№ …………./29.12.2020.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ състав, в закрито
заседание на двадесет и девети декември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА
НИКОЛОВА
като разгледа гр.д. № 15763 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от З. Димитрова А. ЕГН ********** срещу „Е.М.“ ЕООД
ЕИК ********* с адрес: *** Рачо Петков - Казанджията № 4-6, за заплащане обезщетение
за имуществените вреди в общ размер на 1887.13лв /хиляда осемстотин осемдесет и
седем лева и 13 ст./ представляваща сбор от сумите:
- 189
лв. - държавна такса по сметка на ВРС за образуване на гр.д.№ 1398/2019 г. на
ВРС, 40 състав;
- 2 лв. - преводна такса за
държавна такса по гр.д.№ 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав;
- 600
лв. - адвокатски хонорар за процесуално представителство и съдействие по гр.д.№
1398/2019 г. на ВРС, 40 състав;
- 94.13
лв. - държавна такса по сметка на ВОС за разглеждане на въззивна жалба по
в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав;
- 2 лв. - преводна такса за
държавна такса по в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав и
- 1 000
лв. - адвокатски хонорар за процесуално представителство и съдействие по
в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав.
В исковата молба се излага, че посочените
вреди представляват такси и разноски, направени по образувано по почин на ищеца
исково производство по гр.д.№ 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав, с правно
основание чл. 439 от ГПК, и в производството по в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5
състав, образувано по жалба на ищеца срещу постановеното по гр.д.№ 1398/2019 г.
на ВРС, 40 състав решение.
В молбата се
излага още, че през 2005г. било образувано изп. дело №20053110410336 по описа
на ЧСИ Янко Бъчваров, срещу З. Димитрова А., Руска Тодорова Вълчева, Добромир
Димитров Мандалев -починал и Йордан Цонев Йорданов,
което по молба на взискателя „Е.М.“ ЕООД през 2018г.
било предадено на ЧСИ Христо Георгиев с peг.N:892 при ВОС за продължаване на
изпълнението по него, като е преобразувано под изп.дело N:20188920402698. Сочи,
че през периода 2005 -2018 г. по изпълнителното дело не били предприети
абсолютно никакви действия по принудително събиране на вземанията. Твърди, че
вземането на кредитора по това изпълнително дело е погасено по давност, поради
бездействие на кредитора. За установяване на това твърдяно от ищеца
обстоятелство било образувано по нейн почин исково производство с правно
основание чл. 439 от ГПК, под № 1398/2019 г. на ВРС, 40 състав. По това дело
ищцата извършила част претендираните с настоящата искова молба разноски.
Останалата част от разноските ищцата извършила в производството по въззивно
обжалване на решението, постановено по това дело, образувано под № 2109/2019 г.
на ВОС, 5 състав, Т.О. Сочи, че с решението по в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5
състав въззивният съд обезсилил постановеното от районния съд решение по гр.д.№
1398/2019 г. на ВРС, 40 състав. До този извод за правния спор окръжният съд
достигнал, тъй като в хода на въззивния съдебен процес по установяване на недължимостта пред ВОС, един от солидарните длъжници
изпълнил доброволно задължението, което довело до прекратяване на изпълнителното дело и отпадане
на правния интерес за постановяване на решение за недължимост по исковата молба.
След отпадане на правния интерес без вина на страните по делото, ВОС
постановява разноските по делото „ да останат така както са сторени“.
Ищецът сочи, че извършването на
действия по погасено по давност вземане, изразяващи се в: образуване на ИД по
молба на кредитор, искане за налагане на запор на заплата и банкова сметка, ***.,
е незаконосъобразно и причинява имуществени и неимуществени вреди на длъжника.
Отговорността за нанесените вреди се носи от Кредитора, по чиято молба действа
ЧСИ. Съобразно ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму, като вината се предполага до доказване на противното, като
имуществените вреди на ищеца се изразяват в разходи в общ размер на 1887.13лв
/хиляда осемстотин осемдесет и седем лева и 13 ст./ представляваща сбор от
сумите: държавна такса по сметка на ВРС
189лв и 2лв. преводна такса - общо 191лв.; адвокатски хонорар в размер на
600лв. пред ВРС; държавна такса по сметка на ВОС 94.13лв и 2лв. преводна такса
- общо 96.13лв. и адвокатски хонорар в размер на 1000лв. пред ВОС.
Така изложената в исковата молба
фактическа обстановка се потвърждава и от изисканите за сведение от съда гр.д.№
1398/2019 г. на ВРС, 40 състав и в.т.д.№ 2109/2019 г. на ВОС, 5 състав.
Разноските в съдебното производство
се присъждат по искане на
страната в самото производство с оглед разпоредбите на чл.78 - чл. 81
ГПК. По
въпроса за разноските в изпълнителното производство се произнася съдебният
изпълнител с постановление, подлежащо на обжалване пред окръжния съд по мястото
на изпълнението, чието решение е окончателно. Доколкото отговорността за
разноски по своя характер е специална деликтна
отговорност, след изчерпване на предвидения
в закона специален ред за присъждането им и при наличие на влязло в сила
решение, с което същите са определени, този въпрос не може да бъде
пререшаван в друго, самостоятелно исково производство, на основание общия деликт.
Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК, ако съдът
при проверка на исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той
връща исковата молба.
Поради изложеното съдът следва да върне на ищеца
исковата молба и да прекрати производството по делото.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА, на осн.
чл.130 от ГПК, на З.
Димитрова А. ЕГН ********** искова молба с вх. № 287769/08.12.2020 г. срещу „Е.М.“
ЕООД ЕИК ********* с адрес: *** Рачо Петков - Казанджията № 4-6.
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 15763/2020 г. по описа на
Районен съд – Варна, 30 състав.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му.
ПРЕПИС от определението да се връчи на
ищеца!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: