него и го подпомага в игрите и обучението му, да води
нормален и смислен разговор, да прави самостоятелни планове и да ги осъществява.
След ПТП ищцата води живот на
елементарно съществуване и изцяло зависи от своите близки. Прогнозата за
бъдещето състояние на ищцата не е благоприятна. Не се очаква подобрение, а
напротив – влошаване на състоянието й. Животът й е подложен на постоянен риск,
заради необходимостта да взема лекарства, които да предотвратят появата на
епилептични припадъци и неспособността й самостоятелно да се грижи за редовния
прием на тези лекарства. Допълнително ,
наднорменото тегло и продължителното обездвижване вече /в тази ранна възраст/
са довели до артрозни промени в костите на ищцата.
Безспорно с възрастта здравословните проблеми ще се задълбочат. Накратко, с
причинените на ищцата от ПТП телесни увреждания, животът й е буквално
преобърнат, отнет, без никаква
перспектива. Наред с друго, налице е увреждане на мозъка, което състояние не е лечимо, а и няма индиция в скоро
време медицината да се развие в тази насока. Ищцата е обречена да прекара
живота си в това състояние, което с годините ще се влошава. Освен, че не е
пълноценна физически, тя няма да бъде пълноценна като млад и социален човек, като
жена, майка, партньорка или съпруга, вземаща самостоятелни и информирани
решения за себе си и за близките си, издържаща се от труда си. Тъй като в
страната ни все още няма система за подкрепа на хората с психични увреждания, вероятно
ищцата ще бъде поставена и под запрещение, което ще я обрече и на гражданска
смърт /доколкото запрещението ще я лиши от всички граждански права/. Колко
струва ежедневната болка на ищцата и страданието й от огромната претърпяна
загуба на живота й. Този въпрос е по-скоро реторичен, но съдът намира, че
справедливо обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди от
увреждането й от ПТП на 29.11.2015г. се явява сумата от 600 000лв. От
същата следва да се намали вече присъдената по гр.д.№ 15810/16г. на СГС сума от
400 000лв., или на ищцата се следват още 200 000лв. обезщетение.
Съдът счита, че така присъдената сума ще репарира изцяло търпените от ищцата
болки и страдания, поради което, за разликата над присъденото, искът за
главница се явява неоснователен.
Върху главницата следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Досежно възражението на ответника за изтекла погасителна давност върху вземането
на ищцата:
Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на 5г. давност се погасяват всички вземания,
за които законът не предвижда друг срок. Друг срок е предвиден досежно
вземанията за лихви в чл.111 б.“в“ от ЗЗД. От това следва, че вземането за
обезщетение от вреди се погасява с 5 годишна давност, а вземането за лихва
върху обезщетението за вреди - с 3 годишна давност. В този смисъл е и
константната съдебна практика, обективирана напр. в
решение № 67/ 24.06.2011г. на ВКС по т. д. № 323/2010г., I т. о., ТК, и
цитираните в него решения № 329/21.04.2008 г. на ВКС по т. д. № 1032/2007 г.,
постановено по ГПК (отм.) и решение №
72/30.04.2009 г. на ВКС по т. д № 475/2008 г. От тази задължителна практика
следва извода, че в хипотеза на насочен срещу застрахователя на гражданската
отговорност на деликвента пряк иск на пострадалия за обезвреда, вземането за лихви се погасява с кратката
тригодишна погасителна давност.
Давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - при
непозволено увреждане – от откриването на дееца /чл.114 от ГПК/. Деецът Ж.Г. е
установен в деня на ПТП – 29.11.2015г. Искът по настоящото дело е заведен в
съда на 2.12.2020г., но е изпратен по пощата на 30.11.2020г. Давността е
институт на материалното право, но изчисляването на сроковете е уредено в
правилата на ГПК. 5г. срок от установяването на дееца изтича на 29.11.2020г.
Справката в календара показва, че 29.11.2020г. е неприсъствен ден /неделя/. Съгласно
правилото на чл.60 ал.6 от ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен,
срокът изтича в първия следващ присъствен ден. Този ден в случая е 30.11.2020г.
Съгласно правилото на чл.62 ал.2 от ГПК срокът не се смята пропуснат, когато
изплащането на молбата е станало по пощата или в електронна форма. В случая,
видно от направеното отбелязване върху исковата молба, същата е била подадена
по пощата на 30.11.2020г. и адресирана до съда. Следователно следва да се
приеме, че искът е заведен преди да изтече 5г. срок, за да се погаси по давност вземането
за обезщетение за вреди по чл.45 от ЗЗД. Вземането на лихва за забава се е
погасило за периода 3г. преди подаване на исковата молба или от 29.11.2017г. до
29.11.2015г. И в този смисъл възражението на ответника за изтекла давност досежно лихвата за забава за този период е основателно.
Възражението за изтекла давност по чл.110 от ЗЗД по отношение вземането за
обезщетение за вреди е неоснователно.
По разноските:
Ищцата не е направила разноски по делото, тъй като е освободена от
заплащането им на основание чл.83 ал.1 т.4 от ГПК. Процесуалният представител
на ищцата претендира разноски на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за
адвокатурата. Представен е договор за процесуално представителство между ищцата
и адв.О. за осъществяване на безплатна правна помощ.
Ответникът претендира юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 вр ал.8 от ГПК.
Съобразно размера на уважения иск, на адв.О.се
следват адвокатско възнаграждение в размер на 6636лв. с ДДС , изчислено във
основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1
от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно отхвърлената част от иска, на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. /съдът
определи възнаграждение на ответника по привилата на чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, в текст действал към образуване на делото, в
размер на 300лв., който намали наполовина в съответствие с чл.78 ал.3 от ГПК/.
Разноски по делото не са правени.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметката на
СГС държавна такса в размер на 8000лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ още 200 000лв., извън платените вече по
гр.д.№ 15810/2016г. на СГС, представляващи обезщетение за търпени неимуществени
вреди - болки и страдания от травматични увреждания: „Съчетана травма - глава, гърдр, среден лицев етаж, бедро. Тежка черепномозъчна
травма. Мозъчна контузия. Фрактура на средна черепна ямка.
Ликворея от дясно ухо. Пневмоцефалия.
Тежък травматичен субарахноидален кръвоизлив. Контузионно-хеморагично огнище теменно-тилно вляво.
Контузия на гръдния кош и белия дроб с минимален частичен пневмоторакс.
Травматична увреда на десния лицев нерв (нервус фациалис). Фрактура на
дясна бедрена кост. Счупване с разместване на дясна зигоматична
кост и неразместено счупване на горната челюст от първи тип вляво“ с настъпили
усложнения във връзка с черепно-мозъчната травма: Посттравматичен органичен
мозъчен синдром; Органична промяна на личността; Посттравматична симптоматична
епилепсия с генерализирани тонично-клонични пристъпи;
Остатъчна десностранна латентна хемипареза;
Лабиринтна дисфункция и
неврит на слуховите нерви с комбинирано намаление на слуха със слухова загуба;
Тежка пареза на VII ЧМН вдясно - дясна очна цепка не
се затваря, сълзотечение от окото; Координационни
нарушения - двигателна и статична атаксия; Двукратен абнормен ЕЕГ запис с данни за епилептогенно
огнище в лява слепоочно-теменна и челна област; настъпили усложнения във връзка
с двигателните увреждания - артрозни промени в
резултат на продължителното обездвижване и свръхнормното
тегло; настъпили усложнения - парализата на лицевата мускулатура вдясно на
лицето, която е с трайни и необратими последици, които увреждания са настъпили
вследствие на ПТП, станало на 29.11.2015 г. около 03.30 часа в гр.София, на
ул.Руднична, на около 1150 м. след № 5 в посока Горско стопанство Кремиковци по
вина на водача на лек автомобил Опел Фрнотера с рег.№
******* - Ж.И.Г., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди е
била застрахована съгласно полица № BG/22/115001270124, със срок на валидност
от 08.05.2015 г. до 07.05.2016 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума, считано от 30.11.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над
уважения размер от 200 000лв. до претендирания
размер от 400 000лв. , ведно с лихва за забава, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на лихва за забава върху присъденото обезщетение за
периода 29.11.2015г. – 29.11.2017г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА З.„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адресна управление:*** 51Д, да заплати на адв.
В.О., на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА, сумата от 6636лв. с ДДС.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 8 000 лв.
Решението
е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ответника Ж.И.Г.,
ЕГН **********.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: