Решение по дело №372/2021 на Административен съд - Перник

Р Е Ш E Н И Е

№ 281

гр. Перник, 21.12.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд–П.***, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести ноември  през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

      Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Е.В.***, като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 372 по описа на Административен съд – П.*** за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното: 

Производство е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.***, ул. „***, представлявано от управителя П.С.С.  срещу Ревизионен акт № Р-22001420002491-091-001 от 10.12.2020г.,  издаден от М.К.***–началник на сектор, възложил ревизията и А.И.***–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е потвърден изцяло с Решение № 842 от 03.06.2021г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.***. С ревизионния акт не е признат данъчен кредит на дружеството и е определен ДДС за внасяне, поради отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС   и са установени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 05.2018г., м. 06.2018г.,  от м. 10.2018г. до м. 12.2018г., от м. 02.2019г. до м.04.2019г., м. 07.2019г., м. 09.2019г., м. 10.2019 и м. 12.2019г. общо в размер на 263 922.60лв. и са начислени лихви за забава в общ размер на 45 150.92лв., в т. ч. и лихва в размер на 172,24лв. за данъчен период м.09.2018г.

Жалбоподателят твърди, че ревизионният акт е неправилен и, незаконосъобразен, както и е издаден в противоречие с материалноправните норми на ЗДДС и в разрез с практиката на СЕС и на ВАС. Твърди, че е налице реалност на доставките. Доставките са придружени с необходимите документи и е налице счетоводна проследимост. По подробно изложени съображения в жалбата, моли съда да отмени процесния ревизионния акт като незаконосъобразен.

В съдебни заседания, жалбоподателят редовно призован за представител изпраща адв. В.Б.,***. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.  Претендира се присъждане на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК. В  постъпили писмени бележки излага аргументи за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен.

Ответникът по жалбата–директор на дирекция „ОДОП“ – С.***, за представител изпраща юрисконсулт С.с.***. Оспорва жалбата. В депозирана по делото молба иска отхвърляне на жалбата, както и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прави възражение за  прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В  постъпили писмени бележки излага аргументи за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура–П.*** дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира същата да се отхвърли.

 Административен съд–П.***, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за възлагане па ревизия /ЗВР/ №Р-22001420002491-020-001 от  04.05.2020г., издадена от  М.А.К.***на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-С.*** е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД за установяване на задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.05.2018 г. до 31.03.2020г.. Заповедта е връчена по електронен път на 08.05.2020 г., което се установява от приложена по делото разписка. За извършване на ревизията е определен двумесечен срок от връчване на заповедта.

На основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113. ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК са издадени Заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия №Р-22001420002491-020-002 от 29.06.2020 г. и №Р-22001420002491-020-003 от 05.08.2020 г., като с последната е определен срок за приключване на ревизията до 07.10.2020 г. Заповедите са издадени от органът, възложил ревизията и видно от приложени по делото обратни разписки  са връчени по електронен път.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ №Р-22001420002491-092-001 от 29.10.2020 г., връчен по електронен път на 10.11.2020 г.

В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК – на 24.11.2020 г, по пощата е подадено възражение срещу ревизионния доклад. С него, ревизираният субект е оспорил констатациите на органите по приходите за отсъствие на реално извършени сделки между него и доставчиците му. Посочил е, че в хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства, включително първични и вторични счетоводни документи, от които следва извода за действително осъществяване на сделките и услугите и за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС.

Ревизията приключва с Ревизионен акт № Р-22001420002491-091-001 от 10.12.2020 г., издаден от М.А. К.***, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-С.***, орган, възложил ревизията, и А. Л. И.***, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП-С.***, ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен по електронен път на 17.12.2020 г. Констатира се, че срока по чл. 119, ал. 2 от ДОПК е спазен, а РА е издаден от компетентните съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК органи, които са подписали акта.

С ревизионния акт на жалбоподателя са определени данъчни задължения за довнасяне, както следва: данък върху добавената стойност в размер на 263 922.60лв. за данъчни периоди м. 05.2018г., м. 06.2018г.,  от м. 10.2018г. до м. 12.2019г., от м. 02.2019г. до м.04.2019г., м. 07.2019г., м. 09.2019г., м. 10.2019 и м. 12.2019г., ведно с лихва за забава в размер на 45 150.92лв. и лихва в размер на 172,24лв. за данъчен период м.09.2018г. връзка с извършено от страна на ревизираното лице сторниране през м. 09.2018 г. на фактура №*********/03.08.2018 г.. издадена от „***“ ЕООД.

В срока по чл. 156, ал. 6, във вр. с ал. 7 от ДОПК ревизионният акт е оспорен.  В  срока по чл. 152, ал. 2 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, директорът на дирекция ОДОП е постановил Решение № 842 от 03.06.2021г., с което е потвърдил ревизионния акт.

Предмет на настоящия спор е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22001420002491-091-001 от 10.12.2020 г., издаден от М.А.К.***, на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-С.***, орган, възложил ревизията, и АЛ.И.***, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП-С.***, ръководител на ревизията, с който на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във вр. с 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 и чл. 9,  във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит по фактури, както следва:

1.фактури № **********/31.05.2018 г., с данъчна основа 198 365,00 лв. и ДДС 39 673,00 лв. с предмет на извършената дейност –„изкоп и транспорт, съгласно договор“ и № **********/28.06.2018 г., с данъчна основа 40 000.00лв. и ДДС 8000.00лв., с предмет „изкоп и транспорт, съгласно договор“, и двете  издадени от „***" ЕООД  и е определен ДДС за довнасяне в размер на 47 673,00 лв.,  касаещи данъчните периоди м.май и м. юни 2018година;

2. фактура № **********/02.04.2018г., издадена от „***“ЕООД, с данъчна основа 12 800.00 лв. и  ДДС 2 560.00лв., която е  с предмет  „направа на пътища“, за която не е признат  данъчен кредит в м. 06.2018г.  и е определен ДДС за довнасяне в размер на в размер на 2 560.00 лева.

3. -фактура № **********/02.10.2018г. с ДО 59 350лв. и ДДС 11 870лв., с предмет на доставката - хидравлична помпа KV112, скоростна кутияZF – 1бр. и гуми тежки - 45 бр; -фактура № **********/ 10.10.2018г. с ДО 70 880.00 лв.  и ДДС 14 176.00 лв., с предмет на доставката: релсов път-1 бр., Кофа за Х.Б. 2.200 куб.-1 бр., МАН TGА самосвален кош 8/4-1 бр. и  Гуми тежки - 26 бр.; -фактура № **********/17.10.2018г. с данъчна основа/ ДО/ 55 328.00лв. и  ДДС 11065,60 лв.,  с предмет доставката на: стержен комплект – 1бр., комплект уплътнения – 16 броя; скоростна кутия 1 бр.; хидравлична помпа KV112 - 1 брой; -фактура №**********/29.10.2018г. с данъчна основа 50 240.00лв. и ДДС 10 048.00лв., с   предмет на доставката: цилиндър ръпан-1 бр., цилиндър стрела- 1бр., цилиндър опорна- 1бр., Ивеко тракер самасвален кош 6х4 – 1бр., гуми тежки-23 бр.; - фактура № *********/15.11.2018г с данъчна основа 48 880.00лв и ДДС 9 776.00лв за гуми тежки-54бр. и хид. Редуктор - 1бр.;   -фактура № **********/13.12.2018г. с данъчна основа 32 640.00лв. и ДДС 6 528.00лв.,  с предмет доставка на хидравлична помпа за комацу-D61EX- 1брой и  - фактура № **********/17.12.2018г с данъчна основа 15 300.00лв и ДДС 3 060.00лв. с предмет на доставката самосвален леген - 1бр., всичките издадени от  „***“ЕООД, за които не е признат  данъчен кредит в данъчни периоди  - м.10, м.11 и м.12.2018г. в общ размер на 66 523.60 лева и е определен ДДС за довнасяне в този размер.

 

4. - фактура № *********/15.02.2019г. с данъчна основа 18 350.00лв. и ДДС 3 670.00лв.,  с предмет - хидравлична помпа КЗV112-1бр.; - фактура № **********/21.02.2019г. с данъчна основа 12 430.00лв и ДДС 2 486.00лв., с предмет на доставката - хидромотор M2X130 -1бр., - фактура № **********/28.02.2019г с данъчна основа 17 320.00лв. и ДДС 3 464.00лв., с предмет на доставката - хидравличен разпределител-1бр.; - фактура № **********/27.02.2019г. с данъчна основа 14 110.00лв и ДДС 2 822.00лв. с предмет на доставката - редуктор -1 бр.; - фактура № **********/07.03.2019 г. с данъчна основа 18 600.00лв. и ДДС 3 720.00лв., с предмет на доставката -  хидромотор с редуктор к-т -2 бр.; -фактура № *********/14.03.2019г. с данъчна основа 14 200.00лв. и ДДС 2 840.00лв., с предмет на доставката: релсов път 52 звена- 2бр.; - фактура № 00000048/28.03.2019г. с данъчна основа 10 200.00лв. и ДДС 2 040.00лв., с предмет на доставката- хидравличен цилиндър-2 бр.; - фактура № **********/25.04.2019г. с данъчна основа 27 100.00лв. и ДДС 5 420.00лв., с предмет на доставката - хидравлична помпа КLW - 1бр.; - фактура №**********/01.04.2019г. с данъчна основа 14 800.00лв. и ДДС 2 960.00лв., с предмет на доставката - хидравлична помпа КЗV112 – 1 бр.; - фактура № **********/03.04.2019г с данъчна основа 16 300.00лв. и ДДС 3 260.00лв.; - фактура № **********/05.04.2019г. с данъчна основа 8 200.00лв. и ДДС 1 640.00лв. с предмет извършена доставка  на Хидромотор-1 бр.; - фактура № **********/10.04.2019г. с данъчна основа 13 000.00лв и ДДС 2 600.00лв., с предмет на доставката  редуктор - 2 бр.; - фактура № **********/17.04.2019г с данъчна основа 14 720.00лв. и ДДС 2 944.00лв., с предмет на доставката за релсов път 50 звена – 1бр.; - фактура № 00000000068/21.04.2019г. с данъчна основа 21 200.00лв. и ДДС 4 240.00лв., с предмет на доставката  - хидравличен цилиндър- 4 бр. и  - фактура № **********/29.04.2019г. с данъчна основа 15 000.00лв. и ДДС 3 000.00лв., с предмет на доставката - хидравлична помпа ХРV 63+63 - 1бр., общо 15 броя всичките издадени от „***“ЕООД, за които не е признат  данъчен кредит в данъчни периоди  - м.02, м.03 и м.04 2019г. в общ размер на 47106,00 лева и е определен ДДС за довнасяне в този размер.

 

5. - фактура № **********/24.07.2019г. с данъчна основа 13 550.00лв. и ДДС 2 710.00лв., с предмет покупка на 3 бр. хидравличен цилиндър; -фактура № **********/17.07.2019г. с данъчна основа 13 100.00лв и ДДС 2 620.00лв. с предмет на доставката - разпределител хидравличен-1 бр.; - фактура № **********/02.07.2019г. с данъчна основа 18 400.00лв и ДДС 3 680.00лв. с предмет на покупката от жалбоподателя на хидравлична помпа К3V180- 1 бр.; фактура № **********/09.07.2019г. с данъчна основа 24600.00лв. и ДДС 4920.00лв.- фактура № **********/10.09.2019г с данъчна основа 72 500.00лв. и ДДС 14 500.00лв. с предмет на доставката:  хидравлична помпа К3V180  - 1бр., верижен път к-т с тракове-2 бр., редуктор ход-2 бр., хидравличен Цилиндър- 2 бр.; - фактура № **********/16.09.2019г с данъчна основа 50 050.00лв и ДДС 10 010.00лв. с предмет на доставката: скоростна кутия ZF1652218-1бр., двигател Д28.66-1бр., скоростна кутия ZF1692220-1бр. и  скоростна кутия ZF1592019-1бр.; - фактура № **********/23.09.2019г. с данъчна основа 28 800.00лв. и ДДС 5 760.00лв., с предмет на доставката-хидравлична помпа КЗV120 -1 бр. и редуктор к-т  хидромотор – 1бр.; - фактура № **********/03.10.2019г. с данъчна основа 28 600.00лв. и ДДС 5 720.00лв., с предмет на доставката - кофа за багер 2,2 МЗ –2 бр.; -фактура № **********/10.10.2019г. с данъчна основа 22 400.00лв и ДДС 4 480.00лв. с предмет на доставката - хидравлични цилиндри 2 бр.; - фактура № **********/21.10.2019г. с данъчна основа 24 200.00лв.  и  ДДС 4 840.00лв., с предмет на доставката: хидравлични цилиндри- 2бр. и - фактура №**********/28.10.2019г. с данъчна основа 3 700.00лв. и ДДС 740.00лв- с предмет на доставката- ПИН Ф100х120мм -1 бр., общо 11 броя, всичките издадени от „***“ ЕООД , като доставчик на „***“ ЕООД  за които не е признат  данъчен кредит в данъчни периоди  - м.07, м.08, 09. и м.10 2019г., в общ размер на 59980,00 лева и е определен ДДС за довнасяне в този размер.

 

6. - фактура №**********/20.12.2019г.,  с данъчна основа 200 400.00лв. и ДДС 40 080.00лв., с предмет доставка следните резервни части: за хидравлична помпа К3W112- 1бр., хидравлична помпа К3W180-1бр., хидравличен цилиндър-2бр., релсов път к-т с тракове-2 бр., хидромотор к-т с редуктор-2бр., хидравличен разпределител1бр., двигател D28 за МАН TGA- 2бр., скоростна кутия ZF XC-1бр., скоростна кутия ZF FC-1 бр., заден мост за Актрос 4141-1бр., диференциал за ман TGA- 2бр., главина К-Т редуктор-4 бр., релсов път-2 бр. и ленивец К-Т-2 бр. с обтегач, издадена от „***“ ЕООД, за която  не е признат  данъчен кредит в размер на 40 080.00 лева.

Общият размер на определения за довнасяне данък върху добавената стойност е  263 922.60лв. като на основание чл. 175 от ДОПК е начислена и лихва в размер на 45150.92лв..

Изводите на органите по приходите, обективирани в издадения ревизионен акт и ревизионния доклад, който на основание чл. 120, ал. 2 от ДОПК е неразделна част от първия, са направени след анализ на събраните в ревизионното производство писмени доказателства. Като резултат от проведеното ревизионно производство, с оспорения РА са определени допълнителни задължения, както следва:

- за данък по ЗДДС в общ размер на 263 922.60лв. и лихви в размер на 45150.92лв. за отделни данъчни периоди м. 05.2018 г., м. 06.2018 г., от м. 09.2018 г. до м. 12.2018 г., м. 02.2019 г. до м. 04.2019г., м. 07.2019 г., м. 09.2019 г. до м. 10.2019 г. и м. 12.2019г..

Съставителите на ревизионния доклад и ревизионния акт проследяват процесуалните си действия, изразяващи се в отправяне на искания за представяне на документи и писмени обяснения от РЛ, насрещни проверки спрямо други задължени лица, в резултат на които са формирани следните установявания:

Ревизираното дружество е вписано в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 22.05.2008 г. От датата на регистрацията му до момента на ревизията няма вписвани промени по партидата на лицето. Същото е със седалище и адрес на управление: гр. П.***, като управител на дружеството е П.С.С., който е и едноличен собственик на капитала. Дружеството е регистрирано по ЗДДС, считано от 25.01.2012г.

През ревизираният период жалбоподателя е извършвал следната дейност: транспортна дейност и услуги с механизация; изкупуване на черни и цветни метали. Декларирал е, че е извършвал и земни и изкопни работи, съгласно сключен договор за изкопаване и транспорт на земни маси и въглища с фирма „ ***" -П.*** от 2013 г. и договор за превоз и добив на въглища между „***" ЕООД - в качеството си на „изпълнител" и „***" ЕООД - в качеството си на „възложител", като е посочил в хронологичен ред извършваната дейност.

Дружеството притежава Лиценз за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение №********** от 01.11.17 г. до 31.10.2027 г., като и решение № 16-РД-108-04 от 22.11.2018 г. за регистрация по чл. 35, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците на Регионална инспекция по околна среда и води.

Установено е, че дружеството разполага с помещения и терени, които ползва за офис, складова база и база за транспортните средства и механизация. Притежава ремонтно хале, складови помещения, автомивка. Разполага със собствени превозни средства, техника и оборудване, с които е в състояние да създаде оптимална организация за изпълнение на възложените поръчки и услуги.

При проверка в информационните системи на НАП и Търговския регистър не са установени свързани лица по смисъла на § 1, т.3 от ДОПК с „***“ ЕООД.

Дружеството е кадрово обезпечено, което е установено, чрез справка в информационната система на НАП, ПП „СУП" - „Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори" съгласно която към  м.03.2020 г. са регистрирани 72 лица заети на трудови договори. Същите са назначени на длъжности - шофьор товарен автомобил, машинист еднокофов багер, механик гараж за транспорта, пазач, механо-шлосер, началник смяна добивна промишленост, машинист булдозер, машинист валяк и др. Фирмата осъществява дейност по силата на сключен договор за изкопаване и транспорт на земни маси и въглища с фирма „***" -П.*** от 2013 г.

В хода на ревизията, на основание чл. 37, ал. 1 - ал. 3 от ДОПК е отправено Искане № Р-22001420002491-040-001/08.05.2020 г. до ревизираното лице. В изпълнение на същото след постановяване на решение за удължаване на срока са представени изискани данни и писмени обяснения регистрирани на 28.05.2020г. и на 02.06.2020г.

С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните задължения, на основание чл. 45 от ДОПК, органите по приходите са извършили насрещни проверки на спорните доставчици: „***" ЕООД, „***“ЕООД, „***“ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД,  резултатите от които са отразени в протоколи, приобщени в данъчното производство.

От приобщените документи е видно, че  „***" ЕООД е представил изисканите документи свързани с фактури № **********/31.05.2018 г., с данъчна основа 198 365,00 лв. и ДДС 39 673,00 лв. с предмет на извършената дейност –„изкоп и транспорт, съгласно договор“ и № **********/28.06.2018 г., с данъчна основа 40 000.00лв. и ДДС 8000.00лв., с предмет „изкоп и транспорт, съгласно договор“, между които приемо-предавателни протоколи, договор от 01.05.2018г., за издвършване на изкопни дейности. Представени са хронологични регистри по сметка 411 във вр. със сметки 702, 453, 503 за м. 05 и 06.2018г., както и банково извлечение. При извършена проверка е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 19.11.2018г.. Същото няма декларирани недвижими имоти и не притежава транспортни средства. Издадените към „***“ЕООД фактури са включени в дневник на продажбите. Дружеството има назначени 17 работници на трудови договори, на длъжности-общи работници и строители алпинисти. За тези лица не са подавани декларации обр. 1 и 6 и  не са внасяни осигурителни и здравни  вноски. Прието е, че същите реално не са полагали труд. Извършвана е ревизия на дружеството по корпоративен данък и ЗДДС за 2018г. за период от 26.03.2018г. до 19.11.2018г., приключила с РА № №Р-22220319004523-091-001/05.06.2020 г. при която е установено, че не е осигурен достъп до неговите търговски и счетоводни документи и за всички включени фактури в неговите дневници за продажби е приложен чл. 85 от ЗДДС. Въз основа на изложеното е направен извод, че  е налице липса на материално- техническа обезпеченост и  кадрови ресурс. Налице е привидна сделка по отношение на страните, при която ревизираното лице не е получило услугите от посоченото дружество, а само е сключило привиден договор с оглед начисляване на данък и изкуствено създаване на право на данъчен кредит. С оглед на това е прието,  че няма доказателства за наличие на  данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и наличие на доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, в резултат на което и на основание на чл. 68, ал. 1, т.1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т.1 от ЗДДС не са налице доказателства за извършване реална доставка и съответно право на приспадане на данъчен кредит в размер на 47 673,00 лв. по фактури №1043/31.05.2018 г. и № 1124/28.06.2018 г. , издадени от „***" ЕООД.

 „***“ЕООД, във връзка с ИПДПОЗЛ №П-22220320076948-040-001/12.05.2020г. представил изискани документи във връзка с фактура № **********/02.04.2018г., издадена от „***“ЕООД, с данъчна основа 12 800.00 лв. и  ДДС 2 560.00лв., която е  с предмет  „направа на пътища“, между които приемо-предавателен протокол, аналитичен регистър за осчетоводяване по сметка 411 във вр. със сметки 703, 4532, 503 за м. 04, оборотна ведомост м. 04.2018г.; договор от 25.02.2018г., за направа на временни пътища на рудник „Обединени рудници открити“П.***, обяснение от управителя, че работата е извършена със собствен ресурс. При извършена справка в ИС на НАП е установено, че дружеството не е декларирало код на икономическа дейност. От справка НАП е прието, че дружеството има назначени на работа 44 лица на длъжности общ работник, шпакловчик, бояджия, като за тези лица не са подавани декларации обр. 1 и 6 и не са внасяни осигурителни и здравни  вноски. Прието е, че същите реално не са полагали труд. Извършвана е ревизия на дружеството по ЗДДС за периода 16.11.2017 г.-31.07.2018 г. и по Корпоративен данък за 2018 г., приключили с РА № Р-22220318003596-091-001/27.11.2018 г. и РА № Р-22220319004736-091-001/15.10.2020 г., при които е установено, че дружеството не е осигурило достъп до неговите оригинални първични и вторични счетоводни документи и по отношение на неговите продажби е приложен чл. 85 от ЗДДС. Въз основа на изложеното е направен извод, че  е налице липса на материално- техническа обезпеченост,  кадрови ресурс, заведена счетоводна отчетност. Налице е привидна сделка по отношение на страните, при която ревизираното лице не е получило услугите от посоченото дружество, а само е сключило привиден договор с оглед начисляване на данък и изкуствено създаване на право на данъчен кредит. С оглед на това е прието,  че няма доказателства за наличие на  данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и наличие на доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, в резултат на което и на основание на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не са налице доказателства за извършване реална доставка и съответно право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2560.00 лв. по фактура № **********/02.04.2018г., издадена от „***“ЕООД.

Доставчикът „***“ЕООД във вр. с  ИПДПОЗЛ № П-22221020076773-040-001/12.05.2020 г., представил издадените от него 7 фактури, по които  не е признат  данъчен кредит в данъчни периоди  - м.10, м.11 и м.12.2018г. в общ размер на 66 523.60 лева. Представил приемо-предавателни протоколи, хронологични регистри по сметка 411 във вр. със сметки 703, 453, 503 за м. 10., 11 и 12.2018г. и оборотни ведомости за същите месеци.  Прието е, че не са представени доказателства, за придобиване на стоките от предходни доставчици, както и в представените документи липсвали задължителен каталожен номер за индивидуализация на стоките, транспортни и гаранционни документи, наличие на склад, търговски обект, от който същите са натоварени. Установено е, че дружестовото е регистрирано по ЗДДС 09.06.2015г. и дерегистрирано на 09.04.2019г. Издадените фактури са включени в дневниците за продажба.  Декларираната дейност е строителство на жилищни и нежилищни сгради.  Има назначени 10 лица на трудови договори на длъжности строителни работници, гипсаджии, шпакловчик, като за тези лица не са подавани декларации обр. 1 и 6 и не са внасяни осигурителни и здравни  вноски. Прието е, че същите реално не са полагали труд. От своя страна в представените приемо-предавателни протоколи нямало вписване за каталожен номер, нямало гаранционна карта, липсвали транспортни документи, нямало данни за влагане на резервни части и други. Въз основа на това приели, че няма реалност и безспорно доказана доставка на услуга, тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС отказали  право на данъчен кредит в размер на 66 523.60лв.

От името на доставчик „***“ЕООД във връзка  ИПДПОЗЛ № П-22220620076758-040-001/12.05.2020 г. са представени изискани документи. Представени са копия от 15 броя фактури с получател „***“ЕООД, приемо-предавателни протоколи, хронологични регистри по сметка 411 във вр. със сметки 703, 453, 503 за м. 02, 03 и 04.2019г.. Установено е, че управителят на дружеството е починал на 06.09.2019г., като не е установено кое лице и в какво качество  е подало изисканите документи. Установено е, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 18.12.2018г. и е дерегистрирано на 05.12.2019г. Няма наети на работа лица. Няма декларирани недвижими имоти и транспортни средства. Няма регистрирано фискално устройство. Не са представени документи от предходни доставчици за придобиването на продадените стоки. Не са представени оборотни ведомости доказващи воденето на счетоводна отчетност съгласно изискванията на Закона за счетоводство и счетоводните стандарти. Доставчикът не е предоставил аналитична справка на сметка 301 „Материали"/сметка 304 „Стоки" и справка за стоков поток, от които да са видни артикули заведени с количество и стойност, така че към момента на декларираната продажба да е видно че артикулите описани в процесните фактури са били налични у доставчика. В представените документи липсват задължителен каталожен номер за индивидуализация на стоките, транспортни, платежни и гаранционни документи, наличие на склад, търговски обект, от който същите са натоварени. За периода 18.12.2018 г.-28.02.2019 г. на проверяваното дружество е извършена ревизия по ЗДДС, приключила с РА №Р-22220619001849-091-00/27.11.2019 г., в който е установено, че дружеството не е осигурило достъп да неговите търговски и счетоводни документи и относно неговите продажби е приложен чл. 85 от ЗДДС. Прието е, че дружеството не е разполагало със стоките, посочени в процесните фактури, поради което последните са издадени без правно основание. Отчетено е, че ревизираното лице е представило към всяка от фактурите, приемо-предавателен протокол, пътни листи, като е посочено, че същите са непълни, тъй като липсвал каталожен номер, гаранционна карта, непълни адреси на товарене и разтоварване. Посочено е още, че процесните фактури са осчетоводени, но не са разплатени. Прието е, че дружеството доставчик не е разполагало със стоките, поради което издадените фактури са без основание. Предоставена е възможност да се коригира по реда на чл. 116 от ЗДДС неправомерно фактурирания ДДС в размер на 47 106.00лв., но не е последвала корекция. При липса на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, от страна на издателя на фактурите, които доставки да са облагаеми съгласно чл. 12 от ЗДДС  не възниква задължение за начисляване на ДДС и няма право за приспадане на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит в размер на 47 106.00лв. по издадените от „***“ЕООД фактури.

Доставчикът „***“ ЕООД във връзка с  ИПДПОЗЛ №П-22220220076974-040-001/12.05.2020г. представя копие от процесните 11 фактури, ведно с приемо-предавателни протоколи към тях, хронологични регистри по сметка 411 във вр. със сметки 702, 453 за м. 07, 09 и 10.2019г., банкови извлечение.  Не са представени документи от предходни доставчици за придобиването на продадените стоки. Не са представени оборотни ведомости доказващи воденето на счетоводна отчетност съгласно изискванията на Закона за счетоводство и счетоводните стандарти. Доставчикът не е предоставил аналитична справка на сметка 301 „Материали"/сметка 304 „Стоки" и справка за стоков поток, от които да са видни артикули заведени с количество и стойност, така че към момента на декларираната продажба да е видно че артикулите описани в процесните фактури са били налични у доставчика. В представените документи липсват задължителен каталожен номер за индивидуализация на стоките, транспортни, платежни и гаранционни документи, наличие на склад, търговски обект, от който същите са натоварени. Дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 04.06.2019г. и е прекратена регистрацията на 22.11.2019г. Цитираните фактури са включени в дневниците за продажби, като начисленото ДДС не е внесено в бюджета. Дружеството няма регистриран персонал и няма фискално устройство. Отчетено е, че ревизираното лице е представило към всяка от фактурите, приемо-предавателен протокол, пътни листи, като е посочено, че същите са непълни, тъй като липсвал каталожен номер, гаранционна карта, непълни адреси на товарене и разтоварване. Посочено е още, че процесните фактури са осчетоводени и частично са разплатени по банков път. Прието е, че дружеството доставчик не е разполагало със стоките, поради което издадените фактури са без основание. Предоставена е възможност да се коригира по реда на чл. 116 от ЗДДС неправомерно фактурирания ДДС в размер на 59980.00лв., но не е последвала корекция. При липса на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, от страна на издателя на фактурите, които доставки да са облагаеми съгласно чл. 12 от ЗДДС  не възниква задължение за начисляване на ДДС и няма право за приспадане на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 59980.00лв. по издадените от „***“ЕООД фактури.

Доставчикът „***“ ЕООД във връзка с ИПДПОЗЛ № П-22221720080670-040-001/18.05.2020 г. представя копие от фактура и приемо-прадавателен протокол, хронологичен регистър по сметка 411 във вр. със сметки 453, 503 за 2019г. и банково извлечение. Не представя доказателства за произход на продадените стоки, не са представени оборотни ведомости доказващи воденето на счетоводна отчетност съгласно изискванията на Закона за счетоводство и счетоводните стандарти. Доставчикът не е предоставил аналитична справка на сметка 304 „Стоки" и справка за стоков поток, от които да са видни артикули заведени с количество и стойност, така че към момента на декларираната продажба да е видно че артикулите описани в процесните фактури са били налични у доставчика. В представените документи липсват задължителен каталожен номер за индивидуализация на стоките, транспортни, платежни и гаранционни документи, наличие на склад, търговски обект, от който същите са натоварени. Дружеството е  регистрирано по ЗДДС на 23.11.2018г. и е дерегистрирано на 06.03.2020г. Процесната фактура е включена в дневника на продажбите. Дружеството е декларирало дейност-строителство на жилищни и нежилищни сгради.  Дружеството няма декларирани движими и недвижими имоти и транспортни средства. Няма назначени на трудови договори лица. Прието е, че дружеството доставчик не е разполагало със стоките, поради което издадените фактури са без основание. Предоставена е възможност да се коригира по реда на чл. 116 от ЗДДС неправомерно фактурирания ДДС в размер на 40080.00лв., но не е последвала корекция. При липса на доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, от страна на издателя на фактурите, които доставки да са облагаеми съгласно чл. 12 от ЗДДС  не възниква задължение за начисляване на ДДС и няма право за приспадане на данъчен кредит, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 40080.00лв. по издадена от „***“ ЕООД фактура.

С оглед на горните констатации, органите по приходите са приели, че не е доказана необходимата кадрова, техническа и материална обезпеченост за предоставяне на услугата от страна на „***“ЕООД и „***“ЕООД са приели, че е  налице липса на доставка, в правен смисъл – привидна сделка по отношение на страните, която цели неправомерно начисляване на данъчен кредит и създаване на право на данъчен кредит. Поради това е прието, че не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС и наличие на доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, в резултат на което и на основание на чл. 68, ал. 1, т.1 от ЗДДС и чл. 69, ал. 1, т.1 от ЗДДС не са налице доказателства за извършване реална доставка и съответно право на приспадане на данъчен кредит в размер на 47 673,00 лв. по фактури № 1043/31.05.2018 г. и № 1124/28.06.2018 г., издадени от „***" ЕООД и съответно данъчния период м. 05.2018г. е променен с ДДС в размер на 39673.00лв. и е променен резултата в данъчен период м. 06.2018г. с ДДС в размер на 8000.00лв., както и е   променен резултата в данъчен период м. 06.2018г. с ДДС в размер на 2560.00лв. по фактура № **********/02.04.2018г., издадена от „***“ЕООД.

С оглед на горните констатации, органите по приходите са приели, че не е установено дружествата-„***“ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД  да са разполагали реално със стоките посочени в процесните фактури, т.е. не е установен произходът на фактурираните материали/стоки, представляващи резервни части по  процесните фактури. Поради това е прието не е доказано по категоричен начин фактурираните услуги да са реално извършени.

На основание чл. 68, ал. 1, т. 1  във вр. с         чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 и чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от:

„***“ЕООД, както следва: -фактура № **********/02.10.2018г. с ДО 59 350лв. и ДДС 11 870лв.; -фактура № **********/ 10.10.2018г. с ДО 70 880.00 лв.  и ДДС 14 176.00 лв.; -фактура № **********/17.10.2018г. с ДО 55 328.00лв. и  ДДС 11065,60 лв.; -фактура №**********/29.10.2018г. с данъчна основа 50 240.00лв. и ДДС 10 048.00лв.; - фактура № *********/15.11.2018г с данъчна основа 48 880.00лв и ДДС 9 776.00лв.;   -фактура № **********/13.12.2018г. с данъчна основа 32 640.00лв. и ДДС 6 528.00лв.,  и  - фактура № **********/17.12.2018г с данъчна основа 15 300.00лв и ДДС 3 060.00лв.. Съответно не е признато право на данъчен кредит в данъчни периоди  - м.10, м.11 и м.12.2018г. в общ размер на 66 523.60 лева и е определен ДДС за довнасяне в този размер. Съответно резултатът по СД за данъчен период м. 10.2018г. е променен от ДДС за внасяне в размер на 1668.00лв.  е увеличен и с ДДС за внасяне в размер на 47 159.60лв. по фактури с № **********/02.10.2018г.,  № **********/ 10.10.2018г.,  №**********/29.10.2018г. и № **********/17.10.2018г.. Съответно резултатът по СД за данъчен период м. 11.2018г. е променен от ДДС за внасяне в размер на 20353.24лв.  е увеличен и с ДДС за внасяне в размер на 9776.00лв. по фактура с № *********/15.11.2018г. Съответно резултатът по СД за данъчен период м. 12.2018г. е променен от ДДС за внасяне в размер на 6320.93лв.  е увеличен и с ДДС за внасяне в размер на 9588.00лв. по фактури с № **********/17.12.2018г. и № **********/13.12.2018г.

„***“ЕООД,  както следва: фактура № *********/15.02.2019г. с данъчна основа 18 350.00лв. и ДДС 3 670.00лв.; - фактура № **********/21.02.2019г. с данъчна основа 12 430.00лв и ДДС 2 486.00лв.; - фактура № **********/28.02.2019г с данъчна основа 17 320.00лв. и ДДС 3 464.00лв.; - фактура № **********/27.02.2019г. с данъчна основа 14 110.00лв и ДДС 2 822.00лв.; - фактура № **********/07.03.2019 г. с данъчна основа 18 600.00лв. и ДДС 3 720.00лв.; -фактура № *********/14.03.2019г. с данъчна основа 14 200.00лв. и ДДС 2 840.00лв.; - фактура № 00000048/28.03.2019г. с данъчна основа 10 200.00лв. и ДДС 2 040.00лв.; - фактура № **********/25.04.2019г. с данъчна основа 27 100.00лв. и ДДС 5 420.00лв.; - фактура №**********/01.04.2019г. с данъчна основа 14 800.00лв. и ДДС 2 960.00лв.; - фактура № **********/03.04.2019г с данъчна основа 16 300.00лв. и ДДС 3 260.00лв.; - фактура № **********/05.04.2019г. с данъчна основа 8 200.00лв. и ДДС 1 640.00лв.; - фактура № **********/10.04.2019г. с данъчна основа 13 000.00лв и ДДС 2 600.00лв.; - фактура № **********/17.04.2019г с данъчна основа 14 720.00лв. и ДДС 2 944.00лв.; - фактура № 00000000068/21.04.2019г. с данъчна основа 21 200.00лв. и ДДС 4 240.00лв. и  фактура № **********/29.04.2019г. с данъчна основа 15 000.00лв. и ДДС 3 000.00лв., общо 15 броя всичките издадени от „***“ЕООД, за които не е признат  данъчен кредит в данъчни периоди  - м.02, м.03 и м.04 2019г. в общ размер на 47106,00 лева и е определен ДДС за довнасяне в този размер. Съответно резултатът по СД за данъчен период м. 02.2019г. е променен от ДДС за внасяне в размер на 182.26лв.  е увеличен и с ДДС за внасяне в размер на 8772.00лв. по фактури с № **********/28.02.2019г с ДДС 3 464.00лв., фактура № **********/27.02.2019г. с ДДС 2 822.00лв. и с фактура № **********/21.02.2019г. с ДДС 2 486.00лв..

Съответно резултатът по СД за данъчен период м. 03.2019г. е променен от ДДС за внасяне в размер на 476.18лв.  е увеличен и с ДДС за внасяне в размер на 12270.00лв. по фактури с № **********/07.03.2019 г. с ДДС 3 720.00лв.; фактура № *********/14.03.2019г. с ДДС 2 840.00лв.; фактура № 00000048/28.03.2019г. с ДДС 2 040.00лв. и фактура *********/15.02.2019г. с ДДС 3 670.00лв.

Съответно резултатът по СД за данъчен период м. 04.2019г. е променен от ДДС за внасяне в размер на 2936.76 лв.  е увеличен и с ДДС за внасяне в размер на 26064.00лв. по фактури с № **********/25.04.2019г. с ДДС 5 420.00лв.;  фактура №**********/01.04.2019г. с ДДС 2 960.00лв.;  фактура № **********/03.04.2019г с ДДС 3 260.00лв.;  фактура № **********/05.04.2019г. с ДДС 1 640.00лв.; фактура № **********/10.04.2019г. с ДДС 2 600.00лв.; фактура № **********/17.04.2019г с ДДС 2 944.00лв.; фактура № 00000000068/21.04.2019г. с ДДС 4 240.00лв. и  фактура № **********/29.04.2019г. с ДДС 3 000.00лв..

„***“ ЕООД, както следва: фактура № **********/24.07.2019г. с данъчна основа 13 550.00лв. и ДДС 2 710.00лв.; -фактура № **********/17.07.2019г. с данъчна основа 13 100.00лв и ДДС 2 620.00лв.; - фактура № **********/02.07.2019г. с данъчна основа 18 400.00лв и ДДС 3 680.00лв.; -фактура № **********/09.07.2019г. с данъчна основа 24600.00лв. и ДДС 4920.00лв.; - фактура № **********/10.09.2019г с данъчна основа 72 500.00лв. и ДДС 14 500.00лв.; - фактура № **********/16.09.2019г. с данъчна основа 50 050.00лв и ДДС 10 010.00лв.; - фактура № **********/23.09.2019г. с данъчна основа 28 800.00лв. и ДДС 5 760.00лв.; - фактура № **********/03.10.2019г. с данъчна основа 28 600.00лв. и ДДС 5 720.00лв.; -фактура № **********/10.10.2019г. с данъчна основа 22 400.00лв и ДДС 4 480.00лв.; - фактура № **********/21.10.2019г. с данъчна основа 24 200.00лв.  и  ДДС 4 840.00лв., и  фактура №**********/28.10.2019г. с данъчна основа 3 700.00лв. и ДДС 740.00лв., общо 11 броя, всичките издадени от „***“ ЕООД,  за които не е признат  данъчен кредит в данъчни периоди  - м.07, м.09 и м.10.2019г.  в общ размер на 59980,00 лева и е определен ДДС за довнасяне в този размер.

Съответно резултатът по СД за данъчен период м. 07.2019г. е променен от ДДС за внасяне в размер на 3977.27лв.  е увеличен и с ДДС за внасяне в размер на 13930.00лв. по фактури с №**********/24.07.2019г. с ДДС 2 710.00лв., фактура № **********/17.07.2019г. с ДДС 2 620.00лв., фактура № **********/09.07.2019г. с ДДС 4920.00лв. и фактура № **********/02.07.2019г. с ДДС 3 680.00лв.

Съответно резултатът по СД за данъчен период м. 09.2019г. е променен от ДДС за внасяне в размер на 22110.53лв.  е увеличен и с ДДС за внасяне в размер на 30270.00лв. по фактури с № **********/16.09.2019г. с ДДС 10 010.00лв., фактура № **********/23.09.2019г. с ДДС 5 760.00лв. и с фактура № **********/10.09.2019г с ДДС 14 500.00лв.

Съответно резултатът по СД за данъчен период м. 10.2019г. е променен от ДДС за внасяне в размер на 40802.54лв.  е увеличен и с ДДС за внасяне в размер на 15780.00лв. по фактури с № **********/03.10.2019г. с ДДС 5 720.00лв., фактура № **********/10.10.2019г. с ДДС 4 480.00лв., фактура №**********/28.10.2019г. с ДДС 740.00лв. и фактура № **********/21.10.2019г. с ДДС 4 840.00лв.

„***“ ЕООД, както следва: - фактура №**********/20.12.2019г.,  с данъчна основа 200 400.00лв. и ДДС 40 080.00лв., издадена от „***“ ЕООД, за която  не е признат  данъчен кредит в размер на 40 080.00 лева в данъчен период м. 12.2019г. и е определен ДДС за довнасяне в този размер.

Съответно резултатът по СД за данъчен период м. 12.2019г. е променен от ДДС за внасяне в размер на 1258.96лв.  е увеличен и с ДДС за внасяне в размер на 40080.00лв. по тази фактура.

Във връзка с горните възприемания и установявания органите по приходите приели, че не е доказано по категоричен начин фактурираните услуги да са реално извършени. На основание чл.68, ал.1 и чл.69, ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.6 и чл.70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по посочените фактури, издадени от „***" ЕООД, „***“ЕООД, „***“ЕООД, „***“ЕООД,  „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, с които не е признато право на данъчен кредит в размер на 263 922.60лв.  

В хода на настоящото производство е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, а изводите и заключението й се кредитират от съда.

Вещото лице М.Г. е извършила проверка на процесните фактури, издадени на ревизираното лице, по които то е упражнило право на данъчен кредит и за които на основание чл.69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС органите на НАП са констатирали, че не е налице признаване право на данъчен кредит в размер на ДДС 263 922.60 лв. Анализирало е извършените доставки от всеки от процесните доставчици и наличните съпроводителни документи към тях – както приложените към административното досие, така и предоставените от счетоводството на жалбоподателя. Анализирани са данъчните основи на процесните фактурите и ДДС по данъчните периоди, извършена е и проверка дали те са намерили  отражение  в дневниците за покупките на жалбоподателя, съответно в дневниците за продажбите на процесните доставчици, общата стойност на издадените от всеки  доставчик  фактури,  тяхното осчетоводяване и разплащането им от „***“ ЕООД или частичното такова. Проверени са регистрите на хронологичната, синтетичната и аналитична отчетност на счетоводните сметки, относими към поставените задачи, на оборотните ведомости  на жалбоподателя  за 2018 г. и 2019 г. и други. В резултат на това задълбочено и детайлно проучване експертът е установил документирането на всяка от спорните доставки, посочило е данъчната основа и ДДС по всяка фактура, както и предмета на доставката. Проучило е договорът на ревизираното лице с „***“ЕАД и приложение № 1 към него, с предмет за транспорт на минна маса. Въз основа на това е приело, че  доставките по договорите с конкретните доставчици: Договор от 01.05.2018 г., сключен между „***“ЕООД  и  „***“ ЕООД и договор от 25.02.2018г.  сключен между „***“ЕООД  и  „***“ЕООД с предмет „извършване на изкоп, натоварване, транспортиране и разтоварване на минна маса на територията на обект – Обединени рудници открити гр. П.***“ и направа на временни пътища са в изпълнение на договора с „***“ЕАД. Договорите са описани от вещото лице като са посочени страните по тях и основните клаузи, свързани с предмет, срок на действие, цена и др. Вещото лице аналитично е проследило всички процесни фактури, издадени от  процесните доставчици, и е установило, че фактурите издадени от „***“ ЕООД, „***“ЕООД, „***“ЕААД и „***“ЕООД са разплатени изцяло, по банков път, а по отношение на „***“ЕООД и  „***“ЕООД  е налице частично плащане с неразплатени суми в размер на 188141.60лв. и 252636.00лв. Направен е извод, че непризнатият данъчен кредит по ДДС, който е установен от органите на НАП в РА е в размер на 263922.60лв. формиран от процесните фактури, издадени от спорните доставчици.

Осчетоводяването на изплатените суми в счетоводството на жалбоподателя по фактурите от „***“ ЕООД и  „***“ЕООД е извършено по дебита на счетоводна сметка № 602/10 „Разходи  за външни услуги за СМР“ с данъчната им основа и  дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС на покупките” с ДДС,  срещу кредитирането на счетоводна сметка №401/118 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчика. Приключването на счетоводна сметка е извършено в разходите за дейността  за 2018г. в дебита на счетоводна сметка  611/13 “Разходи  за транспортна дейност и механизация“ и в кредита на  счетоводна сметка № 602 „Разходи за външни услуги за СМР“ с отчетната  стойност на услугите. Разплащането на фактурите е осчетоводено, като е дебитирана счетоводна сметка №401/118 „Доставчици”, по аналитичната сметка на доставчика и е  кредитирана счетоводна сметка №503 „Разплащателна сметка в лева”. Осчетоводяването на изплатените суми в счетоводството на жалбоподателя по фактурите от останалите доставчика за закупуваните авто части е правено по дебита на счетоводна сметка № 601/4 „Разходи за материали за подръжка на автотомобили и механизация“ с данъчната им основа и  дебита на счетоводна сметка № 4531 „ДДС по покупките” с ДДС,  срещу кредитирането на счетоводна сметка №401/150, 175, 198, 228 „Доставчици” по аналитичната  партида  на  доставчиците. Приключването на счетоводна сметка от гр. №60  е извършено в разходите за дейността за 2018г. и да 2019 г. в дебита на счетоводна сметка  611/1“Разходи за транспортна  дейност и механизация и в кредита на  счетоводна сметка № 601/4 „Разходи за материали за подръжка на автотомобили и механизация“. Разплащането на фактурите от жалбоподателя  е осчетоводено, като е дебитирана счетоводна сметка №401/150 „Доставчици”, срещу кредитирането на  счетоводна сметка №503 „Разплащателна сметка в лева”. Вещото лице заключва, че осчетоводяването на фактурите за процесните доставки са намерили  правилно счетоводно отразяване в дневника за покупки за съответния данъчен период воден от жалбоподателя за относимите данъчни периоди.

Експертът е проучил разпечатките на дневниците за продажбите на дружествата-доставчици за ревизираните периоди. Установил е, че те са отразили всички фактури, издадени на „***“ЕООД, като негово задължение към бюджета. Констатирал е, че всичките доставчици  са  отразили начисления от тях ДДС, в дневниците им за продажби през данъчните периоди, в които са издадени процесните фактури, които са осчетоводили като задължение към бюджета. Проследил е подробно доставчиците „***“ЕООД, „***“ ЕООД  и „***“ ЕООД, на които е извършвана ревизия. С  Ревизионен акт №Р-22220319004523-091-001/05.06.2020 г. на „***“ЕООД е извършена ревизия по корпоративен данък за 2018 г. и по ЗДДС за период  от 26.03.2018 г. до 19.11.2018 г., при която поради не е осигурен достъп до неговите търговски и счетоводни документи, за всички включени фактури в неговите дневници за продажби е приложен чл. 85 от ЗДДС. Процесните две фактури са включени в дневниците за продажби в данъчни периоди м. 05 и м.06.2018г., с отразен начислен от него ДДС, като задължение към бюджета в размер на 47673.00лв. На „***" ЕООД са извършени ревизии по ЗДДС за периода 16.11.2017 г.-31.07.2018 г. и по Корпоративен данък за 2018 г., приключили с РА № Р-22220318003596-091-001/27.11.2018 г. и РА № Р-22220319004736-091-001/15.10.2020 г., при които е установено, че дружеството не е осигурило достъп до неговите оригинални първични и вторични счетоводни документи и по отношение на неговите продажби е приложен чл. 85 от ЗДДС. В данъчния период м. април 2018г. „***" ЕООД  е начислило дължимия ДДС по фактура №**********/02.04.2018г. и я е посочило справките – декларации за ДДС, за същия период ДДС  в размер на 2560 лева, която сума е отразена като задължение към бюджета за горния период. „***“ЕООД е отразил в  дневниците за покупки и в СД за съответните данъчни периоди м.02, м.03 и м.04 2019г. 15-те броя процесни  фактури  издадени на „***" ООД в  общ размер на ДДС  47106,00 лева, която сума е отразена като задължение към бюджета за горните периоди на дружеството. За периода 18.12.2018 г.-28.02.2019 г. на „***“ЕООД е извършена ревизия по ЗДДС, приключила с РА №Р-22220619001849-091-00/27.11.2019 г., в който е установено, че дружеството не е осигурило достъп да неговите търговски и счетоводни документи и относно неговите продажби е приложен чл. 85 от ЗДДС. Въз основа на извършваната от ревизираното лице дейност в проверявания период след анализ на приходна част към 31.12.2018г., към 31.12.2019г. и към 31.03.2020г.  и въз основа на реализираните приходи от транспортна дейност и услуги с механизация е установено, че вложените резервни части и услуги  предмет на процесните доставки са използвани в икономическата дейност на жалбоподателя за процесните периоди. По отношение на фактурираната услуга от „***“ ЕООД  на „***“ ЕООД и издадените фактури, е посочено, че същите са свързани с последващи реализации, като  в последствие са  префактурирани на „***“ЕАД. За фактурираната услуга  от „***“ ЕООД дава заключение, че за същата не е извършвана  последваща реализация, защото услугата служи  за осъществяваната основна дейност по договора с мините. Дало е категоричен отговор, че извършените услуги от процесните доставчици са свързани с  осъществяваната дейност от „***“ ЕООД и с осъществените от него последващи облагаеми доставки.

    Вещото лице е изискало и проверило всички първични документи, съхранявани от жалбоподателя  с цел да установи  какви идентични доставки на стоки и услуги е получавало то от други доставчици, като предмет и обем на услугите през процесните периоди. При проверката е установено, че няма  идентични услуги по вид  с  извършените услуги от „***“ ЕООД и от „***“ ЕООД.

По отношение на  покупка на авточасти  и гуми  е проверил всички издадени на жалбоподателя фактури за ревизирания период и от доставчици:   “***“ ЕООД, „***“ЕАД, „***“ ООД, „***“ ООД, „***“ ЕООД,  „***“ ЕООД, “***“ ООД,“ „***“ЕООД,  „***“ ЕООД , „***“ ЕООД, ***ЕООД и „ ***“ ЕООД. Систематизирано и хронологично е проследил доставките по видове резервни части и въз основа на това е извел еднозначен извод, че няма фактурирани от други  доставчици стоки/резервни части/ идентични по вид и количество с  фактурираните такива  от  процесните доставчици.

Като обобщение следва да се посочи, че вещото лице е проследило всички фактури, издадени от процесните 6 бр. доставчици. Проверката на тези фактури и съпроводителните документи от тези доставчици е извършена въз основа на приложените такива към административното досие.  Вещото лице е посочило по всяка фактура по спорните доставки, приложените към тях съпроводителни документи, договори и размерът на ДДС по всяка една от тях. Посочило е данъчната основа и   ползвания данъчен кредит по ДДС, общо за фактурите, издадени от всеки от процесните доставчици, за които на жалбоподателя не са признати извършените разходи и не е признат ползвания ДК, в резултат от които органите на НАП са определели  задължения на дружеството по ЗДДС.

В хода на настоящото производство е назначена съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена от страните, а изводите и заключението й се кредитират изцяло от съда. От същата се приема, че ревизираното дружество разполага със складови бази в с. Богданов дол, общ. П.*** и в гр. ***, обл. К.***. На открит рудник „Р.***“ дружеството има две халета, в които се правят ремонти. Обособени са складове, където се съхраняват нови части за текущи ремонти като дюзи, накладки, лагери и др. Едрогабаритни части се закупуват само при възникнал експлоатационен дефект  в ППС. Базите са оборудвани с машини и съоръжения необходими за извършване на основни и текущи ремонти. Успоредно с това ремонти по двигател, трансмисия, ходова част, хидравлична система се извършват и на място на работните площадки, на обектите където се осъществява дейност.  Поддържането и ремонтите на ППС-та се извърша от петима механици, работници в ревизираното дружество. Дружеството притежава леки и товарни автомобили, багери, булдозери и полуремаркета, конкретно посочени в приложение към експертизата. ППС-та, извозващи земна маса на открит рудник „***“ и рудник П.*** са включени в непрекъснат технологичен процес. Вещото лице не е успяло да осъществи контакт с представителите на дружествата доставчици, с оглед на което работи върху представените от тях данни в хода на ревизията и представените такива от ревизираното лице. Проследявайки всяка една фактура установява, че към нея има приемо-предавателен протокол, пътен лист, товарителница, протокол за монтаж, подписан от управителя на фирмата и механика, в които са отразени на кое ППС са вложени резервните части. Установени са извършените ремонти на отделните МПС, собственост на жалбоподателя, посочено е с кои фактури са документирани доставките на услугите, свързани с ремонти и е посочено в кое ППС са вложени частите. Политиката на дружеството е отчитането да става посредством протоколи, в които се вписват марката и модела на ППС-то, рег. номер и наименование на подменената част, агрегат или възел, като не се водят технически паспорти на превозните средства. Установено е на място съхранение на подменени дефектирали части идентични като марка, модел, предназначение със закупените и монтирани в ППС-та такива по процесните фактури. Същите не се издават за скрап, а служат за извършване на последващи ремонти.

Като обобщение следва да се посочи, че вещото лице е проследило всички фактури, издадени от процесните 4 бр. доставчици. Проверката на тези фактури и съпроводителните документи от тези доставчици е извършена въз основа на приложените такива към административното досие.  Вещото лице е посочило по всяка фактура по спорните доставки, приложените към тях съпроводителни документи. Въз основа на изложеното се приема, че са установени извършените ремонти на отделните МПС, собственост на жалбоподателя, при посочените във фактурите части.

Горната фактическа обстановка се възприе  от документите събрани н хода на ревизионното производство и събраните такива в хода на съдебното производство всичките те приети като годни доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорване. Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на пряк съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Не се установяват пороци, обосноваващи нищожността на РА.

Ревизионният акт, предмет на съдебно оспорване е издаден от компетентен орган/чл. 119, ал. 2 от ДОПК/ и в предвидената от чл. 120, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК форма. Съдържа всички реквизити съгласно чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК. Посочено е името и длъжността на издателите, номерът и датата на издаването му, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията и извършените действия в хода на ревизионното производство. Изложени са подробни мотиви и е формулирана ясна разпоредителна част, с която са определени задълженията на ревизираното лице. Дадено е разяснение за органа и срока на обжалване. Ревизионният акт е подписан и датиран. Следователно същият е издаден от компетентен орган в кръга на определените му в закона правомощия.

Спазена е предписаната от чл. 120, ал. 1, пр. 1 от ДОПК писмена форма по образеца по чл. 120, ал. 3 от ДОПК с всички задължителни реквизити по чл. 120, ал. 1, пр. 2, т. 1 –т. 8 от ДОПК, включително мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения по ЗДДС с акцесорните им лихви по чл. 175, ал. 1 от ДОПК и кореспондираща разпоредителна част при определяне резултатите по данъчни периоди. Фактическите констатации и правни изводи на РА са допълнени и така конкретизирани чрез тези по приложения към него РД № Р-22001420002491-092-001/29.10.2020г., съставляващ неразделна негова част съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Възражение срещу РД  е заявено от ревизираното лице в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Възражението е обсъдено по всеки един пункт в РА, с което е спазена и разпоредбата на чл. 120, ал. 2, изр. 2 от ДОПК.

Ревизионното производство е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Образувано е съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК с издаването на Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-22001420002491-020-001/04.05.2020г., издадена от МА.К.***на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-С.***, оправомощен със Заповед № РД-01-128/18.02.2020г.  на директор на ТД на НАП-С.***. Заповедта има задължителното съдържание по чл. 113, ал. 1, т. 1 от ДОПК, посочено е  ревизираното лице конкретизирано с данните по  чл. 81, ал. 1, т. 2 – т. 5 от ДОПК; определени са поименно и длъжностно ревизиращите органи по приходите; конкретизирани са ревизираните задължения по ЗДДС и ревизирания период; даден е 2-месечен срок за извършване на ревизията, съобразно чл. 114, ал. 1 от ДОПК, който е продължен със ЗИЗВР, в съответствие с чл. 114, ал. 2 от ДОПК. Не е изтекъл преклузивният срок чл. 109, ал. 1, изр. 1 от ДОПК. Заповедите са сведени до знанието на ревизираното лице по надлежния ред, което е удостоверено с приложени към преписката разписки за електронно връчване. Спазен е срока за провеждане на ревизия разписан в чл. 114, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.

В рамките на ревизията, на основание чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК от ревизираното лице са изискани доказателства по нейния предмет и относно спорните доставки. Инициирани са насрещни проверки на доставчиците по чл. 45, ал. 1 от ДОПК по спорните фактури, като ПИНП с приложенията са приобщени по преписката. Служебно са направени справки по информационните масиви на НАП. Доказателствената съвкупност е формирана със законосъобразно извършени от ревизиращите органи процесуални действия. За тях са изготвени протоколи в изискуемата от закона форма, които на основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК се ползват с материална доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. Ревизията е извършена в определения със ЗИЗВР срок. За резултатите от нея, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е съставен ревизионен доклад. Към него са приложени събраните от ревизията доказателства по чл. 117, ал. 3 от ДОПК.

Ревизионният акт и приложеният към него ревизионен доклад съдържат обсъждане на приобщените към административната преписка доказателства.

Въз основа на изложеното се приема, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в указаната от закона форма за действителност, при спазване на административно производствените правила.

 Относно приложението и съответствието с материалния данъчен закон съдът намира следното:

ДОПК не съдържа особени правила относно разпределението на доказателствената тежест в производството по ревизия по общия ред на чл. 112–120 от ДОПК, поради което субсидиарно приложение намират правилата за доказване, установени в АПК и ГПК /арг. от § 2 ДР на ДОПК/.

„***“ ЕООД черпи право на приспадане на данъчен кредит от спорните фактури, претендирайки го по съдебен ред след отказ за признаването му с ревизионния акт, поради което на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 2 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК негова е тежестта да докаже всички факти, на които основава искането си за признаване на това право, за да установи, че са изпълнени условията за възникването и упражняването му. Неизпълнението на задължението на ответника по доказателствата не освобождава дружеството-жалбоподател от тежестта да докаже наличието на всички предпоставки за съществуването на твърдяното от него право. Жалбоподателят не може да се позове на проявена от ответника пасивност при попълване на делото с доказателства и по този начин да цели освобождаване от собственото си задължение за провеждане на пълно доказване на обстоятелствата, съставляващи основание на претенцията му за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Единствено жалбоподателят носи тежестта да докаже реалността на доставките по процесните фактури, тъй като той твърди положителния факт, че такива са осъществени и именно в това твърдение се състои възражението му срещу незаконосъобразността на РА. Същият следва да проведе пълно доказване на своето оспорване, като създаде сигурно убеждение у решаващия орган в съществуването на фактите и връзките между тях. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест както административният решаващ орган, така и съдът, имат правото, но и задължението да приемат за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт не е доказан.

Доказателствената тежест в производството е указана от съда с определение от 17.08.2021 г., като на страните е предоставена възможност да предприемат съответните процесуални действия.

Предпоставките за приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на част V, глава VІІ от ЗДДС. Най-общо, за възникването му е необходимо кумулативното наличие на следните условия: доставка между регистрирани по ЗДДС лица, облагаема с данък върху добавената стойност, изхождайки от чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, предметът по която се използва за целите на извършвани от получателя облагаеми доставки, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, удостоверена по някой от начините, посочените в чл. 71 от ЗДДС, като счетоводният документ е отразен в дневника за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчния кредит е включен в справката-декларация за същия период, съгласно чл. 72, ал.2 от ЗДДС.

Систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 68 – чл. 71 от ЗДДС води на категоричния извод, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато данъчното задълженото лице е „получило стоки или услуги“-чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по доставка, която отговаря на останалите, предвидени в ЗДДС, изисквания, и е документирана и осчетоводена по съответния ред. Формулировката на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не оставя съмнения, че сделката, за която възниква право на приспадане на данъчен кредит трябва да е реално извършена. Това е  и целта на режима на приспадане – стопанският субект да бъде освободен от тежестта на платения или дължимия данък в цялата му икономическа дейност и в крайна сметка той да бъде поет от крайния потребител на стоката или услугата. По аргумент от посоченото по-горе, отсъствието на осъществена сделка е основание за отказ да се признае право на приспадане на данъчен кредит за фактурирана такава. 

Съгласно чл. 6, ал. 1, във вр. с чл. 5 от ЗДДС доставка на стока е прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право върху движима или недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.

Според чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 8 от ЗДДС услуга е извършването на всяка дейност, която има стойност и е различна от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Облагаема, според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършаването й е данъчно събитие, съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което в съответствие с нормата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква на датата, на която собствеността на стоката е прехвърлена, а услугата е извършена. Тогава, съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, данъкът за извършената облагаема доставка става изискуем и възниква задължение на регистрираното лице да го начисли. Едновременно с настъпване на изискуемостта на данъка на основание чл. 68, ал. 2 от ЗДДС и чл. 167 от Директива 2006/112/ЕО възниква правото на приспадането му.

Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон, за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.

В настоящия случай, въз основа на събраните в хода на ревизионното и съдебното  производство доказателства и неспорими по делото са обстоятелствата, че: страните по процесните доставки са регистрирани по ЗДДС лица; сделките са обективирани в данъчни фактури, съдържащи реквизитите по чл. 114 от ЗДДС; фактурите са отразени в дневника за покупки и размерът на данъчния кредит е включен в справките-декларации за съответните данъчни периоди; за фактурираните доставки е начислен данък върху добавената стойност; от предмета им следва, че са сключени с цел осъществяване на други облагаеми доставки.

По делото също така не е спорно, че ревизираното дружество „***“ ЕООД има за основен предмет на дейност извършването на транспортна дейност и услуги с механизация, както и изкупуване на черни и цветни метали. В процесния период дружеството извършва дейности по земни и изкопни работи и транспорт на земни маси и добив на въглища по договор с „***“-П.***.  Същото по договор с „***“ЕООД извършва превоз и добив на въглища.

 За ревизираните данъчни периоди дружеството е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 263922.60 лв., като предмет на услуги са доставките от „***“ЕООД и „***“ЕООД, а предмет на стоките са резервни части и материали за транспортните средства доставени от „***“ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.  

С процесния ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит по процесните доставки поради липса на реални такива по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Изводите на ревизиращия екип и констатацията за липса на реални доставки за посочените доставчици е обоснована с това, че при извършените насрещни проверки в хода на ревизията не е установено доставчиците да разполагат с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, липса на заведена счетоводна отчетност,  не установен произход на стоките, не представени доказателства за  счетоводното им отразяване, непредставени каталожни номера за индивидуализация на стоките, транспортни, платежни и гаранционни срокове. При това са изведен извод, че дружествата доставчици на авто-части не са разполагали със стоките и фактурите са издадени без основание. Единственото основание да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е отсъствието на реално извършени доставки на стоки и услуги. Това е и основният спорен въпрос между страните – получил ли е жалбоподателят действително, фактурираните стоки от издателите на фактурите.  За опровергаване констатациите на ревизионни акт и за установяване на твърденията си за наличие на реални доставки жалбоподателят е ангажирал доказателства, посредством  изслушването на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Същият застъпва тезата, че реално е получил фактурираните стоки и услуги, че те са придружени с приемо-предавателни протоколи, които са доказателство за приемането им, както с пътни листи, с товарителници, от които се установява  къде и от кого са приети поцесните стоки, както и  че те са вложени за извършване на присъщата му дейност. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за основателни доводите на ревизираното лице и споделя становището му, че са налице доказателства за реално извършване на сделките, поради което е налице предвиденото в закона основание да му бъде признато правото на данъчен кредит. По отношение на доставките на услуги, се приема, че ревизираното лице не се справи с доказателствената тежест. Доводите са следните:

От доказателствения материал по делото, в т.ч. от изслушаното  и прието експертно заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява проследимост на предмета по спорните доставки. Предмет на част от тях са услуги от „***“ЕООД и „***“ЕООД.

В процесния период дружеството извършва дейности по земни и изкопни работи и транспорт на земни маси и добив на въглища по договор с „***“-П.*** по силата на сключени договори. Съгласно договор от 25.06.2013г. между „*** ЕООД и „***“ ЕАД същият е с предмет транспортиране на минна маса /земна маса и въглища/, който ще се изпълнява с техника на  ревизираното лице, посечена в Приложение № 2 и с осигурени  от него  квалифицирани шофьори и срещу възнаграждение. При неизпълнение на възложените задачи за превоз за деня, съгласно договора дружеството понася неустойка за неизпълнение 15 % върху стойността на неизвозените товари, съгласно 6.1 от договора. Съгласно договор между „*** ЕООД и „***“ ЕАД страните са се договорили „*** ЕООД да извършва изкопаване на земни маси и въглища на територията на „***“ ЕАД, с техника на „***“ по планови задания регламентиращи място и режим на работа, обем на изкопни работи, вид и количество на спомагателна техника и др. За изпълнение на основните договори „***“ ЕООД сключва с „***“ ЕООД договор от 01.05.2018г. за изкоп, натоварване, разтоварване на земна маса, съгласно дневна заявка. Обемът на изкопната, натоварена и извозена маса се установява с маркшайдерски измервания от „***“ ЕООД, в присъствието на упълномощен представител на ревизираното дружество. Този договор по своя характер е вид договор за изработка,  като съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. Изхождайки от съдържанието на този договор остава открит въпроса какъв всъщност е предмета на договора, извършване на каква дейност са договорили страните, с техника ли следва да се изпълнява-изкоп, натоварване, разтоварване на земна маса или се дължат действия чрез физическа сила, респ. с  чия техника и работна сила ще се изпълнява. Съпоставен този договор с основния договор между „*** ЕООД и „***“ ЕАД  следва да се приеме, че ако се дължи изпълнение чрез технически средства-ППС-та, то същите са  на дружеството жалбоподател, което е имало задължение да подсигури квалифициран персонал за управление на ППС-та, на които е разрешено да влизат на територията на рудниците. По силата на втория договор от 10.06. изкопаването на земни маси и въглища на територията на рудниците  и услугата с булдозер се извършват с машини на „***“ЕООД. В подкрепа на тези доводи са обясненията на доставчика и на ревизираното лице.  От даденото обяснение от управителя на  „***“ ЕООД, в което е посочено, че „дейността на фирмата за посочените периоди се състои в извършване на услуги с транспорт и механизация, с транспорт на клиента или нает транспорт“ не става ясно как е следвало да бъде извършена услугата по конкретния договор, коя страна е следвало да подсигури необходимите транспортни средства, респ. налагала  ли се работна сила за изкоп и натоварване. Едва в хода на съдебното производство жалбоподателя сочи, че определената цена в договора между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД е за заплащане на положения труд от работната ръка.  Такава договорка липсва в договора. Съпоставени така дадените обяснения с фактури с № **********/31.05.2018 г. и № **********/28.06.2018 г., с предмет извършената дейност –„изкоп и транспорт, съгласно договор“, както и с приложените  към фактурите   Протокол  за извършените дейности от 31.05.2018 г. и от 28.06.2018 г., в които са записани  маркшайдерските замервания, разстояния, разлика лв./куб. м. и сума с извършени услуги по видове: Транспортни услуги - в м3; Изкопни-товарачни услуги  - в  м3 и Булдозерни работи - в м3, мотивират състава да приеме, че е налице пълно противоречие между тях. Доставките са описани за извършване на изкоп, а не наем на трудов ресурс. По делото не са ангажирани доказателства, от които да са видно дневните заявки, отчети за измервания с маркшаидерски замер, документи за конкретно използвана механизация, транспортни средства, транспортни документи-товарителници и пътни листа, т.е доказателства, от които да може да се направи извод, че действително са извършени тези доставки. Не са ангажирани доказателства, от които да е видно дори колко лица водещи се на работа  в „***“ ЕООД са наети за извършване дейност на рудниците.   Не е за подценяване факта, че  назначените в това дружество  17 лица на трудови договори, на длъжности общи работници и строители алпинисти са с работно място гр. Търговище,  видно от представения регистър на осигурени лица на НАП, като по делото не са налице твърдения от страна на жалбоподателя и не са ангажирани доказателства, от който да е  видно, че „***“ЕООД  е командировал негови  работници на територията на гр. П.***. Поради това напълно се споделят изложените в ревизионния акт мотиви, че не е налице реалност на услугата. Успоредно с това ако се приеме обяснението на жалбоподателя, че заплатеното по двете фактури в размер на 238 365.00 лв, без ДДС е съставлявало плащане за пренаемане на работници /най-много 17 бр./ звучи  чудесно, но поставя въпроса защо за наетите от него 72 лица, в неговото дружество на трудови договори е начислил заплати и осигуровки в размер на 61 000.00лв. Насложено с факта, че дружеството жалбоподател е разполагало със 72 лица заети на трудови договори и назначени на длъжности, които отговарят на изискванията за изпълнение на основния договор с „***“ЕАД, както и че дружеството разполага с дълготрайни материални активи-специализирана техника за изпълнение на дейността по изкопаване, извозване и транспортиране на земни маси и въглища  мотивират състава да приеме, че  същото не е имало необходимост от тази услуга като предоставена от трето лице. С оглед факта, че е налице префактуриране се приема, че работата реално е извършена, но не от посочения доставчик, а с ресурс и актив на дружеството жалбоподател.  За възникване правото на приспадане на данъчен кредит релевантен е не самият факт на своене на стоката и отреждането й за икономическата дейност на жалбоподателя, а доказване на факта, че соченият от жалбоподателя доставчик на услугата е действителният неин доставчик. Именно този правнорелевантен факт остана недоказан и тази доказателствена празнота не може да бъде преодоляна само поради наличието на последващи действия, при наличие на редица други факти, сочещи на липса на реалност на доставките. Поради изложеното се приема, че  няма реално и безспорно доказана доставка на услуга, тъй като наличието на фактура само по себе си не доказва, че доставката е действително извършена, т.е. липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 47 673.00лв., съответно  в данъчен период м. 05.2018г. в размер на 39 673.00лв. по фактури с № **********/31.05.2018 г. и в данъчен период м. 06.2018г. в размер на 8000.00лв. по фактура № **********/28.06.2018 г.,  издадени от „***“ ЕООД и респективно правилно е отказано право на данъчен кредит по тези фактури.  

 „***“ЕООД, като доставчик на „***“ ЕООД  е издал за данъчен период  - м. 04.2018г., фактура №**********/02.04.2018г., с данъчна основа 12 800.00лв. и  ДДС 2 560.00лв., която е  с предмет  „направа на пътища“ и  за която не е признат  данъчен кредит в размер на 2 560 лева.

Както се прие по-горе ревизираното дружеството извършва дейности по земни и изкопни работи и транспорт на земни маси и добив на въглища по договор с „***“ЕАД-П.*** /“***“/ по силата на сключени договори. Съгласно договор от 25.06.2013г. между „*** ЕООД, като превозвач и „***“ ЕАД, като товародател, същият е с предмет транспортиране на минна маса /земна маса и въглища/. Съгласно чл. 3.2, задължение на товародателя е да поддържа пътищата от разкривката до насипището на мината и да осигурява нормалната им проходимост. За изпълнение на основните договори „***“ ЕООД сключва с „***“ ЕООД договор от 25.02.2018г. за направа на временни пътища на рудник „Обединени рудници открити“-П.***. Страните са договорили фактурирането и заплащането да се извърши след подписване на протокол обр. 19.  Този договор по своя характер е договор за изработка,  то съгласно чл. 258 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал. 1 от ТЗ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която да заплати възнаграждение. Изхождайки от съдържанието на този договор не става ясно извършване на каква дейност са договорили страните и как следва същият да се изпълни, с чия техника, с чия работна сила ще се изпълнява, вложените материали за чия сметка ще са. От дадените еднозначни обяснения от управителите на двете дружества следва, че услугата-направа на пътища, ще се извърши с труд от работниците на „***“ ЕООД с техника на  „***“ ЕООД“, като се дължи заплащане на  положен труд. Така дадените обяснения са в пълно противоречие с представения протокол обр. 19, в които не е обективиран извършен труд. Доставките са описани като насипна скална маса, подравняване и валиране на скална маса, а не заплащане на труд на работници. По делото не са ангажирани доказателства, от които да може да се направи извод, че действително са извършени тези доставки на услуги. Не са ангажирани доказателства, от които да е видно дори колко лица водещи се на работа  в „***“ЕООД са наети за извършване на направа на пътищата. Не е за подценяване факта, че  назначените в това дружество  44 лица на трудови договори, на длъжности общи работници, шпакловчици, бояджии   са с работни места гр. Търговище, гр. Пловдив, гр. С.***, като по делото не са налице твърдения от страна на жалбоподателя и не са ангажирани доказателства, от които да е  видно, че „***“ ЕООД е командировал негови  работници на територията на гр. П.***.  Поради това напълно се споделят изложените в ревизионния акт мотиви, че не е налице реалност на услугата, тъй като не е доказано, че услугата е извършена именно от посочения доставчик. При това се приема, че липсват доказателства за доставки на услуги по чл. 9 от ЗДДС, както и доказателства за наличие на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Предвид на това  и на основание чл. 69, ал. 1, т .1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2560.00лв.  в данъчен период м. 06.2018г. по фактура с № *********/02.04.2018г., издадена  от „***“ ЕООД и правилно не е признато право на ползване на данъчен кредит по тази фактура.

В процесния случай спорно е реалното осъществяване на всички доставки за покупко – продажба на резервни части за товарните автомобили от доставчиците „***“ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, а именно:  хидравлична помпа KV112, скоростна кутияZF – 1бр. и гуми тежки - 45 бр.; релсов път-1 бр., Кофа за Х.Б. 2.200 куб.-1 бр., МАН TGА самосвален кош 8/4-1 бр. и  гуми тежки - 26 бр.; стержен комплект – 1бр., комплект уплътнения – 16 броя; скоростна кутия 1 бр.; хидравлична помпа KV112 - 1 брой; цилиндър ръпан-1 бр., цилиндър стрела- 1бр., цилиндър опорна- 1бр., Ивеко тракер самасвален кош 6х4 – 1бр., гуми тежки-23 бр.; гуми тежки-54бр. и хид. Редуктор - 1бр.; хидравлична помпа за комацу-D61EX- 1бр. и самосвален леген - 1бр., по фактурите на „***“ЕООД; хидравлична помпа КЗV112-1броя; хидромотор M2X130 -1бр.; хидравличен разпределител-1бр.; редуктор -1 бр.; хидромотор с редуктор к-т -2 бр.; релсов път 52 звена- 2бр.; хидравличен цилиндър-2 бр.; хидравлична помпа КLW - 1бр.; хидравлична помпа КЗV112 – 1бр.; хидравлична помпа КЗV118-1 бр.; хидромотор-1 бр.; редуктор - 2 бр.; релсов път 50 звена – 1бр.; хидравличен цилиндър- 4 бр. и хидравлична помпа ХРV 63+63 - 1бр., по фактури на „***“ЕООД; хидравлична помпа К3V180- 1 бр.; разпределител хидравличен-1 бр.; 3 бр. хидравличен цилиндър; хидравлична помпа К3V180 - 1бр., верижен път к-т с тракове-2 бр., редуктор ход-2 бр., хидравличен Цилиндър- 2 бр.; скоростна кутия ZF1652218-1бр., двигател Д28.66-1бр., скоростна кутия ZF1692220-1бр. и  скоростна кутия ZF1592019-1бр.; хидравлична помпа КЗV120 -1 бр и редуктор к-т  хидромотор – 1бр; кофа за багер 2,2 МЗ –2 бр.; хидравлични цилиндри 2 бр.; хидравлични цилиндри- 2бр. и ПИН Ф100х120мм -1 бр. по фактурите от  „***“ ЕООД и по фактурата на „***“ ЕООД с предмет доставка на резервни части: хидравлична помпа К3W112- 1бр., хидравлична помпа К3W180-1бр., хидравличен цилиндър-2бр., релсов път  к-т с тракове-2 бр., хидромотор к-т с редуктор-2бр., хидравличен разпределител-1бр., двигател D28 за МАН TGA- 2бр., скоростна кутия ZF XC-1бр., скоростна кутия ZF FC-1 бр., заден мост за Актрос 4141-1бр., диференциал за ман TGA- 2бр., главина К-Т редуктор-4 бр., релсов път-2 бр. и ленивец К-Т-2 бр. с обтегач. Така описаните резервни части безспорно са свързани и необходими при осъществяване на транспортната дейност на дружеството – жалбоподател осъществявана чрез негови собствени пътно транспортни средства-товарни автомобили, багери, ремаркета и полуремаркета,  съответно заприходени като дълготрайни материални активи, придобити преди и по време на ревизирания период и изрично изброени и индивидуализирани в заключението на съдебно-техническата експертиза, която кореспондира напълно и със заключението на съдебно счетоводната експертиза.  От друга страна безспорно се установи, че посочените резервни части са вложени при ремонта на товарните автомобили, както и посочените такива напълно съвпадат по издадените фактури, а от друга страна вещото лице икономист е установило, че за посочения период  реализираните приходи от  транспортна дейност и услуги с механизация към 31.03.2020г. е  4 057 580.73лв. водещи се в счетоводна сметка  №205“Транспортни средства“ при което е налице пряка връзка, че  вложените резервни части и услуги  предмет на процесните доставки са използвани в икономическата дейност на жалбоподателя за процесните периоди и  процесните резервни части по всички спорни фактури са свързани с независимата икономическа дейност на дружеството. В случая факт, който е от значение за изхода на делото е, че дружеството – жалбоподател е разполагало със значителен брои товарни автомобили, за които не се твърди да са чисто нови и  за да е съществувало задължение и необходимост да закупува чисто нови ремонтни части. Не е спорно, че ремонтите се извършват от служители на дружеството-механици в негови собствени складови бази и халета, както и на място на откривките. От заключенията на експертизите и от представените протоколи за влагане на материали се приема, че процесните авто части са вложени директно в товарните автомобили собственост на ревизираното лице, като няма препродавани части. Установено е също така, че няма дублиране на закупувани авто-части от други доставчици на такива резервни части. Ето защо в тази връзка извода на данъчните органи не кореспондира с факта на реално доставените стоки – резервни части на дружеството – жалбоподател. Така изброените фактурирани доставки представляват договори за покупко – продажба на резервни части по смисъла на чл. 183 от ЗЗД, във връзка с чл. 318, ал. 1 от ТЗ. С договорът за продажба продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на конкретна вещ, срещу цена. Задължение на продавача е и да предаде вещта на купувача /чл. 187 от ЗЗД/. За да бъде прието, че фактурираните доставки са извършени е необходимо по безспорен начин да се установи, че издателят е прехвърлил в собственост и фактически е предал на получателя описаните движими вещи /резервни части за МПС/ и е получил от последния тяхната цена. Доказването може да се извърши посредством преки доказателства, които да установяват предаването на вещите, предмет на доставките от доставчика на получателя. Ангажирането на доказателства за главния факт /прехвърлянето на собствеността и предаването на стоките/, изключва необходимостта от установяване на предхождащи или последващи факти от съвкупната преценка, на които може да се направи единствения извод за настъпване на правнорелевантното обстоятелство. В случая от събраните по делото писмени доказателства –приемно – предавателни протоколи /с конкретно посочени резервни части/, по всяка една фактура,  пътни листа за доставка на конкретни резервни части/ по конкретни фактури /спорните/, платежни нареждания, счетоводни записи, представляват доказателства, които установяват пряко реалното осъществяване на сделката, водещи до единствения и категоричен извод, че последната е реализирана между издателите и получателя по фактурите. Реалността на доставката както на стоки, така и на услуги предполага оставянето на определени следи в обективната действителност, каквито в случая са налице. Въз основа на това следва да се приеме, че прехвърлянето на собствеността е доказано. Въпреки, че транспортирането на стоката не е елемент на фактическия състав на чл. 68 от ЗДДС, същото е от значение за установяване по безспорен начин на правото на фактическо разпореждане с процесните стоки – авточасти, съответно за установяване реалността на доставката. В тази връзка намират опора в доказателствата по делото и твърденията на управителя на ревизираното дружество, че стоките са били превозени с негов транспорт, като в тази насока както се посочи по – горе са налице пътни листа за всяка заявка, по всяка фактура и по всеки приемно – предавателен протокол, както и товарителници. Всяка закупена част е вложена в конкретно ППС с посочен регистрационен номер собствено на дружеството жалбоподател. Въз основа на гореизложеното се приема, че е настъпило и вещно-транслативното правно действие и е налице доставка на стоки по смисъла на  чл. 6, ал. 1 ЗДДС и чл. 14, ал. 1 Директива 2006/112/ЕО.

Липсата на доказателства за кадрова и техническа обезпеченост на някои от доставчиците, на които се позоват данъчните органи не могат да бъдат самостоятелни основания за отказ на правото на данъчен кредит, като в този смисъл е практиката на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, и по дела С-324/11, С-18/13, като в конкретиката на казуса същите не спомагат да се сподели извода на ревизиращия екип и на потвърдителното решение, че не е налице реалност на доставките.

По разбиране на състава  произходът на стоките  не е обективен признак за доставка по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС и чл. 14, ал. 1 от Директива 2006/112/ЕО, нито е предпоставка за възникването или упражняване на право на приспадане на данъчен кредит. Съответно недоказването на произхода не означава автоматично, че стоката липсва и не може да е предмет на разпоредителна сделка. Доказването на произхода, обаче може да е индиция за физическото съществуване на стоките като обекти на собственост, годни като такива да бъдат прехвърляни. Подобни индиции биха могли да обезпечат тежащото върху ответника непълно насрещно доказване и са важен информационен източник при липсата на преки доказателства за реалност на извършената доставка, какъвто  процесният случай се приема, че  не е.

Плащането не е юридически факт, въздигнат от правната норма като основание за настъпване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. По аргумент от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС такъв факт представлява преминаването на собствеността върху стоката, респективно – извършването на услугата. В процесния случай, се доказа от приетата ССЕ пълно плащане по доставките от „***“ЕООД, „***“ЕООД,  „***“ ЕООД  и  „***“ ЕООД и е налице частично плащане по отношение на доставките от „***“ЕООД и „***“ЕООД.   Следователно подлежащия на доказване факт – реалност на доставките е подкрепен и чрез това доказателство.

Затова изводът на съда е, че в съдебното производство, при доказателствена тежест на данъчнозадълженото лице, то установи действителното извършване на процесните доставки на стоки и този правно релевантен факт е напълно доказан. Съвкупната оценка на посочените писмени доказателствени източници сочи на пълно количествено съответствие на стоките по фактурите с тези отразени в обсъжданите документи.

На следващо място несъвместимо с неутралността на ДДС е признаването на реалността на доставката за целите на плащането на начисления от доставчика данък, но не и за правото на приспадане на данъчен кредит от получателя по нея. В тази връзка е практиката на СЕС по Решението от 21.06.2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11. Разпоредбите на чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател /т. 2 от диспозитива на решението/.

В разглеждания казус притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, определяемостта на родово определените вещи по представените описи с отбелязване на „Приел“ и „Предал“, наличието на плащане по фактурите, пътните листа, товарителниците,  заключенията на вещите лица сочат на осъществяване на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит. Задължението за извършването на оценка на доказателствата е за националната юрисдикция и то по правилата на националния правопорядък /вж. т. 32 от решението на СЕС по дело С-285/11/. При този извод за реалност на доставките правото на приспадане на данъчен кредит не може да бъде отказано, съгласно т. 33 от Решението по дело С-285/11 на СЕС. Санкцията на отказа на право на приспадане на ДДС е недопустима при липса на обективни данни за участие от ДЗЛ в данъчна измама, съгласно т. 39 – т. 41 от цитираното решение. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Р.*** България, обективирана в Решение № 53 от 04.01.2013 г., постановено по АД № 5302/2012 г., Решение № 26 от 03.01.2013 г., постановено по АД № 4038/2012 г. и Решение № 7703 от 25.06.2015 г., постановено по АД № 9274/2014 г.

По отношение на данъчен период м. 09.2018г. и начислената лихва в размер на 172.24лв. в следствие на сторниране на фактура № 1301 от 03.08.2018г., с данъчна основа 50000лв. и ДДС -1000лв., сторнирана с протокол №24/01.09.2018г. през м. 09.2018г. се приема, че установяванията на данъчния орган  касателно дължима лихва в размер на 172,24лв. до издаване на АПВ № П-22001418170626-004 от 05.10.2018г. е дължима в този размер.

Поради всички изложени по – горе съображения се налага изводът, че процесните фактури, издадени от „***“ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, за данъчните периоди от м. 10.2018г. до м. 12.2018г., от м. 02.2019г. до м.04.2019г., м. 07.2019г., м. 09.2019г., м. 10.2019 и м. 12.2019г. удостоверяват осъществени облагаеми доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, които са надлежно документирани с първичен счетоводен документ, и осчетоводени на база същите, по които е начислен правомерно данък, и които формират данъчен кредит за приспадане по смисъла на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, който неправилно е отказан на получателя, поради което така постановения отказ следва да бъда отменен.

Въз основана на изложените съображения жалбата на „***“ЕООД се приема за неоснователна по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактури издадени от „***“ ЕООД в данъчен период м. 05.2018г. с ДДС в размер на 39 673.00лв. и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 10 029.26лв. и за  данъчен период м. 06.2018г. по фактури издадени от „***“ ЕООД и „***“ ЕООД с ДДС в размер на  10 560.00лв. и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 2 581.54лв., както и за начислена лихва в данъчен период м. 09.2018г. в размер на 172.24лв.,  поради което същата ще се отхвърли като неоснователна.

Жалбата на „***“ЕООД се приема за основателна по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактури издадени от „***“ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, поради което ревизионния акт, за данъчните периоди от м. 10.2018г. до м. 12.2018г.,  от м. 02.2019г. до м.04.2019г., м. 07.2019г., м. 09.2019г., м. 10.2019 и м. 12.2019г. ще се отмени като недоказан. Непризнатото право на данъчен кредит е както следва:  в м. 10.2018г. е в размер на 47159.60лв.  и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 9 917.41лв. по четири фактури издадени от „***“ЕООД; м. 11.2018г. е в размер на 9 776.00лв.  и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 1 974.37лв. по една фактура издадени от „***“ЕООД; м. 12.2018г.  е в размер на 9 588.00лв.  и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 1853.83лв. по две фактури издадени от „***“ЕООД; м. 02.2019г. е в размер на 8 772.00лв.  и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 1 552.28лв. по три фактури издадени от „***“ЕООД; м. 03.2019г. е в размер на 12 270.00лв.  и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 2 065.62лв. по четири фактури издадени от „***“ЕООД; м.04.2019г. е в размер на 26 064.00лв.  и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 4 170.57лв. по осем фактури издадени от „***“ЕООД; м. 07.2019г. е в размер на 13930.00лв.  и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 1 872.96лв. по четири фактури издадени от „***“ ЕООД; м. 09.2019г. е в размер на 30 270.00лв.  и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 3 557.01лв. по три фактури издадени от „***“ ЕООД; м. 10.2019г. е в размер на 15 780.00лв.  и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 1718.40лв. по четири фактури издадени от „***“ ЕООД; м. 12.2019г. е в размер на 40 080.00лв.  и начислена лихва към дата 10.12.2020г. в размер на 3 685.43лв. по една фактура издадена от„***“ ЕООД.

Въз основа на изложеното  незаконосъобразно е отказано право на данъчен кредит по фактури издадени от „***“ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД в общ размер на 213 689.60лв. и е начислена лихва в размер на 32 367.88лв, върху тях, считано от 10.12.2020г. Затова ревизионния акт ще се отмени в тази му част. За разликата от 213 689.60лв. до установения размер за ДДС от 263 922.60лв. и за разликата в начислена лихва в размер на 32 367.88лв. към 10.12.2020г.  до лихвата в размер на 45 150.92лв. жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, съобразно уважената част от жалбата-246066.40лв., ответника по жалбата следва са бъде осъден да заплати на жалбоподателя сторените разноски в производството, които се констатираха в размер на 7203.69лв., представляващи съответната част от заплатените държавна такса за образуване на съдебно производство, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.

Съобразно отхвърлената част на жалбата-63016.04лв., на основание  чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед материалния интерес по делото. Юрисконсулското възнаграждение се претендира в размер на 5620.73лв. и така заявено се приема. С оглед на това разноските се определят в размер на 1146.44лв. и жалбоподателят ще бъде осъден да ги заплати на ответника.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд–П.*** 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на „***“ЕООД, представлявано от управителя П.С.С.  Ревизионен акт № Р-22001420002491-091-001 от 10.12.2020г.,  издаден от М.К.***–началник на сектор, възложил ревизията и А.И.***–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е потвърден изцяло с Решение № 842 от 03.06.2021г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.*** при Централно управление на Националната агенция по приходите, в частта, с която не е признат данъчен кредит на дружеството и е определен ДДС за внасяне в размер на 213 686.60лв. и е начислена лихва в размер на 32 367.88лв., към 10.12.2020г. в данъчни периоди: от м. 10.2018г. до м. 12.2018г., от м. 02.2019г. до м.04.2019г., м. 07.2019г., м. 09.2019г., м. 10.2019 и м. 12.2019г., по фактури издадени от „***“ЕООД, „***“ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ЕООД, представлявано от управителя П.С.С.  срещу Ревизионен акт № Р-22001420002491-091-001 от 10.12.2020г.,  издаден от М.К.***–началник на сектор, възложил ревизията и А.И.***–главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, който е потвърден изцяло с Решение № 842 от 03.06.2021г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ С.***, в частта, в която не е признат данъчен кредит на дружеството и е определен ДДС за внасяне в размер на 50 233.00лв. и е начислена лихва в размер на 12 610.80лв., към 10.12.2020г. в данъчни периоди: м. 05.2018г., м. 06.2018г. по фактури издадени от  „***“ ЕООД и „***“ ЕООД и е начислена лихва в размер на 172,24лв. за данъчен период м.09.2018г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на  „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.***, ул. „***, представлявано от управителя П.С.С.  съдебни разноски в размер на 7203.69лв. /седем хиляди двеста и три лева и шестдесет и девет  стотинки/.

ОСЪЖДА „***“ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П.***, ул. „***, представлявано от управителя П.С.С.  да заплати на Национална агенция по приходите съдебни разноски в размер на 1146.44лв. /хиляда сто четирдесет и шест лева и четирдесет и четири стотинки/. 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Р.*** България.

 

СЪДИЯ:/П/