МОТИВИ
към присъда постановена по НОХД N: 430/2020 г. по описа на Пловдивски
окръжен съд.
Окръжна прокуратура Пловдив е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия М.Н.К., ЕГН **********, за това, че на 16.12.2018 г. в гр.С., обл.Пловдив при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил „БМВ“, модел „530 Д“ с регистрационен номер ******** е нарушил правилата за движение:
- чл.20 ал.2 от ЗДвП - Водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението;
- чл.116 от ЗДвП - „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора;
- чл.67, ал.1 от ППЗДвП - Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно
най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка - да използва най-дясната свободна лента;
- чл.68 от ППЗДвП - На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено:
Когато платното за движение има две пътни ленти
- да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при
изпреварване и заобикаляне;
и по непредпазливост е причинил
смъртта на С.С.П. ЕГН ********** *** - престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ вр. чл.342, ал.1 от НК.
Съдът конституира П.Б.П. и С.П.П. като частни обвинители,
които се представляват от адв. М.Т.,
редовно упълномощен в качеството му на повереник.
Представителят на Окръжна Прокуратура – гр.
Пловдив в пледоарията си в хода на съдебните прения поддържа изцяло
повдигнатото обвинение от фактическа и правна страна така, както са изложени в
обвинителния акт. Счита, че обвинението е доказано както от обективна, така и
от субективна страна и от събраните в хода на наказателното производство гласни
и писмени доказателства се установя, че подс.К. е
извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.
чл. 342, ал.1 от НК, с оглед на което предлага да бъде признат за виновен. Твърди,
че от събраните по делото доказателства се установява безспорно, че подсъдимият
е спрял в един по-късен етап, отколкото е трябвало, в резултат, на което е
настъпило деянието. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване
от свобода, което да бъде определено при превес на отегчаващи вината
обстоятелства – да бъде съобразено обстоятелството, че същият е преместил
пострадалата след удара. Да бъде съобразено, че същият е осъждан за
престъпления по чл.343, ал.3 вр. чл.342, ал.1 от НК и
два пъти за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, а наложените глоби по
цитираните осъждания не са платени и са погасени по давност. Отделно е осъждан
и за извършена кражба в немаловажен случай. Отделно са налице и лоши
характеристични данни, което е видно от приложената справка на досъдебното
производство, от която е видно, че има 9 броя наказателни постановления. С
оглед на изложеното, представителят на ОП-Пловдив предлага на подс.К. да бъде наложено наказание лишаване от свобода,
което да бъде изтърпявано ефективно, а не при условията на чл.66 НК, като бъде
наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС със срок от 3 години
над размера на лишаването от свобода, като направените по делото разноски да се
възложат на подсъдимия.
Частните обвинители П.Б.П. и С.П.П., лично и чрез повереника си адв. М.Т. считат, че от събраните в хода на съдебно
следствие и досъдебно производство доказателства се установява, че именно
подсъдимият е извършил, както от обективна, така и от субективна страна
престъплението, за което е предаден на съд. Адв. Т. заявява, че подсъдимият е управлявал автомобила в градски
условия при свечеряващо се време, при наличието на
дъжд и в този момент във всички случаи е бил длъжен да бъде по-наблюдателен и
да предвиди, че някой може да се озове на пътното платно. В същото време
починалата П. се е прибирала от заведението към дома си и обективно е нямало
как да се движи по тротоара, тъй като целият е бил засипан със строителни
материали, нямало е къде да се движи. Тя просто е заобиколила
локвите и в този момент подсъдимият я е застигнал с автомобила и е настъпил
ударът. Трябвало е да бъде двойно по-внимателен и да се съобрази с наличието на
пешеходец на пътя и да реагира своевременно с натискане на спирачката, да спре
или да го заобиколи. Защитата твърди, че в случая
няма данни за такава реакция, напротив подс.К. е
продължил с още 28 метра движението си, а след това е преместил трупа, тъй като
пострадалата се е озовала на тротоара, а не пред автомобила т.е. след
настъпване на удара, неговото съзнание е било да прикрие следите си, а не да
окаже първа помощ на пострадалата. От екпертизата по
досъдебното производство, съдебната фаза и допълнителната такава, се
установява, че при изследване на всички посоки на движение на пострадалата, във
всички тези случаи подсъдимият е имал възможност да реагира своевременно - или
да натисне спирачки, или да заобиколи. От
допълнителната експертиза се установява, че дали фаровете са били настроени за
ляво или дясно движение, пострадалата е попадала в осветеността на фаровете,
т.е. можел е да я възприема своевременно. Предвид изложеното адв.Т. счита, че тезата на защитата за т.нар. „случайно
деяние“ е несъстоятелна. Предлага съдът при определяне на наказанието да
съобрази, че разкаянието на подсъдимия идва в един много късен за неговите доверители
етап и смекчаващи вината обстоятелства не са налице. Предлага на подс.К. да бъде наложено ефективно наказание при условията
на чл.54 от НК, защото е с обременено съдебно минало, осъждан е с четири
съдебни акта, като два от тях са за
престъпления по транспорта. Едно от тях е за управление без книжка,
следващото от 2008 г. е за причиняване на средна телесна повреда на две лица,
което показва една градация и то възходяща – вместо да се поправи деецът се стига
до деяние с фатален резултат – престъпление, стигнало до смърт и отново на
пътя. Наличието на справката за нарушения по ЗДвП е отегчаващо вината
обстоятелство, касае се за лоши характеристични данни, поради настъпила
реабилитация. По отношение наличието на данни за съпричиняване
от страна на пострадалата, представителят на частното обвинение счита, че то
трябва да е в ниска степен от нейна страна, тъй като е нямало къде да се движи
до вкъщи. Предлага на подсъдимия да се определи наказание в размер на четири
години лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно и да му се отнеме
книжката за минимум четири години.
Защитата на подсъдимия, в лицето на адв.
К.Д. заявява, че в диспозитива на обвинителния
акт прокуратурата е отбелязала, че неговият подзащитен
е осъждан, а този факт е неверен и още с диспозитива
на обвинителния акт съзира една преднамереност, която не подобава на общите
правила, които законодателят вменява на представителя на обвинението, че той
трябва да събира, както доказателства за евентуална вината на лице, което е
извършило дадено обвинение, така и доказателства в негова подкрепа, а такъв
баланс липсва. Твърди, че от събраните в хода на делото доказателства не се
установява подс.К. да е нарушил правилата визирани в
разпоредбата на чл.116 от ЗДвП и чл.67, ал.1 от ЗДвП. Моли съда да отчете с
каква скорост се е движил неговият подзащитен – под
разрешената за населено място скорост. Второ, навлязъл е в зона, в която нямало
хора, часът, времето и климатичните условия - тъмно като в рог, вали из ведро,
движи се по път където няма ограничение на скоростта, а отделен въпрос е къде е
била пешеходката, къде се е движила, с какви дрехи и как се е движила по
пътното платно. Твърди, че неговият подзащитен не е
забелязал пешеходката и основното нещо, което следвало да се изясни дали
пешеходката, когато се е появила на пътното платно, е могла да бъде възприета
от водача на МПС-то като препятствие или като заплаха, но това, за съжаление,
според него не било изяснено. Моли съда да съобрази при определяне на
наказанието, че подсъдимият има четири деца, които е изгледал и изучил, работи
непрекъснато, но тъй като ситуацията в страната е такава, е следвало и е бил
принуден да работи в чужбина, но за да бъде на разположение на съда, той не е
заминал за чужбина. Освен това веднага след произшествието подсъдимият е слезнал от колата, проверил е пулса на пострадалата, обадил
се е на Бърза помощ, на полицията и е оказал съдействие и желание да
транспортира пострадалата, но хората, които идват впоследствие му забраняват.
Той, след като е видял какво е направил е извършил всичко възможно да окаже
съответната помощ, а това е доказано по категоричен начин от свидетелските
показания на органите на полицията. Предвид изложеното защитата счита, че
правната квалификация по обвинителния акт е неточна и невярна и предлага ако се
приеме, че под.К. е извършил деяние, то е извършил деянието по чл.343а НК, т.е.
е оказал необходимата възможна помощ след настъпилото събитие и липсват данни
да е местил пострадалата или да се укрие. Счита също така, че твърдението на
прокурора и частното обвинение за лоши характеристични данни е невярно, защото фишове
не за превишена скорост, а за неправилно паркиране и неслагане на колан. Най-важният
момент според защитата е, че подсъдимият остава на местопроизшествието, без да
има никой там и действа така, както действа един отговорен гражданин – той се
обажда на тел.112, той иска да дойде Бърза помощ и полиция, той иска да помогне
на пострадалата - никой друг. Предлага съда да определи справедливо наказание
към минимума, защото отегчаващи вината обстоятелства няма и да се приложи
института на чл.66 НК, защото нито генералната, нито индивидуалната превенция
по отношение на него води до извода, че трябва да бъде реално осъден. Моли да се
освободи МПС-то, което да бъде върнато на неговия доверител и да зачетете
времето, през което е лишен от право да управлява МПС.
Подс.М.Н.К. заявява,
че се признава за виновен и съжалява много за случилото се, като след приключване
на делото и изтърпяване наказанието, ще замине за Германия, където е
семейството му. Моли за минимално наказание и да не ходи в затвора.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
след като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимият М.Н.К. е роден на ***
***. Живее в същия град. Той, българин, български гражданин. Женен с четири деца.
Завършил е седми клас. Безработен с
ЕГН **********.
Подсъдимият
е осъждан четири пъти както следва:
Със
споразумение от 19.04.2002 г. на Районен съд гр. Пловдив по НОХД № 271/2001 г.
по описа на същия съд за кражба в немаловажен случай чрез използване на МПС, по
което е реабилитиран.
С
присъда от 16.05.2004 г. на Районен съд гр. Пловдив по НОХД № 454/2004 г. по
описа на същия съд за престъпление по чл.343в, ал.2 вр.
ал.1 от НК, като му било наложено наказание „глоба“, която подсъдимият не
заплатил и била погасена по давност.
С
присъда от 15.10.2004 г. на Районен съд гр. Пловдив по НОХД № 2013/2004 г. по
описа на същия съд за престъпление по чл.343в, ал.2 вр.
ал.1 от НК, като му било наложено наказание „глоба“, която подсъдимият не
заплатил и била погасена по давност.
Със
споразумение № 166/11.12.2008 г. по НОХД № 1499/2008 г. по описа на Районен съд
гр. Пловдив за престъпление по чл.343, ал.3, пр.4, б.„а“ вр. ал.1,
б.„б“ пр.2-ро вр.чл.342 ал.1 от НК и му било наложено
наказание „Пробация“ за 1 година и 10 месеца, както и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
За
всички посочени осъждания е настъпила реабилитация.
Подсъдимият
К. притежавал Свидетелство за управление на МПС, което му било издадено на
29.01.2007 г., като на същия били съставени 9 броя актове за установяване на
административно нарушение по Закона за движение по пътищата и Кодекса на
застраховането, за нарушения както следва: на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, на
чл.183, ал.2, т.4 от ЗДвП, на чл.181 от ЗДвП, на чл.100, ал.1 т.3 от ЗДвП, на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.104а от ЗДвП, на чл.139, ал.2 т.3 от ЗДвП, на
чл.315, ал.1 от КЗ, на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. За
посочените административни нарушения били издадени съответните наказателни постановления,
като за периода от придобиване правоспособността за управление на МПС до
момента на подсъдимия били отнети 17 контролни точки, били му наложени
наказания глоби, като част от тях обвиняемият не заплатил. На К. били наложени
и фишове, влезли в сила, за нарушени разпоредби на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, чл.15,
ал.1 от ЗДвП, чл.6, т.1 от ЗДвП, от Областни дирекции на МВР гр.Пловдив и
гр.София.
На
16.12.2018 г. подсъдимият М.Н.К. управлявал собствения си лек автомобил марка
„БМВ“ модел „530Д“ с per.
№ ********, който бил с дясно разположен волан, в гр.С., обл. Пловдив, като се движел по бул.„************“ в посока
от север на юг в средата на пътното платно. Ширината на платното за движение
била 7,20 метра, настилката на пътя била асфалтова, без дупки и неравности,
времето било дъждовно, поради обилен валеж, асфалтът бил мокър. Участъкът от
пътя бил прав и хоризонтален. На 16.12.2018 г. в гр.С. слънцето изгряло в 07:45
часа и залязло в 16:48 часа, като влажността варирала между 96% и 100% и имало
регистрирани валежи от дъжд и ръмеж с временни прекъсвания. Около 18:30 часа,
когато обвиняемият шофирал в гр.С., по посочения булевард, слънцето било
залязло, а пешеходката С.С.П. се намирала на платното
за движение пред автомобила. Подсъдимият К. се движел с 49 км/ч, като скоростта
му била съобразена технически с конкретната пътно-климатична обстановка и
конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини. Въпреки
горното, след като възприел жената, не реагирал своевременно на опасността от
удар и така настъпил удар в предната част на л.а. „БМВ“, като подс.К. ударил с автомобила си покойната П. в
дясно-странично при изправено положение на тялото спрямо автомобила. След удара
пешеходката С. П. паднала на платното за движение пред автомобила и била
преместена от обвиняемото лице в дясната част на пътя, като горната част на
тялото била върху тротоара, с долната част на тялото, върху платното за
движение и била разположена перпендикулярно на платното за движение. Ударът
между лекия автомобил и пешеходеца настъпил върху платното за движение в
конфликтната точка на първоначалния контакт, като по дължина бил разположен на
19,5-20,5 метра северно от ориентира, приет в протокола за оглед, а по ширина
около 4,0-4,5 метра западно от източната граница на платното за движение. След удара пешеходката С.С.П. паднала на платното за движение пред автомобила. Подсъдимият
слезнал от автомобила и проверил дали пострадалата
има пулс и диша и дали си е глътнала езика, след което я преместил на мястото и
в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. След като установил, че пострадалата има пулс и диша веднага
взел телефона ползван от сина му и се обадил на обадил на тел. 112, като
съобщил за настъпилото произшествие и
помолил да изпратят линейка. На място пристигнал
екип на Спешна помощ със закъснение, който установил смъртта на пострадалата П..
На мястото на произшествието пристигнал и екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
на МВР Пловдив.
За да постанови присъдата си Съдът
прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка.
Същата се установява от показанията
на свидетелите Д.С.К., Н.М.К., М.К.М.,
Н.П.Г., Д.П.Б., С.П.П., П.Б.П., С.Н.А. и К.И.А. и
обясненията на подсъдимия в кредитираната им от съда част депозирани в хода на
съдебното производство, от показанията на свидетелите С.П.П. и Н.М.К.,
дадени в досъдебната фаза на процеса и приобщени по предвидения в чл.281 от НПК
ред, от приложените по делото писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествието
и фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум
към него, удостоверение за наследници, удостоверение за съпруга и родствени
връзки, справка за атмосферните условия на 16.12.2019 г., схема на пътния
участък на бул.“Ш. с.“, гр.С. в участъка на процесното
ПТП и протокол за приемане на извършени СМР в същия участък, справка от
Областно пътно управление – Пловдив, приемно предавателни протоколи, разписка,
протокол за обиск на лице, справка от централната база на КАТ за собственост на
МРС, издадена от КАТ справка за нарушител, справка съдимост, характеристична
справка, препис на договор за застраховка гражданска отговорност, талон на
автомобил и контролен талон, справка от „Космо България Мобайл“
ЕАД относно собствеността на мобилен телефон № ************ и справка
и компакт диск, съдържащ пет броя
аудио записи на приетите повиквания от номер *********, **********, ***********
и **********, изготвена от център 112, автотехническа
експертиза, комплексна автотехническа/съдебно-медицинска
експертиза, съдебномедицинска експертиза на труп, съдебно-химическа експертиза
и допълнителна
тройна автотехническа експертиза.
От наличня
по делото доказателствен материал, събрани и
проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по безсъмнен начин се
установи осъществяването на деянията, предмет на настоящото наказателно
производство, неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и
авторството.
Единственото противоречие което се
очерта между доказателствата е относно това дали подс.
М.К. е преместил тялото на пострадалата веднага след ПТП-то, което всъщност
няма съществено отношение към основния предмет на доказване - въпроса за съставомерността на деянието. От анализа на събраните по
делото доказателства, вината на подсъдимия се установява по непораждащ съмнение
начин. Налице е пряка кореспонденция между отделните видове доказателства,
писмени и гласни такива. В мотивите си съдът анализира всички тях по отделно и
в съвкупност.
За да формира направените по-горе
изводи, съдът кредитира свидетелските показания на очевидеца на част от
случилото се, Н.М.К. дадени в хода на проведеното съдебно
следствие с изключение на тези части за който на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК са констатирани противоречия
между показанията дадени от свидетеля К. в съдебно заседание и тези дадени в хода на
досъдебното производство пред разследващия орган, находящи
се на 74,75-76
от досъдебното производство, протокол от разпит от 16.12.2019 г. по отношение
обстоятелствата видял
ли е свидетеля какво са блъснали с автомобила; кой е попитал и кой е отговорил
пострадалата жена има ли пулс и дишане, с каква скорост са се движили с
автомобила преди пътното-транспортно произшествие, като съдебно заседание
заяви, че „По едно време
се чу удар. И двамата с баща ми слезнахме от колата.
Той установи, че е жена…“, „Докато бях вътре в колата, бях с наведена глава към
телефона и не видях какво блъснахме с колата. Преди удара не видях с каква
скорост баща ми се движи с колата, защото в колата бях с наведена глава към
телефона...“, „Хората попитаха баща ми дали жената има пулс и там чух, че тя
има пулс…“,
а в последствие заявява, че „Хората там
попитаха баща ми дали жената има пулс и той отговори, че има пулс...“. В разпита на
досъдебното производство е заявил, че когато се движили по улицата, автомобила
се е движил с около 30 км/ч. и погледът му бил надолу, а когато чул удар си
вдигнал погледа към предното стъкло и видял човек, който лежи по средата на
предния капак по гръб. В този момент баща му набил спирачките и човека се
изхлузил от капака и паднал на асфалта. В досдебното
производство е заявил категорично, че един от дошлите след това 5-6 човека е
попитал дали пострадалата има пулс и дали диша, а баща му е отговорил, че има
пулс и диша. При констатираните от съда противоречия св.К. заяви: „Днес в залата, което
казвам, това е вярното. Тогава, когато бях разпитван, бях в шок и не знаех
какво говоря. Тогава бях много притеснен. Аз не съм казал, че не си спомням
всичко. Не знам как сега си спомням какво се е случило тогава, а когато са ме
разпитвали не съм си спомнял и съм говорил други работи.“
По отношение на посочените
обстоятелства съдът дава вяра на заявеното от свидетеля на досъдебното
производство пред разследващия орган. На първо място разпита пред съдия и този
пред органа на досъдебното производство са били направени непосредствено след
извършване на процесното престъпление и то в присъствие на
педагог, който се и подписал под протокола за разпит. Освен това самият
свидетел не може да даде разумно обяснение за това заявявайки „Аз не съм казал, че не си
спомням всичко. Не знам как сега си спомням какво се е случило тогава, а когато
са ме разпитвали не съм си спомнял и съм говорил други работи.“
Съдът не дава вяра на показанията на св.К. и в частта
в която заявява, че баща му – подс.К. не е местил
тялото на пострадалата от мястото където се е намирало след последвалия удар
между нея и автомобила до мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума
на местопроизшествието, както и че св.С.П., син на пострадалата е удрял баща му
и автомобила им. Тези твърдение се оборват по един категоричен начин от
показанията на св.К.А., който пред съда заяви, че опитвайки се да си спомни, му
се струва, че човекът, който излезнал от автомобила
след ПТП-то и се надвесил над нещо, тогава тротоарът бил чист, а след като
минали с автобуса пострадалата била на него. Твърдението на св.К. се оборва и
от показанията на св.Н.Г., който в разпита пред съда заяви, че до като чакал на
автобусната спирката и валяло много силно, някъде от порядъка на 100-200 метра
се чуло „Туп“. След това спрял автомобил и видял, че
от него слезнал човек. Светлините осветили човека,
който слезнал от колата и придърпал паднал човек на
тротоара. Показанията на двамата свидетели се подкрепят и от заключението на
назначена и приета от съда допълнителна тройна автотехническа
експертиза, в което вещото лице изследвайки механизма на ПТП-то е приел, че след
удара пешеходката С.С.П. е паднала на платното за
движение пред автомобила, след което е била преместена на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед.
В показанията си св. С.П., син на пострадалата категорично отрича да е
удрял подсъдимия и неговия автомобил. Това се потвърждава и от показанията на
св.С.А., полицейски служител, посетил ПТП-то. Св.А. заяви пред съда, че синът
на пострадалата се е държал малко грубо, но не е видял да нанася удари. Освен
това нито един от свидетелите, които са се озовали на място след инцидента не е
заявил в показанията си св.П. да е нанасял удари на подсъдимия и по автомобила
му. За подобни обстоятелства не съобщава и подсъдимия в обясненията дадени пред
съда.
В останалата част съдът кредитира
показанията на свидетеля Н.К. като непротиворечиви, последователни,
логични и съответстващи на останалите кредитирани доказателства по делото. В тях
пред съда детайлно разказа как през деня с баща му били в гр.Пловдив. След като се прибрали,
искал да отида до ромската махала до един приятел да си играе. Било тъмно и валяло
и баща му казал, че ще го закара. Качили се в колата и тръгнали само двамата,
като той седнал отзад и си гледах надолу в телефона.Автомобила се е
движил с около 30 км/ч. По едно време се чул удар и си вдигнал
погледа към предното стъкло и видял човек, който лежи по средата на предния
капак по гръб. В този момент баща му набил спирачките и човека се изхлузил от
капака и паднал на асфалта.
Двамата слезнали от колата и баща му установил, че това
е жена и проверил, че пострадалата има пулс и диша. Освен това видял, че си е
глътнала езика, като бръкнал с пръст в устата и извадил езика. След това баща му взел
неговия телефон и се обадил на „телефон 112“ да дойде линейка, а след това се
обадил и на полицията. Баща му се обадил и на чичо му да дойде, да не стане
някаква беля. Докато чакали дошъл синът на пострадалата, който бил афектиран и
се държал агресивно, поради което с баща му се скрили в техния автомобил и се
заключили вътре. След това свидетелят се качил в колата на чичо му, защото
когато пристигнала патрулката с полицаите, баща му се
качил при тях. По късно св.К. и баща му били отведени в КАТ при ОД на МВР –
Пловдив, където били разпитани.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетеля П.П., съпруг на пострадалата и свидетеля С.П., син на пострадалата С.С.П. дадени в хода на проведеното съдебно включително и на
тази част от показанията на С.П. за която на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК е констатирано противоречие
между показанията дадени от него в съдебно заседание и тези дадени в хода на
досъдебното производство пред разследващия орган, находящи
се на л. 80 - гръб
от досъдебното производство по отношение това какво е споделил с него подс.
К. непосредствено след ПТП-то като причина за настъпването му, като
съдебно заседание заяви, че подсъдимият не му е казвал каква е причината за
ПТП-то, а в разпита на досъдебното производство е заявил, че подсъдимият му
заявил, че причината за ПТП-то и да не види майка му била, че бил заслепен от
друг автомобил. Още повече, че при констатираните от съда противоречия св.С.П.
заяви, че не си спомня
въобще да е чул подобни думи, а е възможно и да е забравил.
По отношение на посоченото
обстоятелство съдът дава вяра на заявеното от свидетеля в хода съдебното производство,
защото от събраните по делото доказателства не се установява подс.К. да е бил заслепен от насрещен автомобил, като нито
подсъдимият нито неговият син твърдят да имало такъв автомобил по време на
ПТП-то.
Пред съда свидетелите П. /баща и син/ разказват подробно как
на 16.12.2018 г. са били в къщи заедно с пострадалата, която по късно отишла да
пие чай с нейна приятелка. След около час нейна приятелка отишла в тях и казала
че пострадалата С. П. е блъсната от автомобил. Според тях това се случило около
17.00 часа. Когато отишли на мястото на ПТП-то заварили пострадалата
нереагираща, изпъната и издърпана на тротоара с глава настрани, краката и били
към пътя, а част от тялото на тротоара. С. П. била на разстояние 4 - 5 метра от
автомобила - „БМВ“ петица, с десен волан. Заявяват, че чули подсъдимия да
казва, че не е видял какво е блъснал. Този участък от улицата имал от едната
страна на тротоара осветление, което светело. От другата страна тротоарът бил
насипан със строителни работи – павета, бордюри. По тротоара от другата страна
не можело да мине човек. Строителните материали били от страната, където майка
му лежала, в нейната посока на движение. Като отишли на място по пътното платно
имало вода, имало и лек дъжд. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите П.П. и С.П., като непротиворечиви, последователни,
логични и съответстващи на останалите кредитирани доказателства по делото.
Съдът се
довери изцяло и на показанията на св.
М. К.М. дадени пред съдебния
състав. В
показанията си пред съда заяви, че на
16.12.2018 г. била в дома на родителите си в гр.С. и тръгнала с личния си автомобил
да се прибира в дома си в гр.Пловдив. Било много тъмно и валяло. Понеже на
улицата от дома на родителите й към центъра на гр.С. имало „легнал полицай“ –
препятствие на пътя, не ускорила веднага, а карала много бавно. Точно преди да
премине „легналия полицай“ осветила силует и видяла лицето на съседката им С. П.,
която вървяла по средата на улицата и я подминала. Пострадалата П. била с
качулка, с яке и вървяла бавно по осевата линия по средата на улицата. В
момента на разминаването им П. била по средата на „легналия полицай“. Улицата
имала улично осветление, но свидетелката не си спомня дали е работело. В този
участък на улицата се извършвал ремонт и по тротоара не можело да се върви, а от
мястото където се разминала с пострадалата до нейната къща разстоянието било
200-300 метра. Съдът кредитира изцяло показанията на св. М., като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на останалите
кредитирани доказателства по делото.
Съдът се довери изцяло и на показанията
на св. Н.П.Г. и К.И.А..
Пред съда двамата разказват, че на 16.12.2018 г. били на автобусната спирка,
намираща се до кафе с магазин на бул.“Ш. с.“ в гр.С. и чакали автобус, тъй като
трябвало да ходят на работа във фирма „Готмар“ гр.С..
Валяло много силно и някъде от разстояние 100-200 метра по улицата чули някакъв
такъв шум, наподобяващ удар. Спрял автомобил и видели, че от него слиза човек,
който бил осветен от светлините му, но не различил кой е. Видели също, така че
човекът, който слезнал от автомобила придърпал паднал
човек на тротоара. На спирката били само
двамата. Веднага след случилото се св.А. влезнал в заведението до спирката и
казал, че на улицата е блъснат човек. В този момент дошъл автобуса и двамата
свидетели се качили на него. Автобусът потеглил и заобиколил
автомобила на подсъдимия К.. Свидетелят видял автомобила, но не видял
пострадалата, защото било тъмно. Показанията на свидетелите Н.Г. и К.И.А. са
последователни, логични и непротиворечиви. Описаните факти се потвърждават и от
останалите кредитирани доказателства по делото, поради което и им бе дадена
вяра.
По делото като свидетел беше
разпитан и Д.П.Б.
***, съдържател на кафене с магазин в гр.С.. В показанията си пред съда
свидетелят заяви, че на
16.12.2018 г. бил в заведението и била нормална работна вечер. Пострадалата С. П.
била в кафето, където ходила всяка вечер. Две минути след като си тръгнала П.,
през отворените врати на заведението се чул удар. В този момент в заведението
влезнал св. А. и казал, че нещо е станало да отидат да видят. Тогава св.Б. излезнал от заведението, отишъл и видял пострадалата С. П.
да лежи на тротоара. Навън валяло доста и било тъмно, като на улицата по
принцип имало осветление, но свидетелят не си спомня дали е работело същата
вечер. Видял, че автомобилът на подсъдимия бил с обратен волан. Автомобила бил
спрял, където е бил удара, на пътното платно по посоката на движението. Преди
да чуе удара не чул шум от спирачки. Б. отишъл първи на местопроизшествието.
Пострадалата била на тротоара, перпендикулярно на колата и нямаше признаци на
живот, въпреки това и той се обадил на тел.112. На тротоара се е правил ремонт
и според свидетеля не можело да се ползва. До автомобила заварил подс. К. и синът му. От заведение на пострадалия до мястото
където настъпило ПТП-то било около 150-200 метра. Впоследствие Б. отишъл и взел
личния си автомобил за да освети местопроизшествието, а междувременно
пристигнала и полицията. Съдът кредитира изцяло и показанията на св.Д.Б.
като правдиви, последователни, логични и непротиворечиви. Същите не са в
противоречие и с останали събран по делото доказателствен
материал.
Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля С.Н.А.
– полицейски служител в РУ „Труд“ при ОД на МВР- Пловдив, дадени пред съдебния
състав, относно работата си по настоящият случай. В показанията си разказва как
на в деня на процесното пътнотранспортно произшествие
бил нощна смяна в районното управление в с. Труд. Били изпратени на мястото, но
закъснели, поради друг случай. Закъснели с около 10-15 минути. Времето тогава било
много лошо - валяло дъжд и било тъмно. Когато отишли завари подс.К.,
съпругът на пострадалата и нейният син, който се държал грубо с тях заради
закъснението им. Не си спомня дали е имало други свидетели. Бърза помощ
пристигнала на местопроизшествието след тях. Св.А. в показанията си твърди, че
тротоарът на улицата бил разкопан и почти не се виждал, а пострадалата била
паднала между банкета и пътното платно. Отишли до нея и констатирали, че е
починала. Описаните обстоятелства бяха категорично и недвусмислено потвърдени
от свидетеля А. в съдебно заседание. Съдът им даде изцяло вяра, защото същите
са логични непротиворечиви по между се и с останалите кредитирани доказателства
по делото.
По
делото е разпитан като свидетел и Д.С.К., брат на пострадалата С. П.. Показанията
му нямат пряко отношение към инкриминираното деяние. Заявява, че не е
присъствал на инцидента, а в последствие разбрал, че сестра му е починала.
Разбрал, че е била блъсната от автомобил, но не се е интересувал за подробности
и не знам как е станало ПТП-то. Не разбрал кой е блъснал сестра му. За
случилото се разбрал от племенника му. Съдът кредитира показанията на св.К.
като последователни, логични и непротиворечиви.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия М.К. в частта в която твърди, че не е местил тялото на пострадалата С.
П. от мястото където се е намирало след последвалия удар между нея и автомобила
до мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието. Това е и единственият спорен въпрос по делото.
Твърдението на подс.К., както бе посочено по-горе се
оборва категорично от показанията на св.К.А.
и св.Н.Г.. А. заявява, че опитвайки
се да си спомни, му се струва, че човекът, който излезнал
от автомобила след ПТП-то и се надвесил над нещо, тогава тротоарът бил чист, а
след като минали с автобуса пострадалата била на него. Св. Г. в показанията си
твърди, че до като чакал на автобусната спирката и валяло много силно, някъде
от порядъка на 100-200 метра се чуло „Туп“. След това
спрял автомобил и видял, че от него слезнал човек.
Светлините осветили човека, който слезнал от колата и
придърпал паднал човек на тротоара. Отделно, защитната позиция на
подсъдимия се опровергава и от заключението на назначена и приета от
съда допълнителна тройна автотехническа експертиза в
което вещото лице изследвайки механизма на ПТП-то е приел, че след удара пешеходката С.С.П. е паднала на платното за движение пред автомобила,
след което е била преместена на мястото и в положението отразени в протокола за
оглед. В останалата част съдът кредитира и дава вяра на обясненията на подс.К., като логични, непротиворечиви и съответстващи на
останалия събран по делото доказателствен материал. В
тях заявява, че не е видял пострадалата, защото времето било, а и била с
тъмни дрехи. Когато слезнал от автомобила първо
пипнал дали жената има пулс и погледнал дали си е глътнала езика. Видал, че
пострадалата има пулс и веднага казал на сина му да набере тел. 112, след което
взел телефона и разговарял със служител, като му обяснил, че е станало ПТП,
къде се намира и помолил да изпратят бърза помощ. След това изчакали линейката,
която се забавила много. Заявява, че се признава за виновен и съжалява за случилото
се.
В хода на досъдебното
производство била назначена и изготвена автотехническа
експертиза, като от приетото в хода на съдебното следствие се установява, че:
- Ударът е настъпил
върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира: По дължина на около 19,5-20,5 метра северно
от ориентира приет в протокола за оглед. По широчина на около 4,0-4,5 метра
западно от източната граница на платното за движение.
- Скоростта на л.а.
„БМВ 530D” в момента на удара е била около 49 км/ч. При липса на
обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се
приеме, че това е била скоростта на движение и преди задействане на спирачната
система.
- Когато водачът на
л.а. „БМВ 530D” е бил на разстояние равно и по- голямо от пълния
спирачен път (опасна зона), пешеходката С.С.П. се е
намирала на платното за движение и водачът на л.а. „БМВ 530D” при своевременна реакция и задействане на спирачната
система е имал техническа възможност да установени автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
- Водачът на л.а.
„БМВ 530D” е имал техническа възможност да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране със скоростта с която се е движел, при
своевременна реакция и задействане на спирачната система.
- В случая технически съобразената скорост с
атмосферните условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси
светлини е била 72 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „БМВ 530D” 49 км/ч е била технически съобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на
къси светлини.
- Най-вероятен, от
техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие:
Водачът М.Н.К. е
управлявал л.а. „БМВ 530D”
по платното за движение на бул. „Ш.
с.“ в гр. С. в посока от север на юг. През това време пешеходката С.С.П. е била на платното за движение пред автомобила. Водача
на л.а. „БМВ 530D” не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходката С.С.П., а е направил това с около 0,9
секунди закъснение и така е настъпил удар в предната част на л.а. „БМВ 530D“. След удара пешеходката С.С.П.
е паднала на платното за движение пред автомобила, след което е била преместена
на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума
на местопроизшествието, а л.а. „БМВ 530D”
се е установил на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
- Основни причини за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
1. Пешеходката С.С.П. е била на платното за движение на място и в момент,
когато това не е било безопасно.
2. Водачът на л.а.
„БМВ 530D” - М.Н.К. не е реагирал своевременно на опасността от
удар с пешеходката С.С.П..
Вещото лице по
данните от ДП и анализа е разработило динамична мащабна скица на
местопроизшествието, която е приложена като неразделна част към автотехническата експертиза.
В хода на съдебното
следствие е прието заключението на назначената по досъдебното производство
комплексна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза, като според вещите лица:
- Ударът е настъпил
върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която
приблизително се намира:
По дължина на около
19,5-20,5 метра северно от ориентира приет в протокола за оглед.
По широчина на около
4,0-4,5 метра западно от източната граница на платното за движение.
- Предвид описаните
по време на аутопсията травматични увреждания по долните крайници на трупа (кръвонасядане по кожата на колянната
става на десен долен крайник, отслояване на кожата на
десен крак в областта на колянната става и дълбоко кръвонасядане в същата област, дълбоко кръвонасядане
на меките тъкани в областта на лява колянна става, кръвонасядане на предна връзка в дясна колянна
става) най-вероятно е ударът да е дясно-странично при изправено положение на
тялото.
- Скоростта на л.а.
„БМВ 530D” в момента на удара е била около 49 км/ч. При липса на
обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се
приеме, че това е била скоростта на движение и преди задействане на спирачната
система.
- Когато водачът на
л.а. „БМВ 530D” е бил на разстояние равно и по- голямо от пълния
спирачен път (опасна зона), пешеходката С.С.П. се е
намирала на платното за движение и водачът на л.а. „БМВ 530D” при своевременна реакция и задействане на спирачната
система е имал техническа възможност да установени автомобила преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
- Водачът на л.а.
„БМВ 530D” е имал техническа възможност да избегне произшествието
чрез безопасно екстрено спиране със скоростта с която се е движел, при
своевременна реакция и задействане на спирачната система.
- В случая технически
съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на осветеност
при движение на къси светлини е била 72 км/ч. Скоростта на движение на л.а.
„БМВ 530D” 49 км/ч е била технически съобразена в конкретната
пътно-климатична обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на
къси светлини.
- Най-вероятен, от
техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно
произшествие:
Водачът М.Н.К. е
управлявал л.а. „БМВ 530D”
по платното за движение на бул.
„6-ти септември“ в гр. С. в посока от север на юг. През това време пешеходката С.С.П. е била на платното за движение пред автомобила. Водача
на л.а. „БМВ 530D” не е реагирал своевременно на опасността от удар с
пешеходката С.С.П., а е направил това с около 0,9
секунди закъснение и така е настъпил удар в предната част на л.а. „БМВ 530D“. След удара пешеходката С.С.П.
е паднала на платното за движение пред автомобила, след което е била преместена
на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума
на местопроизшествието, а л.а. „БМВ 530D”
се е установил на мястото и в
положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието.
- Основни причини за
настъпилото произшествие от техническа гледна точка са:
Пешеходката С.С.П. е била на платното за движение на място и в момент,
когато това не е било безопасно.
Водачът на л.а. „БМВ 530D” - М.Н.К. не е реагирал своевременно на опасността от
удар с пешеходката С.С.П..
Вещите лица по
данните от ДП и анализа са е разработили динамична мащабна скица на
местопроизшествието, която е приложена като неразделна част към експертиза.
По делото е прието
заключението на назначената по досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза на труп. При изследването на трупа на С.С.П.
вещото лице е установило: пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък
на ниво 1ви шиен прешлен с размекчаване на гръбначния
мозък на нивото, отделяне от първи шиен прешлен от черепа, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки по
основата на мозъка и вляво тилно- теменно, кръв в мозъчните стомахчета;
кръвонасядане по меките черепни покривки вляво
теменно-тилно, счупване на 11 ребро двустранно, счупване на тялото на 11 гръден
прешлен, разкъсване на черния дроб, кръвонасядане по
кожата на колянната става на десен долен крайник; отслояване на кожата на десен крак в областта на колянната става и дълбоко кръвонасядане
в същата област, дълбоко кръвонасядане на меките
тъкани в областта на лява колянна става, кръвонасядане на предна връзка в дясна колянна
става.
Според вещото лице
смъртта на С.С.П. се дължи на пълно прекъсване на
гръбначния мозък от продълговатия мозък на ниво първи шиен прешлен с възходяща
парализа на жизненоважни мозъчни центрове - на дишането и сърдечната дейност.
Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд
тъп предмет с голяма кинетична енергия, като е възможно да са получени при
настъпилото ПТП на 16.12.2018 г. като пешеходец, ударен от моторно превозно
средство. Смъртта се намира в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното
ПТП.
Липсата или наличието
на алкохол в кръвта няма отношение към настъпването и причината за смъртта.
Състоянието на трупа,
преценено по послесмъртните изменения, отговаря на
смърт от първо денонощие.
От заключение на
назначената в хода на досъдебното производство съдебно-химическа експертиза /л.
163-168/, прието от съда в хода на съдебното следствие се установява, че в
изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето С. П. не се е доказал
етилов алкохол.
В
хода на съдебното следствие е назначена и приета от съда допълнителна тройна автотехническа експертиза, като от заключението на вещите
лица, отговорили на поставените конкретни въпроси се установява, че няма данни къде е паднала
пострадалата след ПТП-то, както и няма данни колко и на къде е била преместена.
Анализа е извършен от вещите лица при възможни положения, при които
преместването на тялото ще е по най късия път, при което разстоянието на
отхвърляне на тялото след удара е едно и също при възможните положения на
тялото преди преместването му.
Предвид описаните по време на аутопсията травматични увреждания по долните
крайници на трупа (кръвонасядане по кожата на колянната става на десен долен крайник, отслояване
на кожата на десен крак в областта на колянната става
и дълбоко кръвонасядане в същата област, дълбоко кръвонасядане на меките тъкани в областта на лява колянна става, кръвонасядане на
предна връзка в дясна колянна става) най - вероятно е
ударът да е дясно - странично при изправено положение на тялото, според
експертите. Ударът е настъпил върху платното за движение в конфликтна точка на
първоначален контакт, която приблизително се намира: ПО ДЪЛЖИНА на около 19,5 -
20,5 м северно от ОРИЕНТИРА приет в протокола за оглед, а ПО ШИРОЧИНА около 4,0
- 4,5 м западно от източната граница на платното за движение.
Скоростта на л.а. „БМВ 530D” в момента на удара е била около 49 км/ч. При липса
на обективни данни за намаляване на скоростта преди момента на удара, според
вещите лица, следва да се приеме, че това е била скоростта на движение и преди
задействане на спирачната система.
Дистанцията на която ще се намира л.а. „БМВ 5300” при навлизане на
пешеходката С.С.П. на платното за движение от ляво е
62,34 м. В анализираната пътна ситуация, при навлизане на пешеходката С.С.П. от левия тротоар, тя ще попадне в осветената зона от
фаровете на автомобила (при настройка и за ляв и за десен волан) и водачът на
л.а. „БМВ 530D” при своевременна реакция и задействане на спирачната система ще има
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Когато водача на л.а.
„БМВ 530D” е бил на разстояние равно и по- голямо от пълния спирачен път (опасна
зона), пешеходката С.С.П. се е намирала на платното
за движение, попадала е в осветената зона от фаровете на автомобила (при
настройка и за ляв и за десен волан) и водачът на л.а. „БМВ 5300” при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Водачът на л.а. „БМВ 53 ОБ” е имал техническа възможност да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране със скоростта с която се е
движел, при своевременна реакция и задействане на спирачната система. В случая
технически съобразената скорост с атмосферните условия и конкретните условия на
осветеност при движение на къси светлини е била 72 км/ч. Скоростта на движение
на л.а. „БМВ 530D” 49 км/ч. е била технически съобразена в конкретната пътно-климатична
обстановка и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини.
Според експертите не може да се определи каква е настройката на фаровете
на„БМВ 530D” (за ляв или за десен волан), без измерване с уред, което в случая е
невъзможно, тъй като РУ Труд не разполага с такъв уред. Когато водача на л.а.
„БМВ 530D” е бил на разстояние равно и по- голямо от пълния спирачен път (опасна
зона), пешеходката С.С.П. се е намирала на платното
за движение, попадала е в осветената зона от фаровете на автомобила (при
настройка и за ляв и за десен волан) и водачът на л.а. „БМВ 5300” при
своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне
произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Най-вероятен, от техническа гледна точка, според заключението е следният
механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: Водача М.Н.К. е
управлявал л.а. „БМВ 530D” по платното за движение на бул. „Ш. С.“ в гр.С. в
посока от север на юг. През това време пешеходката С.С.П.
е била на платното за движение пред автомобила. Водача на „БМВ 530D” не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката С.С.П. а е направил това с около 0,9 секунди закъснение и
така е настъпил удар в предната част на л.а. „БМВ 530D”. След удара пешеходката С.С.П. е паднала на платното за движение пред автомобила,
след което е била преместена на мястото и в положението отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието, а л.а. „БМВ 5300” се е
установил на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от
фотоалбума на местопроизшествието.
Предвид изложеното според вещите лица основни причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка са, че пешеходката С.С.П. е била на платното за движение на място и в момент,
когато това не е била безопасно, а водача
на л.а. „БМВ 530D”
В съдебно заседание, след подробни
разяснения вещите лица подкрепиха и защитиха заключенията си, изложени в депозираните експертизи.
Съдът възприе и кредитира в
присъдата си заключенията на вещите лица, като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания
и опит в съответната област, неоспорени от страните и съответстващи на приложените
по делото писмени и събрани гласни доказателства.
При така приетата за
установена фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че подсъдимият М.Н.К. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по престъпление по чл.343а, ал.1, б.“б“ вр. с чл.343,
ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, за това,
чена 16.12.2018 г. в гр.С., обл.Пловдив
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ“, модел „530
Д“, с регистрационен номер ********, е
нарушил правилата за движение: - чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП – „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и по непредпазливост е
причинил смъртта на С.С.П., ЕГН **********,***, като
подсъдимият, след деянието, е направил всичко, зависещо от него за оказване на
помощ на пострадалата,
поради което бе признат за ВИНОВЕН в извършването му с постановената присъда.
Съдът прие, че в конкретния случай
са налице основания деянието извършено от подс.К. да
се квалифицира по привилегирования състав на престъплението, доколкото по
делото са налице доказателства, че е оказал помощ на пострадалата веднага след
ПТП-то – проверил е пулса и след като се е уверил, че е П. е жива се обадил
незабавно тел.112, поради което и призна подс.К. за
виновен в това, че е осъществил състава на престъплението по чл.343а,
ал.1, б.“б“ вр.
с чл.343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК. В
конкретния случай със обаждането на тел.112 приживе на пострадалата П., предвид
обстоятелството, че последната е била в изключително тежко състояние и всяка
непрофесионална помощ би могла да има отрицателен ефект, подс.К.
е направи всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Според
преобладаващата съдебна практика по приложението на привилегированата норма,
същата е предвидена с цел да се осигури бързото придвижване на пострадалите до
компетентна помощ, за да се използва всякаква възможност за своевременно
лекуване или за спасяване на живота им. Въпросът дали деецът след деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, се
преценява конкретно с оглед на обстановката, характера на действията, които е
извършил сам или чрез другиго, конкретните възможности на виновния и
състоянието на пострадалата. Действието по повикване на лекар е едно от
примерно изброените действия в ППВС № 6/07.10.1969 г., обуславящи приложението
на привилегированата норма. На следващо място, действията на виновния трябва
обективно да са насочени към спасяване живота на пострадалия и субективно
същият да съзнава, че оказва такава помощ. Видно от събраните по делото гласни
доказателства, подс.К. е проверил и е установил, че
пострадалата има пулс и се е обадил на тел.112, вследствие на което е
пристигнал екип на бърза помощ със закъснение, което се установява от събраните
по делото доказателства. Следва да се добави, че в конкретния случай помощта е
била и необходима и навременна, тъй като е била дадена на пострадалата приживе.
П. починала след оказване на помощта. Щом към момента на оказването на помощ
пострадалата е била жива, приложението на привилегирования състав на чл.343а от НК не може да се откаже, въпреки че смъртта е настъпила скоро след деянието и е
била неизбежна с оглед характера и тежестта на причинените травми. В тази
насока е основателно и искането на защитата.
От
обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи
безопасността на движението по пътищата.
За
да се ангажира наказателната отговорност на подс.М.К.
по повдигнатото и с внесения обвинителен акт обвинение следва да е установено
по безспорен и категоричен начин, че същият е нарушил виновно правилата за движение по
пътищата, че е настъпил съставомерния резултат –
смърт, че между поведението и и резултата е налице причинно - следствена връзка.
Въз основа на събрания в хода на
разследването безспорен доказателствен материал по категоричен и несъмнен начин се
доказва, че е налице виновно, противоправно поведение
от страна на подсъдимия. Въз основа на тях съдът приема, че, подс.К. е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2, пр.1 от ЗДвП, което нарушение е в пряка причинно –
следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Когато се решава въпроса за отговорността на водача на МПС е без значение
дали подсъдимият е възприел опасността, изследва се дали е могъл да я
възприеме, защото всеки водач на МПС има задължение да наблюдава непрекъснато и
всеобхватно пътната обстановка. По делото се установява по безспорен начин, че
от автомобила на подсъдимия към мястото където е пресичала пострадалата П. е
имало пряка видимост. Това се установява на първо място от автотехническата
експертиза и допълнителната такава и приложения по делото фотоалбум. В
заключението си, вещите лица са посочили, че дистанцията на която се е намирал л.а. „БМВ 5300” при
навлизане на пешеходката П. на платното за движение от ляво е 62,34 м. Когато
водача на л.а. „БМВ 530D” е бил на разстояние равно и по-голямо от пълния
спирачен път (опасна зона), пешеходката П. се е намирала на платното за
движение, попадала е в осветената зона от фаровете на автомобила (при настройка
и за ляв и за десен волан) и водачът на л.а. „БМВ 530D” при своевременна реакция
и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране. Водачът на л.а. „БМВ 530D” е имал техническа
възможност да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране със
скоростта, с която се е движел, при своевременна реакция и задействане на
спирачната система. В случая технически съобразената скорост с атмосферните
условия и конкретните условия на осветеност при движение на къси светлини е
била 72 км/ч. Скоростта на движение на л.а. „БМВ 530D” 49 км/ч. е била
технически съобразена в конкретната пътно-климатична обстановка и конкретните
условия на осветеност при движение на къси светлини. Според вещите лица
най-вероятен, от техническа гледна точка е следният механизъм на анализираното
пътнотранспортно произшествие: Водача М.Н.К. е управлявал л.а. „БМВ 530D” по платното за движение на бул. „Ш. С.“ в гр.С. в посока от север на юг.
През това време пешеходката С.С.П. е била на платното
за движение пред автомобила. Водача на „БМВ 530D” не е реагирал
своевременно на опасността от удар с пешеходката С.С.П.
а е направил това с около 0,9 секунди закъснение и така е настъпил удар в
предната част на л.а. „БМВ 530D”. След удара пешеходката С.С.П.
е паднала на платното за движение пред автомобила, след което е била преместена
на мястото и в положението отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума
на местопроизшествието, а л.а. „БМВ 5300” се е установил на мястото и в положението
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
От изложеното до тук следва извода, че от момента, в
който пострадалата е навлезнала на платното за движение от ляво, л.а.
„БМВ 530D” е бил на разстояние равно и по-голямо от пълния спирачен път (опасна
зона). В този момент П. е попадала в осветената зона от фаровете на автомобила
(при настройка и за ляв и за десен волан), била
е видима за подс.К. и е представлявала предвидима
опасност, поради което водачът на л.а. „БМВ 530D” е следвало да спре, тъй като в този момент мястото на удара е било извън
опасната зона на автомобила. Намаляването на скоростта е в зависимост от характера и степента на
опасността. Колкото опасността за движението е по-голяма, толкова скоростта
трябва да бъде по-малка, за да може тя да бъде преодоляна. Спирането на пътното
превозно средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението
дори и с минимална скорост създава опасност за настъпване на транспортно
произшествие. С оглед на това, че пострадалата се е намирала извън
опасната зона за спиране на автомобила, движила се е в населено място и е могла
да бъде възприета от подсъдимия, не може да се приеме, че пострадалата е
представлявала непредвидимата опасност за подсъдимия уредена в чл.20,
ал.2, пр.2 от ЗДвП, поради което подс.К. следва да
бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение да е нарушил
това правило.
Окръжният съд счита, че подс.К.
като водач на МПС на инкриминираната дата не е допуснал нарушение на правилото
по чл.116 от ЗДвП. Тази разпоредба предвижда засилена защита по отношение на
лица със специфични нужди и особени категории - деца, хора с увреждания, слепи,
глухи и престарели. В обвинителния акт прокуратурата, макар и да е
инкриминирала това нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.116 от ЗДвП, не го е обвързала с конкретна категория. Никъде в обстоятелствената част
на обвинителния акт не е отразено пострадалата П. в коя категория попада.
Предвид ЕГН-то категорията деца отпада. Липсват по делото данни същата да е
имала увреждания, да е сляпа или глуха. Вероятно прокурорът е имал предвид
последната категория предвидена в посочената разпоредба - престарели, предвид възрастта
на С. П., но никъде не е посочено, че тя е намерила своя външен израз в
стойката, поведението, начина на предвижване и др. подобни. Не е отразено, че К.
е забелязал или е бил длъжен да забележи такива външни белези на пешеходката и
това, че е „престаряла“, с което да съобрази поведението си като водач на МПС.
Нещо повече, с изписаната в обвинителния акт текстово норма на чл.116 от ЗДвП,
на К. се вменява във вина, че не е бил внимателен и предпазлив към пешеходката С.
П., без да се квалифицира тази пешеходка като причисляваща се към една от
описаните в нормата групи от уязвими пешеходци. Освен това задължението за
внимание към пешеходците като обща категория участници в движението по пътищата
не съдържа императивно правило за поведение, а само общо изискване да не се
поставя в опасност живота и здравето им и не може да се счете, че нарушаването
на това общо правило е в причинна връзка с настъпилия резултат, който е
следствие единствено от закъснялата реакция на възникнала внезапна опасност.
Поради изложеното подс. К. следва да бъде признат за
невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение да е нарушил правилото по
чл.116 от ЗДвП.
Подс.М.К.
като водач на МПС на инкриминираната дата не е допуснал нарушение и на
правилата по чл.67, ал.1 от ППЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи възможно
най-вдясно на платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна
маркировка - да използва най-дясната свободна лента и по чл.68, т.2 от ППЗДвП, която предвижда, че на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване и
заобикаляне. В диспозитива на обвинителния
акт прокуратурата е инкриминирала тези нарушения на
правилата за движение по пътищата, но никъде в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са посочени каквито и да е обстоятелства свързани с
нарушение на тези правила от подс.К. и още повече те
да са в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Нарушение
на тези правила не е констатирано и от вещите лица, видно от приетите от съда автотехнически експертизи. Видно от протокола за оглед на
местопроизшествието и от приложения към него фотоалбум автомобилът на
подсъдимия се намира в неговата лента за движение и не са установени данни да е
навлизал и да се движи в лентата за насрещно движение. Ето защо подс. К. следва да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение да е нарушил правилата за движение по чл.67, ал.1 от ППЗДвП
и по чл.68, т.2 от ППЗДвП.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза на труп е
безспорно установено, че е налице причинно-следствена връзка между установените
травматични увреждания по трупа на пострадалата С.С.П.
и настъпилата смърт, както и между причинените травматични увреждания и
претърпяното пътнотранспортно произшествие. В резултат на удара са настъпили
констатираните по трупа, несъвместими с живота травматични увреждания, в
следствие на които П. е починала. Няма спор и по отношение на основната причина
за настъпилата смърт на пострадалата, която се установява по несъмнен начин от
изготвената в хода на разследването съдебно – медицинска експертизи на труп. При изследването на трупа на С.С.П.
вещото лице е установило: пълно прекъсване на гръбначния и продълговатия мозък
на ниво 1-ви шиен прешлен с размекчаване на
гръбначния мозък на нивото, отделяне от първи шиен прешлен от черепа,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка; дифузен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки по основата на мозъка и вляво тилно- теменно, кръв в мозъчните стомахчета; кръвонасядане по
меките черепни покривки вляво теменно-тилно, счупване на 11 ребро двустранно,
счупване на тялото на 11 гръден прешлен, разкъсване на черния дроб, кръвонасядане по кожата на колянната
става на десен долен крайник; отслояване на кожата на
десен крак в областта на колянната става и дълбоко кръвонасядане в същата област, дълбоко кръвонасядане
на меките тъкани в областта на лява колянна става, кръвонасядане на предна връзка в дясна колянна
става. Причина за смъртта, според заключението на вещото лице е пълно
прекъсване на гръбначния мозък от продълговатия мозък на ниво първи шиен
прешлен с възходяща парализа на жизненоважни мозъчни центрове - на дишането и
сърдечната дейност, причинени в следствие на пътнотранспортното
произшествие и се намира в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП.
От субективна страна деянието е извършено виновно при
форма на вината несъзнавана непредпазливост /небрежност / по смисъла на чл.11,
ал.3, пр.1 от НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на обществено -
опасните последици и не е искал тяхното настъпване, но е бил длъжна и е могъл
да ги предвиди.
За престъплението по по чл.343а, ал.1, б.“б“
вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ вр.
с чл.342, ал.1 от НК, се предвижда наказание до 4
години лишаване от свобода. Съобразявайки степента на обществена опасност на
конкретното деяние, личността на подс.К. и най-вече
за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, съдът е на становище, че на
същия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 54 от НК, при баланс
на смекчаващите и отегчаващите отговорността и обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства се отчетоха признаването на вината, проявеното разкаяние и
изразеното съжаление за случилото се, което съдът приема, че е искрено, както и
това, че подсъдимият полага грижи за шестчленното си семейство.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете също и високата степен
на съпричиняване на резултата от страна на
пострадалата, която е извършила нарушение на правилата за движение, стоящо в
ясно изразена причинна връзка със собствената и смърт, пресичайки пътното
платно на място непредвидено за това.
В противовес на посочените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, съдът отчете като отегчаващи такива наличие лоши характеристични данни за
К., вследствие на предходни осъждания, за извършени престъпления, като част от
тях са за престъпления по транспорта, за които е настъпила реабилитация и които
не оказват влияние върху правната квалификация на настоящото деяние. В тази
насока следва да се отчете и наличие на предишни нарушения на правилата за
движение по пътищата, подсъдимият е наказван по административен ред за извършени
нарушения на ЗДвП.
Предвид на изложеното съдът намери, че наказание в размер на ДВЕ
ГОДИНИ лишаване от свобода съответства напълно на обществената опасност на
деянието и на
личността на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността и обстоятелства и в достатъчна степен ще допринесе за реализиране
целите на наказанието по чл.36 от НК.
Налице са предпоставките визирани в
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и според съдебния състав изтърпяването на
така наложеното на подс.М.К. наказание от две години
„лишаване от свобода”, следва да бъде отложено с изпитателен срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът е на мнение, че с отлагане изпълнение на наказанието по реда на
чл.66 от НК, ще се съдейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно
спрямо подсъдимия, както и спрямо останалите граждани и в пълна степен ще се
постигнат целите на наказанието. При определяне начина на изтърпяване на
наложеното наказание следва да се отчете във всеки конкретен случай поведението
на виновния, в случая подс.К. и данните за личността му.
Съдът намира, че в конкретния казус не са налице обстоятелства, които да
говорят за по-висока степен на обществена опасност на самия деец. Напротив, не
е осъждан, към настоящия момент е настъпила реабилитация по предходни негови
осъждания. След ПТП-то се е обадил на тел.112, а същевременно полага грижи за шестчленното
си семейство. Ето защо, съдът е на становище, че наложеното наказание от две
години лишаване от свобода спрямо подс.К., отложено
за изпълнение с подходящия изпитателен срок от четири години, в пълна степен ще
изиграе поправително и превъзпитателно въздействие по смисъла на чл.36 от НК.
При определяне размера на кумулативно
предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление – лишаване от
правоуправление на основание чл.343г вр. с
чл.343а, ал.1, б.“б“ във вр. с чл.343, ал.1, б.“в“ във вр.
с чл.342, ал.1 вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК, чиито
срок съобразно
разпоредбата на чл. 49, ал.2 от НК може да надвишава срока на лишаване от
свобода, заедно с което се налага най-много с три години, съдът
отчете обсъдените по-горе обстоятелства във връзка с допуснатите нарушения по
ЗДвП и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, които е
безпредметно да се преповтарят и намери, че
справедливо и съответно на тежестта на извършеното деяние и на данните
за личността на подсъдимия като водач на МПС е да му се наложи наказание
лишаване от правоуправление за срок от ТРИ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА, считано от
фактическото отнемане на свидетелството и за управление на МПС. Този срок ще
даде възможност на подсъдимия да осъзнае последиците от неглижиране
на установените правила за движение по пътищата и ще го лиши от възможността да
упражнява тази дейност за определеното време, което пък ще му въздейства
предупредително и възпиращо.
С
оглед така наложеното наказание лишаване от права следва на
основание чл.59, ал.4 от НК от него да се приспадне времето, през което за
същото деяние подсъдимият М.К. е бил лишен по административен ред от право да
управлява МПС, считано от 17.12.2018
г. до влизане в сила на присъдата.
Веществените доказателства по делото - 1 брой лек автомобил, марка „БМВ“, с peг. № ********,
ведно с контактен ключ за същия,
намиращ се на съхранение при домакина на РУ- Труд, да се върне на подс.
М.Н.К., след влизане на
присъдата в сила.
Веществените доказателства по делото един брой “Drug check 3000”,
с фабричен номер ARLC-0321, употребен по ДП №
440/2018 г., намиращ се на съхранение при домакина на РУ-Труд и един брой
пластмасови парчета от предна решетка на лек автомобил, марка „БМВ“, с peг. № ********, намиращи се на
съхранение при домакина на
РУ-Труд, да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
На последно място, предвид постановената осъдителна присъда, съдът
осъди подсъдимият М.Н.К. на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплати по сметка на
ОД на МВР гр.Пловдив сумата от 1197,96 лева /хиляда сто деветдесет и седем лева
и деветдесет и шест стотинки/, представляваща разноски по делото, направени в
хода на досъдебното производство, както и да заплати по сметка на Окръжен
съд-Пловдив сумата от 1605 лева, представляваща направени в съдебното
производство разноски.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: